Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
/02.03.2023 година, град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, XXVI-ти състав, в публично
заседание на 02.02.2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ : Яна
Колева
К.
Григоров
секретар: В. С.
прокурор: Мирослав Илиев
като разгледа докладваното от съдия
Григоров касационно административнонаказателно дело № 38 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.72, ал.4, изречение второ от ЗМВР.
Образувано
е по касационна жалба от К.С.Г., ЕГН **********, чрез адв. С.К. против Решение
№ 1092 от 28.11.2022 г. по АНД № 4117/2022 г. по описа на РС – Бургас. В
жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение
на материалния закон, необосновано и постановено при нарушения на процесуалния закон.
Иска се неговата отмяна.
В съдебно заседание касаторът К.С.Г., редовно призован, се представлява от адв. К., с представено
пълномощно.
Ответникът по касация Г.П.– разузнавач в група ПКП „Резвая“ в
сектор „Криминална полиция“ при 04 РУ на ОД МВР Бургас, редовно призован, се явява
лично.
За Прокуратурата на Република България се явява прокурор
Мирослав Илиев от Окръжна прокуратура – Бургас, който излага становище за
неоснователност на оспорването.
След като
прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на К.С.Г., ЕГН **********, чрез
адв. С.К., против Заповед за задържане на лице № 3292зз-562/13.10.2022 г.,
издадена от Г.Г.П.– инспектор към 04 РУ Бургас.
С
оспореното решение Районен съд – Бургас отхвърлил жалбата срещу заповедта за
задържане. За да постанови решението първоинстанционният съд приел, че при издаване
на заповедта е спазена предвидената от закона форма, като същата съдържа задължителните
реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР. Разяснени били правата
на задържаното лице по чл.63, ал.3 и 4 и чл.64 от ЗМВР и му било предоставено копие
от заповедта срещу подпис. На следващо място съдът е посочил, че заповедта била
издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е изложено, че лицето се
задържа поради наличие на данни, че е съпричастно към извършено престъпление по
чл.130, ал.1 от НК. Посочена е датата на предполагаемото престъпление – 12.10.2022
г. около 23 ч., в района на заведение Макси, до бл.14, ж.к. Меден рудник, гр.
Бургас. Съдът приел още, че Г. бил приятел на Д.М., между която и пострадалия
възникнал конфликт в посоченото заведение, където същата работила като
сервитьорка. За случая била образувана полицейска преписка. При тези данни съдът
приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като в нея и в материалите по
полицейската преписка се съдържат данни, че Г. е евентуален извършител на
престъплението. Тези данни били налични към момента на издаване на заповедта.
Съгласно чл.72,
ал.4, изречение второ от ЗМВР решението на районния съд подлежи на касационно обжалване
по реда на
АПК пред съответния административен съд.
Предмет на
касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на
посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието
на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Касационната
съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа
на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване правилата
за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Съдебното решение
е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При
правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен съдебен
акт.
От фактическа
страна е установено, че лицето К.Г. е задържано на 13.10.2022 г., поради наличие
на данни, че е съпричастно към извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, извършено на 12.10.2022 г. около 23 ч. в района на заведение Макси,
намиращо се до бл.14 в гр.Бургас, ж.к. Меден рудник. По делото е представена полицейската
преписка, в която се съдържат данни за начина, по който полицейските органи
установили данните за евентуална съпричастност на жалбоподателя към извършеното
престъпление.
Неоснователни са възраженията, според
които полицейският орган следвало предварително да се убеди в съпричастността на
Г. към извършеното деяние и че по време на задържането не са проведени
процесуални действия. Заповедта
е издадена на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, според
който полицейските органи могат да задържат лице за срок до 24 часа, за което
има данни, че е извършило престъпление, като по своята същност това задържане е
принудителна административна мярка. За прилагането на тази мярка не е необходимо
да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин
авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Наличието
на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението е достатъчно, административният орган да наложи
мярката, при условията на оперативна самостоятелност.
В конкретния случай задържането на жалбоподателя
е предприето с цел установяване на съпричастност при предприето разследване като
вероятен извършител на престъпление по чл.130,
ал.1 от НК, при събрани данни, че е евентуален извършител на нанесена лека
телесна повреда. При наличие на данни за вероятно извършено от определено лице
престъпление и налагане на принудителна административна мярка, съгласно чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, органите на
МВР могат в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните
си дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по
чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, която не е
да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление.
Неоснователни са възраженията, че в
заповедта не е посочено конкретното деяние, за което същото е издадена. Осъществяването
на административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от
една страна деянието за което е провеждано разследването е криминализирано по действащото
право – чл.130, ал.1 от НК,
а от друга страна, наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване
на престъплението от жалбоподателя, е достатъчно основание за налагането й, още
повече че съмненията са за установяване извършителя на място (в този смисъл са Решение
№ 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм.д.№ 14188/2014 г., Решение № 1135 от
3.02.2016 г. на ВАС по адм.д. № 616/2015 г., Решение № 9222 от 5.07.2018 г. на
ВАС по адм.д. № 3726/2017 г. и др.). Обстоятелството дали впоследствие при проведеното
наказателно производство ще се установи съпричастност на жалбоподателя с извършването
на престъплението, не може да обоснове липса на предпоставките по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като
това следва да бъде установено на по-късен етап от проведената полицейска
проверка.
Правилно
районният съд е приел, че заповедта за задържане е издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, същата е мотивирана и в съответствие с
целта на закона.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР, Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1092 от 28.11.2022 г. по АНД № 4117/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: