Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260132
29.01.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на четиринадесети януари
две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №2805/2020г. по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба на
Г. Х. Г.,
ЕГН **********, и
В. Р. Г.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощниците им адв.
Х.М. и
адв.И. С., против
Решение №307 от 29.07.2020г., постановено по гр.д. №858/2019г. по описа
на Районен съд- Асеновград, ІІІ гр.с.,
с което е признато за установено на основание чл. 108 от ЗС, че
Г.Е.К., ЕГН **********, П.К.К., ЕГН **********,***,
Е.М.Ч., ЕГН ********** и Б.Й.Ч., ЕГН **********,***, притежават общо 100/572
идеални части на основание покупко- продажба, Г.В.Х.,
ЕГН ********** ***, притежава 45/572 идеални части на основание
покупко-продажба, Л.А.Б., ЕГН ********** *** и В.А.К., ЕГН ********** ***,
притежават по една осма идеална част на основание наследствено правоприемство, В.Р.Д., ЕГН ********** *** и Р.Р.Г., ЕГН ********** *** притежават общо една четвърт
идеална на основание покупко-продажба, и Т.И.К., ЕГН ********** *** притежава
една четвърт идеална част на основание дарение, от правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 00702.519.282 по КККР на гр. Асеновград, адрес:
гр. Асеновград, ул.“***, площ: 572 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен
план: 2767, кв. 240, парцел ХV-3230, съседи: 00702.519.508, 00702.519.281,
00702.519.271, 00702.519.270, 00702.519.269, 00702.519.283, и са
осъдени Г.Х.Г., ЕГН ********** ***
и В.Р.Г., ЕГН ********** ***, да им предадат владението върху част от поземлен
имот с идентификатор 00702.519.282 по КККР на гр. Асеновград, с площ от 8 кв.м,
образувана от разликата на границите му с ПИ 00702.519.281 по регулационния
план на гр. Асеновград и кадастралната карта на гр. Асеновград, която площ е
означена с точки 1,
2 и 4 по скица приложение четири към заключението на вещото лице В. Г., която
да се счита неразделна част от решението,
както и е
отхвърлен предявеният по реда на чл. 211 от ГПК, иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, от
Г.Х.Г., ЕГН ********** *** и В.Р.Г., ЕГН ********** ***, за
признаването им за собственици на основание договор за дарение и договор за покупко- продажба, обективирани в
Нот. акт № 470, т. 3, д. № 1165/1976г. и Нот. акт № 160, т. 1, д. № 305/1984 г.
на част от ПИ 00702.519.281, с площ от 8 кв.м. и с формата на триъгълник, която
част започва от лицето на ПИ 00702.519.281 и продължава по границата между
имотите, малко повече от средата на границата, която площ
е означена с точки 1, 2 и 4 по скица приложение четири към заключението на
вещото лице В. Г., и за осъждане Г.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, П.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Е.М.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, Б.Й.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.В.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** 78, Л.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, В. А. К., ЕГН **********,
с адрес: ***, В.Р. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Т.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да им
отстъпят собствеността и предадат владението върху част от ПИ 00702.519.281, с
площ от 8 кв.м. и с формата на триъгълник, която част започва от лицето на ПИ
00702.519.281 и продължава по границата между имотите, малко повече от средата
на границата, която площ е означена с точки 1, 2 и 4 по скица приложение четири
към заключението на вещото лице В. Г..
В жалбата се
излагат съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното
решение, като се
иска отмяната му
и постановяване на
ново решение, с което
предявеният срещу
жалбоподателите иск да бъде отхвърлен, а
предявеният от тях иск да бъде
уважен.
Ответните страни
по жалбата- Г.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, П.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Е.М.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, Б.Й.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.В.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** 78, Л.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, В. А. К., ЕГН **********,
с адрес: ***, В.Р. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Т.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника си по делото
адв.Г. М., в писмен
отговор оспорват същата и
искат обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Пред първоинстанционния съд
е бил предявен иск
с правно основание
чл.108 от ЗС, с
който ищците Г.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, П.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Е.М.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, Б.Й.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.В.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** 78, Л.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, В. А. К., ЕГН **********,
с адрес: ***, В.Р. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Т.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, искат
постановяване на решение, с
което да се
признае за установено
по отношение на ответниците Г.
Х. Г., ЕГН
**********, и В.
Р. Г., ЕГН
**********,***, че са собственици въз основа на подробно описани за всеки
от тях придобивни основания
на поземлен имот с идентификатор
00702.519.282 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“***, площ:
572 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 2767, кв. 240, парцел
ХV-3230, съседи: 00702.519.508, 00702.519.281, 00702.519.271, 00702.519.270,
00702.519.269, 00702.519.283, както и
да бъдат осъдени ответниците да
им предадат владението
върху завладяната от тях
реална част от поземления им
имот с площ от 8
кв.м., подробно описана в исковата
молба. В срока за отговор
на исковата молба ответниците са
предявили насрещен иск
срещу ищците, по който
искат постановяване на
решение, с което да се
признае за установено,
че са собственици въз основа на
посочени от тях придобивни основания
на спорната част от
8 кв.м., която
е част от притежавания от тях поземлен имот с идентификатор 00702.519.281, както
и за осъждане на ищците да
им предадат владението върху
същата.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд
е приел, че ищците
са собственици въз основа
на посочените за всеки
от тях придобивни основания- покупко- продажба,
дарение, наследствено правоприемство;
на поземлен имот с идентификатор
00702.519.282 по КККР на гр. Асеновград,
част от който съставлява
спорната площ от 8
кв.м., поради което е
осъдил ответниците да им
предадат владението върху същата
и е отхвърлил предявения от
последните насрещен ревандикационен
иск по отношение на същата площ.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Неоснователни са
изложените във въззивната жалба
доводи за недопустимост
на решението поради
уважаване на иска на непосочено от
ищците придобивно основание.
Действително в първоначалната искова молба
ищците са изложили
твърдения, че са придобили
спорната площ от
8 кв.м. по давност, но в допълнителна молба
от 30.04.2019г. същите
вече са се позовали на
обстоятелството, че тази
площ е част
от притежавания от тях поземлен
имот и
са поискали да бъдат признати
за собственици на същия на съответното деривативно придобивно основание
за всеки от тях, както и на основание
давностно
владение. При това положение, приемайки че
ищците са собственици на имота
въз основа на покупко- продажба, дарение
и наследствено правоприемство, първоинстанционният
съд не се
е произнесъл по
непредявен иск и
постановеното от нето
решение е процесуално допустимо. Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението съобразно
посоченото в жалбата и при
служебна проверка за
допуснати при постановяването му нарушения
на императивни материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе
по правния спор между
страните.
От
фактическа страна няма
спор между страните,
а и се
установява от представените
по делото писмени
доказателства, че ищците са
собственици въз основа на
подробно описани за всеки
от тях придобивни основания-
покупко- продажба, дарение и наследствено правоприемство на
поземлен имот с идентификатор 00702.519.282 по КККР на гр.
Асеновград, с адрес: гр. Асеновград,
ул.“***, с площ
от 572 кв.м., а ответниците са собственици
по силата на дарение и покупко- продажба
на съседния поземлен имот с идентификатор 00702.519.281 с площ от
377 кв.м.. Спорът между страните по делото
е част от
кой от двата имота
е и на кого принадлежи площ от 8
кв.м. с формата на триъгълник, образувана от разликата между границите
на ПИ 00702.519.281 и ПИ
00702.519.282 по регулационния план и
по кадастралната карта на гр.
Асеновград, която площ е означена с точки 1, 2 и 4 по скица приложение четири към
заключението на вещото лице В. Г.. Не се
спори по делото, а и се установява от
свидетелските показания, че
между двата имота е
имало масивна ограда,
като спорната площ е била
част от имота на ищците, както
е нанесена и
в кадастралната карта,
като през м. април
2019г. ответниците
са предприели действия
по завземане на същата
чрез частично разрушаване на съществуващата ограда
и извършване на изкопни работи
за поставяне на нова
ограда между имотите,
които са били спрени след
постановяването на определението
на първоинстанционния съд
от 03.05.2019г. за допускане на
обезпечение на предявения от ищците иск.
От
заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза, изготвено от
вещото лице В.
Г., се установява, че за гр. Асеновград са
приети два КРП- от
1973г. и от 1993г.
В КРП от
1973г. процесните имоти са
заснети с пл.№ 3230 и №3231, за които са отредени
УПИ ХV- 3231 и УПИ
ХVІ- 3230 по имотни граници,
като със Заповед №326/04.11.1983г. на ОНС- Пловдив е
одобрено попълване на кадастралната основа
с верните имотни граници между
имотите без изменение на регулацията, при което
се образуват придаваеми
части по регулация с малки
площи, като няма документи
за уреждане на регулационните отношения
и за прилагане на регулацията. По КРП
от 1993г. двата
имота са заснети с пл. №2764
и №2767 и за
тях са отредени УПИ ХVІІ-
2767 и
УПИ ХVІ- 2764. Границата между имотите съвпада с тази, попълнена
в кадастралния план
съгласно Заповед №326/04.11.1983г. , като в
плана е
нанесена с топографски знак
ограда, която попада
вътре в имот №2764.
Със Заповед
№А-185/31.03.1995г. е одобрено
изменение на регулационните граници
на УПИ ХVІ- 2764, като дворищната регулация между УПИ ХVІІ- 2767
и УПИ ХVІ- 2764
съвпада с имотната граница между
имотите съгласно Заповед
№326/04.11.1983г. В действащата кадастрална карта
на гр. Асеновград, одобрена
през 2004г., имотът е заснет с
граници, съвпадащи с тези по плана от
1973г. преди изменението
му със Заповед
№326/04.11.1983г. на ОНС-
Пловдив. От изготвената от вещото лице комбинирана
скица /Приложение №4 към
експертизата/ и от разясненията му, дадени
при приемане на заключението, се
установява, че съществуващата ограда между имотите
съвпада с границата
между тях съгласно регулационния
план от 1973г.
преди изменението му
със Заповед №326/04.11.1983г. на ОНС- Пловдив.
По делото е било прието
и допълнително заключение
на СТЕ, изготвено от
вещото лице Т. Г.,
което не следва да
бъде обсъждано, тъй като
поставената на вещото лице задача е
да даде отговор
на правни въпроси.
При така
установената фактическа
обстановка се налагат
следните правни изводи:
По силата на
КРП от 1973г.
и изменението на
кадастралната му основа през 1983г. спорната площ
е била придадена
към имота на
ищците, а друга
част от техния имот е
придадена към имота
на ответниците. Съгласно
разпоредбата на чл.110, ал.1
от ЗТСУ /отм./
недвижимите имоти, придадени към парцели
на други физически или
юридически лица, се смятат за
отчуждени от деня на влизане
в сила на дворищнорегулационния план.
Доколкото отчуждителното действие
на дворищнорегулационния план
по ЗТСУ /отм./ е
условно- ако регулацията
е приложена, то
следва да се
извърши преценка дали е
извършено прилагането й. Съгласно
указанията, дадени в
Тълкувателно решение №3
от 15.07.1993г. по
гр.д.№2/1993г. на ОСГК на
ВС, по ЗТСУ
/отм./ дворищнорегулационният план се счита
за приложен от момента, когато
настъпва трансформация на
регулационните линии в
имотни граници при хипотезите на
чл.33, ал.1 и 2
от ЗТСУ /отм./.
Както в посоченото
тълкувателно решение, така и във
формираната след постановяването му
съдебна практика, се приема,
че при заемане на придаваемото място
и упражняването на
владение върху същото
в продължение на
повече от десет
години регулацията се
счита за приложена. По делото действително липсват
писмени доказателства за заплащане
на придаваемите места или
за компенсация на
насрещните вземания на собствениците
на имотите, но
от приетия през
1993г. нов КРП
преди изменението му,
извършено със Заповед
№А-185/31.03.1995г., е видно,
че имотната и
регулационната граница между двата
имота съвпадат, а в плана
е нанесена с топографски
знак и ограда
между тях на
посочената граница. От показанията на
разпитаната пред първоинстанционния
съд св. В. П.
се установява, че оградата
е построена от ответниците Г.,
а от показанията на св. Т.
П. се
установява, че оградата
е от поне 30 години.
При тези данни би могъл
да бъде направен извод, че
към 1993г. регулационният план от
1973г., предвиждащ придаване на спорната
площ към имота на ищците, е бил
приложен по съгласие на
заинтересованите страни и
спорната площ е
станала част от
имота на ищците
/в този смисъл- Решение №862
от 09.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1805/2009 г., I г. о.; Решение №249 от 08.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №970/2011г., I
г. о./.
Със Заповед №А-185/31.03.1995г. е било
одобрено изменение на
регулационните граници на собствения
на ответниците
УПИ ХVІ- 2764, по силата на което спорната
площ от 8 кв.м.
се придава от
имота на ищците към
имота на ответниците. По делото
не се твърди
и не се
ангажират доказателства този
регулационен план да е
бил приложен до изтичането
на сроковете по §6,
ал.2 на
ПЗР на ЗУТ,
поради което и след
изтичането им съгласно
§8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ отчуждителното
му действие се
прекратява. Не могат да бъдат
кредитирани заключенията на
вещите лица, приети пред
първоинстанционния съд,
според които регулационният план
след изменението му от
1995г. е бил приложен,
тъй като липсват
каквито и да са доказателства по делото, въз основа на които да може
да се направи подобен извод, а и преценката за приложението на плана е
правен, а не технически въпрос, поради което е
извън компетентността на
вещите лица. Предвид горното и доколкото този
план не е
приложен, то спорната площ е останала
собственост на ответниците,
поради което предявеният
от тях ревандикационен иск
е основателен и следва
да се уважи,
като се признае за
установено, че ищците са
собственици на посочените от
тях придобивни
основания на поземлен имот с
идентификатор 00702.519.282 по КККР на гр. Асеновград и ответниците бъдат осъдени
да им предадат владението
на заетата от
тях част от имота им
с площ от
8 кв.м., означена с точки 1, 2 и 4 по скица приложение четири към
заключението на вещото лице В. Г..
Предявеният от ответниците
насрещен ревандикационен иск
по отношение на
същата част от имота е
неоснователен и следва
да се отхвърли.
Неоснователни са доводите
във въззивната
жалба, че при
уважаване на иска на ответниците те
биха били признати за
собственици на идеална част
от УПИ, тъй
като спорната плащ
от 8 кв.м.
не е идеална
част от имота на ответниците, а реална част
от него, придадена
по регулация към имота на
ищците и станала част
от него.
С въззивната жалба
са изложени оплаквания
и срещу отказа
на първоинстанционния съд да
уважи направеното от ответниците възражение за прекомерност на претендираните
от ищците разноски за адвокатско
възнаграждение в размер
на 900 лв.
Тези оплаквания са
неоснователни, тъй като независимо
от материалния интерес
по делото, същото е с фактическа
и правна сложност над
средната, по делото
са проведени няколко съдебни заседания, в които
са събирани доказателства и на които
се е явявал
ангажираният от ищците адвокат.
При тези данни
заплатеното на същия
възнаграждение в размер на 900
лв.
не се явява
прекомерно и в полза
на ищците правилно е бил присъден
пълният му размер.
Предвид горното
обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, като
на основание чл.272 от
ГПК се препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
С
оглед неоснователността на въззивната
жалба жалбоподателите следва
да бъдат осъдени
да заплатят на въззиваемите страни
Г.Е.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, П.К.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, Е.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.Й.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, В.Р. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Т.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, направените
то тях разноски за адвокатско
възнаграждение. Същите са в
размер на 800
лв., като жалбоподателите са направили
възражение за прекомерността им,
което е основателно.
Доколкото пред въззивната инстанция
делото е приключило
в едно съдебно заседание,
в което не са събирани
доказателства, то в полза на въззиваемите следва
да се присъдят
разноски за адвокатско
възнаграждение в минималния
размер от 600
лв. съгласно чл.7, ал.5
от Наредба №1
на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№307 от 29.07.2020г., постановено по гр.д. №858/2019г. по описа на Районен
съд- Асеновград, ІІІ гр.с.
ОСЪЖДА Г. Х.
Г., ЕГН **********,
и В. Р.
Г., ЕГН **********,***, да
заплатят на Г.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, П.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Е.М.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, Б.Й.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, В.Р. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, Р.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и
Т.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 600 лв.- разноски
за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.