Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV състав в публично заседание проведено на двадесет
и трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица Трифонова след като разгледа
докладваното гр.дело №143 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД от „Енерго –Про Продажби”АД срещу наследниците на Д.ЙО.Х.
за осъждането им да заплатят сумата от общо 1960.81 лева, представляваща
стойност на главница и мораторна лихва в размер на 80.75 лева за незаплатена
ел.енергия за обект с абонатен №***, клиентски №***, находящ се в гр.Варна,
ул.“ ***“ №32,ап.3, за което са издадени фактури за периода 20.02.2018г. до
20.09.2018г., както следва : за осъждането на Н.К.Х. да заплати главница в
размер на 1307.21 лева и лихва в размер на 53.84 лева, представляващи 2/3 от
задължението; за осъждането на К.Д.Х. да заплати 326.80 лева за главница и
13.46 лева за лихва, предавляващи 1/6 от задължението; за осъждането на Й.Д.Х.
да заплати 326.80 лева за главница и 13.46 лева за лихва, предавляващи 1/6 от
задължението, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба -07.01.2019г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че
наследодателят на ответниците е бил вписан потребител по процесната партида за
имота, по която има незаплатени задължения за потребена ел. енергия, за което
са издадени следните фактури №№02363281895/20.02.2018г. с падеж 12.03.2018г. на
стойност 448.60 лева; **********/20.03.2018г. с падеж 10.04.2018г. и стойност
389.82 лева; **********/11.04.2018г. с падеж 11.04.2018г. на стойност 19
лева; **********/19.04.2018г. с падеж
10.05.2018г. на стойност 384.92 лева; **********/21.05.2018г. с падеж 11.06.2018г. на стойност 208.55 лева;
33013872202/09.07.2018г. с падеж 09.07.2018г. на стойност 19 лева;
**********/20.06.2018г. с падеж 10.07.2018г. на стойност 130.88 лева;
**********/19.07.2018г. с падеж 10.08.2018г. на стойност 122.50 лева;
**********/20.08.2018г. с падеж 10.09.2018г. на стойност 110.64 лева; **********/20.09.2018г.
с падеж 10.10.2018г. на стойност 126.90 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Й.Х. и
Н.Х. не са депозирали отговор на
исковата молба. С молба от 23.10.2019г. отправят искане за разсрочване на
задължението за срок от 12 месеца.
В срока по чл.131 К.Д.Х. е
депозирал отговор.
Заявява,
че признава иска за главницата. Оспорва задълженията за възстановяване на
ел.захранване по фактури №**********/11.04.2018г.
и №33013872202/09.07.2018г. Оспорва
иска за лихва с твърдения, че е не е уведомяван за задължението.
Отправя
искане за сключване на спогодба за разсрочено плащане на неоспорените суми.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представени са Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго Про Продажби”АД, одобрени с Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к ”Новинар” на 08.08.2014г.
Представени са 8 броя фактури, издадени от „Енерго Про Продажби” АД за начислени
суми за ползвана ел.енергия за периода 03.01.2018г. до 01.09.2018г. за обект №*** с адрес на потребление гр.Варна, ул.“***“ №32 с получател Д.Х. ЙО.с начислена обща стойност
в размер 1922.81 лева.
Във Фактура №**********/11.04.2018г. и №**********/ 09.07.2018г. са
начислени суми от по 19 лева с посочено основание – възстановяване на ел.
захранването.
Представена е справка за потреблението по клиентски №*** за периода 02.02.2016г.
– 01.11.2018г.
От удостоверение за наследници, издадено от Община Варна се установява,че Д.ЙО.Х. е починал на 25.01.2018г. като е оставил за
свои законни наследници Н.К.Х., К.Д.Х. и Й.Д.Х..
Съдът с оглед гореустановената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.95а, ал.2 ЗЕ снабдяването с
ел.енергия е услуга в обществен интерес и се предоставя въз
основа на договор при общи
условия и в условия на равнопоставеност.
Разпоредбата на чл.98а ЗЕ сочи от своя
страна и задължителните реквизити на тези общи условия по отношение
продажбата на ел.енергия на крайните
клиенти – потребители на енергийни услуги. Крайният снабдител с ел.енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила
за клиентите на крайния снабдител
без изрично писмено приемане. Според §1, т.41б ДР ЗЕ потребител
на енергийни услуги е краен клиент, който купува
енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен
интерес и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването
му с енергия.
Същият §1, т.27г визира определение за понятието „краен клиент” и това е клиент, който купува
ел.енергия за собствено ползване.
От ангажираните доказателства за установява, че за процесния
период качеството на потребител на ел.енергия за процесния обект на потребление
е принадлежало на Хр.М.А. Процесните суми са начислени при
реалното отчитане на показанията на електромера в обекта на потребление
на същия. Дължимата от потребителя цена се заплаща
съобразно количеството консумирана енергия, измерена със средство
за техническо измерване след отчитането му.
Съгласно фактури
№№02363281895/20.02.2018г. с падеж 12.03.2018г. на стойност 448.60 лева;
**********/20.03.2018г. с падеж 10.04.2018г. и стойност 389.82 лева;
**********/19.04.2018г. с падеж 10.05.2018г. на стойност 384.92 лева;
**********/21.05.2018г. с падеж 11.06.2018г. на стойност 208.55 лева;
**********/20.06.2018г. с падеж 10.07.2018г. на стойност 130.88 лева;
**********/19.07.2018г. с падеж 10.08.2018г. на стойност 122.50 лева;
**********/20.08.2018г. с падеж 10.09.2018г. на стойност 110.64 лева;
**********/20.09.2018г. с падеж 10.10.2018г. на стойност 126.90 лева с получател Д.ЙО.Х. са начислявани ежемесечно суми за ползвана
ел.енергия за периода 03.01.2018г. – 01.09.2018г., на обща стойност 1932.81 лева.
От съвкупния анализ от ангажираните по делото доказателства
се установява,че
е налице извършена доставка на ел.
енергия по количество и стойност, начислени от ищеца,
съобразно и което е възникнало задължението на ответника за заплащане на
дължимата сума за извършената доставка, на основание чл.16,ал.1, т. 2 от ОУ на
договорите за доставка на ел.енергия.
Видно от представеното удостоверение за наследници Д.ЙО.Х. е починал на 25.01.2018г.
т.е. преди възникване на задължението му
за плащане на процесната сума. В тази хипотеза по силата на наследственото
правоприемство наследниците му са встъпили в договорни правоотношения с
ищцовото дружество във връзка с продажбата на ел.енергия по отношение на
наследствения имот и предвид че същите не са декларирали настъпилата промяна в
обстоятелствата – смъртта на титуляра на партидата, не са посочили съответен
титуляр, и тримата наследници имат качеството на потребители и упражняват
заедно правата респ. са носители на задължения съобразно чл.6,ал.1 от ОУ съобразно
квотите им в наследството съгласно
чл.5,ал.1 ЗНасл. или всеки от тях отговаря по следния начин за размера на
задължението съпругата Н.Х. за 4/6 и децата К.Х. и Й.Х. за по 1/6 от него.
Не е налице спор относно
дължимостта и размера на сумите за
начислена ел.енергия за процесния период, поради и което Н.Х. дължи 1 288.54
лева, К.Х. дължи 322.13 лева и Йо. Х.
дължи 322.13 лева.
К.Х. възразява относно дължимостта на
мораторна лихва за забава и дължимостта на сумите за възстановяване на
ел.захранването в имота.
Съобразно разпоредбата
на чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Както вече беше изложено ответниците
имат качеството на потребители на ел.енергия и са обвързани с ОУ, съобразно
които /чл.26/ потребителите са длъжни да заплащат консумираната ел.енергия,
имат право да се информират за размера на задължението и сроковете за плащане,
като ал.6 предпоставя, че неполучаването на фактура не освобождава потребителя
от задължението му да заплати дължимата сума в срок. Всяка от издадените
фактури е с посочен падеж на задължението и неполучаването й от потребителя не
го освобождава от отговорността за дължимост на обезщетение за забава при
забава в плащането.
На
основание чл.86 ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забава
в плащането на главницата за периода от падежа на всяка фактура до поискания с исковата молба период 17.08.2017г.,
която при изчисляване с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html възлиза
на 81.29 лева. Претенцията следва да се уважи в размера, посочен с исковата молба.
По дължимостта на сумите,
начислени за възстановяване на ел.захранването в имота :
Съгласно чл. 21, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия
от ответното дружество, обнародвани и влезли в сила на потребителите, ответното
дружество изисква от Енерго про Мрежи АД възстановяване на преноса на ел.
енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се
възстановява, след като клиентът заплати на дружеството цена съгласно
ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване
на продажбата на ел. енергия. Плащането й е условие за извършване на услугата.
Хипотезите, в които
операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи имат право да
прекъсват подаването на ел. енергия са изрично регламентирани в нормите на чл.
122- 124 ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ
предвижда, че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително това за
своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация
относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и
възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по
повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване
на ел. захранването. Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали
причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието да реализира разходи
по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на потребителя не
може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона
задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на договорни отношения между
потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни отношения по
повод реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има,
както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на конкретния потребител,
така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да
бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от
предприятието и то презумптивно само по размер. Извън това, безспорно е, че
фактически дейността по възстановяване се осъществява от Енерго про Мрежи АД, което прави изначално неопределени по вид
разходите, които ответникът реализира за тази дейност.
В заключение, съдът приема, че клаузата на чл. 21,
ал.1 ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т.18 ЗЗП,
защото ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон и предоставя
възможност на доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение за
претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото
клаузата не е уговорена индивидуално, тя се явява и и нищожна на основание
чл.146 ЗЗП / така
решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/. Доводите на ответника, че въпросната такса се дължи,
защото всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е такса за
възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени.
Принципно прекъсването на ел.захранването не води до прекратяване на
продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на
доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това,
изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от
това да носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за
заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по
естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и
законово задължение скрепено в чл. 124 ЗЕ. Тази цена няма и характер на мрежови
услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2 т. 8 ОУ,
т. 7 ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те означават
достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната и
електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 37 ОУ е посочено, че въпросната
цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия.
С оглед
нищожността на клаузата, съдът намира, че начислените суми по Фактура №**********/11.04.2018г. и №**********/
09.07.2018г.,
както и претендираните върху сумите лихви за забава.
Искането на ответниците за разсрочване
на задължението по реда на чл.241,ал.1 ГПК е неоснователно, предвид че не се
посочват факти и обстоятелства, които да обосноват същото, нито са ангажирани
доказателства за имотното им състояние или за наличието на други причини,
поради което същото да бъде уважено.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца
следва да се присъдят реализираните в
хода производството разноски в размер на 297.80 лева за заплатени държавни
такси и 98.57 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК,
които следва да се възложат съобразно квотите в наследството на всеки един от ответниците.
Сумата от 300 лева, представляваща внесен от ищеца депозит за особен
представител на К.Х. не е използвана по предназначение с оглед упълномощаването
на процесуален представител от последния
и следва да се възстанови на ищеца при депозирана на съответна
молба.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Н.К.Х., ЕГН : **********
с адрес *** да заплати на „Е.П.” АД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1
288.54 /хиляда двеста осемдесет и осем лева и петдесет и четири ст./лева, представляваща 4/6 от главница в общ размер на
1932.81 лева, дължима за неизплатена ел.енергия за обект с абонатен
№***, клиентски №***, находящ се
в гр.Варна, ул.“ ***“ №32,ап.3 , за периода 03.01.2018г.
до 01.09.2018г., дължима
по фактури №№02363281895/ 20.02.2018г. с падеж 12.03.2018г. на стойност 448.60 лева;
**********/20.03.2018г. с падеж 10.04.2018г. и стойност 389.82 лева;
**********/19.04.2018г. с падеж 10.05.2018г. на стойност 384.92 лева;
**********/21.05.2018г. с падеж 11.06.2018г.
на стойност 208.55 лева; **********/20.06.2018г. с падеж 10.07.2018г. на
стойност 130.88 лева; **********/19.07.2018г. с падеж 10.08.2018г. на стойност
122.50 лева; **********/20.08.2018г. с падеж 10.09.2018г. на стойност 110.64
лева; **********/20.09.2018г. с падеж 10.10.2018г. на стойност 126.90 лева, сумата от 53.84 /петдесет и
три лева и осемдесет и четири ст./ лева, представляваща 2/3 от 80.75 лева за дължима мораторна лихва върху главницата,
за периода от падежа на
всяка фактура до 19.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска -07.01.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.79,ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Д.Х., ЕГН : ********** с адрес *** да заплати
на „Е.П.” АД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление *** сумата 322.13 /триста тридесет и два лева и тринадесет ст./лева,
представляваща 1/6 от главница в общ размер на
1932.81 лева, дължима за неизплатена ел.енергия за обект с абонатен №***, клиентски №***, находящ се в гр.Варна, ул.“
***“ №32,ап.3 , за периода
03.01.2018г. до 01.09.2018г., дължима по фактури №№02363281895/ 20.02.2018г. с падеж 12.03.2018г. на стойност 448.60 лева; **********/20.03.2018г.
с падеж 10.04.2018г. на стойност 389.82
лева; **********/19.04.2018г. с падеж 10.05.2018г. на стойност 384.92 лева;
**********/21.05.2018г. с падеж 11.06.2018г.
на стойност 208.55 лева; **********/20.06.2018г. с падеж 10.07.2018г. на
стойност 130.88 лева; **********/19.07.2018г. с падеж 10.08.2018г. на стойност
122.50 лева; **********/20.08.2018г. с падеж 10.09.2018г. на стойност 110.64
лева; **********/20.09.2018г. с падеж 10.10.2018г. на стойност 126.90 лева, сумата от 13.46/тринадесет
лева и четиридесет и шест ст./ лева, представляваща 1/6 от 80.75 лева за дължима мораторна лихва върху главницата,
за периода от падежа на
всяка фактура до 19.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска -07.01.2019г. до окончателното
изплащане, на основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Й.Д.Х., ЕГН:
********** с адрес *** да заплати
на „Е.П.” АД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 322.13 /триста тридесет и два лева и тринадесет ст./лева, представляваща 1/6 от главница в общ размер на
1932.81 лева, дължима за неизплатена ел.енергия за обект с абонатен №***, клиентски №***, находящ се в гр.Варна, ул.“
***“ №32,ап.3 , за периода
03.01.2018г. до 01.09.2018г., дължима по фактури №№02363281895/ 20.02.2018г. с падеж 12.03.2018г. на стойност 448.60 лева;
**********/20.03.2018г. с падеж 10.04.2018г. на
стойност 389.82 лева; **********/19.04.2018г. с падеж 10.05.2018г. на
стойност 384.92 лева; **********/21.05.2018г. с падеж 11.06.2018г. на стойност 208.55 лева;
**********/20.06.2018г. с падеж 10.07.2018г. на стойност 130.88 лева; **********/19.07.2018г.
с падеж 10.08.2018г. на стойност 122.50 лева; **********/20.08.2018г. с падеж
10.09.2018г. на стойност 110.64 лева; **********/20.09.2018г. с падеж
10.10.2018г. на стойност 126.90 лева, сумата от 13.46/тринадесет
лева и четиридесет и шест ст./ лева, представляваща 1/6 от 80.75 лева за дължима мораторна лихва върху главницата,
за периода от падежа на
всяка фактура до 19.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска -07.01.2019г. до окончателното
изплащане, на основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.” АД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление *** срещу Н.К.Х., ЕГН : ********** с адрес ***, К.Д.Х., ЕГН : ********** с адрес *** и Й.Д.Х., ЕГН: ********** с адрес
***
искове с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят, както следва първата 2/3, вторите двама по 1/3 от сумата от 28 лева,
представляваща начислена такса за възстановяване на ел.захранване по Фактура №**********/11.04.2018г. и Фактура №**********/ 09.07.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска 07.01.2019г. до окончателното
изплащане и обезщетение за забава върху сумата, считано от падежа на всяка
фактура до 19.10.2018г.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.К.Х.,
ЕГН : ********** с адрес ***,
К.Д.Х., ЕГН : ********** с адрес ***
и Й.Д.Х., ЕГН: ********** с адрес ***
за разсрочване на изпълнението на задължението.
ОСЪЖДА Н.К.Х.,
ЕГН : ********** с адрес ***
да заплати на „Е.П.” АД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 264.25/двеста шестдесет и четири лева и двадесет и пет ст.
/лева,
представляваща реализирани разноски в производството по делото, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА К.Д.Х., ЕГН : ********** с адрес *** да заплати на „Е.П.” АД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 66.06/шестдесет и шест лева и шест./ лева, представляваща
реализирани разноски в производството по делото, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.Д.Х., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Е.П.” АД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 66.06/шестдесет и шест лева шест ст./ лева, представляваща
реализирани разноски в производството по делото, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред
Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: