Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,28.05.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при участието на секретаря Мая С.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15739 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1,пр.2 ГПК вр.чл.79,ал. 1 ЗС.
С ИМ ищците претендират да се
признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на: апартамент
№ 23 с площ от 94,73 кв.м. и прилежащото към апартамента мазе №8 с площ от
5,58кв.м., разположен на първи етаж, вход „Б“ секция „Б“ в жилищна сграда
изградена в груб строеж, на посочения адрес и съответните идеални части от
общите части на сградата и идеалните части
от правото на строеж върху мястото, съставлаващо имоти пл. №
495,494,500,494а от кв.15, м.“Красно село-Стрелбище“ по плана на гр.София.Твърдят,
че владението върху имота са получили на основание споразумение от 15.11.1999 г.
със „С.“ ЕООД, комуто е било учредено право на строеж и от тази дата упражнявали
необезпокоявано фактическа власт, владеят
апартамента и живеят в него и по настояще.Предприели действия за снабдяване с
констативен нотариален акт,когато разбрали, че последните двама ответници са придобили от останалите ответници 97,325 %
ид.части с няколко самостоятелни обекта, между които и процесния апартамент. Молят
съда да ги признае за собственици на основание изтекла придобивна давност в
периода от 15.11.1999 г. до 15.11.2009 г. и по настоящем.
Ответниците:Д.П.Г., Е.Д.Г. - Е.Х.,
В.Д.Г., Г.М.И., М.А.И., Й.П.К., М.И.К., Е.П.К.,
Л.П.К. /Ш./, Л.К.С., В.П.С., О.Д.Т., М.Г.Д.,
В.В. Р.,
Л. Ц. И., С.К.И., П.И.Ч., Н.К.Ч., оспорват
исковете. Сочат, недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, тъй
като не претендирали да са собственици на процесния имот. Оспорват също и основателността
на иска. Не оспорват, че през 1993 г. са сключили предварителен договор за
учредяване на право на строеж със „С.“ ЕООД, по силата на който дружеството се
е задължило да построи жилищна сграда в собствения им имот. Заявяват, че
окончателен договор така и не е сключен, а предварителният е развален
едностранно от съсобствениците на имота. Твърдят, че дружеството не е имало
вещни права, а е било държател, докато изпълнява облигационните си задължения
да построи сградата. Оспорват твърдението, сградата да е била завършена на
степен груб строеж през 1998 г. Заявяват също, че в периода от 1999 г. до
28.12.2011 г. единствено те, заедно с останалите съсобственици, са владеели
сградата, включително и процесния апартамент. Заявяват, че ищците не са
установили владение по начин, по който ответниците да узнаят за това. Твърдят,
че всички довършителни работи в сградата, включително и процесния имот, са били извършвани от тях и с техни средства.
Заявяват, че със собствени средства са финансирали строежа на сградата, който и
към момента не е бил довършен.
Ответниците И.М.И., М.В.М., В.И.И.,
твърдят, че „С.“ ЕООД е бил само изпълнител на строежа, а не е имал учредено
право на строеж. Заявяват, че дружеството е било държател, поради което не е
могло да предаде владението върху процесния имот. Оспорват твърдението, че на
31.07.2000 г. сградата е била завършена в степен груб строеж. Заявяват, че това
е станало на 11.12.2002 г. когато е издаден констативен акт, с който общината е
удостоверила, че кота „корниз“ и кота „било“ са изпълнени към този момент.
Заявяват също, че от датата на констативния акт
до датата на продажбата през 2011 г. не е изтекъл срок, достатъчен за
придобиване на имота по давност. Твърдят, че ищците не са владели явно,
несъмнено и трайно имота, който представлявал част от незавършена и неохраняема
сграда
Ответниците Н.И.И. и И.С.П.-И.,
не оспорват иска.
Ответниците И.Б.А. и Р.С.К.,
оспорват иска. Твърдят, че ищците не са упражнявали явно фактическа власт върху
имота. Заявяват, че сградата е завършена на степен груб строеж, но за нея не е
издаван акт обр. 15 и не е въведена в експлоатация. Сочат,че сградата и
процесния апартамент са били във владение на собствениците на поземления имот и
тяхното владение не е било прекъсвано в периода 2000 г. – 2010 г. Не оспорват,
че през 2011 г. са придобили собствеността върху няколко обекта, между които и
процесния. Заявяват, че договорът с дружеството „С.“ ООД е бил развален и на
същото е било възложено извършването на строителни работи от собствениците на
поземления имот. Твърдят също,че през периодите 2004 г. – 2005 г. и 2008 г. –
2009 г., през които работници на дружеството са извършвали дейности по
възлагане на собствениците, давността е била прекъсната, както и чесградата не
е била завършена в степен „груб строеж“ преди 2000 г.,което изключва
придобиване на собствеността било чрез сделка, или по давност.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа
страна:
Между “С.”ООД и
собствениците на недвижимия имот, находящ се на ул.“********, съставляващи
имоти с пл. №495, 494, 500, 494а от кв.15, м.“Красно село-Стрелбище“ по плана
на гр.София е бил сключен предварителен договор на 29.03.1993 г. по см.
на чл.19 ЗЗД за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на
жилищна сграда. По силата на същия собствениците-учредители се задължават
да учредят право на строеж на “С.” ООД върху собственото си дворно място, за
построяване на жилищна сграда с магазин и гаражи, като в замяна на това “С.”
ООД се задължава да изгради за своя сметка и със свои средства цялата жилищна
сграда с магазин и гаражи върху
мястото.Съгласно чл.15 от договора, строителят получава правото да се
разпорежда с обектите в сградата,които придобива извън предвидените за обезщетение
на собствениците на земята, без да изисква допълнително съгласие от последните.Към
същия договор през м.юни 1999г. страните сключили анекс, като “С.” EООД се
е задължило да извърши строителството на сградата до 31.05.2000 г. и внесе
документацията за издаване Акт обр.16 и Разрешение за ползване (5.2 и 5.8), а
собствениците на земята са се задължили да прехвърлят правото на собственост
върху определени недвижими имоти от сградата на лица, посочени от строителя, след
подписване на акт образец 15 за сградата и общи части завършени на фаза Акт
обр.16 (4.1).
На 15.11.1999 г.
между ищците и “С.”EООД е сключено споразумение по силата на което
дружеството се задължава да построи и
предаде вместо договорените апартаменти №9, №12 и гараж №4 в сградата на ул.“********други
обекти в жилищната сграда на ул.“********, имоти пл.№ N9495, 494, 500, 494а от
кв.15б, м.“Красно село-Стрелбище“ по плана на гр.София, а именно:апартамент №23
на 1 жилищен етаж, вх.В, със застроена площ от 94,73 кв.м., заедно с мазе №8 с
площ от 5,58 кв.м.; гаражи №7 и №9 с площи съответно от 26,37 кв.м. и 29,30
кв.м., заедно с прилежащите им ид.части от общите части на сградата и от
терена, върху който е построена сградата. В чл. 3 “С.” ЕООД декларира,че същите обекти не са
предвидени за обезщетяване на собствениците на терена и че за тях няма сключени
с други купувачи предварителни договори.
Част от съсобствениците
на земята са отправили изявление до “С.” EООД,
получено от дружеството на 14.07.2011 г. за разваляне на сключените
предварителен договор от 29.03.1993 г. и анекса към него от м.юни 1999 г. поради неизпълнение от
страна на строителя, в което сочат, че на дружеството е била предоставена
сумата 200 000 евро за довършване на строителството на сградата и
неизпълнение задължението на дружеството с оглед издаване разрешение за
ползване на цялата сграда. От
приложените 21 бр. разписки (л.151-171) се установява, че за периода
2004–2008г. “С.” EООД е получил
125 680 евро от собствениците на земята, чрез Д.Г. и Е.К. за
довършване строителството на сградата. Представено е и споразумение от 17.02.2005
г.(л.171), според което “С.” EООД е
получило 20 000 лв. за строителството на
сградата, поемайки ангажимент за
завършването й: за Акт 15 до 30.07.2005 г. и Акт 16 – 30.10.2005 г. като
разплащането на строителството да става
на база извършени СМР и съставени протоколи.Представени са протоколи за
извършени СМР,разписки, установяващи заплащане на хонорар за инвеститорски
контрол по сградата и фискални бонове за заплащане изразходвана електроенергия
с титуляр - “С.” ООД за периода 05.05.2007
г. – 10.9.2008 г. (л.173-204)
По делото са
приложени:предварителен договор от 02.07.2004 г. и нот. акт № 169, том ІV,
рег.№ 22675, дело 770/ 27.07.2004 г. за продажба недвижим имот, по
силата на който собствениците-продавачи са прехвърлили в полза на „Т.М.К. “ООД
правото на строеж върху 16 самостоятелни обекта в сградата (сред които не
попада процесният) срещу заплащане на парична сума и поето от дружеството
-купувач солидарно задължение със “С.”
ЕООД да довършат сградата. С нот.акт №**, том II, рег.№19126, дело №198/28.12.2011
г., ответниците от №1 до №24 вкл., в качеството си на собственици по силата
на посочените в нот. акт документи,прехвърлят на ответниците И.А. и Р.К., в
качеството им на приобретатели, 97,315% идеални части от подробно описани обекти
в изградената в груб строеж, посочена по-горе жилищна сграда, между които и
процесният апартамент №23, находящ се на първи жилищен етаж, секция Б, вход В,
заедно с принадлежащото му мазе №8 и съответните ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж.
Относно жилищната сграда
с местонахождение ул.“********, УПИ-VII, кв.15Б, м. “Красно село - Стрелбище“
в която се намира процесния имот са
представени: протокол от 31.07.2000 г. със заключение от проектанта - архитект, проектанта
-конструктор и строителя, че строителството на сградата е със завършен етап
„груб строеж“ във връзка с чл.227,ал.3 ЗТСУ и констативен акт от 11.12.2002
г., за изпълнени кота „корниз“ и кота „било“при извършената проверка от
СО-Район „Красно село“ за продължаване на строежа.От писмото от 05.12.2017 г.
на Столична община-район „Красно село“ се установява,че процесната жилищна
сграда е изпълнена на етап „груб строеж“, без необходимост от презаверяване на
издаденото разрешение за строеж, както и че „В.К.И.“ ООД е сключило
споразумение от 09.10.2017 г. със собствениците на земята за довършването
на строежа.
За процесният имот са
представени: данъчна оценка №13872 /24.10.2016 г. на СО - ОП Красно
село, схема от 28.03.2017 г. на СГКК-гр. София на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.205.1222.1.23, с предназначение: жилище
апартамент, с площ от 94,73 кв.м. и прилежащи части: мазе №8 с площ от
5,58кв.м., справки от персоналните партиди на ответниците И.А. и Р.К. ***. С
писмо от 03.06.2016 г., лица, измежду които и ищеца Ц. заплатили обекти по предварителни договори
в процесната сграда поканили в срок “С.”
ООД да изпълни задължението по
прехвърлянето им и да им бъде осигурена възможност да ползват заплатените
обекти. В писмото е отбелязано, че същото е получено на 08.07.2016 г. Представен
ППП от 18.10.1999 г., подписан между “С.”
ООД и Д.Д., във връзка с приемане на дървена дограма в процесната сграда.
Свидетелката Н.П.,сочи, че
закупила имот в сградата през 2006 г. с предварителен договор от строителя И. Н..
Ищецът купил имота през 1996г., а през 1999 г. сградата била построена в груб
строеж-имала покрив, обособени били самостоятелни жилища, имало дървени
прозорци, голяма част от апартаментите имали врати. Установява, че през 1999 г.
в сградата имало ток и вода, били положени инсталации. Ищецът М. получил
разрешение от И. Н. в края на 1999 г. да влезе в апартамента си- в трети вход
на първия етаж и да го довърши. Знае, че самоМ.и семейството му имали достъп до
апартамента, като в периода от 1999г. - 2010г. не знае друг да е извършвал
довършителни дейности.Имало претенденти за апартамента след 2011 г., тъй като
собствениците на земята през 2011 г. едностранно прекратили договора със
строителя и прехвърлили част от продадените вече апартаменти на други хора.
Установява, че сега сградата била във вида, в който я оставил И. Н., но в
момента е подложена на контролирано разрушаване от страна на новите претенденти
за собственици, които унищожавали поставените вече инсталации, нарушили
целостта на покривната конструкция, прерязали кабели, тръби. Свидетелката
твърди, че нямала достъп до своя апартамент. Според нея сградата не е годна за
обитаване. Относно достъпа до строежа в периода от 2000 г. – 2010 г. сочи, че
до 2007 г. И. Н. имал охрана там, било построено помещение за денонощна охрана.
От 2017 г. насам бил ограден строежа,
дотогава не бил ограден.
Свидетелят С.Г.,
установява, че строежа на процесната сграда започнал през 1994 г. През
1997 г. сградата била вдигната догоре, с покрив, но след това строежа спрял,
като през 1998 г., сградата била почти готова. Сочи, че от 1999 г. до момента
сградата е обитаема, с над 30 апартамента и в няколко апартамента живеели хора.
До преди една година били три апартамента, в които живеели хора. Ищците живеели
в апартамента от зимата на 1999 г. Апартаментът бил готов грубо, предполага, че
нямал акт № 15 и № 16, но те се нанесли тогава с уговорка със собственика.В
апартамента имало ток, вода, инсталации, но не знае дали е имало в цялата
сграда. Според свидетеля сградата ставала за живеене в определени жилища.
Установява, че от 1999г. в имота живеелиМ., леля му Г., сестра му наМ.и
племенникът му, синът на сестра му. Апартаментът бил с три стаи, с преддверие и
кухня, а други хора освен тях не са живели там. Когато ищецът влязъл в
апартамента, той довършил всичко останало след грубия строеж. Към момента той дава
ток наМ.от тях, защото от 2004 г. в
сградата нямало ток. Вода имало доскоро, докато не я срязали, а сега пак му
давал вода от около една година. Не е чувал друг да има претенции за
апартамента наМ.и семейството му. Нагоре апартаментите всички били с прозорци,
някъде имало антени, по стълбището нямало парапети. Строежът и преди, и сега
бил ограден с ограда. Входовете в началото нямали врати, след това сложили
временни, после ги махнали и сега пак имало врати от около 3 години. До 2004 г.
имало дограми и след 2004 г. постепенно започнали да изчезват. После дограмите били
подменили след 2005 г. До 2002 г. имало пазач и охрана, докато била фирмата на И.
Н. и обекта се водел на него. После вече нямало охрана. Влизал в жилището наМ.,
но не е гледал дали има водомер.
Свидетелят Р.В., знае
за процесната сграда, тъй като бил нает от „Т.К.” ЕООД, за да направи оценка на
състоянието на й и да изготви проектобюджет за необходимите разходи за
довършване на сградата и въвеждане в експлоатация. Сградата била на акт № 14
със завършен груб строеж, изградена стоманобетонна конструкция, тухлени зидарии
и скатния покрив бил готов, нямало поставени дограми. Свидетелят направил КСС,
измерил необходимите количества за различните видове довършителни работи и
направил прогнозен бюджет за довършителните работи. Докато изготвял
проектобюджета работил 10 пълни дни в сградата, преценявал нещата в рамките на
около един месец, след което правел огледи с фирмите и с бригадите, работата му
там продължила около половин година. Тогава имало плътна метална строителна
ограда, както се изисквала за всеки обект. И. Н., правил грубия строеж и той му
осигурявал достъп. Всичко било на тухла, без дограми, в общите части, стълбищните
площадки. Самостоятелните обекти в сградата не били захранени с ток и вода, имало
само строителна вода, която била на двора, която била спряна тогава и имало
външно строително табло, но то също не било захранено с ток. Според свидетеля следи
от обитаване в тази сграда в този период
докато бил там нямало. Имало на приземните етажи следи от клошари, палени
огньове, опушени стени. Според свидетеля сградата към 2005 г. не била годна
сграда за обитаване, нямало през 2005 г. врати и дограми на апартаментите.
