РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Чирпан, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20225540100670 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство по гр.д. 670/2022год. по описа на РС Чирпан, е
образувано по искова молба, подадена от адв. М. В. М., Адвокатска колегия - Пловдив, с
адрес на кантора и съдебен адресат: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 81, ет. 3, ап. Б, в
качеството ми на пълномощник на К. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: ************ против
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3,
представлявано от Неделчо Йорданов Спасов, Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав
Бориславов Янакиев, в качеството си на Управители с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
В о.с.з. от 27.02.2023г., съдът е конституирал като ответник по главния иск и като
ищец по насрещния иск „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК:
*********, представлявано от Изпълнителния директор Янислав Янакиев, на мястото на
първоначалния ищец Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД. с
ЕИК:*********.
Изнася се в ИМ, че на 30.06.2021г., ищцата е получила Покана за доброволно
изпълнение от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с която Покана е
била уведомена, че задължението й във връзка с Договор за кредит № 833711/25.06.2020г., с
кредитор Аксес Файнанс ООД е прехвърлен на Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД. В Поканата се търсили суми по прехвърленото задължение в размер на:
1
99.32 лева - главница, 18.18 лева-лихва, 37.72 лева-неустойка и 185.21лева-разходи. В
Поканата е бил предоставен и срок в който подзащитната му да се свърже с ответното
дружество и да започне плащане по сумите.
Изнася още, че на 01.08.2021г., ищцата получила Покана за незабавно плащане от „
Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с която Покана била уведомена, че
задължението й във връзка с Договор за кредит № 833711/25.06.2020г. с кредитор Аксес
Файнанс ООД бил прехвърлен на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД по
силата на договор за цесия приложение №1 от 28.04.2021г., сключен с Аксес файнанс ООД.
В Поканата се търсили суми по прехвърленото задължение. В Поканата бил предоставен и
срок в който подзащитната му да се свърже с ответното дружество и да започне плащане по
сумите. През следващите няколко месеца, ищцата получава Покани, Уведомления и др.
писма от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, който прилага по делото, с
които е бил предоставен и срок в който ищцата да започне плащане към тях, в противен
случай, ще следвало съдебни дела и прехвърляне на ЧСИ и запор на банкови сметки, запор
и продажба на МПС и т.н . Счита, че не дължи така претендираната й сума от 37.72 лева-
неустойка и 185.21 лева-разходи, дължими въз основа на сключения Договор за кредит №
833711/25.06.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени
на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, като съображенията и за това
били следните:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД било налице именно,
когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС
/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,
определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип била добросъвестността
в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата
от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД
също намирали приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на
ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се
правил от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали
уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26
ал.1,предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.
26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Така претендираната от ищцата сума от 37.72
лева-неустойка и 185.21 лева-разходи, дължими въз основа на сключения Договор за кредит
№ 833711/25.06.2020г.. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, били недължими, поради това, че
клаузите въз основа на който се претендирали били нищожни като противоречащи на
2
добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, била нищожна. Предвидените клаузи били и неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. В глава четвърта
от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузите от Договор за кредит №
833711/25.06.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД., според които се дължи неустойка и
допълнителни разходи, при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на
договора на обезпечения чрез поръчителство, се намирало в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водило
до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, било пример за неустойка, която излизала извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, била тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения
начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С калузите от Договор за кредит №
833711/25.06.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, въз основа на който се дължали
неустойка и разходи, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичали вреди. Неустойката по съществото си била добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените
клаузи била да дoведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още %
от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна била и практиката, че неустойка която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , била
нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по
т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.
№ 324/2018г. С предвиждането на наустойка и допълнителни разходи по Договор за кредит
№ 833711/25.06.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, се заобикаляла и разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи била част от дейността по
управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
3
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за
неустойка и допълнителни разходи се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на
уговорките за неустойка и допълнителни разходи в размера на ГПР, последният не
съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията
между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,
ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело
С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока била и последователната
и непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решение № 353 от 31.01.2018 г. на
РС- Пловдив по гр. д. № 8333/2017 г., Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на РС- Бургас по гр.
д. № 6370/2018 г., Решение № 373 от 14.11.2018 г. на РС- Габрово по гр. д. № 1114/2018 г.,
Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на РС- Пазарджик по гр. д. № 3618/2018 г., Решение №
1411 от 15.04..2019 г. на РС- Пловдив по гр. д. № 18339/2018 г., Решение № 425 от
04.05.2018 г. на РС- Шумен по гр. д. № 51/2018 г., Решение № 95 от 12.03.2020 г. на ОС-
Пазарджик по в.гр. д. № 88/2020 г. Същевременно - посочването на по - нисък от
действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по
кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, Директива 93/13/ЕО, /Решение №
1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Моли съда, да приеме, че ищцата не дължи така претендираната й сума от 37.72
лева-неустойка и 185.21 лева-разходи, дължими въз основа на сключения Договор за кредит
№ 833711/25.06.2020г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД , вземанията по който са
прехвърлени на„ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, поради нарушение
на разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Моли съда да осъди и ответната страна да заплати
направените в настоящото производство разноски.
В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна и насрещен иск с
който заявяват, че така предявения иск е допустим, но неоснователен като излагат подробни
съображения.
Молят съда, да постанови решение, с което да отхвърлите изцяло като
неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца.
4
С предявения насрещен иск, молят съда да осъди К. Т. Г. да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД сума в общ размер на 91.51 лв., от които главница
в размер на 91.51 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Молят да им бъдат присъдени направените разноски и
в настоящата инстанция, юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв. (триста и
петдесет лева). Правят възражение за прекомерност и молят то да бъде намалено до
минимума съгласно посочената наредба. В случай че „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, не се яви на първото заседание и не е пуснала писмено.становище, моля
същото да се гледа в тяхно отсъствие.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по насрещен иск
с който считат, че насрещната исковата молба е редовна и допустима, както и основателна и
доказана. На първо място, признават, така претендирания насрещен иск, по основание и
размер, като молят съда да възложи в тежест на насрещната страна разноските по него, тъй
като правят изрично признание на иска и твърдят, че не са дали повод за завеждане на
насрещния иск. Ответната страна по насрещния иск също прави възражение за
прекомерност на претендираното за процесуален представител и моли същото да бъде
редуцирано до минималния размер .
Прави се искане в случай, че съдът уважи насрещните искови претенции, на
основание чл. 241 от ГПК да разсрочи изпълнението на търсената сума от ответницата по
насрещния иск на 12 месечни вноски.
От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице ,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 25.06.2020 г. между "Аксес Файнанс" ООД и К. Т. Г., е сключен договора
за кредит „ Бяла Карта „ № 833711, по силата на който кредитодателя "Аксес Файнанс"
ООД се задължил да предостави на К. Т. Г. револвиращ кредит в максимален размер на 100,
00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно
условията на сключения договор. Заедно с подписване на договора за кредит,
кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - платежна карта с
№ 833711. Съгласно чл. 2, ал. 4 валидността на картата е до края на месеца, който е
отбелязан върху нея. След изтичане на валидността на картата, кредитодателя предоставя на
кредитополучателя подновена карта. В чл. 3 страните са уговорили, че кредитополучателя
може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния
лимит, като през целия срок на валидност на договора кредитополучателя се задължава да
заплаща текущото си задължение до всяко 2-ро число на текущия месец.
При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, както и че
ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, поради което за валидност на
договора и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.
5
Ищецът се позовава на нищожност на тази клауза, поради противоречие с добрите
нрави чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 от
ЗПК
От представения по делото договор за кредит "Бяла карта" от 25.06.2020 г. е видно,
че в чл. 20 страните са уговорили в случай, че кредитополучателя не предостави
допълнително обезпечение в посочения срок по чл. 15 от договора /3 дни след падежа/
последния дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойка се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението; на шесто число на месеца, в
който кредитополучателя не е погасил текущото си задължение по договора в срок до 2-ро
число на текущия месец, като не е предоставил и допълнително обезпечение в срока по чл.
15, ал. 1, т.е. до 5- число на месеца, без междувременно да е погасил текущото си
задължение.
Съгласно чл. 15 от договора в случай, че кредитополучателя не заплати текущото си
задължение на падежа, съгласно условията на договора, същия се задължава в срок три дни
след падежа, да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който
да отговаря едновременно на следните условия: 1. Лице над 21 години с минимален
осигурителен доход от 1500 лв.; 2. Да работи минимум шест месеца по трудово
правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; 3. Да няма кредитна история в ЦКР
към БНБ или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни"; 4.
Служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя; 5. Лицето да не е поръчител
или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В настоящия случай
от цитирания текст на договора е видно, че неустойка е уговорена не за неизпълнение на
основното задължение по договора, а за неизпълнение на допълнително задължение по вече
сключен договор, да се предостави обезпечение на заемодателя, чрез осигуряване на
поръчител. От начина, по който е уредено задължението на заемополучателя и в частност
това отнасящо се до осигуряване на поръчители, може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения, тъй като това задължение
не е определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора,
каквато е обичайната практика, а освен това изискванията към поръчителите са
многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения
тридневен срок информация. Такива са например изискванията свързани с кредитната
история на поръчителя. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно
от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и
умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези
задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението
им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я
изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката
предвидена в чл. 20 от договора. Освен това от недадено обезпечение пряко не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма
да бъде събрано. Ако заемодателят обаче беше направил предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника и преценка, че е нужно обезпечение за отпускане на
заема, той не би трябвало да отпусне заема преди първо да поиска и съответно да се
предостави обезпечението. Така на практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
6
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го представи,
дългът му нараства с размера на уговорената неустойка. Съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщите функции на неустойката (обезпечителна, обезщетителна
и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване. Поради
това счита, че клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД /т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-2010 г., І т. о.; Р-702-2008 г. ІІ т. о. /.
По отношение твърденията за недължимост на уговорените в чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от
Договор за бяла карта от 25.06.2020 г.клаузи за разходи за действия по събиране на
задълженията и такси , съдът приеме следното:
Съгласно чл. 21, ал. 4 от договора при забава за плащане на текущо задължение или
на сумата по чл. 12, ал. 1, кредитополучателя дължи на кредитодателя разходи за действията
по събиране на задълженията в размер на 2, 5 лева за всеки ден до заплащане на
съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай, че
кредитополучателя не представи допълнително обезпечение по чл. 15, но заплати 15% от
кредитния лимит, съгласно чл. 12, ал. 1, същия не дължи разходите за действия по събиране
на задълженията, но дължи неустойка по чл. 20 от договора в размер на 10%.
Съгласно чл. 21, ал. 5 след настъпване на предсрочна изискуемост,
кредитополучателя дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лв., включваща
разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Съдът намира цитираните по-горе клаузи за нищожни, поради противоречие
противоречи с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който, при забава на потребителя, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Освен това
начислената от заявителя такса за разходите на кредитора за администриране на дейността
по извънсъдебно събиране на кредита противоречи и на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, който предвижда,
че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но в случая не се касае за допълнителна
услуга, която заемодателят предоставя на заемателя, тъй като събирането на задължението е
дейност, ползваща единствено самия кредитор, поради което и таксите са уговорени в
нарушение за закона.
В заключение съдът счита, че следва да посочи,че с предвиждането на неустойка и
допълнителни разходи по Договор за кредит № 849757/08.10.2020г. сключен с „Аксес
Файнанс“ ООД, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на
такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като
с уговорките за неустойка и допълнителни разходи се нарушава изискването ГПР да не бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на
7
уговорките за неустойка и допълнителни разходи в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Водим от гореизложеното съдът счита, че главния иск е доказан по основание и
размер и като такъв следва да бъде уважен.
По насрещния иск:
Както бе посочено по- горе не се спори между страните, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на 25.06.2020 г. между "Аксес Файнанс" ООД и К. Т.
Г., е сключен договора за кредит „ Бяла Карта „ № 833711, по силата на който
кредитодателя "Аксес Файнанс" ООД се задължил да предостави на К. Т. Г. револвиращ
кредит в максимален размер на 100, 00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който
се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се
задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Заедно с
подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя
платежен инструмент - платежна карта с № 833711.
Между страните не спори,че има сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес
Файнанс" ООД, с ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,
ЕИК *********, с Приложение № 1/ 26.04.2021г., както и Потвърждение за извършено
прехвърляне на вземания, по силата на което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Приложено и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания,
заедно с извлечение от Приложение № 1/ 26.04.2021г., в което фигурират само данните на
ищеца/ответника, което определя и съответно активната и пасивната процесуална
легитимация.
Не се спори,че незаплатените сума от страна на К. Т. Г. е в размер както следва -
неплатена главница – 91,51 лв., Напротив още в отговора на насрещния иск, ответната
страна изцяло признава исковата претенция, поради което и съдът счита,че следва да уважи
предявения насрещен иск в пълен обем.
По разноските:
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски.
При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. В. М. от АК
Пловдив сумата 400. 00 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищцата по предявения главен иск.
8
Ищцата също така е била освободена от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „
Агенция за контрол на просрочени задължения" АД следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Чирпан, сумата от 50 /петдесет/ лева, дължима
държавна такса по делото.
По насрещния осъдителен иск ответницата по НИ следва да бъде осъдена да заплати
на „ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД разноски, а именно 400,00 лв.,
съгласно представения списък с разноски.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът
е уважен, са посочените в чл. 78, ал. 2 ГПК: ответникът да не е дал повод за предявяване на
иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във
връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.
В случая с изпадането в забава и с обявяването на предсрочна изискуемост
ответникът по насрещния иск е дал повод да бъде предявен той. Признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва
първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. С извън процесуалното си поведение изпадане в
забава ответникът е дал повод за предявяване на иска. При всяко положение когато между
страните е възникнал спор, всяка от тях може да упражни правото си на иск.
Съдът намира за неоснователни възраженията на страните по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
тъй като същите са съобразени с действащата нормативна уредба.
По направеното искане по см. на чл. 241 от ГПК за разсрочено заплащане при уважение на
насрещния иск:
Съдът, вземайки предвид приложени документи, установяващи имущественото състояние
на К. Т. Г. и обстоятелството, че същата е освободена от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК намира, че искането й за разсрочване на
изпълнението на задължението следва да бъде уважено. В нормата на чл. 241, ал. 1 от ГПК е
предвидено, че при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото
изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Предвид
недоброто имуществено състояние и най- вече наличието на хронично заболяване на ответницата
по насрещния иск съдът счита, че са налице основанията за разсрочване на задължението по реда
на чл. 241, ал. 1 ГПК и изпълнението на вземането за главницата от 91,51 лв. следва да се разсрочи
на 3 равни месечни вноски / предвид невисокия размер на задължението /, платими до пето число
на всеки месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателно изплащане на
задължението, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до изплащане на
задължението.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на „ Агенция за контрол на просрочени
задължения" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, п. к.
1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев,
чрез процесуален представител: юрк. Петя Кьосева, Съдебен адрес за получаване на книжа:
град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, че К. Т. Г., ЕГН: **********, с
9
адрес: ********* не дължи така претендираната й сума от 37,72 лева- неустойка и 185,21
лева-разходи, дължими въз основа на сключения Договор за кредит № 833711/ 25.06.2020г.,
сключен с „Аксес Файнанс“ ООД , вземанията по които са прехвърлени на „ Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, поради нарушение на разпоредбите на ЗЗД, ЗПК
и ЗЗП.
ОСЪЖДА К. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: *********** чрез пълномощника си
адв. М. В. М.,Адвокатска колегия-Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П.,
бул.**** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД сумата в общ
размер на 91,51 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК изпълнението на решението за
сумата от 91,51 лв. като К. Т. Г., ЕГН: ********** следва да заплати на „ Агенция за контрол
на просрочени задължения" АД, с ЕИК: *********, задължението от 91,51 лв. на 3 равни
месечни вноски, платими до пето число на всеки месец, считано от влизане в сила на
настоящото решение до окончателно изплащане на задължението, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на насрещния иск, до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж
3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуален представител: юрк.
Петя Кьосева, Съдебен адрес за получаване на книжа: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот
Волов" № 29, етаж 3 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Чирпан, сумата от 50 /петдесет/ лева, дължима държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3,
представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуален представител: юрк. Петя
Кьосева, Съдебен адрес за получаване на книжа: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов" №
29, етаж 3 да заплати на адв. М. В. М. от АК Пловдив с адрес на кантора и съдебен адресат:
гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе №81, ет.3, ап..Б сумата 400. 00 лв. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата по предявения главен иск
ОСЪЖДА К. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Чирпан, ул.“Кочо Цветаров“ №
45А да заплати на „ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж
3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуален представител: юрк.
Петя Кьосева, Съдебен адрес за получаване на книжа: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот
Волов" № 29, етаж 3 направените по делото разноски в размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
10