ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 23.12.2020
година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на двадесет и
трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН
МАРИНОВ
при участието на секретаря Христина Цекова и прокурора Камелия
Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 488 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал. 2 НПК и е образувано по молба от К.С.Н.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени
документи, предписани от чл. 155 и чл. 156 ЗИНЗС - становище от началника на
Затвора, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на Н..
В съдебно заседание осъдения
поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С. М. – инспектор "Режимна
дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора Враца
изразява становище, че предложението е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата, поради липса на предпоставките за УПО.
Врачански окръжен съд след като се запозна
с молбата на осъдения, с приложените към нея писмени доказателства и като
съобрази становищата на страните, намира същата за неоснователна по следните
съображения:
С Протоколно определение № 136/06.08.2020
г., постановено по НОХД № 1040/2020 г., състав на РС Монтана на основание чл.
25, ал. 1, вр.чл. 23, ал. 1 НК е групирал наказанията по присъда по НОХД №
298/2020 г. и присъда по НОХД № 1040/2020 г. и двете на РС Монтана, като е
определил осъдения Н. да изтърпи едно
общо най-тежко наказание "лишаване от свобода" в размер на една година, при първоначален
"строг" режим.
Със същото определение, съдът е
постановил отделно изтърпяване на наказание "Глоба" в размер на 400
лв. в полза на държавата, наложено на този подсъдим по НОХД № 298/2020 год. по
описа на РС Монтана, а на основание чл. 25, ал. 2 НК, съдът е приспаднал
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НОХД № 298/2020 год. по
описа на РС Монтана.
Осъденият е започнал да търпи
определеното му общо наказание на 28.08.2020г.
До момента фактически е изтърпял 3
месеца и 25 дни, от предварително задържане му се зачитат 6 месеца, а от работа
13 дни или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 10 месеца и 8 дни.
Остатъка към настоящия момент е 1 месеца и 22 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 2/3 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал.
1, т. 2 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди и индивидуален план за
изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че в следствие на интензивно
провежданото корекционно въздействие, в Н. се наблюдава частична положителна промяна.
При първоначално изготвената оценка
са отчетени високи стойности на риска от рецидив - 92 т. В профила на
криминогенни нужди с дефицитните стойности са били зоните Криминално минало – многократно е осъждан за престъпления от
различен характер, с ранни девиантни прояви; Отношение към правонарушението - омаловажава характера на
извършеното от него престъпление и е склонен към системно нарушаване на
установените правила и норми, с нереална самооценка; Жилищно
устройване - живее при липса на елементарни условия на живот, без достъп до
ток и вода; Начин на живот и обкръжение
– интегриран в криминални среди, лесно се повлиява от криминалното обкръжение; Емоционални проблеми – правил е няколко
опита за суицид, лекуван е в психиатрия, емоционално нестабилен, със склонност
към срив и депресивни състояния; Умения
за мислене – не е последователен в това, което смята за проблемно, решава
проблемите си по неадекватен за средата начин, склонен да повтаря стари грешки,
без да извлича поука от тях.
Рискът за вреди към служителите на
Затвора и към останалите лишени от свобода е отчетен в ниски стойности. Същият
не е демонстрирал непристойно отношение.
Посочено е, че риска от суицид и
самоувреждане е със средни стойности, с оглед отчетени суицидни мисли и автоагресивни
прояви в миналото. В състояние на безпомощност е възможно да извърши суициден
опит.
Рискът от вреди за обществото е бил
определен като среден и е насочен спрямо непознати лица, участниците в пътното
движение и служители.
В първоначалния план на присъдата
като дефицити, на които следва да се наблегне за корекция и подобрение, са били
заложени подобряване на отношението към правонарушението, начина на живот и
уменията за мислене.
Според ИСДВР до момента му на
престоя в Затвора – Враца и в ЗОЗТ "Бойчиновци" не
са маркирани проблемни взаимоотноошения. Посочено е, че осъдения заема ниски позиции
в затворническата общност и няма постъпила информация за съпричастност към
субкултурните процеси. Отчетено е, че няма нарушения и дисциплинарни наказания,
няма и награди. Посочено е, че от 01.11.2020г. полага доброволен труд по чл.80
от ЗИНЗС, като хигиенист в медицинския център.
В доклада е
посочено, че се наблюдава положителна тенденция в нагласите на осъдения Н. да
води законосъобразен начин на живот след освобождаването му от затвора.
Според ИСДВР обаче, договорените дейности,
отразени в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, въпреки съгласието
на осъдения Н. с тях, поради което и индивидуално-корекционна работа следва да
продължи, за трайна положителна промяна и постигане на целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 НК.
В тази насока и
като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и
възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко
наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме
мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на
поправяне при лишения от свобода Н. не е завършен към момента.
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични положителни промени у Н., като все още има дефицитни зони, които са включени в плана на присъдата и не са изпълнени.
Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил напълно.
Приложените мерки за корекция не
са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което по отношение на него следва да бъдат положени допълнителни
усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно
поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице
наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се
завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот. Оценката му на риска от рецидив запазва
високите си стойности и то в контролирана среда.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете законови предпоставки за УПО, а именно, че Н. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК,
осъденият не може да подава нова молба за УПО преди изтичане на шест месечен
срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К.С.Н., роден на ***
***, понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан,
ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от общо определеното му наказание "лишаване от свобода",
постановено с протоколно определение № 136/06.08.2020 г., по НОХД № 1040/2020
г., по опис на РС Монтана,
с остатък 1 месец и 22 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
Председател: