Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил,
19.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Ирена
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№98/2020г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
С.В.Д., ЕГН********** *** оспорва
заповед №РД-00-110/28.01.2020г. на
кмета на Община Кюстендил, с която е наредено премахване на незаконен строеж
„Едноетажна масивна сграда“ отразена като сграда с идентификатор 16141.101.15.2
по КК на с.Г.Б., общ.Кюстендил, м.„В.Д.“, находяща се в ПИ с идентификатор
16141.101.15, заповед №РД-00-111/28.01.2020г.
на кмета на Община Кюстендил, с която е наредено премахване на незаконен строеж
„Едноетажна масивна сграда“ отразена като сгради с идентификатор 16141.101.15.3
и 16141.101.15.4 по КК на с.Г.Б., общ.Кюстендил, м.„В.Д.“, находяща се в ПИ с
идентификатор 16141.101.15 и заповед №РД-00-112/28.01.2020г.
на кмета на Община Кюстендил, с която е наредено премахването на незаконен
строеж „Едноетажна масивна сграда“ без идентификатор, находаща се в ПИ с
идентификатор 16141.101.15 по КК на с.Г.Б., общ.Кюстендил, м.„В.Д.“. Релевират
се съображения за незаконосъобразност, свързани с допуснати нарушения на
административно производствените правила – нарушена процедура при съставяне на
КА и неотразяване в същите на сградите със съответните идентификатори, за които
е разпоредено премахване и неправилно приложение на материалния закон –
жалбоподателят не е извършител на строежите, а по отношение на сграда с
идентификатор 16141.101.15.2 е налице узаконяване, т.е. не е незаконен строеж. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорените актове е започнало със съставянето на КА №№7, 8 и 9/11.12.2019г.
от служители за контрол по строителството в Община Кюстендил във връзка с молба
на „У.и.“ ООД ***.
От съдържанието на КА №8/11.12.2019г. се установява,
че в ПИ с идентификатор 16141.101.15 по
КК на с.Г.Б., общ.Кюстендил, м.„В.Д.“ е изградена едноетажна масивна сграда с
Г-образна форма, отразена като сграда с идентификатор 16141.101.15.2. Същата е
с площ 88 кв.м. Строежът е в
завършен вид, захранен с ел енергия и вода. Чрез позоваване на решение
№1217/25.06.2015г. постановено по гр.д.№625/2014г. по описа на КОС е прието, че
строежа е извършен от С.Д. през 2006г., без издадени строителни книжа.
От
съдържанието на КА №7/11.12.2019г.
се установява, че в ПИ с
идентификатор 16141.101.15 по КК на с.Г.Б., общ.Кюстендил, м.„В.Д.“ е изградена
едноетажна масивна сграда, отразена като сгради с идентификатор 16141.101.15.3
и 16141.101.15.4. Двете сгради са функционално свързани. Същата е с площ
съответно 22 км.м. и 30 кв.м. Строежът е в завършен вид, захранен с ел енергия и вода. Чрез позоваване на
решение №1217/25.06.2015г. постановено по гр.д.№625/2014г. по описа на КОС е
прието, че строежа е извършен от С.Д. през 2006г., без издадени строителни
книжа.
От
съдържанието на КА №9/11.12.2019г.
се установява, че в ПИ с
идентификатор 16141.101.15 по КК на с.Г.Б., общ.Кюстендил, м.„В.Д.“ е изградена
едноетажна масивна сграда без идентификатор, с размери 3.80м на 3.05м и
височина до стрехата 2.00м. Строежът е в завършен вид, захранен с ел енергия и вода. Чрез позоваване на
решение №1217/25.06.2015г. постановено по гр.д.№625/2014г. по описа на КОС е
прието, че строежа е извършен от С.Д. през 2006г., без издадени строителни
книжа.
КА са
съставени в отсъствието на жалбоподателя. Констатирано е извършено строителство
без необходимите строителни книжа и документи, в чужд имот – собственост на „У.и.“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** /срав. постановление
за възлагане на недвижим имот от 05.06.2018г. на ЧСИ В. А. с рег.№742 с район
на действие КОС, влязло в сила на 08.08.2019г./. Прието, че са нарушени нормите
на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 от ЗУТ. КА
са съобщени на С.Д., като същия е депозирал възражение
вх.№26-00-1344/19.12.2019г.
Въз основа
на констатациите кметът на Община Кюстендил издал заповед №РД-00-110/28.01.2020г., заповед №РД-00-111/28.01.2020г. и заповед №РД-00-112/28.01.2020г., всички на основание чл.225а, ал.1
във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ. С тях се нарежда на С.В.Д. в качеството му
на извършител, да премахне незаконен строеж 1. „Едноетажна масивна сграда“ отразена като сграда с
идентификатор 16141.101.15.2 по КК на с.Г.Б., общ.Кюстендил, м.„В.Д.“, находяща
се в ПИ с идентификатор 16141.101.15, 2.
„Едноетажна масивна сграда“ отразена като сгради с идентификатор 16141.101.15.3
и 16141.101.15.4 по КК на с.Г.Б., общ.Кюстендил, м.„В.Д.“, находяща се в ПИ с
идентификатор 16141.101.15 и 3.
„Едноетажна масивна сграда“ без идентификатор, находяща се в ПИ с идентификатор
16141.101.15 по КК на с.Г.Б., общ.Кюстендил, м.„В.Д.“. Мотивите са свързани с
нарушаване разпоредбите на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 от ЗУТ при осъществяване на строежите –
изградени са без строителни книжа и документи. Изводът е, че са незаконни по
см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Прието е, че не са и търпими по см. на§16,
ал.1 от ПР ЗУТ, §127, ал.1 от ПЗР ЗИД ЗУТ.
Съгласно
визираното решение по гр.д.№625/2014г. по описа на КОС в заповедите за
премахване на незаконни строежи са отменени действията на ЧСИ по
изп.д.№69/2014г., изразяващи се в насочване на изпълнението върху имоти,
собственост на С.Д. – сгради с идентификатор 16141.101.15.2,
16141.101.15.3, 16141.101.15.4, както и на сгради - навес за дърва и сграда -
магазин за хранителни стоки. В мотивите на съдебния акт е прието, че те са
собственост на С.Д., като последващ приобретател на ипотекирания недвижим имот
– ресторант „Б.Х.“ и са построени от него след
2006г.
Изготвено и прието като доказателство по делото
/неоспорено от страните/ е заключение вх.№3849/16.09.2020г. на в.л.А.А.. Дадено
е описание на строежите – сграда с идентификатор 16141.101.15.2 представлява
едноетажна, масивна, с тухлени стени, със
стоманобетонова плоча и дървен покрив, покрит с керемиди; сгради с
идентификатор 16141.101.15.3 и с идентификатор 16141.101.15.4 представляват
една функционално свързана сграда, полувкопана в терена, със
стоманобетонова конструкция и дървен
покрив с покритие от битумни керемиди, фасадните стени и колони са облицовани с
камък; сграда без идентификатор се състои от едно помещение с масивни стени от
тухлена и каменна зидария, дървено покривна конструкция с керемиди. Вещото лице
сочи, след запознаване с проект за преустройство №24/2000г. на гл.архитект на
Община Кюстендил, изготвен въз основа на виза за проектиране – скица
№82/12.01.1999г. при условията на чл.231б от ППЗТСУ /отм./ - за узаконяване и
издаден Акт за узаконяване №16/04.05.2000г., че сградата на „Б.Х.“ се е
състояла от сгради с идентификатори 16141.101.15.1 и 16141.101.15.2. При огледа
на място е налице съответствие между вида и броя на помещенията, посочени в
проекта със съществуващите на място, както и е установено пристрояване на сградата
като до сграда 16141.101.15.1 е изградена пристройка – сграда 16141.101.15.2.
Това обаче е станало преди одобряване на проекта и издаването на акта за
узаконяване за цялата сграда през 2000г.
По отношение на изследване търпимостта на строежите
вещото лице посочва, че за нито една от сградите няма данни да са построени
преди 08.04.1987г., поради което е неприложим §16, ал.3 от ПР ЗУТ. Най-ранната
дата, посочена в документ за сградата на „Б.Х.“ е в Акта за държавна
собственост №3488/09.04.1992г. /л.24/. Със заповед №1555/22.12.1998г. за имота
е одобрено частично застроително разрешение при условията на чл.108 от ППЗТСУ
/отм./, като в него сграда 16141.101.15.2 е посочена като съществуваща и в
последствие узаконена с Акт №16/04.05.2000г. За останалите сгради вещото лице
се позовава на решение №217/25.06.2015г. на КОС, постановено по
гр.д.№625/2014г., където се сочи датата 30.07.2010г. – подновяване на законна
ипотека върху имота с посочване на четирите сгради. Вземайки предвид това
доказателство и твърденията на жалбоподателя, че е придобил имота през 2006г.,
експерта приема, че сгради 16141.101.15.3 и 16141.101.15.4, както и сграда без
идентификатор са построени след датата на придобиване на имота от Д., поради
което е неприложим §127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ /не са изградени преди 31.03.2001г./.
Назначена и изготвена е допълнителна експертиза
вх.№5093/11.11.2020г. от в.л. А.А.. Взета са предвид допълнително събрани
доказателствени средства, като експертът сочи следното: В заповед №ДК-12-1/19.01.2005г.
на началника на РДНСК Кюстендил няма конкретно упоменаване на сгради с
идентификатори 16141.101.15.3 и 16141.101.15.4, както и сграда без
идентификатор. На скица-виза №82/12.01.1999г. /л.152/ сградата на „Б.Х.“ е
заснета подробно, ведно с път, изградена ограда и зелена площ, без посочване на
никакви сгради. На скица №101015/23.10.2019г. /л.137/, издадена от Община
Кюстендил, съгласно План на новообразуваните имоти /ПНИ/ на м.“В.Д.“ с.Г.Б.,
одобрен със заповед №99/10.03.2009г. също не са посочени сгради 16141.101.15.3
и 16141.101.15.4, както и сграда без идентификатор. Вещото лице посочва, че
заснемането за ПНИ е извършено през 2003г., поради което прави извод, че
процесните сгради са изградени в периода между извършване на геодезическото
заснемане за ПНИ /2003г./ и одобряването на КК за селото /2009г./. В този
смисъл отново не са търпим строеж.
След събиране на допълнителни писмени и гласни
доказателства в.л. А.А. е призована в съдебно заседание за допълване на
изготвените експертизи, като същата заявява, че изводите й не се променят,
доколкото за сграда с идентификатор 16141.101.15.2 е налице акта за
узаконяване, а за сгради с идентификатори 16141.101.15.3 и 16141.101.15.4,
както и сграда без идентификатор не са налични нови обстоятелства за
установяване година на строеж преди 31.03.2001г. Вещото лице базира своите
изводи на писмените доказателства, а не на гласните такива.
Като доказателство по делото е приет договор
№314/06.11.1998г. за продажба чрез търг с явно наддаване на недвижим имот –
общинска собственост /л.28/, по силата на който Община Кюстендил продава на В.
С. Д. в качеството му на ЕТ „Диляна –
90“ гр.Благоевград застроен недвижим имот от 2 639 кв.м., заедно с
изградената в него масивна сграда – ресторант „Б.Х.“, парцел 49, масив 31 в
землището на с.Г.Б.. За имота е издаден Акт за узаконяване №16/04.05.2000г.
/л.20/ - приет по делото, съгласно одобрен архитектурен проект №24/2000г.
/л.219-223/, изискан и приобщен към доказателствения материал.
Прието като писмено доказателство е и решение
№587/23.06.2000г. на Благоевградски районен съд, постановено по
гр.д.№207/2000г., с което е прекратен брака между А. Д. Д. и В. С. Д. /родители
на жалбоподателя/ и е утвърдено постигнатото между тях споразумение. Съгласно
последното придобития по време на брака недвижим имот №97 от 2 310 кв.м.
заедно с изградената в него масивна сграда – ресторант „Б.Х.“ в землището на с.Г.Б.
остава в дял на съпругата.
Събрани са
гласни доказателства. От показанията на св.А. Д. се установяват обстоятелствата
около придобиването на процесния имот чрез търга от 1998г., поставянето му в
неин дял при развода 2000г. и се свидетелства за прехвърляне на същия на С.Д.
през 2006г. Свидетелката заявява, че сгради 2, 3 и 4, както и тази без
идентификатор са били построени в имота при закупуването му от Община Кюстендил
и не са били описани никъде. Св.А.М. /изпълняващ длъжността изпълнителен
директор на „Бързо хранене“ през 1998г. до 2000г./ сочи, че „Б.Х.“ през този
период се е стопанисвал от дружеството, като е отдаван под аренда. През същото
време в имота е имало изградени 3-4 сгради – основната сграда била кухненски
бокс и придатъци и други малки сгради около основната. Не знае дали нещо е
строено след това, но ако е имало строителство, то е било след 2000г. През
1998г. „Бързо хранене“ е било предадено във владение на Общината. Той лично не
издавал разрешение за строителство на сгради в имота. Счита, че нанесените
сгради на предявената му скица от л.162 на делото са съществували към 1998г.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу актове, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорените административни актове по
реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:
По своята правна същност
заповеди №РД-00-110/28.01.2020г., №РД-00-111/28.01.2020г. и
№РД-00-112/28.01.2020г. на кмета на
Община Кюстендил са
индивидуални административни актове. Същите са издадени от компетентен орган по
арг. от чл.225а, ал.1 във вр.с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, при спазване изискванията
за форма.. Проверката и анализът на събраните писмени доказателства установява
спазване на процедурата по чл.225а, ал.2 от ЗУТ за констатиране на незаконно
строителство. Годни доказателства в този аспект са КА №7, 8 и 9/11.12.2019г. на
длъжностните лица за контрол по строителството към Община Кюстендил. При
преценка на формалните изисквания относно съдържанието им, съдът констатира, че
в тях има изложение на фактическите и правни основания за издаването им, поради
което се явяват мотивирани. Описаните в тях сгради са идентични с тези,
посочени в оспорените заповед – обстоятелство, което се установява и от
заключение вх.№3849/16.09.2020г. Ето защо се явява неоснователно възражението в
жалбата, че КА не се отнасят до сградите, предмет на заповедите за премахване
на незаконен строеж. Съдът констатира прецизност в посочването на нарушените
правни норми в заповедите, тъй като нормата на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ въвеждат изискване строежите да се изпълняват в съответствие с
предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на този закон разрешение, както и след издадено разрешение
за строеж. Постройките имат характеристиките на строеж по см. на §5, т.38 и се
отнасят към тези от пета категория по см. на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ.
Въведеното
задължение по чл.225а, ал.2, изр.2 от ЗУТ за връчване на КА на заинтересованите
страни е изпълнено прецизно – налице е връчване на акта и депозиране на
възражение от жалбоподателя. Законът не въвежда изискването адресата на акта да бъде канен за присъствие
при извършване на проверката, поради което релевираното възражение в този
смисъл е неоснователно. Не е нарушен принципа за всестранно, обективно и пълно
изясняване на фактическата обстановка от значение за случая при гарантиране на
правата и интересите на участващите в производството страни. Жалбоподателят е
имал възможността да представи допълнителни доказателства, които смята че са
относими към спора.
І. Заповед №РД-00-110/28.01.2020г.
Относно
приложението на материалния закон съдът счита заповед №РД-00-110/28.01.2020г. за незаконосъобразно по следните
съображения: Преценявайки характера на
изградения обект, т.е дали същия представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР
на ЗУТ и дали е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, съдът приема, че в ПИ с
идентификатор 16141.101.15 по КК на с.Г.Б., м.“В.Д.“ е изградена едноетажна
масивна сграда, означена по КК с идентификатор 16141.101.15.2,
която има характеристиките на строеж по §5, т.38, пета категория по см.
на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ.
Видно обаче от Акт за узаконяване №16/04.05.2000г., одобрен архитектурен
проект №24/2000г., както и с оглед изводите на вещото лице в заключение
вх.№3849/16.09.2020г., което съдът кредитира като обективно, съответно на
установените факти по делото и съобразено с писмените доказателства, процесния
строеж е узаконен. При съпоставка на графичната част от архитектурния проект
№24/2000г., виза-скица №82/12.01.1999г., огледа на място от вещото лице и
отразеното в заключението, съдът счита, че сградата на „Б.Х.“ към датата на
узаконяване се е състояла от сграда с идентификатор 16141.101.15.1
и 16141.101.15.2, като последната представлява осъщественото преустройство,
съгласно проекта и двете сгради се явяват функционално свързани. Следователно неправилен е извода на
административния орган, че едноетажна масивна сграда, означена по КК с
идентификатор 16141.101.15.2 е незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Заповед №РД-00-110/28.01.2020г. на кмета на Община Кюстендил ще
бъде отменена като незаконосъобразна.
ІІ. Заповед №РД-00-111/28.01.2020г. и Заповед №РД-00-112/28.01.2020г.
Съдът намира
оспорените две заповеди за материално законосъобразни. Събраният доказателствен
материал по делото установява, че в ПИ с идентификатор 16141.101.15 по
КК на с.Г.Б., м.“В.Д.“ са изградени едноетажна масивна сграда, означена по КК
като сгради с идентификатор 16141.101.15.3 и 16141.101.15.4, както сграда без идентификатор, които
имат характеристиките на строеж по см. на §5, т.38, пета категория по см. на
чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ. За тези строежи се изисква одобряване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение на строеж. Безспорно по делото е,
че за процесното строителство няма строителни книжа и документи. С оглед
заключенията на вещото лице и наличните по делото арх.проект №24/2000г. и скици
съдът приема, че сградите не попадат в обхвата на проекта и следователно не са
били предмет на узаконяване с Акт №16/04.05.2000г. В този смисъл правилен е
извода на административния орган, че същите са незаконни по см. на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ.
Относно
преценката за търпимост на сградите по двете заповеди съдът изхожда от
заключенията на вещото лице, показанията му в съдено заседание и писмените
доказателства – договор №314/06.11.1998г. за продажба чрез търг с явно
наддаване на недвижим имот – общинска собственост /л.28/, решение
№587/23.06.2000г. на Благоевградски районен съд, постановено по
гр.д.№207/2000г., решение №217/25.06.2015г.
по гр.д.№625/2014г. по описа на КОС. След съвкупен анализ на доказателствените
средства съдът приема за установено, че родителите на жалбоподателя по време на
брака им, през 1998г., са придобили недвижим имот, отразен като сгради с
идентификатори 16141.101.15.1 и 16141.101.15.2 по КК на с.Г.Б.. През
2000г. майката на С.Д. – А. Д., получава в изключителна собственост сочения
имот, след което по аргумент от решение №217/25.06.2015г. по гр.д.№625/2014г. по описа
на КОС, през 2006г. имота става собственост на С.В.Д. /факт за който страните
по делото не спорят/. Кредитирайки заключение вх.№5093/11.11.2020г. в аспекта,
че процесните сгради са изградени в периода 2003г. - извършено геодезическо
заснемане във връзка с одобряване на ПНИ за с.Г.Б. и 2009г. - одобряването на
КК за селото със заповед №РД-18-10-176/31.09.2009г., съдът формира извод, че
сгради с идентификатори 16141.101.15.3
и 16141.101.15.4 и без идентификатор са изградени пред периода 2003г. – 2009г.
от С.В.Д., доколкото през този период той е бил собственик на имота. Аргумент в
тази насока е и Постановление за възлагане по изп.д.№69/2014г. по описа на ЧСИ
с рег.№742 с район на действие КОС, тъй като в същото се сочи, че се възлага
недвижим имот /именно в този имот са изградени процесните сгради/, собственост
на С.В.Д.. Не се кредитират гласните доказателства за година на израждане на
процесните сгради, тъй като те не съответстват на нито едно писмено
доказателство , а те са официални документи, които се ползват с необорена материална
доказателствена сила. Ето защо съдът не възприема за основателно възражението
на жалбоподателя, че не той е извършител на строежите, както и че същите са
извършени преди 1998г. Едновременно с това с оглед събраните доказателства за година на
изграждане – периода от 2003г. до 2009г. и правните норми - §127 от ПЗР ЗИД
ЗУТ, съдът стига до извода, че строежите едноетажна масивна сграда, означена
по КК като сгради с идентификатор 16141.101.15.3 и 16141.101.15.4, както сграда без идентификатор не
са търпими. Изложените правни съждения по съществото на спора относно заповед №РД-00-111/28.01.2020г. и заповед №РД-00-112/28.01.2020г. на кмета на Община Кюстендил
налагат крайния извод за отсъствие на основанията за отмяна по чл.146 от АПК.
Жалбата досежно тези две заповеди ще бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от делото разноски се присъждат
на жалбоподателя на основание чл.143, ал.1 от АПК, касателно отменения акт, в
размер на 10 лв. държавна такса, 600 лв. адвокатско възнаграждение, 400 лв.
възнаграждение за вещо лице по първото изготвено заключение. За останалите две
заключения и присъденото възнаграждение на вещото за изслушване в с.з. на
08.04.2021г. не се присъждат разноски /заплатено възнаграждение/, доколкото
касаят заповедите, които са приети за законосъобразни от съда. Разноски се
присъждат и на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., на основание чл.143, ал.4 от АПК във вр.с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, касателно отхвърлянето на жалбата срещу два от
актовете.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед №РД-00-110/28.01.2020г. на кмета на
Община Кюстендил, с която е наредено на С.В.Д., ЕГН********** *** да премахне
незаконен строеж „Едноетажна масивна сграда“, отразена като сграда с
идентификатор 16141.101.15.2 по КК на с.Г.Б., общ.Кюстендил, м.„В.Д.“, находяща
се в ПИ с идентификатор 16141.101.15.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С.В.Д., ЕГН**********
*** срещу заповед №РД-00-111/28.01.2020г.
на кмета на Община Кюстендил, с която е наредено да премахне незаконен строеж „Едноетажна масивна сграда“,
отразена като сгради с идентификатор 16141.101.15.3 и 16141.101.15.4 по КК на
с.Г.Б., общ.Кюстендил, м.„В.Д.“, находяща се в ПИ с идентификатор 16141.101.15
и заповед №РД-00-112/28.01.2020г. на
кмета на Община Кюстендил, с която е наредено да премахне незаконен строеж „Едноетажна
масивна сграда“ без идентификатор, находаща се в ПИ с идентификатор
16141.101.15 по КК на с.Г.Б., общ.Кюстендил, м.„В.Д.“.
ОСЪЖДА Община
Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1 да заплати на С.В.Д., ЕГН****** *** разноски по
делото в размер на 1010 лв. /хиляда и десет/.
ОСЪЖДА С.В.Д., ЕГН**********
*** да заплати на Община Кюстендил разноски по делото в размер на 100 лв.
/сто/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: