РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Сливен, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230102169 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за обявяване на нищожността на
сключен Договор за кредит, намиращи правното си основание в чл. 22, във вр.
с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
Ищцата твърди, че на 21.09.2023 г. сключила с ответното дружество
Договор за потребителски кредит № 931875 при следните параметри и
условия: размер на кредита за потребителски цели- 500 лв., със срок на
връщане на задължението 23.10.2023 г., при ГПР- 44.5 % и лихвен процент-
54.58 %. С предвидено обезщетение към Договора, която ищцата не е
предоставила и към момента тя е платила само сумата в размер на 100 лв., с
Приходен касов ордер от 31.01.2024 г. са заплатени 746.84 лв.
Посочва, че при сключването на Договора на са спазени изискванията на
по чл. 11, във вр. чл. 5 от Договора за заплащане на неустойка за
непредоставено обезпечение, като същата смята че визира като нищожна и не
е породила правно действие. Посочва, че неустойката в настоящия случай
надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за
1
неоснователно обогатяване на кредитора, което е недопустимо, а от друга
страна натоварва длъжника с допълнителни разходи само поради формалното
неизпълнение на задължението си да даде исканото от кредитора обезпечение,
което по начина, по който е регламентирано е обективно неизпълнимо.
Освен това изтъква, че обезпечението се явява безпредметно, тъй като
длъжникът не би имал интерес да иска заем от кредитната институция, ако
може да го получи от банка. Това изискване за обезпечаване по начало е
неизпълнимо от длъжника.
Излага аргументи, относно липсата на конкретното формиране на
критерии относно изчисляването на неустойката. В този си вид неустойката е
изгубила своето законово предназначение да служи като обезпечение на
задължението и да служи като обезщетение на вредите. Неустойката в случая
представлява допълнително предвидена скрита печалба за търговеца за сметка
на потребителя извън уговорената под формата на договорна
възнаградителена лихва.
Сочи, че следва да бъдат изрично и изчерпателно посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР, с което кредитополучателят да бъде информиран и икономически
обоснован дали да го сключи, като изискванията на заемодателя досежно
обезпечението по чл.11. във вр. чл.5 от Договора силно ограничават
възможностите на потребителя да може да ги изпълни и доколкото
заемодателят едва ли очаква потребителят да изпълни тези условия, по начина
по който са зададени, противоречат на всички неписани правила и норми и
компрометират института на неустойката, като представляват допълнителна
печалба за кредитора. Ето, защо считат, че уговорената по този начин
неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната
страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост.
Намира, че е налице противоречие на императивната норма на чл. 19,
ал.4 ЗПК и предвид това и на основание чл. 19, ал.5 ЗПК, клаузата по чл. 11,
във вр. чл.5 от Договора за потребителски кредит се явява нищожна и това
влече нищожност на целия договор за заем.
Изтъква, че при сключване на Договора на такива условия, ГПР ще
надмине 70%. Този размер противоречи на императивната разпоредба на чл.
2
19, ал.4 от ЗПК, че ГПР не може да надвишава 5 пъти размера на законната
лихва. В случая е налице несъответствие между посочените в договора
размери на ГПР и общата дължима сума, което е заблудило
кредитополучателката относно действителната цена на кредитния ресурс.
Клаузите на чл. 1, ал.3 и чл.5, ал.1 и ал.2 от Договора е неравноправна, тъй
като е уговорена във неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя, като смятат тази клауза за нищожна, както също
следва и да се приравни хипотезата на посочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, т.е следва целия договор да се обяви за нищожен на основание чл.
22 от ЗПК.
Предвид гореизложеното моли на осн. чл. 22, във връзка с чл.11, ал.1, т.9,
т.10 и т.11 от ЗПК, да се постанови Решение, с което да се прогласи
нищожността на процесния Договор за потребителски кредит № 931875 от
21.09.2023 г. (Договора), между страните.
В условията на кумулативност с всеки от горните евентуални искове
срещу ответното дружество на осн. чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 23 от
ЗПК вр. чл.22 от ЗПК, моли да се постанови решение с което ответното
дружество да заплати на ищцата сума в размер на 346.84 лева, като дадена без
правно основание по нищожен Договор за Потребителски кредит № 931875 от
21.09.2023 (Договора), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират за присъждане на направените съдебни разноски както и за
адвокатско възнаграждение.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество, с който считат исковата молба за нередовна, тъй като не е
посочена банкова сметка за плащане на осъдителна претенция, както на
ищцата, така и на адвоката, за което сочи, което ще гарантира на ответника, че
ще има възможност да плати, в случай, че бъде осъден.
Изразяват становище за неоснователност, относно доводите за
нищожност на клаузата по чл.11 от договора, уговаряща неустойка, както и за
връщане на платената сума в размер на 346, 84 лева.
Оспорват факта, че е налице недействителност по смисъла на ЗПК, като
твърдят, че Договора бил сключен въз основа на разпоредбите на ЗПК, и
подчертават обстоятелството,че ищцата имала възможност да се откаже от
3
Договора 14-дни, по реда на чл. 7 от Договора и чл. 29 ЗПК. Относно
сключването на Договора, както и Общите условия, както и неговите клаузи,
била информирана по Стандартния европейски формуляр, в конкретния
случай ищцата не е предоставила обезпечение, което да гарантира интереса на
кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването на това.
Възразяват срещу наличието на неравноправна клауза по ЗЗП, тъй като
считат че изложените обстоятелства са неоснователни. В конкретния случай
не е налице нито една от хипотезите от чл. 143 от ЗЗП, като едновременно с
това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, и за тях е точно
спазена процедурата, която следва да се прилага относно такива случай.
Ищцата била запозната с това. Не съответства на истината факта, че ищцата,
не е била предварително наясно с икономическите последици от сключваните
договора за кредит, респ. да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Били са спазени всички закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК изисквания. Не
е налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърдят още, че неустойката не следва
да бъде включвана в ГПР, както и не е била.
Още към момента на сключването на Договора потребителят е бил
уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към
кредитодателя при възможни хипотези на развитие на отношенията им.
Оспорва и твърдението за заблуждаваща търговска практика, като между
страните са налице общо 3 договора, които съдържат уговорка за плащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, сключени в периода
2023 г. и 2024 г. Като процесният договор е втори поред. Освен това, ищцата
била запозната с Общите условия на дружеството, тъй като в продължение на
2 години, при които е ползвала един вид кредитен продукт. Всички Договори
са сключени със същите условия и на базата на равноправността.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. С писмено становище поддържа предявените искове,
моли за уважаването им. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С
депозирано писмено становище поддържа депозирания отговор на исковата
молба. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
4
Не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит №
931875 от 21.09.2023 година ответното дружество „Сити кеш“ ООД е
предоставило в заем на ищцата И. Д. сумата 500 лева, платими на 6 месечни
вноски, като посочената последна сума е предоставена със срок за погасяване
до 23.03.2024 г. Фиксираният лихвен процент е в размер на 44.5 %, а ГПР -
54,58 %. Също така е уговорено при непредставяне на обезпечение по кредита
се дължи неустойка в размер на 333.72 лв. Общо дължимата сума с включена
неустойка съгласно погасителния план е в размер на 918 лева. Установи се, че
ищцата е заплатила с платежно нареждане на 22.11.2023 г. сумата от 100 лв. и
с приходен касов ордер от 31.01.2024 г. сумата от 746.84 лв. Общо заплатената
сума на ответното дружество е в размер на 846,84 лв. Действителният
годишен процент на разходите по договора, изчисляващ се при вземане в
предвид на базови показатели: главницата по договора, срока за издължаване,
договорната лихва и неустойката по договора по нормативно установената
формула в ЗПК надвишава значително петкратния размер на законната лихва
за страната.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски № 931875/21.09.2023 г., като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцата е получила
кредит в размер на 500 лева и е върнала сумата 846,84 лв.
Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
5
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Основателно е
релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е
посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 54,58 %, а договорната
лихва е 44,5 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и
несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че следва да се
върне почти двойно по-голяма сума от получената. Поради това е надвишен
максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените
съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност,
като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на
ищцовата страна за недействителност.
Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за
заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23
от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 346,84 лева. Съгласно чл. 23
от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищцата на суми
над получената главница в размер на 500 лева е налице неоснователно
обогатяване за ответника. В случая надплатената сума е по-голяма от
претендираната, но петитума на исковата молба е за заплащане на сумата
346,84 лева и предвид забраната за присъждане свръхпетитум, съдът следва да
уважи иска до претендирания размер. Поради това осъдителния иск следва да
се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от
02.05.2024 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди ответното дружество
да заплати на ищцовата страна направените разноски по делото за заплатена
държавна такса в размер на 100 лева.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на пълномощника на
ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в размер на 800 лева за двата уважени иска /по 400
лева за всеки от тях/, като определеният размер съответства на фактическата и
6
правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
931875 от 21.09.2023 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Цариградско шосе“ 115
Е, ет.5 и И. Й. Д., ЕГН ********** от гр.., общ. Т., ул.“Г.Д.“ .-.-., чрез адв. Б. Б.
на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на
закона.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 115 Е, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Й. Д., ЕГН ********** от гр. Ш., общ. Т., ул.“Г.Д.“ .-.-
.сумата 346,84 лв. (триста четиридесет и шест лева и 84 стотинки),
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит
№ 931875 от 21.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.05.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 115 Е, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Й. Д., ЕГН ********** от гр. Ш., общ. Т., ул.“Г.Д.“ .-.-.,
сумата 100 (сто лева), представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 115 Е, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Б. от САК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 800 (осемстотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7