О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….02.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 15.02.2019г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 193 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по реда на чл. 278 ГПК по въззивна
жалба
на С.М.М., действаща чрез особен представител, назначен от първата инстанция срещу решение № 4992/05.12.2018г по гр.д.19334/2017г на ВРС, 49 с-в, с което е
уважен изцяло иск на заявител за установяване на дължимост на оспорени от
въззивника вземания, удостоверени в издадена заповед за изпълнение.
При проверка на
редовността на първата жалба, въззивният състав констатира противоречие между
изложените обстоятелства и искането до въззивния съд. Освен бланкетните
оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност на постановения акт по
съществото на спора (установителния диспозитив), съображенията на жалбоподателя
се концентрират върху произнасянето по разноските (игнориране на възражение за
прекомерност на юрисконсултско възнаграждение и липса на произнасяне по искане
за разноски на ответника). По действащия съдопроизводствен
ред не съществува процесуална възможност за отделно обжалване на решението в
частта за разноските(определение №664/15.10.2012 по дело №461/2012, ІІІ г.о.на
ВКС, ГК). Във всички случаи на допусната грешка (независимо дали само
фактическа или и в мотивацията на съда) недоволната страна може да сезира същия
съд с молба за изменение на произнасянето. Едва след мотивирано отхвърляне на
доводите й, определението по чл. 248 ГПК би могло да бъде предмет на въззивен
контрол ( арг. от ал.3 на същата разпоредба). Така
формулираното в жалбата искане до въззивния съд не съответства на допустима
защита, поради което на страната е следвало да се дадат указания да отстрани
противоречието като измени искането си, съответно на защита по реда на чл. 248 ГПК.
Въззивното
производство следва да се прекрати като преписката в цялост се върне на
първоинстанционния съд за съответно уточняване и разглеждане на оплакванията
срещу обжалваната част от решението, представляваща произнасяне по разноските.
По тези съображения
и на осн. 267 ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по.в.т.д. №193/19г
по описа на ВОС,т.о.
Връща делото на първоинстанционен съд за
съобразяване на частта от жалбата, касаеща определяне на разноски, съответно на
изложеното в мотивите към настоящия акт.
След евентуално произнасяне по чл. 248 ГПК, преписката да се върне на сезирания съд за произнасяне по останалата част
от въззивната жалба, насочена срещу произнасянето по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, по арг. на противното от чл.
274 ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.