Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
град Горна Оряховица, 11.11.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, девети
състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ
при секретаря Силвия Димитрова и в присъствието на
прокурора …………………………., разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 288 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.И.С., ЕГН: **********
***, действащ чрез своя пълномощник – адвокат Д. Д.от АК – Варна, обжалва електронен фиш серия К № 1254888,
издаден от ОД на МВР-Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4 във вр.
с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Сочи, че издаденият ел. фиш отговаря на формалните изисквания на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и не създава неяснота относно нарушението,
което му е вменено. ЕФ съдържа подробно описание на обстоятелствата при
извършването му, които са от значение да
съставомерността му и и за параметрите на самото нарушение, което не оспорва и
съжалява, че е допуснал. Жалбоподателят сочи, че от установяването на
нарушението – 12.06.2016г. до момента на връчването му на ЕФ – 04.02.2020г., са
изминали по-вече от три години. През този период от време той не е бил
уведомяван по надлежен ред за издадения срещу него ЕФ. По тази причина е
настъпила погасителна давност за налагане на адм. наказание „глоба“ от 150,00
лв. Моли съда да отмени изцяло обжалвания ЕФ.
В проведеното по делото съдебно
заседание ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, редовно призован, не се яви, не изпрати и процесуален
представител.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 12.06.2016 г. в 07,02 часа на територията на община Лясковец на път
I-4 при км 153+343 бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar
SD 580 лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д” с рег. № *******, движещ се в посока
към град София със скорост 129 км/ч при разрешена стойност на скоростта в този
пътен участък от 90 км/ч, превишена стойност на скоростта от 39 км/ч.
За установеното с
автоматизираното техническо средство нарушение против С.И.С. с ЕГН: **********
в качеството на собственик на лекия е бил издаден електронен фиш серия К № 1254888,
в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със
скорост 129 км/ч. при отчетен толеранс от 3%. От представения към материалите
на делото клип е видно, че автомобилът управляван от жалбоподателя е бил
засечен от техническото средство да се движи със скорост от 133 км/ч. Именно от
тази скорост е приспадат толерансът от 3%.
От справката за регистрацията и
собствеността на заснетия автомобил (л.11) се установява, че жалбоподателят С.И.С.
е собственик на лекия автомобил „Мерцедес Е 250 Д” с рег. № *******.
От приложената на лист 12
разпечатка „Преглед фиш“ от АИС „Система за управление на Административно –
наказателна дейност“ е видно, че ЕФ срещу С.С. е изготвен на 15.06.2016г.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 04.02.2020 г. В този промеждутък
от време не са събрани данни, сочещи друго действие или действия на АНО
предприети за търсенето с цел връчване на ЕФ на жалбоподателя.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното
съдебно заседание.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред
компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице,
което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана жалбата е основателна.
Спазени са процесуалните правила
за издаване на обжалвания електронен фиш. От самата жалба е видно, че
отразените в същия констатации на АНО не се оспорват. Жалбоподателят е
съгласен, че е извършил соченото в ЕФ адм. нарушение и не го оспорва. Съжалява,
че го е извършил.
Жалбоподателят С.С. твърди в
жалбата си, че в разглеждания случай е настъпила давност за налагане спрямо
него на определеното му в ЕФ адм. наказание „глоба“ в размер на 150,00 лв. Моли,
то да бъде отменено изцяло поради настъпила погасителна давност за налагането
му.
Същността на погасителната давност е, че ограничава
във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен
орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната, респективно административнонаказателната
отговорност на дадено лице. Погасителната давност в общия случай започва от
деня, в който е довършено престъплението, респективно нарушението - чл. 80, ал.
3 от НК, и тече до реализиране на наказателната, респективно на административнонаказателната
отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на
Наказателния кодекс намира приложение и в административно-наказателното
производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК
са приложими в административнонаказателното производство не само относно
абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. Поради
това, относно институтът на погасителната давност за административнонаказателно
преследване, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са приложими
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
В разглеждания случай
административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на
ЕФ, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по
чл.81, ал.2 от НК, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно
деяние. ЕФ срещу С.И.С. е издаден на 15.06.2016 г., т.е. в срока по чл.80,
ал.1, т.5 от НК спрямо датата на нарушението – 12.06.2016 г. Съгласно нормата
на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието, прекъсващо давността,
започва да тече нова тригодишна давност. След издаване на процесния електронен
фиш същият е достигнал до адресата С.И.С. на 04.02.2020 г. В този смисъл, от
последното прекъсващо давността действие – 15.06.2016г. до датата на връчване
на електронния фиш – 04.02.2020 г,. е изминал срок от 3 години, 7 месеца, 2 седмици
и 6 дни след издаването му, който е по-дълъг от три години. Следователно,
изтеклата към 15.06.2019 г. тригодишна давност за преследване по чл.81, ал.2,
вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН има за последица отпадане на
възможността спрямо нарушителя да може да бъде завършено започналото
административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за
констатираното административно нарушение.
По изложените по-горе мотиви съдът
приема, че поради настъпила давност на административнонаказателното
преследване, невлезлия в сила и обжалван електронен фиш следва да бъде отменен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 1254888, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева) на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване
на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….