Определение по дело №4867/2017 на Софийски градски съд

Мотиви към определение, постановено по НЧД № 4867 по описа на

Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2017 г.

 

 

            Производството е по реда на чл. 453 – 462 НПК и Конвенцията за трансфер на осъдени лица.

 

            Образувано е във връзка с депозирано в Софийския градски съд предложение от Главния прокурор на Република България (изх. № 1675/2017 г. – 04/16.10.2017 г. по описа на Главния прокурор на Република България, вх. № 137106/17.10.2017 г. по описа на СГС), относно решаване на въпросите, свързани с изпълнение на присъда, постановена от съд на друга държава срещу български гражданин. В предложението се сочи, че с присъда от 30.12.2014 г. на Перманентен наказателен съд – Пафос, Република Кипър, влязла в законна сила на 09.01.2015 г., българският гражданин М. А. М. – роден на *** ***, ЕГН – **********, е осъден на наказание от 5 (пет) години „Лишаване от свобода“, наложено на лицето за извършване на „сексуална експлоатация на дете“ по чл. 2 и 10 от Закона за борба с трафика и експлоатацията на хора и защита на жертвите – Закон 87 (І) 2007, както и на наказание от 2 (две) години „Лишаване от свобода“ за извършване на престъплението „непристойни действия и нападение на жена“ по чл. 151 от Наказателния кодекс на Република Кипър, като съобразно постановеното в присъдата, наказанията следва да текат едновременно.

            Сочи се, че осъденият М.А.М. изтърпява това наказание от 30.10.2014 г. в места за лишаване от свобода на територията на Република Кипър, като изпълнението на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ следва да се търпи до 29.10.2019 г.

            На 28.09.2017 г., в съответствие с Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съставена в Страсбург през 1983 г., и на основание чл. 455 от НПК, осъденият А. е приет, преведен в Република България и настанен в Затвора – град София.

            С предложението се иска СГС да постанови определение, с което по отношение на българския гражданин М. А. М. – роден на *** ***, ЕГН – **********, да приспособи присъда от 30.12.2014 г. на Перманентен наказателен съд – Пафос, Република Кипър, с която са му наложени наказания 2 (две) години и 5 (пет) години „Лишаване от свобода“, към изискванията на нашето законодателство, да продължи тяхното изпълнение и да реши въпросите, свързани с него, а именно: на кои текстове от Наказателния кодекс на Република България съответства извършеното престъпление и какво наказание осъденият следва да изтърпи; каква част от наказанието е изтърпяна на територията на друга държава и какъв остатък осъденият има да изтърпява; при какъв режим да се изтърпи остатъкът от наложените му наказания 2 (две) години и 5 (пет) години „Лишаване от свобода“.

            Към предложението са приложени заверени преводи на писмо от Затвора – град Никозия, Кипър от 28.09.2017 г., препис от присъда от 30.12.2014 г. на Перманентен наказателен съд в Пафос, препис от разпоредбите от Закона за борба с трафика и експлоатацията на хора и защита на жертвите – Закон 87(І)/2007 и от Наказателния кодекс на Република Кипър, въз основа на които е осъдено лицето, писмо от Директора на Отдел „Граждански регистър и миграции“ към Министерство на вътрешните работи на Р Кипър от 09.02.2016 г., писмо от Директора на Затворите – Р Кипър от 26.01.2017 г., молба от осъдения от 08.02.2016 г. за изтърпяване на наказанието в Затвор в Р Кипър, дактилоскопни следи, копие от българска лична карта и снимков материал за лицето; писмо от ГД „Охрана“ до ВКП – Отдел „Международен“, изх. № 7001/29.09.2017 г., протокол за трансфер на българския гражданин М.А.М. рег. № 6985/29.09.2017 г. по описа на ГД „Охрана“, протокол за претърсване, обиск и изземване рег. № 6986/29.09.2017 г. по описа на ГД „Охрана“.

 

            В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа изцяло предложението на Главния прокурор на Република България и пледира за приемане за изпълнение и приспособяване на присъда от 30.12.2014 г. на Перманентен наказателен съд – Пафос, Република Кипър, влязла в законна сила на 09.01.2015 г. Посочва, че престъпленията, за които М. е осъден в Р Кипър, съответстват на тези по чл. 149, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1 от НК на Р България, а наказанието „Лишаване от свобода“, което му е наложено, не надхвърля максималния размер, предвиден по българския наказателен закон, поради което не е необходимо неговото редуциране и същото следва да остане в размер на 5 (пет) години „Лишаване от свобода“ при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване, като се приспадне времето, през което лицето е търпяло наказанието на територията на издаващата държава, считано от 30.10.2014 г., както и времето, през което М. е бил задържан в Р България до влизане на определението в сила. Счита, че следва да се приспадне и времето, през което осъденият е полагал труд, взето предвид и от издаващата държава, или общо 232 дни.

           

            Защитата на осъдения М. – адв. А. – от САК моли, на основание чл. 59 от НК, спрямо подзащитния й да се зачете и приспадне изцяло времето, през което същият е търпял наказание „Лишаване от свобода“ до момента, а именно – 4 (четири) години, считано до 30.10.2018 г., както и да бъде определен първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на остатъка от наказанието, като същият да може да подаде молба за работа.

 

            Осъденият М., при упражняване правото си на лична защита, посочва, че осъзнава вината си за престъплението, което е извършил, разкайва се и желае да му бъде дадена възможност да доизтърпи наказанието си при „Общ“ режим, като сочи, че отдавна е придобил това право. Изтъква, че не е наказван, за пръв път е в затвора и е награждаван за положения от него труд. Моли съда да съобрази приспадането, което му е дадено по закон в Р Кипър, а именно – от 232 дни, като сочи, че то няма нищо общо с положения труд в затвора. Посочва, че по отношение на него са налице предпоставките по чл. 64 от ЗИНЗС, тъй като е изтърпял много повече от ¼ от наказанието, с добро поведение е, работел е в Затвора в Кипър, за което е бил награждаван, няма предупреждение, забележка или наказание в затвора. Изтъква, че за него това е първа присъда, на 52 години е, с висше образование, напълно осъзнава вината си и желае бързо да бъде ресоциализиран в обществото. В последната си дума посочва, че осъзнава извършеното от него, признава грешката си, не е създавал проблеми в съда в Р Кипър и моли да му бъде даден втори шанс.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Осъденият М. А. М. е роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, женен, осъждан, с висше образование, специалност „Агроном“, месторабота преди задържането – като търговски представител, жител и живущ ***.

 

            С присъда от 30.12.2014 г. на Перманентен наказателен съд – Пафос, Република Кипър, постановена по дело № 10084/2014 г., българският гражданин М. А. М. е признат за виновен в това, че на 01.01.2014 г., на 04/05.02.2014 г. и на 20.04.2014 г., при гостуване в дома на свидетел № 1 и малолетната й дъщеря – родена на *** г., находящ се в гр. Пафос, Р Кипър, извършил общественоопасни деяния по отношение на малолетното лице от женски пол, изразяващи се в целуване и галене на малолетното дете в областта на половите органи и поставяне на ръцете й в областта на половия му член, докато последният мастурбирал, квалифицирано като „сексуална експлоатация на дете“ по чл. 2 и 10 от Закона за борба с трафика и експлоатацията на хора и защита на жертвите – Закон 87 (І) 2007, за което е осъден на наказание 5 (пет) години „Лишаване от свобода“.

            С присъдата М. е признат за виновен и в това, че през м. август 2014 г., в дома на свидетелите № 12 и № 13 и малолетната им дъщеря – свидетел № 15, родена на *** г., извършил непристойни действия по отношение на малолетното лице от женски пол, изразяващи се в поставяне на ръка на корема й и галене в областта на корема, квалифицирано като „непристойни действия и нападение на жена“ по чл. 151 от Наказателния кодекс на Република Кипър, за което е осъден на наказание 2 (пет) години „Лишаване от свобода“.

