Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 28.10.2019г.,
град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
22.10. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 848 2019
дело № по описа за год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Р.Г.С. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си Ц.И.К. с ЕГН **********, адрес: *** чрез пълномощник адв. Р.А. срещу Г.С. Трайнков, с ЕГН **********, с адрес: ***, с която искова молба са предявени искове с правно основание чл. 150 СК и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с решение, постановено по гр.д. № 1464/2009 год. по описа на РС - Дупница, ответникът бил осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 100, 00 лева, от когато изминали осем години, като размерът на същата не е променян, а обстоятелствата при които била определена издръжката, съществено се променили, както поради общото поскъпване на живота, преминаването на детето в по-горна степен на обучение, така и от повишаването на размера на минималната работна заплата, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Сочи се, че в момента дъщерята на страните е ученичка в ПГ „Акад. С.П.Корольов” – гр. Дупница. Нуждите от храна, облекло, учебни пособия, ежедневни разходи както и разходи за отопление и други, значително се увеличили. Предвид горното и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 на СК моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК измени издръжката, като увеличи същата от 100, 00 лв. на 200, 00 лв. месечно, като осъди ответника да й я заплаща, считано от датата на завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител адв. В., в който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените претенции.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото
копие на удостоверение за раждане, издадено от Община Дупница въз основа на акт за
раждане № 291/20.08.2001г. ответникът в настоящото
производство е баща на ищцата Р.Г.С., ЕГН **********.
С решение, постановено по гр.д. № 1464/2009 год. по описа на РС - Дупница, ответникът е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 100, 00 лева.
От приетото удостоверение, издадено на 15.04.2019г. на ищцата от ПГ „”Акад. С. П. Корольов”, гр. Дупница, се установява, че към 15.04.2019г., тя е ученичка в 11 клас дневна форма на обучение, специалност „електрообзавеждане на производството”.
Съгласно справка за родствени връзки на ответника, същият освен ищцата има още две деца – малолетни – Виктория Г. Трайкова, ЕГН ********** и Емили Г. Трайкова, ЕГН **********.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Наталия И.К. – леля по майчина линия на ищцата и Аделина Методиева Янева. От показанията на свидетелите се установява, че само майката на ищцата повече от десет години полага финансови грижи и всякакви други грижи за нея, ответникът живее и работи в Германия, има семейство и две други деца, не се интересува от ищцата, не полага никакви финансови и други грижи за нея.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: че са налице предпоставките на закона, при които се следва изменение на първоначално определената й издръжка, дължима от ответника в производството и че ответникът разполага с доходи, от които да заплаща претендирания размер на месечна издръжка. Ответникът следва да докаже фактите, от които извежда своите възражения – правоизключващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правопогасяващи.
Съгласно даденото в чл. 143, ал. 2 от СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т. е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този см. т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Същевременно в разпоредбата на чл. 150 от СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка посредством нейното увеличаване, респ. намаляване при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответникът се явява задължено да заплаща издръжка лице, както и че за периода от определяне на първоначалния размер на издръжката до момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е настъпила трайна промяна на нуждите на детето. При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК, следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г.; Р 154 от 16.07.2012г. по гр. дело 1435/2012г., трето г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл. 150 от СК (В този смисъл Решение 1046/1976 г. на II г.о.). Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка, и това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл. 150 от СК. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на децата се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите - това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на постановяване на решението (Р 90-1969г на II г. о). Възможностите на родителя, който дължи издръжка, е обективен показател за размера й и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи и др.
В разглеждания случай безспорно установено по делото се явява обстоятелството, че ответникът в производството има качеството „родител” на непълнолетното към момента на депозиране на исковата молба дете Р.Г.С. с ЕГН **********, както и че с постановено по гр.д. № 1464/2009 год. по описа на РС - Дупница, ответникът е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 100, 00 лева. На следващо място съдебният състав приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства в състояние да мотивира извода, че за времето от датата на влизане в сила на решението, с което е определен размер на издръжката, дължима от ответника до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, е настъпило такова съществено изменение на обстоятелствата, което да е поставило ищеца в състояние, което да обективира изменение на първоначално определената издръжка. С оглед на това, че от датата на определяне на издръжката в първоначалния й размер е изминал период от почти десет години - през този период, съществено се е променила и обективната икономическа обстановка - цените на основните стоки за бита - храна, облекло, електричество, отопление, вода, транспорт, съдът счита, че са налице предпоставките за изменяване на първоначално определената издръжка. Ето защо, съдът счита, че необходимите средства за задоволяване на ежедневните нужди на детето възлизат на около 270, 00 лв. месечно. Тази сума следва да се разпредели в тежест и на двамата му родители, като се вземе предвид, че майката осигурява ежедневните и преки грижи за детето.
По делото не е безспорно установено
кой от двамата родители е с по - висок доход.
Възможността на родителите за издръжка зависи предимно от размера на
получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от
имущественото им състояние. Съдът счита, че ответникът може и следва да заплаща
на дъщеря си издръжка в размер на 140, 00 лева месечно, доколкото майката на
детето упражнява преките и непосредствени грижи за същото, а ответникът е в
трудосопособна възраст и не са ангажирани доказателства за обстоятелства,
изключващи възможността му да полага труд, при което съдът приема, че е в
състояние да реализира месечен доход, равняващ се на поне минималната работна
заплата за страната. Налице са доказателства обаче и за други алиментни
задължения на ответника – същият следва да полага финансова и материална грижа
и за двете си малолетни дъщери съгласно справка за родствени връзки на
ответника, но предвид обстоятелствата, че съгласно разпоредбите на СК и
размерът на МРЗ са страната от 01.01.2019г., минимално определената издръжка за
непълнолетно дете от 01.01.2019г. е в размер на 140, 00 лева месечно, възрастта
на ищцата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно, че
ответникът има алиментни задължения и към две други малолетни деца, съдът
счита, че така определената месечна издръжка за ищцата от страна на ответника
кореспондира с установения по делото доказателствен материал, като искът с
правно основание чл. 150, вр. чл. 143 СК ще бъде уважен за времето от депозиране
на исковата молба в съда до навършване на пълнолетие от страна на ищцата –
17.08.2019г., след който момент правното основание за претендиране на издръжка
от ответника, както и обстоятелствата, при които се дължи, съдът счита, че не
са предмет на настоящото производство.
Следва да се посочи и, че въпреки дадените указания за тежестта на доказване с разпореждането по чл. 312 от ГПК, не са ангажирани доказателства от страна на ищцата, които да установяват, че нуждите й обуславят плащане на издръжка в размер на 200, 00 лева месечно от страна на ответника, какъвто е размерът на иска за месечната издръжка, както и доказателства за възможността му да заплаща този претендиран размер.
С оглед изложеното, настоящият състав
намира, че искът – предмет на настоящото производство с правно основание чл.
150, вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен частично – да бъде увеличена първоначално
определената издръжка с 40, 00 лева, а до пълния претендиран размер от 200, 00
лева месечна издръжка и за периода след 17.08.2019г., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото, разноски следва да бъдат присъдени за адвокатски хонорар на ищцата съобразно уважената част от иска - в размер на 120, 00 лева. Ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС - Дупница държавна такса върху увеличения размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК в размер на 50, 00, както и сумата в размер на 180, 00 лева за възнаграждение на назначения му особен представител на основание ч. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената издръжка с решение, постановено по
гр.д. № 1464/2009 год. по описа на РС - Дупница, с което ответникът
в настоящото Г.С.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплаща
на дъщеря си Р.Г.С.
с ЕГН ********** чрез майка й и законен
представител Ц.И.К. с ЕГН **********, адрес: *** месечна
издръжка в размер от 100, 00 лева, като увеличаваразмера на издръжката
с 40, 00 лева, като
ОСЪЖДА Г.С.Т., с ЕГН **********, с адрес:
*** да заплаща на дъщеря
си Р.Г.С. с ЕГН **********
чрез майка й и законен представител Ц.И.К. с ЕГН **********, адрес: *** месечна издръжка в размер на 140, 00
лв., считано от 19.04.2019г. - датата
на депозиране на исковата молба в съда до 17.08.2019г. – датата на
навършване на пълнолетие на ищцата, като ОТХВЪРЛЯ иска
над този размер до пълния му предявен такъв от 200, 00
лв. Месечно и за
периода след 17.08.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.С.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на дъщеря си Р.Г.С.
с ЕГН ********** чрез майка й Ц.И.К. с
ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сторените по делото разноски в размер на 120, 00 лева за
адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.С.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да внесе по сметка на РС – Дупница сумата от 50, 00 лева, която сума представлява държавна такса върху увеличения размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, както и сумата в размер на в размер на 180, 00 лева за възнаграждение на назначения му особен представител на основание ч. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил в
двуседмичен срок, считано от 05.11.2019г., съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: