№ 135
гр. Разград , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20203300500253 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЕТ „Томаш - Джелял Етем“ с. Вазово чрез
пълномощник против Решение № 145 от 10. 08. 2020 г. по гр. д. № 876/ 2019 г. по описа на
РС Исперих, с което е развален на осн. чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗАЗ
сключеният между А.О. и ЕТ „Томаш - Джелял Етем“ Договор за аренда от 29. 09. 2015 г.
до размера на 1/5 ид. ч. , притежавана от Л. П. Т. по отношение на Поземлен имот нива с
площ от 51, 009 кв.м., четвърта категория, находящ се в землището на с. Яким Груево, м.
„Таущанлъка“, съставляващ имот № 032016 по плана за земеразделяне и ЕТ„Томаш -
Джелял Етем“ е осъден да заплати на Тодоров сумата от 1887, 34 лв. , представляваща
стойността на неизплатено арендно възнаграждение за стопанските 2016/ 2017 г.; 2017/2018
г.; 2018/ 2019 г. по договора за аренда от 29. 09. 15 г. , ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба 13. 11. 2019 г.
Изложени са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като
съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до
необосновани правни изводи. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено
друго от въззивния съд, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. В открито съдебно
заседание поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В открито
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна.
1
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява частично основателна.
Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че въз основа на НА за
дарение на недвижим имот № 72, т. IV, рег. № 3685, нот. дело № 553/ 2016 г. и НА за
продажба № 73, т. IV, рег. № 3693, нот. дело № 554/ 2016 г. на нотариус с рег. № 688 на НК,
ищецът е станал собственик на 1/5 идеална част от поземлен имот:Нива с площ от 51, 009
кв. м., четвърта категория, находяща се в землището на с. Яким Груево, м. „Таущанлъка“,
съставляваща имот № 032016 по плана за земеразделяне на селото.
За същият имот, на 29. 09. 2015 г. част от съсобствениците сключили с ответника
договор за аренда със срок на действие 25 години, считано от 01. 04. 2016 г. срещу арендно
плащане в размер на 30 лв./дка за една стопанска година, което се дължи в първия работен
ден след изтичане на стопанската година.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи арендно плащане за ползването под аренда
на собствената му 1/5 ид. част от процесния имот за стопанските 2016/ 2017 г., 2017/ 2018 г.
и 2018/ 2019 г. в размер на 2295, 42 лв. Твърди, че на 19. 09. 2017 г. поканил ответникът да
му заплати допълнително рента в размер на 40 лв./дка в срок до 05. 10. 2017 г. за
стопанската 2016/ 2017 г. , както и за следващите стопански години. Ответникът не му
заплатил нито дължимото и уговорено в договора за аренда по 30 лв. /дка, нито се съгласи
да подпишат анекс за поисканата разлика в размер на 40 лв. –актуализиран размер на
рентата.
Ответникът твърди, че е поканил ищеца да получи арендно плащане в размер на 60
лв./дка. Изразява и в писмения отговор готовност да му заплати рента в размер на 60
лв./дка.
Предвид извършеното признание на иска в писмена молба, ищецът се е съгласил да
приеме сумата от 60 лв. /дка за трите стопански години и е изменил размера на претенцията
си на 1 887, 34 лв.
Ответникът представя преводно нареждане от 14. 11. 2019 г. за извършено плащане в
размер на 900 лв. на името на ищеца с основание „наем земя 2016 г. 2017 г. 2018 г. 2019 г."
Други доказателства за плащане ответникът не е ангажирал и не се твърди да е извършвал.
Плащането на сумата 900 лева, за което ответникът представя преводно нареждане от 14. 11.
2019 г. е извършено след завеждане на иска в хода на съдебния процес. На осн. чл. 235, ал. 3
от ГПК, следва да се вземат предвид и фактите от значение за спорно право, настъпили след
завеждане на иска. Ето защо, предявеният иск на осн. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ до размера на 900
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършено плащане. Районният
2
съд, като не е съобразил тези факти е постановил неправилно решение и в тази част
решението следва да бъде отменено, а иска до размера на 900 лева да бъде отхвърлен. В
останалата част за сумата 987, 34 лв. , представляваща разликата до 1887, 34 лв. , решението
следва да бъде потвърдено.
Видно от сключения договор за аренда, арендното плащане се дължи в първия
работен ден след изтичане на стопанската година. Според § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ „стопанска
година“ е времето от 1 октомври на текущата до 1 октомври на следваща година. От
събраните писмени доказателства се установява, че за стопанските 2016/ 2017 г., 2017/ 2018
г. и 2018/ 2019 г. ищецът е получил дължимите суми, уговорени с договора за аренда, далеч
след изтичане на 3-месечния срок, предвиден в закона. Плащането е извършено с преводно
нареждане от 14. 11. 2019 г. за сумата 900 лв. Поради забавяне на плащането с повече от три
месеца е налице основание съгл. чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ за разваляне на договора за аренда по
отношение на идеалната част на ищеца. Предвид изложеното, обжалваното решение в тази
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 145 от 10. 08. 2020 г. по гр. д. № 876/ 2019 г. по описа на РС Исперих
в частта, с която ЕТ „Томаш - Джелял Етем“ с. Вазово е осъден на осн. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ да
заплати на Л. П. Т. сумата от 900 лева, представляваща стойността на неизплатено арендно
възнаграждение за стопанските 2016/ 2017 г.; 2017/2018 г.; 2018/ 2019 г. по договор за аренда
от 29. 09. 15 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба 13. 11. 2019 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. П. Т. против ЕТ „Томаш - Джелял Етем“ с. Вазово иск
на осн. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ до размера на сумата 900 /деветстотин/ лева, представляваща
стойността на неизплатено арендно възнаграждение за стопанските 2016/ 2017 г.; 2017/2018
г.; 2018/ 2019 г. по договора за аренда от 29. 09. 15 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 145 от 10. 08. 2020 г. по гр. д. № 876/ 2019 г. по описа
на РС Исперих в останалата част.
ПК ГПКг
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4