От приложените писма
от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД от 17.05.2019 г. и от 04.06.2019 г., е видно, че за обекта на
адрес: гр. София, бивша ул. ********няма сключен договор за продажба на
ел.енергия със “С.” ООД, а има сключен договор за продажба на ел.енергия със „В.К.И.“
ООД, от 24.08.2018 г. и към момента. Съгласно писмо от „Софийска вода“
АД от 19.04.2019 г. за адреса в гр.
София, ж.к. Белите брези, ул. Ворино ъгъла с ул. „Проф. Д. А.“ била открита
индивидуална партида за предоставени и ползвани ВиК услуги с титуляр “С.” ООД, като за периода 2006 -2009 г. на
адреса е имало потребление на вода, а за периода от 2010-2011 г. не е отчетено
потребление. Издаването на сметки по партидата е преустановено от 10.05.2017
г., тъй като е сменен титуляря на партидата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявен
е положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79,ал.1 ЗС за
право на собственост върху недвижим имот – апартамент заедно с прилежащото му
мазе. Налице е правен интерес при ищците от предявяването на установителният
иск в защита на правото си на собственост върху процесния имот с прилежащото му
мазе. Според т. 2 от ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване
на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато
ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
Твърденията на ищците
са, че са придобили процесния апартамент № 23, изграден в груб строеж, на
основание споразумение от 15.11.1999 г. около която дата влезли във владение на
предоставения им имот,т.с. на оригинерно
основание – придобивна давност. За периода от м.ноември 1999 г. до края на м.
ноември 2009 г. по силата на безпрепятсваното фактическото владение, обитават
ползват и живеят в този апартамент.
За да се признае на едно лице правото на
изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим
имот, разпоредбата на чл.79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е
упражнявал фактическа власт по отношение на конкретната вещ (corpus) в
продължение на 10 години, без противопоставяне от страна на титуляря на правото на
собственост и без прекъсване на владението за време по-дълго от 6 месеца, както
и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение,
което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия спрямо имота единствено
за себе си (animus). Само доколкото елементите на фактическия състав
на чл.79, ал.1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице,
и то установени при пълно и пряко
доказване в хода на процеса, предявеният иск може да бъде уважен.
В случая спорните въпроси по
делото са: момента на установяване фактическата власт върху имота и състоянието
на сградата тогава и до 2009 г. с оглед естеството на апартамента - обособена
част от сграда, изпълнена в груб строеж.
В сключеното споразумение от 15.11.1999 г.
между ищците и „С.“ ООД са регламентирани задълженията на дружеството - в т.2
ще построи и предаде процесния обект наред с другите описани, а в т.5 сроковете за завършването и предаването им
са обвързани със сроковете в сключения
Анекс (посочен по горе).
Споразумението дори да се приеме, че е предварителен договор за покупко -
продажба на недвижими имоти, не представлява правно основание, да направи
приобретателите собственици, поради което за придобиване на собствеността по
давност е необходимо непрекъснато владение от тяхна страна в продължение на
десет години.
