Решение по адм. дело №285/2024 на Административен съд - Габрово

Съдебното производство е по реда на чл. 179 и сл. от АПК.

Същото е образувано въз основа на жалба, подадена от Община Априлци, представлявана от Кмет срещу Заповед №РД- 127/11.06.2024г. на Директор на Дирекция „Национален парк- Централен Балкан“ с искане да бъде отменена. Алтернативно е заявено и искане за прогласяване на нищожност на оспорената Заповед.

В жалбата се твърди, че оспорената Заповед №РД-127/11.06.2024г. на Директор на Дирекция НПЦБ представлявала общ административен акт, а община Априлци не била участвала в процедурата по издаването му. Твърди се, че изложените в нея основания за издаването й били формулирани общо, без конкретика и без да били посочени конкретни фактически обстоятелства. Не били оповестявани публично и не били обсъждани никакви данни/резултати от евентуално провеждани изследвания и/или мониторинг преди издаването на заповедта. В същата било посочено, че се издава в условията на неотложност, без да били посочени конкретни фактически основания, които да обуславят/обосновават тази неотложност. Така посочените пороци обосновавали извод за допуснати съществени нарушения при издаване на процесната заповед, в т.ч. липса на мотиви.

Не били публикуван и на интернет страницата на НП“Централен Балкан“ не било известно и дали и кога проект на оспорената Заповед е публично оповестен и дали е проведена/спазена процедурата по откриване на производство по издаване на процесния акт.

Според жалбоподателя в Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, както и в План за управление на НП „Централен Балкан“ били предвидени забрани и ограничения, но не било предвидено спиране на движение, престоя и паркиране на МПС. В тази връзка факта, че Директор на ДНП“Централен балкан“ с оспорената заповед спира движението по процесната линейна инфраструктура не само бил в противоречие с действащата/приложима нормативна уредба, но свидетелствал и за невъзможността от страна на администрацията на парка да осигури спазването на правилата, въведени с Плана за управление на парка. В жалбата се излага също, че от процесната заповед не било възможно да се установи дали са спазени изискванията на чл. 66- чл. 73 от АПК. Липсвали основания за целесъобразност на обжалвания административен акт. Според жалбоподателя оспорената Заповед страдала от липса на мотиви.

Заявено е искане за отмяна на обжалвания административен акт, като алтернативно се претендира прогласяване на нищожността му. Поискани са присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез надлежно упълномощен пр. представител по делото оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна, като алтернативно твърди че е недопустима по изложени в същата и в Писмена защита съображения.

Посочената по- горе жалба е подадена в предвидения от закона срок. За да се произнесе по отношение допустимостта й ГАС следва да съобрази засягането на правата и интересите на правните субекти, вида на промяната, допусната с атакуваната заповед и специалните правни норми, съдържащи се в АПК, определящи кръга от заинтересувани лица, както и направените с жалбата искания.

На основание чл. 168, ал.1, във вр. с чл. 146 от АПК съдът извърши проверка за наличието на претендираните с жалбата основания за отмяна на Заповедта и провери служебно законосъобразността на обжалвания административен акт на всички останали основания, визирани в чл. 146 АПК.

Габровски Административен съд, след като установи редовността и допустимостта на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №РД-127/11.06.2024г. на Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ е спряно движението, престоя и паркирането на моторни превозни средства /вкл. АТV и UTV от всички класове/ по път : х-л Табите /х. Тъжа/- вр. Б. /паркинг на вр. Б./- част от път №33 и път №61 от Приложение №3.1.16 на Плана за управление на Национален парк „Централен Балкан“ и от Приложение №3.2.5 „Пътища с ограничен достъп и паркинги към тях в НП“Централен Балкан“ от ПУНПЦБ за периода 11.06.2024г.- 31.12.2024г., поземлен [имот номер], област Ловеч, община Априлци.

При преценка на приложените по делото писмени доказателства и изразените становища от страните, настоящия съдебен състав на АдС Габрово намира, че така представената жалба е процесуално допустима, тъй като се установява наличие на правен интерес от оспорване на процесния общ административен акт, какъвто се явява Заповед №РД-127/11.06.2024г. на Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, като в тази насока е и постановеното Определение №1203/12.03.2025г. по АД№12149/2024г. на ВАС.

