РЕШЕНИЕ
№ 1880
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330105288 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД за установяване на задължения на ответника в
размер на 2794.32 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит;
сумата от 934.79 лева– договорно възнаграждение и сумата от 342.21 лева– законна
лихва за периода от 11.08.2020г. до 01.02.2021г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й
заплащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен с ответника договор за
потребителски кредит за сумата от 3000 лева, за срок от 24 месеца, при ГЛП 38.30% и
ГПР 44.94%. Ответникът поискал да закупи пакет допълнителни услуги, за което било
сключено отделно споразумение. До момента били платени общо 338.80 лева, с които
били погасени част от задълженията до претендираните размери. Иска се уважаването
на исковете и присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба , с който се
оспорват претенциите. Преви възражения за недействителност на договора поради
нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, 12, 15, 16 и 20 ЗПК, за недействителност на
клаузата за възнаградителна лихва поради нарушаване на добрите нрави и за
ненадлежно уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди, че
1
предвид недействителността на правоотношението дължи връщане единствено на
получената сума, като прави възражение за прихващане със сумата от 196.19 лева
отнесена за погасяване на лихва и възнаграждение за допълнителни услуги. Иска се
отхвърляне на претенциите.
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Профи кредит България“ ООД срещу Б.Д.,
по което е образувано ч. гр. дело № 1960/2021 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за
разноските.
Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Установителните искове са предявени в преклузивния срок
и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира за безспорно установени по производството следните
обстоятелства:
Между страните е подписан договор за потребителски кредит. С посочения
договор на ищецът по производството е предоставена сума в размер на 3000 лева.
Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент е
38.30%, а годишният процент на разходите (ГПР) 44.94 %. Ответникът се е задължил
да върне сумата на 24 месечни погасителни вноски. Било е уговорено и закупуването
на пакет за допълнителни услуги на стойност 3712.70 лева, във връзка с който е
подписано и допълнително споразумение, като сумата е разсрочена на равни части към
всяка вноска.
Предвид тази допълнителна уговорка, се констатира, че не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В допълнителното споразумение за услугите е уговорено, че пакетът включва
2
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги– 1.приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2.възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане,
ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по усвояване на
кредита във времево отношение, а тези по т. 2, 3 и 4 имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Улеснената процедура
за получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие по
усвояване на кредит, а реално, не е предоставяна, тъй като липсва конкретно
задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на
следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването и управлението на
кредита, с него реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това
допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР,
при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така с тази
сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в
договора годишен процент на разходите от 44.94% не отговаря на действителния
такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.
4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.
3
Не е спазено и последното изискване на т. 10- да се посочат и взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва
да включва всички разходи на финансовата институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане
само на чистата стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени за
погасяването на главницата в каквато насока има и възражение за прихващане с част от
тях. По делото е отделено като безспорно плащането на сумата от 332.27 лева, но
видно от представеното от самия ищец извлечение от сметка- лист 22, плащанията са в
размер на общо 338.80 лева. С нея се покрива част от главницата до размера от 2661.20
лева. В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№
653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.; в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№
1222/2020г.
Искът за обезщетение за забава е неоснователен, защото не се установява
ответникът да е поставен в забава. Предвид недействителността на договора,
посочената в него дата на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на
задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.
Ето защо претенцията е основателна за 2661.20 лева главница, и следва да бъде
отхвърлена за разликата до 2794.32 лева. Исковете за останалите вземания следва да
бъдат отхвърлени изцяло предвид констатираната недействителност на договора.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и
когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 106.45 за д.т. и сумата от 98.05 разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената претенция, или общо 204.50 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адвокат Е.И. следва да бъде присъдена сумата от общо 307.40 лева за
4
адв. възнаграждение за заповедното производство и исковото производство,
съразмерно на отхвърлената част.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. Б. ДЖ.,
ЕГН ********** дължи на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
сумата от 2661.20 лева– представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит от 02.05.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 02.02.2021 г. до окончателното
й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата НАД 2661.20
лева ДО 2794.32 лева И като ОТХВЪРЛЯ претенцията за 934.79 лева- договорно
възнаграждение за периода 21.05.2019г.-11.08.2020г. и за 342.21 лева- законна лихва
за периода от 11.08.2020г. до 01.02.2021г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №*** ***от 04.02.2021г., по частно
гр. дело № 1960/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Б. Б. ДЖ., ЕГН **********, да заплати на „Профи кредит България“
ЕООД с ЕИК *********, сумата от 204.50 лева- разноски по съразмерност за
заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, да заплати на
адв. ****, личен № **********, със служебен адрес – *****, сумата от 307.40 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Б. Б. ДЖ. по
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
5