№ 1427
гр. Стара Загора, 14.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500766 по описа за 2022 година
Производството е на осн. чл.417 във вр. с чл.420, ал.2 и 3 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на ч.жалба вх.№ 25494/04.11.2022г. от
заявителят „И.г.“- ООД, гр.С.З., който твърди, че първоинстанционното
частно съдебно производство е било образувано по Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „И.г.“- ООД, гр.С.З. против 2 бр.
длъжници- пълнолетните български гражданки Т. Г. С./дъщеря/ и С. И.
Г./майка/- и двете от гр.С.З., по което е било спряно принудителното
изпълнение против тях по изп.д.№ 818/2022г. по описа на ЧСИ М.Д., рег.№
865 с район на действие района на ОС- Ст.Загора с постановено в з.з.
Определение № 3245/19.10.2022г. по ч.гр.д.№ 4116/2022г. по описа на РС-
Ст.Загора. Твърдят, че двете длъжнички са подали писмени възражения на
13.10.2022г. против изпълнението по реда на чл.414 от ГПК, които
впоследствие са били изрично оттеглени от тях с изрично писмени Молби от
01.11.2022г., поради което вече не било налице правно основание за спиране
на това принудително изпълнение. Поради което обжалвали Определението
за спиране на РС, което считат за незаконосъобразно и неоснователно, и
молят настоящия въззивен съд да го отмени, със законните последици от
това, тъй като не били налице никои от законовите основания по чл.420, ал.1,
т.1, 2 и 3 от ГПК. Претендира разноските си по делото
Съдът констатира, че след подаване на процесната ч.жалба вх.№
25494/04.11.2022г., междувременно на 10.11.2022г. е починала едната
длъжница С. И. Г./майка/, бивша жителка на с.К., *** и тя е оставила за
единствена своя наследничка по закон своята дъщеря- втората длъжница Т. Г.
С. от гр.С.З., която с постановено в з.з.Определение № 3717/02.12.2022г. на
РС е била конституирана, като наследница по закон и единствена длъжница-
ч. въззиваема по делото. Същата не е подала писмен Отговор на процесната
ч.жалба в законния 1- седмичен срок по чл.420, ал.3 във вр. с чл.276, ал.1 от
1
ГПК.
Процесната ч.жалба е процесуално допустима, като подадена от страна
по делото против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, подадена е
в законния 1- седмичен срок и в съответната форма.
Разгледана по същество тя се явява изцяло основателна и доказана към
днешна дата, тъй като въз основа на 2 бр. писмени възражения от 13.10.2022г.
против изпълнението по реда на чл.414 от ГПК, след постановяване на
атакуваното Определение № 3245/19.10.2022г. по ч.гр.д.№ 4116/2022г. по
описа на РС- Ст.Загора, по което е било спряно принудителното изпълнение
против двете тогава длъжници по висящото изп.д.№ 818/2022г. по описа на
ЧСИ М.Д., рег.№ 865 с район на действие района на ОС- Ст.Загора,
впоследствие възраженията са били изрично оттеглени от тях с 2 бр. изрични
писмени Молби/и двете от 01.11.2022г./, поради което вече не е налице
фактическо и правно основание за спиране на това принудително изпълнение.
С оглед гореизложеното, съставът на окръжния съд намира, че
атакуваното Определение на РС- Ст.Загора към настоящия момент вече се
явява необосновано и незаконосъобразно, и следва да бъде отменено поради
впоследствие отпаднало фактическо и правно основание за допуснатото
спиране на принудителното изпълнение, със законните последици.
С оглед изхода на спора пред настоящата въззивна инстанция
останалата единствена длъжница- въззиваемата Т. Г. С. от гр.С.З. следва да
бъде осъдена съгласно чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и 2 и чл.80- 81 от ГПК да
заплати на въззивника- взискател всички направени разноски по това дело в
размер на общо 255 лв., от които 200 лв. без ДДС за адв. хонорар, 40 лв. за 20
% ДДС върху адв. хонорар от 200 лв. и 15 лв. за внесена Държавна такса по
приходната сметка на ОС- Ст.Загора в обслужващата го банка.
Определението е окончателно и не подлежи на по- нататъшно
обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.417 във вр. с чл.420, ал.2
и 3 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3245/19.10.2022г. по ч.гр.д.№ 4116/2022г. по
описа на РС- Ст.Загора за спиране принудителното изпълнение по изп.д.№
818/2022г. по описа на ЧСИ М.Д., рег.№ 865 с район на действие района на
ОС- Ст.Загора.
ОСЪЖДА Т. Г. С.- ЕГН ********** от гр.С.З., *** да заплати на „И.г.”-
ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.С.З., *** сумата 255
лв./двеста петдесет и пет лева/ разноски по делото/
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3