По твърдението на ищците, че са осъществявали
владение върху процесния имот, считано от 15.11.1999 г. съдът намира следното:
Съгласно посочените клаузи по горе на
споразумението не може да се направи категоричен извод за предаване владението
на процесния обект, било то на
15.11.1999 г. или пък в края на същия
месец. Това е така, защото обекта не е бил идентифициран, като обособена част
от завършена сграда в „груб строеж“. За да бъде обект на владение, апартаментът
следва да е обособен с оградни стени и входна врата, от останалите апартаменти
и помещения в общите части на сградата. Съседните на него апартаменти също
следва да са завършени и идентифицирани с обособени оградни стени и входни
врати. Ето защо съдът приема, че през м.ноември 1999 г. сградата в която е процесния обект, не
е била завършена в груб строеж. Това е
така защото съгласно сключения през м.VІ. 1999г. Анекс, приложим към
споразумението дружеството се е задължило да извърши СМР по общите части и
обектите в сградата в срок до 30.04.2000г. а до 31.05.2000 г. да
внесе документацията за сградата за издаване Акт обр.16 и Разрешение за
ползване.
За да може
новопостроена сграда да е обект на разпоредителна сделка или на придобиване по
давност е необходимо да е завършена до груб строеж. По делото са представени два документа с
посочени дати, относно този факт. С протокола от 31.07.2000 г. (л.16), се
установява завършеност на сградата до „груб строеж” съгласно чл.227, ал.3 ЗТСУ (в
сила към онзи момент). Втория –констативен
акт за резултатите от извършената проверка от 11.12.2002 г.за изпълнени
кота „корниз“ и кота „било“при извършената проверка от СО-Район „Красно село“за
продължаване на строежа при действието на ЗУТ (Обн.ДВ.бр.1/2.01.2001г., в сила
от 31.03.2001г.). Съдът приема, че съставянето на протокола, съгласно чл. 227,
ал.3 ЗТСУ е било в изпълнение задълженията строителя, съгласно посочения в Анекса
срок – 30.04.2000 г.(5,2) поради което счита че именно към тази дата сградата е била завършена в „груб строеж”.Впоследствие грубия строеж е установен
и в констативния протокол от 11.12.2002 г. (за продължаване на строежа) и в писмото от СО-Район „Красно
село” от 05.12.2017 г. с оглед етапното строителство предвидено в ЗТСУ.
В тази насока съдът счита,
че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П. и Г. относно момента за завършеност на сградата в груб строеж. От една страна
дори да се приеме, че ищците са установили фактическа власт върху все още
строящия се апартамент този факт е ирелевантен при положение, че не биха могли
да бъдат въведени във владение от строителя в сграда, която не е в завършеност
на „груб строеж”. От друга страна е налице изявление от ищеца Ц. в отправената покана
от него и други лица до “С.” ООД на 03.06.2016
г. в която изрично се сочи, че чака 20 години, за да получи обекта си и да
му бъде осигорна възможност да ползва същия, от което следва извода че не е
получил държанието на имота. Това му изявление не бе оспорено в с.з. на 07.02.2019 г. На следващо място от приложения
ППП от 18.10.1999 г., подписан между “С.” ООД и Д.Д., не става ясно дори да се
приеме предаване на дървена дограма не се сочи брой врати и прозорци, както и убедителни данни за поставянето им във времето.
В случая дори да се
приеме,че ищците са ползвали апартамента в периода след 31.07.2000 г., налице са
доказателства, че до 2009 г. давността е
била прекъсвана от ответниците, които като собственици са участвали със
средства при строежа на сградата, извършените СМР и инвеститорския контрол на
място, монтаж на входни врати с цел ограничаване достъпа до сградата от трети
лица (вкл. и клошари) с оглед приложените
писмени доказателства за извършените от тях плащания по етапите на завършеност
на цялата сграда. Обстоятелството, че в периодите 2004 -2008, 2009 г. работници
са извършвали дейности по възлагане именно от ответниците, сочи, че цялата
сграда (вкл.апартаментите) са били във владение на собствениците на поземления
имот, което е индиция, че давността е
била прекъсната. Не се установиха и доказаха твърденията в ИМ относно
посочените извършени подобрения от ищците в имота. Според приетите писма от
„Софийска вода” АД и „ЧЕЗ Е.Б.” клиентски партиди за захранване с вода и ток на сградата са открити: на „С.” ЕООД
за ползвани ВиК услуги, като за периода 2006 - 2009 г., на адреса е имало
потребление на вода, а за периода от 2010-2011 г. не е отчетено потребление, а за
продажба на ел.енергия няма сключен
договор за обекта от „С.” ЕООД, а има сключен договор за продажба на ел.енергия с друго
дружество от 24.08.2018 г.и към момента. В тази насока твърдението на ищците че
и двамата са живели в апартамента би било несъвместимо с обитаването на едно
жилище без ток и вода, при положение че използването на вода е било възможно
само за периода 2006 – 2009 г. В тази насока съдът не кредитира показанията на
свидетелите относно наличие на инсталации, ток и вода във сградата още от 1999 г. до 2004 г. включително, както
и показанията на свид. Г., че от 2004 г.относно предоставянето на ел. енергия
от собствения му електромер.