            Съдът е постановил с присъдата си наказанията на осъдения М. да текат едновременно, като се вземе предвид и периодът, през който обвиняемият е бил задържан.

            Присъдата на Перманентния наказателен съд – Пафос, Република Кипър, постановена по дело № 10084/2014 г., е влязла в законна сила на 09.01.2015 г.

           

            Осъденият М. е бил задържан на 30.10.2014 г. Това е началната дата на изтърпяване на определените му наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) години и за срок от 2 (две) години. Същият е търпял наказание на територията на Р Кипър от 30.10.2014 г., до предаването му на българските власти на 28.09.2017 г.

 

            Видно от писмо от писмо от директора на Отдел „Затвори“, Кипър (л. 4 от делото), докато е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора в Никозия, Р Кипър, осъденият М. се е възползвал от намаление на присъдата, на основание законодателството на Р Кипър с 232 дена, поради добро поведение и усърдие.

 

            По отношение на българския гражданин М.М. е издадена заповед за депортиране за Р България на 09.12.2016 г., на основание чл. 29, ал. 1 и 3, чл. 30 и чл. 35 от Закона относно правото на граждани на Съюза и членове на техните семейства да се движат свободно на територията на Р Кипър от 2007 г., изм. през 2013 г., както и забрана да влиза в Р Кипър за период от 3 години след депортирането, по съображения, че поведението му представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, съгласно чл. 29, ал. 3 от закона, влияеща на обществения ред и обществената сигурност в Република Кипър.

 

            На 28.09.2017 г., в съответствие с конвенцията за трансфер на осъдени лица, съставена в Страсбург през 1983 г., и на основание чл. 455 от НПК, осъденият М. е приет, преведен в Република България и настанен в Затвора – град София.

 

            Изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на приложените по делото заверени преводи на писмо от Затвора – град Никозия, Кипър от 28.09.2017 г., препис от присъда от 30.12.2014 г. на Перманентен наказателен съд в Пафос, препис от разпоредбите от Закона за борба с трафика и експлоатацията на хора и защита на жертвите – Закон 87(І)/2007 и от Наказателния кодекс на Република Кипър, въз основа на които е осъдено лицето, писмо от Директора на Отдел „Граждански регистър и миграции“ към Министерство на вътрешните работи на Р Кипър от 09.02.2016 г., писмо от Директора на Затворите – Р Кипър от 26.01.2017 г., молба от осъдения от 08.02.2016 г. за изтърпяване на наказанието в Затвор в Р Кипър, дактилоскопни следи, копие от българска лична карта и снимков материал за лицето; писмо от ГД „Охрана“ до ВКП – Отдел „Международен“, изх. № 7001/29.09.2017 г., протокол за трансфер на българския гражданин М.А.М. рег. № 6985/29.09.2017 г. по описа на ГД „Охрана“, протокол за претърсване, обиск и изземване рег. № 6986/29.09.2017 г. по описа на ГД „Охрана“, които изцяло кредитира.

 

            При така установената фактическа обстановка, СГС в този си състав намери, че са налице предпоставките по Конвенцията за трансфер на осъдени лица (приета на 21.03.1983 г. в гр. Страсбург, Р Франция, ратифицирана от Република България и обн., ДВ, бр. 8/1995 г.), за приемане за изпълнение на присъда от 30.12.2014 г. на Перманентен наказателен съд – Пафос, Република Кипър, влязла в законна сила на 09.01.2015 г., с която българският гражданин М. А. М. – роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, женен, осъждан, с висше образование, специалност „Агроном“, месторабота преди задържането – като търговски представител, жител и живущ ***, е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 2 и 10 от Закона за борба с трафика и експлоатацията на хора и защита на жертвите – Закон 87 (І) 2007, съответстващо на престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на Р България, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 години, както и за извършено от него престъпление по чл. 151 от Наказателния кодекс на Република Кипър, съответстващо на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК на Р България, за което и осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 (две) години, които наказания кипърският съд е постановил едновременно да се търпят.

            За да се произнесе в тази насока, Съдът съобрази следното:

           

            От събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност се установи безспорно, че спрямо М.А.М. е постановена присъда от 30.12.2014 г. на Перманентен наказателен съд – Пафос, Република Кипър, влязла в законна сила на 09.01.2015 г., с която същият е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 2 и 10 от Закона за борба с трафика и експлоатацията на хора и защита на жертвите – Закон 87 (І) 2007, съответстващо на престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на Р България, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 години, както и за извършено от него престъпление по чл. 151 от Наказателния кодекс на Република Кипър, съответстващо на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК на Р България, за което и осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 (две) години, които наказания кипърският съд е постановил едновременно да се търпят.

 

            Съгласно чл. 10 от Закона за борба с трафика и експлоатацията на хора и защита на жертвите – Закон 87 (І) 2007, всяко лице, което експлоатира сексуално или принуждава към проституиране дете, извършва углавно престъпление и в случай, че бъде осъдено, подлежи на затвор до двадесет години, като в чл. 2 от същия нормативен акт се съдържат легалните дефиниции на понятията „насилие“, „принуда“, „жертва“, „дете“, „сексуална експлоатация“, „сексуална експлоатация на деца“ и други.

            М. е осъден за едно престъпление, изразяващо се в това, че на 01.01.2014 г., на 04/05.02.2014 г. и на 20.04.2014 г., при гостуване в дома на свидетел № 1 и малолетната й дъщеря – родена на *** г., находящ се в гр. Пафос, Р Кипър, извършил общественоопасни деяния по отношение на малолетното лице от женски пол, изразяващи се в целуване и галене на малолетното дете в областта на половите органи и поставяне на ръцете й в областта на половия му член, докато последният мастурбирал.

            Извършеното от осъденото лице престъпление съответства на престъпното блудство с малолетно лице, по смисъла на чл. 149, ал. 1 от НК – извършване на действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – родената на *** г. дъщеря на свидетел № 1, извършено при условията на продължавано престъпление – с три деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, които са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Извършеното от осъденото лице престъпно посегателство съответства от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

            За извършеното престъпление на осъдения М. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) години, което съответства по своето съдържание на наказанието „Лишаване от свобода“, по смисъла на чл. 39 НК на Република България. Размерът на наказанието, наложено на осъдения, е в пределите, предвидени в санкционната част на чл. 149, ал. 1 от НК.

            Не са налице предпоставки за редуциране размера на наложеното на осъдения М. наказание, тъй като съгласно Конвенцията за трансфер на осъдени лица, определянето на вида и размера на наложеното на осъденото лице наказание, е в правомощията на решаващия съд и съда на приемащата държава не е оправомощен да ги пререшава, а само да реши въпросите, свързани с изпълнението на влязлата в сила чужда присъда. По идентични съображения настоящата инстанция прецени, че не са налице основанията да обсъжда евентуално освобождаване на осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

 

            Съгласно чл. 151 от Наказателния кодекс на Р Кипър, всяко лице, което незаконно и непристойно напада жена, извършва углавно престъпление и подлежи на затвор до пет години.

            М. е осъден за едно престъпление, изразяващо се в това, че през м. август 2014 г. в дома на свидетелите № 12 и № 13 и малолетната им дъщеря – свидетел № 15, родена на *** г., извършил непристойни действия по отношение на малолетното лице от женски пол, изразяващи се в поставяне на ръка на корема й и галене в областта на корема.

            Извършеното от осъденото лице престъпление съответства на престъпното блудство с малолетно лице, по смисъла на чл. 149, ал. 1 от НК – извършване на действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – родената на *** г. дъщеря на свидетелите № 12 и № 13. Извършеното от осъденото лице престъпно посегателство съответства от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК. Не са налице предпоставки да се приеме, че деянието е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК с предходните деяния, предвид законовата забрана, съдържаща се в разпоредбата на чл. 26, ал. 6, пр. 1 от НК.

            За извършеното престъпление на осъдения М. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, което съответства по своето съдържание на наказанието „Лишаване от свобода“, по смисъла на чл. 39 НК на Република България. Размерът на наказанието, наложено на осъдения, е в пределите, предвидени в санкционната част на чл. 149, ал. 1 от НК.

            Не са налице предпоставки за редуциране размера на наложеното на осъдения М. наказание, тъй като съгласно Конвенцията за трансфер на осъдени лица, определянето на вида и размера на наложеното на осъденото лице наказание е в правомощията на решаващия съд и съда на приемащата държава не е оправомощен да ги пререшава, а само да реши въпросите, свързани с изпълнението на влязлата в сила чужда присъда.

            По идентични съображения настоящата инстанция прецени, че не са налице основанията да обсъжда евентуално освобождаване на осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

 

            Настоящата инстанция намира, че деянията, осъществени от М., не осъществяват от обективна и субективна страна квалифицирания състав на престъпното блудство, по чл. 149, ал. 5, т. 1 от НК, в какъвто смисъл е претенцията на представителя на държавното обвинение, предвид обстоятелството, че деянията са осъществени въз основа на различни решения, докато квалифицирания състав по посочения законов текст изисква да е осъществено едно деяние, въз основа на едно решение, по отношение на две или повече пострадали лица.

 

            Пред съдебните власти на Р Кипър, осъденият М. не изразява съгласие за трансфер в Република България, но по отношение на същия е постановена забрана за пребиваване на територията на Р Кипър и в този смисъл налице е предпоставката по чл. 454, ал. 1, т. 1 от НПК. Пред настоящата съдебна инстанция М. заявява съгласието си да бъде трансфериран, като доизтърпи наложеното му наказание в Р България.

           

            Предвид изложеното настоящата инстанция прие за изпълнение присъда от 30.12.2014 г. на Перманентен наказателен съд – Пафос, Република Кипър, влязла в законна сила на 09.01.2015 г., с която българският гражданин М. А. М. – роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, женен, осъждан, с висше образование, специалност „Агроном“, месторабота преди задържането – като търговски представител, жител и живущ ***, е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 2 и 10 от Закона за борба с трафика и експлоатацията на хора и защита на жертвите – Закон 87 (І) 2007, съответстващо на престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на Р България, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 години, както и за извършено от него престъпление по чл. 151 от Наказателния кодекс на Република Кипър, съответстващо на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК на Р България, за което и осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 (две) години, които наказания кипърският съд е постановил едновременно да се търпят.

 

            На основание присъда от 30.12.2014 г. на Перманентен наказателен съд – Пафос, Република Кипър, влязла в законна сила на 09.01.2015 г., СГС в този си състав, определи по отношение на осъдения М.А.М. едно общо най-тежко наказание за съвкупността от престъпления, а именно – „Лишаване от свобода“ в размер на 5 (пет) години.

 

            На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът определи по отношение на осъдения М.А.М. първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на така наложеното му наказание. Съдът прецени, че в конкретния по делото случай не е налице нито една от визираните в закона – в чл. 57, т. 2, б. „а“ – „в“ предпоставки за определяне на първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказанието от осъдения, в каквато насока е искането на прокурора, тъй като М. не е осъден на „Лишаване от свобода за повече от 5 години за умишлени престъпления; не е осъден за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията; не е осъден и за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години;

 

            На основание чл. 457, ал. 5 от НПК, съдът приспадна предварителното задържане на осъдения М. и изтърпяната част от наказанието на територията на Република Кипър, считано от 30.10.2014 г. до предаването му на българските власти на 28.09.2017 г., както и изтърпяната част на наказанието „Лишаване от свобода“ на територията на Р България, считано от 28.09.2017 г. до влизане на определението на СГС в сила.

           

            СГС в този си състав прецени, че са налице предпоставките да бъдат приспаднати от определеното по отношение на М.А.М. едно общо наказание в размер на 5 години „Лишаване от свобода“ и 232 (двеста тридесет и два) дни намаление на присъдата, на основание на законодателството на Република Кипър, поради добро поведение и усърдие.

 

            Така мотивиран, Съдът постанови определението си.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.