РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Пловдив, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело №
20255001000437 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването е изходяща от „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАР -
СТОЛИПИНОВО“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив въззивна жалба против
постановеното по т. дело № 21/2025 г., решение № 286 от 19.06.2025 г., с което
се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр. с чл.124 ал.1 от
ГПК, че „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАР -СТОЛИПИНОВО“ ООД, ЕИК *********,
гр. Пловдив, ул. „Б.“ № 59 дължи на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК *********,
гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 плащане на суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 8365 от 04.10. 2024 г. по ч.гр.дело №
17020/ 2024 г. по описа на Пловдивския районен съд, както следва:
- 82 156, 20 лв. ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението пред Пловдивския районен съд на 03.10. 2024 г. до изплащането
й, която сума представлява обезщетение за ползване в периода от 01.12. 2023 г.
до 30.09. 2024 г., след изтичане срока на сключения между страните Договор
за предоставяне на концесия върху обект „К.п."С." на имот - публична
1
общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по
КК и КР, в ***, с площ от 4412 кв.м., ведно с находящите се в него постройки:
сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ от 279 кв.м. на един етаж, и
сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от 72 кв.м.,
- 992, 26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва начислена върху главницата за периода от 30.08. 2024 г. до
03.10. 2024 г. и
„ПЛОВДИВСКИ ПАЗАР -СТОЛИПИНОВО“ ООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Б.“ № 59 е осъдено да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ
направените по делото разноски в размер на 4 125, 95 лв.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо
исковете.
Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и данните по
делото намери за установено следното:
На 09.01.2025 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от
ОБЩИНА ПЛОВДИВ искова молба против „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАР -
СТОЛИПИНОВО“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив.
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 24.10. 2003 г. между
страните бил сключен писмен договор за концесия на К.п."С." съставляващ
поземлен имот с идентификатор *** по КККР и находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Б.“ № 59 с площ от 4 412 кв.м., ведно с разположените в него постройки -
сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ от 279 кв.м. на един етаж и
сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от 72 кв.м.
Съгласно този договор ответникът имал право да ползва имота за
осъществяване в него на търговска дейност чрез поставяне на 126 пазарни
маси и да събира такси и наеми за ползването им за срок от 20 години., т.е. до
24.10.2023 г.
Последната година от действието на договора ответникът отправил
предложение до Община Пловдив за удължаване срока на концесията, но с
Решение № 21 от 09.02. 2023 г. на ОбС Пловдив то било отказано.
На 19.10.2023 г. било отправено второ предложение за подписване на
2
допълнително споразумение за продължаване ползването на имота след
изтичане на срока на договора. Във връзка със същото с писмо от 15.11. 2023
г. той бил уведомен за липсата на законови основания за сключване на
допълнително споразумение за това.
На база изложеното по- надолу в ИМ е направено заключение, че от
24.10. 2023 г. концесионният договор бил прекратен като за концесионерът
възникнало задължението с оглед чл. 153 от ЗК да предаде обекта предмет на
концесията в срок от 30 дни, без да има право на задържане. Въпреки това той
продължил държането на имота и ползването му като търговски комплекс, за
което събирал наеми и такси от наематели на отделни обекти, за което издавал
и фактури-обстоятелство установено в съставени при извършени проверки от
служители на Община Пловдив.
С оглед продължилото ползване след прекратяване на договора за
концесия се сочи, че съгласно чл.5 ал.2 от Наредба на ОбС Пловдив за
началния размер на наемни цени на имоти общинска собственост ползващия
на отпаднало основание имота общинска собственост дължи обезщетение в
размер на една и половина месечна наемна цена за същия. В случая отпадане
на основанието за ползване според ищеца е станало факт от 01.12. 2023 г., а
размерът на обезщетението е определен на 8 215, 62 лв. с ДДС месечно.
За това задължение ответникът бил уведомен с писмо изх. № 24Ф - 2440
от 26. 04. 2024 г. като в последствие били издадени и фактури № **********
от 30. 08. 2024 г. за периода 01.12.2023 г. - 31. 08. 2024 г. за сумата от 73 940,
58 лв. и № ********** от 30.09. 2024 г. за периода 01.09.2024 г. - 30.09.2024 г.
за сумата от 8 215,62 лв.
Плащане по тях не последвало, поради което на 03.10.2024 г. Община
Пловдив подала до Пловдивския районен съд Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за дължимото
обезщетение за периода 01.12.2023 г. - 30.09.2024 г. в общ размер от 82 156, 20
лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и за
сумата от 992, 26 лв. обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода
30.08.2024 г. - 03.10.2024 г.
По заявлението бил образувано ч.гр. дело № 17020/2024 г. на ПРС, по
което били издадени Заповед за изпълнение и ИЛ.
Възражение срещу вземането било подадено от ответника като с
3
разпореждане от 05.12.2024 г. съдът уведомил заявителя за същото и за
възможността да предяви иск за установяване съществуване на вземанията.
На тази база е отправена и процесната установителна искова претенция.
По отношение на същата в ИМ за пълнота е посочено, че на 22.10. 2024
г. ответникът извършил плащане на сумата от 8 215, 62 лв. предмет на втората
фактура от 30.09.2024 г. Съответно с писмо вх. № 24 Ф 2440/2 от 04.11.2024 г.
било признато вземането на ищеца за ползване на имота след отпадане
действието на договора за концесия, а на 12.11. 2024 г. било извършено второ
плащане на сумата от 8 215, 62 лв. по фактура, която не е предмет на делото ,
т.е. за ползване на имота в последващ период.
С искова молба е посочено, че ако установителните искове се отхвърлят
се предявя осъдителни искове за същите суми и на същото основани като за
дължимостта им е направено позоваване на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от
ЗЗД, която била приложима на основание чл. 154 ат ЗК. Съответно е посочено,
че пропуснатата полза с оглед продължилото ползване на имота след
прекратяване на договора за концесия възлизала на 8 215, 62 лв. с ДДС
месечно.
С отговора е изразено становище за неоснователност на исковете. В
подкрепа на същото е подчертано, че описаният в исковата молба имот не е
използван от ответника като е допълнено, че сграда с идентификатор ***.1.
въобще не е държана от него, а на малка част от поземлен имот с
идентификатор *** е била осигурявана охрана.
По този повод е заявено, че след прекратяване на договора за концесия
ищецът по никакъв начин не е заявил желание за получаване на имота, не е
изпратил представител, който да приеме имота и не е насрочил търг за
отдаването му на концесия. В имота обаче имало преместваеми съоръжения,
които трябвало да се охраняват. По тази причина след 24.10.2023 г. е
осигурявана охрана на обектите, без да се осъществява търговска дейност.
По тази причина е направен извод, че той не се е обогатил от ползване на
имота.
В ДИМ е изразено становище за неоснователност на направените
защитни възражения като е посочено, че има достатъчни доказателства за
ползване на имота и то за осъществяване на търговска дейност. Посочено е, че
4
това обстоятелство се потвърждава и от писмото на ответника от 04.11.2024 г.
до Община Пловдив, а и от плащанията по две от фактурите издадени във
връзка с ползването на имота на отпаднало основание.
Отговор на ДИМ не е подаван.
Съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
С него на първо место е изразено становище за наличие на интерес от
търсената с исковете по чл. 422 от ГПК защита, т.е. за допустимост на същите.
По същество на спора е посочено, че ответникът е ползвал имота на
годно правно основание до 24.10.2023 г., когато е изтекъл срокът за който
същият му е бил предоставен на концесия. Прието е съответно, че той е
ползван и след това вкл. през исковия период въпреки отпадане на
основанието и противопоставянето на общината.
Това и приложимата за отношения от процесния тип разпоредба на чл.
236, ал. 2 от ЗЗД е навела ПОС до извод, че ответникът дължи на ищеца за
ползването след отпадане на основанието обезщетение. Относно размерът му
е посочено, че той в случая следвало да се определи по правилата на чл. 5, ал.
2 от Наредбата на ОбС Пловдив за началния размер на наемни цени на имоти
общинска собственост и е 8 125, 62 лв. месечно с ДДС.
Това съобразено с липсата на доказателства за извършени плащания за
периода 01.12.2023 г.- 30.09.2024 г. е навело ПОС до извод, че вземането в
размер на 82156, 20 лв.за времето от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г. съществува.
Прието е също, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на
задължението си за плащане на това месечно обезщетение на 26.04.2024 г. и
вземането за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в исковия размер за периода
30.08.2024 г.- 03.10.2024 г. също съществува.
Така исковете по чл. 422 от ГПК са били уважени изцяло.
Недоволен от решението е останал ответникът и е подал жалбата
станала причина за започване на настоящето производство.
В нея се говори за неправилност и незаконосъобразност на решението
досежно извода, че ответника е ползвал за периода целия имот. В тази връзка е
споменато, че представените доказателства по делото касаели отделни
разположени в него обекти. Споменато е и че отправените от ответника до
5
ищеца предложения за ползване касаят бъдещи периоди, а не исковия такъв и
не могат да се третират като изходящо от него признание за ползване през
същия.
Изразено и становище, че в решението нямало яснота защо за
определяне размера на обезщетението за ползване била приложима Наредба
на ОбС Пловдив за началния размер на наемни цени на имоти - общинска
собственост.
По повод на тази жалба е нужно да се спомене, че преди даване отговор
на въпроса за съществуване на процесните вземания съдът съобразно
разпоредбата на чл. 269, изр.1 от ГПК дължи преценка за валидността и
допустимостта на обжалваното решение.
По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени
на правораздавателната власт на българските съдилища. За нищожност с оглед
Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСГТК
на ВКС освен в горните случаи може да се говори и когато решението е
абсолютно неразбираемо.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал. 3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне
по един непредявен иск или нередовна искова молба, която въпреки дадените
от въззивния съд възможности не е поправена. Налице е недопустимост и ако
спорът е разгледан от некомпетентен съд. В обобщение може да се каже, че е
налице недопустимост във всички случаи, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, който е
разгледал подадената пред него искова молба, с която са предявени обективно
6
съединени искове по чл. 422 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че
интересът от предявяване на същите е обусловен от наличие на издадена
заповед за изпълнение и възражение срещу същата от страна на длъжника. В
случая тези предпоставки са налице видно от съдържанието на приложеното
ч. гр. дело № 17020/2024 г. по описа на ПРС и интересът от започване на
производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл 415 от ГПК е безспорен.
Съдът от своя страна се е произнесъл по всички наведени в исковата
молба факти и обстоятелства касаещи вземането предмет на споменатата
заповед.
Това прави така постановения съдебен акт допустим.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност на същото.
С исковата молба се цели да се установи, че ищецът в качеството си на
собственик на имот публична общинска собственост и на концедент по
сключен с ответника договор за предоставяне на концесия на този имот, чието
действие е прекратено считано от 24.10. 2023 г. поради изтичане срока на
договора има следните вземания към ответника за които е издадена Заповед за
изпълнение № 8365 от 04.10. 2024 г. по ч.гр.дело № 17020/ 2024 г. на
Пловдивския районен съд:
- за 82 156, 20 лв. ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението пред Пловдивския районен съд на 03.10. 2024 г представляващи
обезщетение за продължилото и след прекратяване на договора ползване на
същия в периода 01.12.2023 г.-30.09.2024 г. ,
- за 992, 26 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази главницата за периода от 30.08. 2024 г. до 03.10. 2024 г.
Основателността на иска касаещ главното вземане е обусловена от това
договорът за концесия да е прекратен, процесният имот да е ползван от
ответника концесионер след прекратяването му в сочения с ИМ срок и от това
дали на ищеца се дължи поради това обезщетение.
Спор между страните, че на 24.10.2003 г. между тях е сключен договор
за концесия , с който Общината като концедент е дала разрешение на
7
ответното дружество в качеството му на концесионер да осъществява
търговска дейност върху процесния недвижим имот липсва.
Не се се спори и че във връзка с предвидената в чл. 2 от същия
възможност за удължаването му с още 10 години по решение на Общинския
съвет, концесионерът е отправил предложение за удължаване на 25.01.2023 г.,
а Общински съвет Пловдив с решение от 09.02.2023 г. е отказал да приеме
същото като е възложил на Кмета на Община Пловдив да предприеме
необходимите правни и фактически действия по приемане на обекта след
изтичане на срока на концесионния договор.
