РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300500042 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 89396/09.11.2022г. на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК ********* с процесуален представител юрисконсулт Г. П. против
решение № 3364 от 19.10.2022г., постановено по гр. д. № 14422 по описа за 2021г. на
Пловдивски районен съд, ХХ гр. с., с което се признава за установено по предявените от
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със законни представители С. Н. и И.Х.
Г. против Г. К. З., ЕГН **********, искове, че съществува вземането в размер на 1705, 94
лева главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № 30037262066 от
04.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 29.04.2021г., за която сума е издадена заповед № 4221 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.05.2021г. по ч. гр. д. № 7255 по описа на ПРС
за 2021г., като отхвърля предявения иск за главница за разликата до пълния претендиран
размер от 2228, 34 лева, както и исковете за сумите от 560, 94 лева договорно
възнаграждение за периода 25.09.2019г. – 02.10.2020г., 1427, 10 лв. възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, 476, 87 лева лихви за забава за периода 26.09.2019г.
– 02.10.2020г., 243, 61 лв. законна лихва за периода 02.10.2020г. – 28.04.2021г.С решението
се осъжда Г. К. З., ЕГН ********** да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 85, 95 лева направени разноски в заповедното производство, а в
1
исковото – в размер на 120, 07 лв.Осъжда се „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 98, 16 лева – заплатен от
бюджета на съда депозит за вещо лице.Осъжда се „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на адв. К. П. Р. от АК П., сумата от 349, 42 лева адвокатско
възнаграждение по заповедното производство и 349, 42 лева адвокатско възнаграждение по
исковото производство.
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно в отхвърлителната му
част относно главницата над присъдената сума от 1705, 94 лева до размера от 1892, 04 лева и
договорно възнаграждение в размер на 560, 94 лева.Оспорва се изводът на съда, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, като противоречащ на чл.
11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК.Счита се, че в процесния договор ясно е посочена
методиката на формиране на годишния процент на разходите, както и годишния лихвен
процент и точния размер на дължимите суми от длъжника.Оспорва се и изводът на съда, че
е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР по подробно
изложени съображения.Подчертава се, че в процесния договор за потребителски кредит
закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на
потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия.Поради това
разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представлявали част от
общите разходи по кредита и не следвало да се отчитат при изчисляването на ГПР.Оспорва
се и изводът на съда, че клаузата за договорна лихва е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави.Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е направил прихващане
на всички платени суми по договора от дължимата главница.Поддържа, че договорът е
действителен и е породил своите правни последици за страните.Предвид действителността и
на клаузата за договорно възнаграждение, неправилно били прихванати платените суми от
чистата главница, дължима по договора.Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение в оспорваната част, вместо което да бъде постановено ново, с което искът за
признаване за установено съществуването на вземане за главница по процесния договор за
потребителски кредит да бъде уважен за размера от 1892, 04 лева /с приспадане единствено
на платеното по закупения пакет от допълнителни услуги – 285, 42 лева, на лихвите за
забава в размер на 29, 88 лева и на платените такси по Тарифа в размер на 30 лева/, както да
бъде уважен и иска за признаване дължимостта на претендираното договорно
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящето производство.
С отговора на въззивната жалба въззиваемият чрез пълномощника си по делото моли
същата да се остави без уважение като неоснователна, а решението на районния съд като
правилно и законосъобразно в обжалваната част да бъде потвърдено.Претендират се
разноски за въззивното производство.
В срок е постъпила и въззивна жалба вх. № 88671/07.11.2022г. против
първоинстанционното решение от Г. К. З., ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. К.
2
Р. от АК Пловдив, в частта, с която искът по чл. 422 от ГПК е уважен за претендираната
главница до размера от 1705, 94 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението – 29.04.2021г. до окончателното изплащане.Твърди се, че в тази
част решението е недопустимо, тъй като не било съобразено от решаващия съд, че
процесните суми се претендирали единствено на основание договорно правоотношение, а
не на база неоснователно обогатяване.Тъй като такъв иск не бил предявен, се моли
първоинстанционното решение в тази част да бъде обезсилено като постановено по
непредявен иск.При условията на евентуалност се иска на основание чл. 241 от ГПК да бъде
разсрочено изпълнението му с оглед затрудненото материално положение на
жалбоподателя.Претендират се направените по делото разноски.
С писмения отговор на ответника по тази въззивна жалба същата се оспорва като
неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение по изложените съображения.
Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на въззивните жалби, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в законния срок, от страни, имащи правен интерес да
обжалват, поради което се явяват процесуално допустими.По съществото на правния спор
настоящият състав намира следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в полза на „Профи
кредит България“ ЕООД срещу длъжника Г. К. З., за сумата от 2228, 34 лева – главница по
договор за потребителски кредит № 30037262066, договорно възнаграждение в размер на
560, 94 лева, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 1427, 87 лева,
лихва за забава в размер на 476, 87 лева и законна лихва в размер на 243, 61 лева.
Видно е от приложеното заповедно производство, че по същото е издадена Заповед
№ 4221 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.05.2021г. в полза на
„Профи кредит България“ ЕООД срещу длъжника Г. К. З., ЕГН **********, за следните
суми: 2228, 34 лева – главница по договор за потребителски кредит № 30037262066 от
04.06.2019г., 560, 94 лева – договорно възнаграждение за периода 25.09.2019г. –
02.10.2020г., 1427, 10 лева – непогасено задължение за пакет от допълнителни услуги, 476,
61 лева – лихва за забава за периода 26.06.2019г. – 02.10.2020г., 243, 61 лева – законна лихва
за периода 02.10.2020г. – 28.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от постъпване на заявлението в съда – 29.04.2021г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото по съразмерност от 98, 74 лева ДТ и 250 лева – юрисконсултско
възнаграждение.Против заповедта е подадено възражение в законовия срок, във връзка с
което са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване
съществуването на вземането в едномесечен срок.Исковата молба е постъпила в съда на
09.09.2021г., в рамките на законовия срок, поради което предявеният установителен иск е
допустим.
Не е спорно, че между страните по делото е сключен договор за потребителски
3
кредит Профи кредит Стандарт № 30037262066 на 04.06.2019г., въз основа на който на
въззиваемия е предоставен кредит в размер на 2500 лева, със срок на издължаване 18
месеца, по 181, 17 лева всяка погасителна вноска.Уговорен е годишен лихвен процент по
заема в размер на 37, 50%, при годишен процент на разходите в размер на 43, 82%, при
лихвен процент на ден – 0, 10% и обща дължима сума по кредита – 3260, 83 лева, както и
заплащането на възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер
на 1712, 52 лева, при 95, 14 лева месечна вноска.
Пред първата инстанция е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което усвоената главница от Г. К. З. по процесния договор, е в размер
на 2500 лева.Постъпилите суми за погасяване на задълженията по договора са в общ размер
749, 06 лева, разпределени от кредитодателя, както следва: 271, 66 лева главница, 186, 10
лева – договорна лихва, 285, 42 лева – плащане по пакет от допълнителни услуги, 20, 88 лв.
– лихва за забавено плащане, 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането, 794, 06
лв. – погасени задължения по процесния кредит.Според заключението, ако в годишния
процент на разходите се включи възнаграждението на ответното дружество за пакет от
допълнителни услуги от 1 712, 52 лева, то действителният му размер би достигнал 170, 53
%.Полученият ГПР при включването на възнаграждението по пакета от допълнителни
услуги надвишава законната лихва 17 пъти.
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.В хода на
първоинстанционното производство е направил възражение за недействителност на
процесния договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10, т. 12 и т. 20 от ЗПК, както и за недействителност на уговорката за
заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги.
Първоинстанционният съд е приел, че в случая уговореният между страните ГПР от
43, 82 % не надхвърля петкратно законната лихва, но в същия е следвало да бъде включено
и възнаграждението за пакет от допълнителни услуги, предвидено в т. IV от договора, при
което действителният му размер би бил 170, 53 % или същият би надвишил законната лихва
17 пъти.В тази насока районният съд е кредитирал заключението на вещото и с оглед на
тези данни е намерил, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК.Приел е също, че уговорената възнаградителна лихва в случая в размер на
37, 50 % годишно е повече от трикратно по-висок размер на законната лихва, поради което
тази уговорка противоречи на добрите нрави и се явява нищожна.Според районния съд е
налице и нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.В тази насока е обосновал, че таксата за допълнителни услуги е
такава по управление на кредита, без значение, че не е наименувана по този начин.Крайният
извод на районният съд е, че на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.Съобразил е
заключението на вещото лице, според което по договора са платени суми в размер на 794, 06
лева и е уважил иска за остатъка от главницата в размер на 1705, 94 лева.За останалите
4
претендирани суми и за разликата до пълния претендиран размер главница, искът е
отхвърлен като неоснователен.
Изложените съображения от първоинстанционния съд се споделят и от настоящия
състав на съда.Процесният договор е потребителски по см. на чл. 9 и сл. от ЗПК, като
съдържанието му е установено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК.При неспазване на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Правилно районният съд е съобразил, че действителността на подписания между
страните договор за потребителски кредит следва да се прецени и с оглед на подписаното,
заедно с договора, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Настоящият състав на съда също намира, че клаузите в процесния договор за
възнаградителна лихва и за възнаграждение за избрания пакет допълнителни услуги са
нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.Споделя се изводът
на районния съд, че включените в пакета услуги на практика са действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че се касае за
допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна
лихва, докато посочените в споразумението допълнителни услуги, по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно
приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което по своята
същност са действия по усвояването на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.С оглед на това настоящият
състав намира, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна
лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.Това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите,
тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.Изключването му от
ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не
представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до
надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР.Посочените в
договора размери на възнаградителната лихва и на ГПР същевременно не съответстват на
действително уговорените такива, обуславящи значително неравновесие на правата и
задълженията на кредитора и потребителя и нарушаващи принципа за добросъвестност в
гражданските и търговски отношения.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане
само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи.Ако тази
недействителност се установи в производството по чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи
с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
5
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба
на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита.Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-
горе и задължението за периодичност за връщането на сумата.Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен
иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, то би се стигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност на
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на
изтекла погасителна давност.Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК в специалния ЗПК /в този см. решение № 50174/26.10.2022г. по к. гр. д. № 3855/2021г.
по описа на ВКС, IV г. о., решение № 50259 от 12.01.2023г. по к. гр. д. № 3620 по описа за
2021г. на ВКС, III гр. о. и др./.
Предвид гореизложеното в настоящия случай районният съд правилно е кредитирал
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което и настоящият състав
намира за компетентно и обосновано изготвено, с оглед на което е уважил иска по чл. 422 от
ГПК за размера от 1705, 94 лева, а претенциите за признаване съществуването на вземане до
размера от 1892, 04 лева главница и за договорно възнаграждение в размер на 560, 94 лева, е
отхвърлил като неоснователни.
Предвид
гореизложеното въззивните жалби следва да се оставят без уважение като неоснователни, а
решението на районния съд в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.
И двете страни във въззинтото производство са претендирали присъждането на
разноски.Жалбоподателят „Профи кредит България“ ЕООД претендира такива за заплатена
ДТ в размер на 21, 86 лева и 300 лева – за юрисконсулско възнаграждение.Тъй като
въззивната жалба на дружеството не е уважена, заплатената ДТ не следва да бъде
присъждана.Претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди за
размера от 150 лева - за осъществената защита по въззивната жалба на другата страна.
На жалбоподателя Г. К. З. във въззивното производство е предоставена безплатна
правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА от адв. К. П. Р..Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.При предоставена безплатна правна помощ в случаите по чл. 38,
ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи
възнаграждението в размер, не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да
осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗА/.В чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.В случая
6
жалбоподателят е защитаван във въззивното производство по два иска, като съобразно
изхода на делото следва да бъде присъдено възнаграждение на адвоката, предоставил
безплатна правна помощ, за един иск, в минималния размер по наредбата от 400 лева.
По делото е направено и искане с правно основание чл. 241, ал. 1 от ГПК за
разсрочване на изпълнението.Това искане е допустимо в производството по иск по чл. 422
от ГПК, предвид задължителните разяснения в т. 14 на ТР № 4/18.06.20214г. по т. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС.В случая доказателства за затрудненото материално положение
на ответника са ангажирани още в първоинстанционното производство, като е установено,
че същият е пенсионер по болест, получава доходи от пенсия в размер на 310 лева месечно и
е с влошено здравословно състояние.Поради това искането следва да се приеме за
основателно, като се разсрочи изпълнението на задължението на месечни вноски по 100
лева до окончателното му изплащане. Мотивиран от горното Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3364 от 19.10.2022г., постановено по гр. д. № 14422 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, XХ гр. с., в частта, с която се признава за
установено по предявените от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С***, със законни представители С. Н. Н. и И. Х. Г.
против Г. К. З., ЕГН ********** от гр. П., бул. „****, искове, че съществува вземането в
размер на 1705, 94 лева главница, произтичаща от договор за потребителски кредит №
30037**** от 04.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 29.04.2021г., за която сума е издадена заповед № 4221 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.05.2021г. по ч. гр. д. № 7255 по
описа на ПРС за 2021г., като отхвърля предявения иск за главница за разликата до размера
от 1892, 04 лева, както и иска за сумата от 560, 94 лева договорно възнаграждение за
периода 25.09.2019г. – 02.10.2020г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г. К. З., ЕГН ********** от гр. П., бул. „*** да заплати на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С*** „****,
сумата от 150 лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С***, да заплати на адв. К. П. Р. от АК П**, с адрес: гр. П., бул. „***,
партер, сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на Г. К. З., ЕГН ********** в производството пред въззивната инстанция.
РАЗСРОЧВА изпълнението на задължението на Г. К. З., ЕГН ********** към „Профи
кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, като същото се погасява на месечни вноски в
размер на 100 лева всяка, считано от постановяване на настоящето решение.
7
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8