Обжалваната Заповед има характеристиките на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като е с еднократно правно действие и засяга неопределен брой правни субекти.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за защитените територии, за национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Целите на управление на националните паркове са регламентирани в алинея 2 на чл. 18 и се изразяват в: 1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; 2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; 3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности и 4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3.

Съгласно чл. 19 от ЗЗТ, в националните паркове се обособяват следните зони: 1. резервати и поддържани резервати; 2. туристическа зона; 3. зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения и 4. други зони съобразно конкретните условия в парковете. Дейностите, които са забранени в националните паркове, са изброени в чл. 21 от ЗЗТ. Съгласно чл. 22 от ЗЗТ, зоните по чл. 19, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им.

Според чл. 48 и чл. 51 от ЗЗТ Дирекциите на националните паркове са регионални органи на Министерство на околната среда и водите за защитените територии, като функциите, задачите и структурата на дирекциите на националните паркове се уреждат в Правилник за устройството и дейността им, утвърден от министъра на околната среда и водите.

Правомощието на Директора на ДНПЦБ за издаване на процесната Заповед същият сочи в съответствие с разпоредбите на Плана за управление на НП“Централен балкан“- част 3.2.2.2 „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ, раздел „Условия за всички зони, с изключение на Зона Резервати- т. 5, съгласно която : „При необходимост, за опазване на видове или местообитания и за осигуряване на безопасност на хората, при възникване на екстремни природни явления, бедствия, инциденти и аварии, директорът на ДНПЦБ въвежда временни ограничения или спира дейности, вкл. преминаване на посетители по определени пътеки в парка, движение на МПС по определени пътища в парка и др. за което се информират заинтересованите лица и широката общественост“.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила, съдът намира, че са допуснати съществени нарушения, налагащи отмяната на акта на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 146, т. 3 във вр. с чл. 184 от АПК.

Съдът счита, че не е спазена процедурата по приемането на общия административен акт по чл. 65 и следващите от АПК.

Съгласно чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин.

Съгласно чл. 66, ал. 2 от АПК уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството.

Съгласно чл. 69, ал. 1 от АПК административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта: 1. писмени предложения и възражения; 2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; 3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; 4. обществено обсъждане.

Съгласно чл. 69, ал. 2 от АПК административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.

В случая, както самия административен орган, издател на оспорения акт заявява, същият е бил публично оповестен, след постановяването му на интернет страницата на ДНПЦБ и на страницата на дирекцията във „Facebook“

Оспорената Заповед като проект не е оповестен по подходящ начин, не е определена е форма на участие на заинтересованите страни чрез писмени предложения и възражения (чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК) в срок, съобразен с минимално изискуемия съгласно ал. 2 на чл. 69 от АПК. В случая няма как да са налице данни за подадени възражения, вкл. и от оспорващия, липсва доклад относно постъпилите възражения по проекта за плана. Не е съставен и няма данни същите да са обобщени и взети предвид преди произнасянето на административният орган, т. е. безспорно е налице съществено процесуално нарушение по чл. 71 от АПК. Съгласно тази разпоредба, общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.

Последното, според настоящия състав на АдС Габрово, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на предоставената от закона възможност на заинтересованите лица да вземат участие в процедурата по издаване на общ административен акт, който по своята природа засяга правата и интересите на неограничен кръг лица, съответно има свойството да оказва значително въздействие в правната сфера на същите. Следва да се посочи, че констатираното процесуално нарушение е довело и до нарушение на материалния закон, доколкото обсъждането му би могло да доведе до постановяване на административен акт с различен правен резултат.

В случая не се обосновава и наличието на предпоставките по чл. 73 от АПК, единствено при наличието на които законодателят е поставил други правнозащитими интереси над правото на заинтересованите лица да вземат участие в производството по издаване на акта. Единствено в самата обжалвана Заповед е отразено, че същата се издава в условията на неотложност по реда на чл. 73 от АПК. Липсват каквито и да е други мотиви, обосноваващи приложението на посочената законова разпоредба на АПК дерогираща реда за издаване на подобен акт, посочен в чл. 66 и сл. АПК.