Според редакцията на чл. 153, ал. 1 от действащия към 2023 г Закон за
концесиите след прекратяване на концесионния договор концесионерът е
длъжен да предаде на концедента обекта на концесия, който е държавна,
съответно общинска собственост, както и приращенията и подобреният като
той няма право на задържане върху обекта. В ал. 4 е посочено, че срокът за
предаване или приемане на обекта е 30 дни от прекратяване на договора.
На база така изложеното би следвало да се направи извод, че имотът е
следвало да се върне до 24.11.2023 г., от която дата за ответника е отпаднало
основанието за ползването му.
ПАС се изразява условно по причина, че този ЗК е в сила от 01.01.2018 г.
В тази връзка с § 5 от ПЗР на ЗК от 2018 г. законодателят е уредил въпросите
относно действието му по отношение на сключените до влизането в сила на
този закон концесионни договори.
В ал. 1 е посочено, че те запазват действието си и се изпълняват в
съответствие с договорените в тях условия.
В ал. 2 е посочено, че разпоредбите на този закон относно изменението,
включително и на срока, и прекратяването на концесионни договори се
прилагат за договорите по ал. 1, като вместо одобрение Министерският съвет,
съответно общинският съвет, приема в качеството си на концедент
съответното решение по чл. 141, ал. 2, чл. 143, ал. 2 и 3 и чл. 148, ал. 1. При
изменение на договор по ал. 1 се публикува обявление за изменение на
възложена концесия в съответствие с чл. 141, ал. 3.
В ал. 3 пък от страна на законодателя е предвидено, че последиците от
прекратяването на договорите по ал. 1 се уреждат по реда на приложимия
8
закон към датата на сключването им.
В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 144 от действащия ЗК е
посочено, че договорът за концесия се прекратява с изтичане срока на
концесията, т.е. в случая по отношение на процесния то е факт от 24.10.2023 г.
Досежно последиците от същото съдът следва да се съобрази с
приложимия към датата на сключване на договора Закон за общинската
собственост и по точно разпоредбите на чл. 67- 75а от глава Осма на ЗОС.
В чл. 67, ал. 1 от същия е казано, че концесия по смисъла на този закон е
предоставянето на особено право на ползване върху обекти публична
общинска собственост, включително такива, които ще бъдат изградени от
концесионера с негови средства.
Съответно в тази връзка в чл.4 от процесиня договор е предвидено, че
особеното право на ползване по чл. 67 се прекратява с прекратяването на
концесионния договор.
В разпоредбите на ЗОС липсва изрична предвиждане относно породено
в патриониума на концесионера задължение за връщане на имота. Това обаче
не значи , че такова липсва по причина, че тази законова празнота следва да се
запълни на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА от правилата уреждащи случаи
подобни на тези свързани с предоставянето на особено право на ползване.
Такива са правилата за наема в ЗЗД при условие, че според чл. 228 с договора
за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за
временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
В чл. 233, ал. 1 от ЗЗД е предвидено задължение на наемателя за
връщане на веща, което с оглед казаното по- горе следва да се приеме, че
съществува и в патримониума на концесионера с прекратяване на особеното
право на ползване. Това води до извод, че от 24.10.2023 г. за ответника е
възникнало задължение да върне/предаде на концедента Община Пловдив
предоставения й на концесия недвижим имот, респ. е отпаднало правото да
ползва същия.
Данни за действия в тази насока на споменатата дата липсват, но има
такива, че пет дена преди същата, т.е. на 19.10.2023 г. концесионерът е
отправил до Кмета на Община Пловдив искане да му се разреши до използва
имота и след 24.10.2023 г.. Това му е било отказано с писмо от 15.11.2023 г.,
9
което му е връчено на 17.11.2023 г. Доказателства за предаване на имота и
приемането му след тази дата също не са представени. Представени са обаче
данъчни, счетоводни документи и констативни протоколи съдържащи
информация, че през исковия период ответното дружество е продължило да
извършва търговска дейност върху подлежащия на връщане имот като е
отдавал разположени в него обекти под наем на трети лица. Тази информация
е потвърдена от приетата по делото експертиза. В случая за ПАС е без
значение дали всички или част от обектите предмет на прекратената концесия
са били предмет на тази търговска дейност по причина, че с факта на
невръщането им в патримониума на Обшина Пловдив фактическата власт
върху тях, т.е. ползването им е осъществявано от ответника на отпаднало
основание.
Така продължилото ползване на имота след прекратяване на договора
въпреки изричния отказ на Общината концедент да разреши същото води до
извод, че за отношенията между двете страни по този повод са приложими
правилата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
В тази правна норма е казано, че ако наемателят продължи ползването
въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва
да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен
договор.
Размерът на обезщетението е логично да се равнява на претърпените
загуби и пропуснатите ползи явяващи се пряка и непосредствена последица от
продължилото ползване на имота след отпадане на основанието за същото
като разбира се изхожда и от факта, че за всяко ползване се дължи
възнаграждение. По тази причина за ПАС пропусната полза във всички
случаи е свързана с наема който би могло да се получаваи респ. да се заплаща
за този имот. В случая при определяне на размера му следва да се изхожда от
факта, че той е общинска собственост, т.е. размерът на наема се определя от
съответния общински съвет съгласно чл. 14, ал. 8 от ЗОС.
В случая от Общински съвет Пловдив е приета Наредба за началния
размер на наемните цени за имоти общинска собственост, т.е. пропусната
полза следва да ес определи съобразно същата.
По конкретния казус от страна на Община Пловдив се претендира
обезщетение в размери съобразно чл. 5, ал. 2 от същата. В тази разпоредба е
10
предвидено, че когато общински имоти се ползват без основание или при
отпаднало такова се събира обезщетение в размер на една и половина месечна
наемна цена.
От така описаното съдържане за ПАС следва извод, че с тази правна
норма не се определя размер на дължим наем, а размер на дължимо
обезщетение за ползване на един имот без основание или на отпаднало
основание. Това за ПАС автоматично изключва възможността същото да се
определя от Общинския съвет първо поради липса на законова делегация и
второ поради това, че в случая не може да се говори за неуредени от по –
висок по степен акт обществени отношения с местно значение и приложимост
на чл. 8 от ЗНА.
Реално последиците от такъв тип ползване са уредени с разпоредбите на
чл. 82 ЗЗД относно подлежащите на обезщетяване вреди, за които стана реч
по- горе и чл. 59 от ЗЗД, които предвиждат, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
В случая с нормата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата се предвижда
възможност за получаване от страна на Община Пловдив на обезщетение в
размери надминаващи това, което би се получило при определянето му по
правилата на чл. 59 и чл. 82 от ЗЗД. Това води до извод, че тя противоречи на
същите и не следва да се прилага с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ЗНА.
Тук за пълнота е нужно да се спомене, че разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД е
диспозитивна, но обезщетение в размери по- големи от визираните в нея
може да се присъди само при наличие на изрично съглашение между страните
в правоотношението за плащане на по- голям размер. В случая изрично
съглашение липсва, което изключва възможността Община Пловдив да
претендира обезщетение в размери по- големи от пропуснтатие ползи, за които
стана реч по- горе, т.е. дължимия месечен наем.
Той в случая е посочен в обстоятелствената част на приетата ССчЕ, тъй
като участва във формулата за определяне на обезщетението по реда на чл. 5,
ал.2 от споменаваната по- горе Наредба.
От същото е видно, че месечния размер на дължимия за процесния имот
наем е 4564, 23 лв. без ДДС, а за исковия период е 45 642, 30 лв. без ДДС.
11
В случая съдът умишлено говори за суми без ДДС по простата причина,
че на Община Пловдив се дължи обезщетение , а не възнаграждение за
предоставяне на ползването на един имот срещу задължение за плащане на
наемна цена, т.е за доставка на услуга по смисъла на ЗДДС. В подкрепа на това
следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС.
На база изложеното следва извод, че „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАРИ -
СТОЛИПИНОВО“ ООД дължи на Община Пловдив обезщетение в размер на
45 642, 30 лв. ведно със законна лихва от 03.10. 2024 г. до изплащането й за
ползването в периода от 01.12. 2023 г. до 30.09. 2024 г., след изтичане срока на
сключения между страните Договор за предоставяне на концесия върху обект
„К.п."С." на имот - публична общинска собственост, представляващ поземлен
имот с идентификатор *** по КК и КР, в ***, с площ от 4412 кв.м., ведно с
находящите се в него постройки: сграда с идентификатор ***.1 със застроена
площ от 279 кв.м. на един етаж, и сграда с идентификатор ***.2 със застроена
площ от 72 кв.м.
Ответникът е изпаднал в забава за плащане на същото с получаването на
02.05.2024 г. за плащане на обезщетение за перода на ползване на имота
въпреки прекратването на договора за концесия. Това води до извод , че от
този момент насетне дължи и обезщетение по 86 от ЗЗД.
С исковата молба се претендира такова за периода 30.08.2024 г.-
03.10.2024 г. В случая размерът на същото на бадза дължимата според ПАС
главница е лесно определяем при съотнасяне на същата към законната лихва и
е равен на 518, 42 лв.
На база така изложеното следва извод, че решението предмет на
обжалване следва да се потвърди в частта признаваща съществуване на
вземане за сумата от 45 642, 30 лв. ведно със законна лихва от 03.10. 2024 г.
до изплащането й представляващи обезщетение за ползване на общински
имот след прекратяване на договора за концесия и за сумата от 518, 42 лв.
Обезщетение по 86 от ЗЗД за забавено плащане на това обезщетение за
периода 30.08.2024 г. - 03.10.2024 г.
Съответно то ще следва да се отмени за сумата от 37 513, 90 лв.
равняваща се на разликата между приетото от ПОС за съществуване вземане
за неоснователно ползване в размер на 82 156, 20 лв. с ДДС и дължимото
такова според ПАС без ДДС в размер на 45 642, 30 лв., както и за сумата от
12
474, 20 лв. равняваща се на разликата между приетата от ПОС за
съществуващо вземане по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на главницата в
размер на 992, 26 лв. и дължимото се такова според ПАС в размер на 518, 42
лв.
Във връзка с изложените по - горе изводи ПАС намира за нужно да
посочи, че с жалбата си ответникът не е оспорил пред ПАС изводите на
първоинстанциониня съд за липса на доказателства за извършено плащане на
обезщетение за исковия период, което е пречка и ПАС да взема отношение по
този въпрос с оглед чл. 271 от ГПК и ТР № 1 от 09.12. 2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Отмяната на акта на ПОС в тази му част налага постановяване на друг, с
който установителните претенции в тези размери да бъдат отхвърлени.
С исковата молба са предявени и евентуални осъдителни искове за
горните суми, които да бъдат разгледани в случай на отхвърляне на
установителните такива. Те обаче са уважени частично, т.е прието е че
обезщетение се дължи, но не в претендираните размери, което изключва
възможността за разглеждане на евентуалните осъдителни искове за същото.
Изложеното до тук налага и изменение на постановеното от ПОС
решение в частта за разноските, като то ще следва да се потвърди за сумата от
2210, 80 лв. дължими такива по съразмерност с оглед уважената част от иска и
да се отмени за сумата от 1915, 12 лв.
Съответно с оглед на това, че част от обжалваното решение се
потвърждава въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
Община Пловдив юрисконсултско възнаграждение по съразмерност от 110 лв.
за производството пред ПАС.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 21/2025 г., решение №
286 от 19.06.2025 г. в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, че „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАР -
СТОЛИПИНОВО“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Б.“ № 59 дължи на
ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“
13
№ 1, плащане на следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №
8365 от 04.10. 2024 г. по ч.гр.дело № 17020/ 2024 г. на Пловдивския районен
съд:
- 45 642, 30 лв. ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението пред Пловдивския районен съд на 03.10. 2024 г. до изплащането
й, която представлява обезщетение за ползване в периода от 01.12. 2023 г. до
30.09. 2024 г., след изтичане срока на сключения между страните Договор за
предоставяне на концесия върху обект „К.п."С." на имот - публична общинска
собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР,
в ***, с площ от 4412 кв.м., ведно с находящите се в него постройки: сграда с
идентификатор ***.1 със застроена площ от 279 кв.м. на един етаж, и сграда с
идентификатор ***.2 със застроена площ от 72 кв.м., която сума се равнява на
- 518, 42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 30.08. 2024 г. до 03.10. 2024 г.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 21/2025 г., решение № 286 от
19.06.2025 г. в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, че „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАР -
СТОЛИПИНОВО“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Б.“ № 59 дължи на
ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“
№ 1, плащане на следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №
8365 от 04.10. 2024 г. по ч.гр.дело № 17020/ 2024 г. на Пловдивския районен
съд:
- 37 513, 90 лв. ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението пред Пловдивския районен съд на 03.10. 2024 г. до изплащането
й, която сума се равнява на разликата между приетото от ПОС за
съществуващо вземане в размер на 82 156, 20 лв. с ДДС представляващо
обезщетение за ползване в периода от 01.12. 2023 г. до 30.09. 2024 г., след
изтичане срока на сключения между страните Договор за предоставяне на
концесия върху обект „К.п."С." на имот - публична общинска собственост,
представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, в ***, с площ
от 4412 кв.м., ведно с находящите се в него постройки: сграда с
идентификатор ***.1 със застроена площ от 279 кв.м. на един етаж, и сграда с
идентификатор ***.2 със застроена площ от 72 кв.м. и дължимото такова
според ПАС и то без ДДС в размер на 45 642, 30 лв.
14
- 474, 20 лв. равняващи се на разликата между приетото от ПОС за
съществуващо вземане по чл. 86 от ЗЗД в размер на 992, 26 лв. за
обезщетяване забавеното плащане на главницата и дължимото се такова
според ПАС в размер на 518, 42 лв. за периода от 30.08. 2024 г. до 03.10. 2024
г.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК *********, гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 против „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАР -
СТОЛИПИНОВО“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Б.“ № 59 на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено,
че „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАРИ - СТОЛИПИНОВО“ ООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Б.“ № 59 дължи на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК *********, гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, плащане на следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 8365 от 04.10. 2024 г. по ч.гр.дело №
17020/ 2024 г. на Пловдивския районен съд:
- 37 513, 90 лв. ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението пред Пловдивския районен съд на 03.10. 2024 г. до изплащането
й, която сума се равнява на разликата между приетото от ПОС за
съществуващо вземане в размер на 82 156, 20 лв. с ДДС представляващо
обезщетение за ползване в периода от 01.12. 2023 г. до 30.09. 2024 г., след
изтичане срока на сключения между страните Договор за предоставяне на
концесия върху обект „К.п."С." на имот - публична общинска собственост,
представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, в ***, с площ
от 4412 кв.м., ведно с находящите се в него постройки: сграда с
идентификатор ***.1 със застроена площ от 279 кв.м. на един етаж, и сграда с
идентификатор ***.2 със застроена площ от 72 кв.м. и дължимото такова
според ПАС и то без ДДС в размер на 45 642, 30 лв.
- 474, 20 лв. равняващи се на разликата между приетото от ПОС за
съществуващо вземане по чл. 86 от ЗЗД в размер на 992, 26 лв. за
обезщетяване забавеното плащане на главницата и дължимото се такова
според ПАС в размер на 518, 42 лв. за периода от 30.08. 2024 г. до 03.10. 2024
г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 21/2025 г., решение №
286 от 19.06.2025 г. в частта, с която „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАР -
15
СТОЛИПИНОВО“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Б.“ № 59 е
осъдено да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ сумата от 2210, 80 лв.
представляваща дължими разноски по съразмерност за производството пред
Пловдивския окръжен съд.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 21/2025 г., решение № 286 от
19.06.2025 г. в частта, с която „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАР -СТОЛИПИНОВО“
ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Б.“ № 59 е осъдено да заплати на
ОБЩИНА ПЛОВДИВ сумата от 1915, 12 лв. за разноски в производството
пред ПОС.
ОСЪЖДА „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАР -СТОЛИПИНОВО“ ООД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Б.“ № 59 да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ
сумата от 110 лв. юрисконсултско възнаграждение по съразмерност за
производството пред ПАС.
Решението подлежи на обжалване в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16