Р
Е Ш Е
Н И Е
№
16.12.2020 г. - гр.Плевен
В И
М Е Т
О НА Н
А Р О
Д А
Плевенският окръжен съд,
четвърти въззивен наказателен състав, на осемнадесети ноември, през две хиляди
и двадесета година, в открито
съдебно заседание , в състав:
Председател: Румен Лазаров
Членове: Иван Радковски
Цезарина Йосифова
Секретар : П. П.
Прокурор: Снежана Георгиева
Като разгледа докладваното от съдия И. Радковски ВЧНД № 826/2020 г., по описа на Плевенски
окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от Т.С.Б., чрез адвокат А.А.,***,
против определение № 143 от
06.10.2020г., постановено по ЧНД №
260/2020 г., по описа на Районен съд-гр.Левски.
В
жалбата е посочено, че
постановявайки първоинстанционния
съдебен акт за определяне на общо наказание , при условията на чл. 25, ал.1,
във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, съдът неправилно е увеличил с два месеца определеното на осъдения Б. общо наказание,
на основание чл. 24 от НК, като е взел предвид предложението от страна на
обвинението, и е сторил това, като е съобразил обстоятелства, които вече са
били отчетени при определяне на всяко от наказанията, по присъдите, влизащи в
съвкупността.
Въз основа на изложеното в жалбата е направено
искане да бъде отменено първоинстанционното
определение, в частта му, досежно приложението на чл. 24 от НК, по отношение на
определеното на Т.Б. общо наказание.
В съдебно заседание защитникът на въззивния жалбоподател – адвокат А.А.,***
заяви, че поддържа подадената жалба, по изложените съображения и направеното искане за отмяна на
приложението на чл. 24 от НК, по отношение на определеното на Т.Б. общо
наказание.
Въззивният жалбоподател Б. заяви, че подържа жалбата си и че желае
увеличението на наказанието му, при
условията на чл. 24 от НК да бъде отменено.
В
съдебно заседание участващият по делото представител на Окръжна
прокуратура – гр.Плевен пледира , че първоинстанционното определение е правилно
и законосъобразно, тъй като е изцяло съобразено с обстоятелството, че в случая се касае за определяне общо
наказание на лице със завишена степен на обществена опасност, което е
многократно осъждано, видно от приложената справка за съдимост.
Въззивната инстанция , като се запозна със
жалбата, пледоариите на страните, и при изпълнение на задълженията си по чл.313
от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима , тъй като е подадена в законния срок и от лице,
което има право да стори това, поради което следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна , по следните съображения :
С
определение № 143 от 06.10.2020г., постановено по ЧНД № 260/2020 г., по описа на Районен
съд-гр.Левски, на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК, на осъдения Т.Б.
е било определено едно общо наказание, от наложените му по НОХД 200/2020г. и по
НОХД № 173/2020г., двете на Районен съд – гр. Левски, в размер на 6 месеца
лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален общ режим, като съдът,
на основание чл. 24 от НК, е увеличил това общо наказание с два месеца или е
постановил той да изтърпи наказание в размер на 8 месеца по посочените две
дела.
На
основание чл. 59, ал.1,т.1, вр. ал.2 от НК съдът е постановил от така
определеното общо наказание да се приспадне времето, през което Б. е бил задържан под стража, считано от
19.06.2020г. до 23.06.20г., на основание чл. 59, ал.1, т.2 от НК да се
приспадне времето през което той е бил задържан под стража, считано от
23.06.2020г. до 21.07.2020г. и на основание чл. 25, ал.2 от НК – да се
приспадне изтърпяното от него наказание по НОХД № 200/2020г. на Районен съд –
гр. Левски, считано от 21.07.2020г.
Въззивната инстанция прие,
че първоинстанционният съд правилно е установил, че са налице предпоставките за определяне
на едно общо, най-тежко наказание на осъдения Б., при условията на чл. 25,
ал.1, вр. с 23, ал.1 от НК, тъй като престъпленията, за които той е бил осъден
по посочените две дела са били извършени от него, преди да е имало влязла в сила присъда
за което и да е от тях.
За да
увеличи така определеното общо наказание, в размер на 6 месеца лишаване от
свобода, с 2 месеца, съобразно предвидената в чл. 24 от НК възможност,
първоинстанционният съд е съобразил обстоятелствата, че Т.Б. е многократно
осъждан, търпял е ефективни наказания лишаване от свобода, които обаче не са
постигнали необходимия поправителен и превъзпитателен ефект спрямо личността му,
като е направил извод, че упоритостта и последователността в престъпната му
дейност, обществената опасност на конкретните престъпления, включени в групата
и наличието на предходни осъждания, за престъпления от същия вид, като тези по
посочените две дела, дават основание да се приеме, че целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, не биха били постигнати без приложението на чл. 24 от НК и увеличаване на определеното му общо наказание.
Този
извод на пъвоинстанционния съд се споделя напълно и от настоящата инстанция.
Въззивният жалбоподател е осъждан до момента многократно, за извършени
престъпления от общ характер на глоба, пробация и лишаване от свобода за
различни срокове. С оглед упоритата престъпна дейност на Т.Б. и
множеството му осъждания, включително и за тежки умишлени престъпления, които не са
оказали необходимия поправителен ефект, следва да се приеме, че за постигане
целите на генералната превенция и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
осъдения, действително е било наложително, на основание чл. 24 от НК, така
определеното общо наказание от шест
месеца лишаване от свобода, да бъде увеличено с два месеца, което е било
сторено от първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция споделя изцяло съображенията,
въз основа на които Районен съд – гр.
Левски е стигнал до извод, че високата обществена опасност, с която се
характеризира личността на осъдения Б., както и високата обществена опасност на
извършените от него деяния, налагат в конкретния случай, определеното му общо
най - тежко наказание, по посочените две дела, да бъде увеличено с два месеца,
съобразно предвидената в чл. 24 от НК възможност за това.
При така
изложеното настоящият съдебен състав счете, че изтъкваните от жалбоподателя и
неговият защитник доводи за това, че наложеното му наказание
е несправедливо, тъй като неправилно съдът е увеличил с два месеца определеното на осъдения Б. общо наказание,
на основание чл. 24 от НК, като е взел предвид предложението от страна на
обвинението, и е сторил това, като е съобразил обстоятелства, които вече са
били отчетени при определяне на всяко от наказанията, по присъдите, влизащи в
съвкупността, са несъстоятелни, тъй като, ако бъдат възприети съображения от такъв характер, то те принципно биха елиминирали възможността
въобще за приложението на разпоредбата на 24 от НК, поради това, че винаги този текст от НК се прилага, след като
съдът е индивидуализирал вече наказанията, по съответните текстове на отделните
обвинения, във всеки конкретен случай.
Законосъобразно районният съд, на основание
чл. 59, ал.1,т.1, вр. ал.2 от НК е
постановил от така определеното общо наказание да се приспадне времето, през
което Б. е бил задържан под стража,
считано от 19.06.2020г. до 23.06.20г., на основание чл. 59, ал.1, т.2 от НК да
се приспадне времето през което той е бил задържан под стража, считано от
23.06.2020г. до 21.07.2020г. и на основание чл. 25, ал.2 от НК – да се
приспадне изтърпяното от него наказание по НОХД № 200/2020г. на Районен съд –
гр. Левски, считано от 21.07.2020г.
Проверявайки изцяло правилността на
обжалваното определение, в съответствие с изискването на чл. 314 от НПК,
въззивната инстанция не констатира
наличието на нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат неговата
отмяна или изменение, поради което счете, че то следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл. 338 НПК,
Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 143, постановено по ЧНД № 260/2020 г., по описа на Районен
съд-гр.Левски.
Решението
не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.