В чл. 73 АПК е предвидено, че когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. При анализ на посочения текст е видно, че законодателят е предвидил неотложно издаване на общ административен акт в случаите за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите. Видно от съдържанието и мотивите на оспорената Заповед в същите не се съдържат твърдения, свързани с обстоятелства касаещи предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите. Това налага извода, че обществените отношения, които регулира оспорената Заповед не отговарят на изискванията, поставени като фактически основания за издаване на ОАА при условията на чл. 73 от АПК. Освен това в цитираната разпоредба е предвидено, че случаи на прилагане на чл. 73 АПК при издаване на общи административни актове в хода на изпълнението на акта да се оповестяват съображенията за издаването му. В случая и това условие не е изпълнено, като единствено в заповедта е отразено, че същата се издава при условията на неотложност по реда на чл. 73 от АПК. Тъй като във всички случаи извън изчерпателно посочените в чл. 73 от АПК административният орган е длъжен да спази процедурата по издаване на общ административен акт, неизпълнението на което и да е от горепосочените процесуални правила за издаване на общ административен акт съставлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо акта до степен, налагаща неговата отмяна.

Освен изложените по- горе мотиви за неспазена процедура при издаване на оспорената Заповед настоящия съдебен състав намира, че е изпълнено формално и друго изискване относно съдържанието на оспорения административен акт, а именно липсват мотиви в същия които да отразяват волята на неговия издател. В случая липсват ясни и конкретни фактически основания за издаване на обжалваната заповед. Не е налице и обоснованост по отношение на причинно- следствената връзка между формално посочените „основания“ и действителните съображения на Директора на ДНПЦБ, която да дава яснота въз основа на какви доводи и принципи е извършена преценка за „необходимостта“ от въвеждане на посочените в акта ограничения за процесния пътен участък.

Мотивите изложени в заповедта се свеждат до изброяване на засегнати животински видове в периоди на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция, без да е конкретизирано защо се налага ограничаване на движението, престоя и паркиране на посочените в заповедта ППС именно в цитирания пътен участък и каква е връзката на жизнените функции на изброените животински видове с него. Липсват мотиви и анализ защо се налага това ограничение със заповедта именно за визирания в нея период на действие и дали това е свързано с жизнените действия на евентуално засегнати животински видове.

На следващо място като мотив за постановяване на въпросната Заповед и налагане на забраните с нея е посочена ерозия на почвите на активни участъци, позволяващи напускане на трасето от пътя и явяващи се преки маршрути, като това според административния арган води до негативно въздействие- утъпкване, унищожаване, наличие на ерозионни процеси и др.

Така изложените мотиви в оспорената Заповед са непълни, неясни, формално изброени предпоставки за постановяване на акта и в крайна сметка следва това обстоятелство да се квалифицира като липса на мотиви, което също е процесуално нарушение по отношение на обжалвания ОАА и основание за отмяната му.

Изложените мотиви за допуснати съществени нарушения в хода на проведеното административно производство по издаване на процесната Заповед са достатъчно основание за отмяната й като незаконосъобразна. Не са налице основания за обявяване на оспорената заповед за нищожна.

С оглед изложеното, настоящият състав счита, че оспорената Заповед следва да бъде отменена като издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, направените от оспорващия в производството разноски, в общ размер на 1 080. 00 лева, от които: 50. 00 лева за внесена държавна такса, 30 лева – държавна такса за публикуване на оспорването в Държавен вестник и 1000. 00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъдат понесени от ответника. Направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Предвид фактическата и правната сложност на делото, обема осъществена защита и обстоятелството, че договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лева е справедлив и обоснован и съобразен с предвидения такъв за подобен вид дела в Наредба №1/2004г., поради което възражението за прекомерност не следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №РД- 127/11.06.2024г. на Директор на Дирекция „Национален парк- Централен Балкан“.

ОСЪЖДА Дирекция "Национален парк Централен Балкан" гр. Габрово, [улица] да заплати на Община Априлци, представлявана от Кмет с БУЛСТАТ************* гр. Априлци, [улица], сумата от 1080. 00 (хиляда и осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.