С оглед изложеното съдът приема че ищците не
проведоха пълно и главно доказване твърдяното от тях владение върху процесния
имот в периода от края на м. ноември 1999 до края на м. ноември 2009 г. Ето
защо предявеният от тях иск следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При
този изход на спора право на разноски имат само ответниците.Искане в тази
насока е направено само от ответниците И.А. и Р.К., които видно от списъка по
чл. 80 ГПК са в размер на по 3 500 лв. адокатско възнаграждение за всеки
от тях. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото адв.хонорар е
платен в минимален размер. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да
заплатят на всеки от двамата ответници по 3 500 лв. разноски.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.К.Ц.
с ЕГН ********** и Г.П.К. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС срещу: Д.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***;
Е.Д.Г. – Е.А., ЕГН ********** и адрес: ***;В.Д.Т.,
ЕГН **********,и адрес:г***; Г.М.И., ЕГН **********, и адрес: ***; М.А.И., ЕГН **********,
и адрес: ***; И.М.И., ЕГН **********, и адрес: ***;М.В.М., ЕГН **********, и
адрес: ***; Й.П.К., ЕГН **********, и
адрес: ***; М.И.К., ЕГН **********, и адрес: ***; Е.П.К., ЕГН **********,и
адрес:г***; Л.П.К. /Ш./, ЕГН **********, и адрес: ***;Л.К.С., ЕГН **********, и
адрес: ***; В.П.С., ЕГН **********, и адрес ***; О.Д.Т., ЕГН **********, и
адрес: ***; М.Г.Д., ЕГН **********, и адрес: ***; В.В.Р., ЕГН **********, и
адрес: ***, В.И.И., ЕГН **********, и адрес: ***; Л.Ц.И., ЕГН **********, и
адрес: ***; С.К.И., ЕГН **********, и адрес: ***, П.И.Ч., ЕГН **********, и
адрес: ***3, Н.К.Ч., ЕГН **********, и адрес: ***3, И.Б.А., ЕГН **********,и
адрес:г***4 и Р.С.К., ЕГН **********, и адрес: ***, за установяване право собственост по силата на придобивна давност за
периода от края на м.ХІ 1999 г.до края на м.ХІ.2009 г. върху недвижим имот:
жилище, АПАРТАМЕНТ с площ от 94,73 кв.м. “ разположен на първи жилищен етаж,
вх.“В“ в сграда в „груб строеж“, находяща се в гр.София,ул.“Проф.Д. ***) заедно
с прилежащото мазе №8 с площ от 5,58кв.м. и съответните идеални части от общите
части на сградата и идеалните части от правото на строеж върху мястото,
съставляващо имоти пл.: № 495, №494, №500,
№ 494а от кв. 15, м. “Красно село- Стрелбище“ по плана на гр.София.
ОСЪЖДА М.К.Ц.
с ЕГН ********** и Г.П.К. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 да
заплатят на И.Б.А., ЕГН **********,
и адрес: ***4, и на Р.С.К., ЕГН **********, и адрес: ***, на основание чл. 78,ал.3 ГПК на всеки от тях, по 3 500 лева (общо 7 000) направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: