Р Е
Ш Е Н И Е
№ 3261 28.11.2019
г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на петнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Моника Яханаджиян
при секретаря Ж.С., като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№6244/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е по реда на чл.310 от ГПК, вр.чл.187, ал.5, т.2, вр.чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР и е образувано по повод исковата молба на К.К.П., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, чрез адв.Г.С., за осъждане на ответника Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес в ......................,
представлявана от Директора Н.С.Н., да заплати на ищеца сумата от 1338,00 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 223 часа за периода 01.04.2016 г. – 30.06.2019 г., които часове са
разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефицент 1,143,
отчетен като извънреден, сумата от 550,00 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.04.2016 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че в периода 01.04.2016 г. – 30.06.2019 г. е полагал труд като „..............................“
в РД „Пожарна безопасност и защита на населението“-Бургас, която е структурно
подчинена на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, на 24-часови
смени, отчитани на тримесечие. Твърди се
още, че в този период ищецът е положил общо 1640 часа нощен труд, който
преизчислен с коефицент 1.143 възлиза на 1875 часа дневен труд. Според ищеца
преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод, че същият е положил
извънреден труд от 223 часа, който ответникът следва да му заплати допълнително
и който възлиза на исковата сума.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищецът не се явява и се представлява от упълномощения си процесуален
представител, който по реда на чл.214 от ГПК изменя размерите на исковете, а
след приемане на направеното изменение главния иск се счита предявен за сумата
от 1752,96 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за 261,97 часа за посочения в исковата молба период, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, а акцесорния
по чл.86, ал.1 от ЗЗД се счита предявен за сумата от 254,13 лева за посочения в
исковата молба период.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР, в който претенцията се оспорва като неоснователна, без да се оспорват
твърденията на ищеца, че в периода 01.04.2016 г – 30.06.2019 г. е бил държавен
служител при тях, като е полагал труд на смени по график. Счита обаче, че
положеният от ищеца труд е надлежно начислен, отразен в протоколите за положен
извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното време между 22,00 и
06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални
празници, както и че същият му е заплатен своевременно в съответствие с
издадените от министъра на МВР заповеди с №№8121з-791/28.10.2014 г. и
последващата с №8121з1429/23.11.2017 г. Прави възражение за изтекла давност по
отношение на част от претендираните вземания и по конкретно правата на ищеца
преди 31.07.2016 г., както и за прекомерност на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар. Ангажира доказателства, претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът не се
представлява, представя молба, вх.№49208/01.11.2019 г.
Предявените
осъдителни искове са справно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2
и ал.6 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като същите са допустими.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът
не оспорва, че ищецът е бил назначен на длъжност „..............................“
в структурата на МВР, както и че в периода 01.04.2016 г. – 30.06.2019 г. е
полагал труд на 24-часови смени по график, включително и през нощта – за
времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време. В
този смисъл е и приетия по делото многоброен писмен доказателствен материал.
По
делото е изготвена от в.л.К. съдебно-икономическа експертиза, чието заключение
не се оспорва от страните, а съдът го кредитира като обективно и компетентно
изготвено въз основа на данните от представени от ответника и приети като
доказателства по делото протоколи за отчитане на работното време между 22,00
часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на
официалните празници и съгласно което за периода 01.04.2016 г. – 30.06.2019 г.
ищецът е положил 229 нощни смени, като са отчетени 1832 часа нощен труд, които
преизчислени с коефицент 1,143 съставляват 2093,97 часа дневен труд, или водят
до разлика от 261,97 часа, за които дължимото
възнаграждение възлиза на сумата от 1752,96 лева.
При
така приетото за установено от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Относимите
към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. (отм.), Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата.
В
тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл.179, ал.1 от същия закон е и това, че на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, като в ал.2 е предвидено и това, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед.
Същевременно
нормата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително
възнаграждение за извънреден труд.Според текста на чл.187, ал.1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал.3 на същия
член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е
предвидено и това, че за служителите, работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал.6. В
ал.7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В
допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че
през процесния исков период са действали и Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.
(отм.) и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност
държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време отработените часове
нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била
регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода
11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива
изрични норми в Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно
нормата на чл.9, ал.2 на Наредба за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода 01.04.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е положил общо 1832 часа нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1,143 се равняват на 2093,97 часа дневен труд, т.е. налице е разлика
от 261,97 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително
възнаграждение, то изводът, който се налага е че искът е основателен.
С
оглед установената дължимост на претендираната от ищеца главница, следва да
бъде разгледано направеното от ответника възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на част от вземането, а именно по отношение на
претендираното от ищеца възнаграждение за положен извънреден труд през периода
01.04.2016 г. - 31.07.2016 г. Съдът намира това възражение на ответника за
частично основателно, тъй като през този период е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (отм.), съгласно която работното време на държавните
служители, работещи на смени, се е изчислявало и отчитало в часове, сумирано за
едномесечен период, съответно възнаграждението за положения труд също се е
начислявало и изплащало ежемесечно, през месеца, следващ месеца на полагане на
труда. В този смисъл следва да се приеме, че възнаграждението за м.април 2016
г. е било дължимо и е следвало да бъде платено до края на м. май 2016 г.,
съответно тригодишната погасителна давност по чл.111, б.„а“ от ЗЗД по отношение
на това възнаграждение е изтекла на 31.05.2019 г., възнаграждението за м.май
2016 г. е било дължимо и е следвало да бъде платено до края на м.юни 2016 г.,
съответно тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД по
отношение на това възнаграждение е изтекла на 30.06.2019 г., а възнаграждението
за м.юни 2016 г. е било дължимо и е следвало да бъде платено до края на м.юли
2016 г., съответно тригодишната погасителна давност по чл.111, б.„а“ от ЗЗД по
отношение на това възнаграждение би следвало да изтече на 31.07.2019 г. В
случая искът е предявен на 31.07.2019 г., към която дата са били погасени
вземанията на ищеца за полагащото му се допълнително възнаграждение за
положения от него извънреден труд през м.април и май 2016 г., но не и за
допълнителното възнаграждение за положения извънреден труд през м.юни 2016 г.
Видно от заключението на вещото лице, през м.април и м.май 2016 г. ищецът е
положил общо 86 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат
на 98,30 часа дневен труд, съответно за двата месеца е налице разлика от общо
12,30 часа, за които на ищеца е следвало да се заплати допълнително
възнаграждение в размер на 73,80 лева (при посочената от вещото лице ставка от
6,00 лв./час), което вземане е погасено на основание чл.111, б.„а“ от ЗЗД. С
оглед на това и след приспадане на погасеното по давност вземане на ищеца,
съдът намира, че към момента ответникът дължи на ищеца допълнително
възнаграждение в размер на 1679,16 лева за положения от него извънреден труд от
249,67 часа (261,97 часа – 12,30 часа) през периода 01.06.2016 г. – 30.06.2019
г., за което липсват твърдения и доказателства да е платено, поради което искът
следва да бъде уважен до този размер, а в останалата му част над уважения до
предявения размер от 1752,96 лева, както и за периода 01.04.2016 г. –
31.05.2016 г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На
основание чл.86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на
главницата за периода от предявяването на иска – 31.07.2019 г. до окончателното
й изплащане.
Задължението
на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок,
поради което и на основание чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното
възнаграждение, което обосновава извод, че претенцията на ищеца с правно
основание чл.86 от ЗЗД е основателна за периода от падежа на всяко изизкуемо
вземане до 30.07.2019 г. и доказана в размер от 231,17 лева, считано от 30.09.2016
г., като за разликата до предявения след изменението размер от 254,13 лева,
искът се отхвърля.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца част от направените от него разноски по делото, съответна на
уважената част от иска, а именно сумата от 333,13 лева, представляваща част от
платеното от него адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на това възнаграждение, тъй като спорът не се
характеризира с ниска правна и фактическа сложност, съответно не се налага
намаляване на възнаграждението към неговия минимум.
Предвид частичното отхвърляне на иска и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 7,23 леваа,
представляваща част от направените от него разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение от 150,00 лева, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП, вр.чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съответна на отхвърлената част от иска.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса
за разглеждането на исковете в уважените им части, която е в общ размер на 117,17
лева и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на
230,00 лева.
На основание
чл.242, ал.1, предл.2 от ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително
трудово възнаграждение и законната лихва върху него.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР, с адрес в .............................., представлявана от
Главен Комисар Н.Н., да
заплати на К.К.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
чрез адв.Г.С., сумата от 1679,16 лева (хиляда шестстотин седемдесет и девет
лева и шестнадесет стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 249,67 часа извънреден труд, представляващи разликата между
реално положения от него нощен труд през периода 01.06.2016 г. - 30.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 231,17 лева (двеста тридесет и един лева и седемнадесет
стотинки), представляваща мораторна лихва за забава в размер на за периода
30.09.2016 г. до 30.07.2019 г., като за разликата до предявения размер главница
от 1752,96 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 12,30 часа
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент 1,143 на положен от
ищеца нощен труд през периода 01.04.2016 г. – 31.05.2016 г. и за разликата до
предявения размер мораторна лихва от 254,13 лева, ОТХВЪРЛЯ исковете.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР, с адрес в ........................., представлявана от Главен
Комисар Н.Н., да
заплати на К.К.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
чрез адв.Г.С., сумата от 333,13 лева (триста тридесет и три лева и тринадесет
стотинки), представляваща разноски по делото, съответна на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
чрез адв.Г.С., да
заплати на Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“-МВР, с адрес в .......................,
представлявана от Главен Комисар Н.Н., сумата
от 7,23 лева (седем лева и двадесет и три стотинки), представляваща част
от направените от ответника разноски по делото, съответна на отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с адрес в .............................,
представлявана от Главен Комисар Н.Н., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС – Бургас държавна такса в общ размер на 117,17 лева (сто и седемнадесет
лева и седемнадесет стотинки) и сумата от 230,00 лева (двеста и тридесет лева)
– възнаграждение за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта, с относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 29.11.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /
п /
Вярно
с оригинала: Ж. С.