№ 16450
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИ. ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110161862 по описа за 2023 годИ.
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на з, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: **, срещу з, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 8 153,72
лв., представляваща главница за регресно вземане за изплатено от заявителя
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вреди на локомотив №
45-173 към влак № 72272, собственост на б, причинени при ПТП, настъпило на
19.02.2021 г. при жп прелез на км 21+288 по вИ. на водача на МПС „Волво“, с рег. №
**, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 28.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 36211/2023
г. по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 19.02.2021 г. на
междуградие Брусарци-Лом, водачът на лек автомобил „Волво“, с рег. № **,
предизвикал ПТП, в резултат на което било увредено следното имущество – локомотив
№ 45-173 към влак № 72272, със собственика на което ищецът имал сключена
Застрахователна полица № 0800- 130-2021-00001, въз основа на която заплатил
обезщетение в размер на 8 153,72 лв. Твърди, че към датата на ПТП делинквентът е
бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, като предвид неизпълнение на ответника
претендира законна лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателно изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва предявения иск. Счита искът за недопустим, тъй като твърди, че до него
не била отправена извънсъдебна претенция за погасяване на процесното регресно
вземане. Оспорва да е пасивно легитимаран да отговаря по претенцията на ищеца, тъй
1
като счита, че не носи отговорност по чл. 49 ЗЗД, затова сочи, че единствено за
„Национална компания ж е възникнало задължението да възстанови обезщетението на
ищеца. Оспорва механизма на ПТП, наличието на противоправното поведение и вИ.та
на водача на МПС „Волво“, с рег. № **, както и връзката между твърдените вреди и
противоправното поведение на водача. Оспорва размера на определеното от ищеца
застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност
на причинените от процесното ПТП щети.
С определение от 08.11.2024г. и на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната
ответника е конституиран д като трето лице – помагач, което счита за недопустимо
привличането му в това процесуално качество. Поддържа, че предявената искова
претенция е неоснователна по основание, а в условията на евентуалност оспорва
нейния размер като прекомерен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед наведеното от ответника възражение по допустимостта на исковото
производство поради неспазване на процедурата по чл. 106, ал. 1, вр. с чл. 380 КЗ за
завеждане на застрахователната претенция, настоящият състав намира за необходимо
да изложи мотиви за неоснователността на тези правни доводи и допустимостта на
настоящото дело: Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1, изр. 1 КЗ лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Така предвидената покана
представлява процесуална предпоставка за допустимост на иска само в изрично
предвидени в закона случая, каквато не е предвидена по иск с правна квалификация чл.
411 КЗ. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 498, ал. 1 КЗ, която вменява
задължение на увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение,
да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380
КЗ освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на
увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание
на чл. 411 КЗ.
По същество, предявеният установителен иск намира правното си основание в
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ, с която разпоредба е регламентирано специално
суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като
застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо
правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое
договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата
на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за
настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Основателността на исковата
претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване на
следните обстоятелства: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие
(ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“.
2
Не е спорно между страните, а и от събраните в хода на производството
писмени доказателства, се установява, че 19.02.2021г., в 12:45 часа, в междугарието
Брусарци – Лом, на железопътен прелез на км. 21 + 288, е реализирано пътно-
транспортно произшествие между влак № 72272, обслужван от локомотив № 45-173,
управляван от И. К. Н. и помощник машинист Иван Георгиев Иванов, и товарен
автомобил „Волво“ с рег. № ** с водач А. Е. Г., чиято гражданска отговорност към
този момент е била застрахована при ответното дружество.
Като писмено доказателство по делото е приобщена застрахователна полица №
0800-130-2021-0001 /л. 16 от делото/, от която е видно, че на 22.01.2021г. между з и б е
сключен договор за застраховка „Релсови превозни средства“ относно локомотиви и
вагони, описани подробно в списък към полицата /л. 22/, сред които под № 60 е
посочен локомотив № 45-173, със срок на действие от 23.01.2021г. до 22.01.2022г.
Договорът за застраховка е сключен в изискуемата от чл. 344 КЗ форма за
действителност. В раздел II, чл. 2 от общите условия е посочено, че обектът на
застрахователното покритие инкорпорира като покрит риск настъпили щети при удар
от превозно средство.
Установява се, че по заявление на застрахования и във връзка с настъпилото
ПТП е образувана щета № 0800-100-0006-2021. След извършен оглед, опис и оценка
причинените вреди по влаковата композиция е издаден доклад, с който е определено
изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 8 153,72 лв. /л. 29 от делото/.
Посочената сума е преведена по банкова сметка на б на 21.02.2023г. с преводно
нареждане с референция LO270221022303373 /л. 24 от делото/.
При преценка на материалите по делото настоящият състав намира, че между
ищеца и б е възникнало валидно застрахователно правоотношение, като договорът за
застраховка е сключен в изискуемата от чл. 344 КЗ форма за действителност.
Застрахователната полица е подписана от страните, поради което при липсата на
оспорване на неговата автентичност от страните, по аргумент от чл. 180 ГПК същата
се полза с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните в
нея волеизявления. По силата на този договор и на приложимите общи условия в него
застрахователят е поел задължението да предостави застрахователно покритие по
отношение на процесния локомотив за периода от 22.01.2021г. до 22.02.2022г. досежно
покритите рискове. Безспорно се доказва от съвкупния анализ на доказателствата, че
на 19.02.2021г. е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит съгласно
раздел II, чл. 2 от общите условия застрахователен риск – удар от превозно средство,
по което ищецът е изпълнил произтичащото от застрахователния договор задължение
да заплати обезщетение за причинените щети. В това отношение, правният спор се
концентрира относно механизма на пътнотранспортното произшествие и размера на
регресното право по чл. 411 КЗ.
За установяване механизма на процесното произшествие са събрани гласни
доказателства. Според показанията на свидетеля И. Н., през месец февруари 2021г. в
светлата част на денонощието, докато управлявал влак между гарите Брусарци и Лом,
на около 150 – 200 м. от охраняем ЖП прелез, видял, че бариерите не са спуснати, а
през това време премИ.вал камион през прелеза, при което задействал екстрено
спиране на влака. Описва, че ЖП прелезът се намира точно в крива, като към момента
на процесното събитие мястото не се характеризирало с „толкова хубава видимост“.
Сочи, че след подадения сигнал „Внимание“ водачът на камиона спрял и застанал
успоредно с влекача на линията и настъпил удар между двете превозни средства в
горния край на ремаркето и гумата на товарния автомобил. Излага, че прелезът е
охраняем с бариери и човек и пълен звукозапис, както и че на ЖП прелеза няма
светофарна уредба. Предоставя сведения, че се движил със скорост, посочена в
3
книжката разписание, като щом възприел камиона, намалил скоростта, но тъй като
спирачният път на влака е по-голям, настъпил ударът, при който се отделил покрива на
локомотива. Допълва, че няма светлинна индикация, която да му показва дали
прелезът работи, или не. Посочва, че към момента на ПТП в кабИ.та е имало служител
на н, без да знае дали до служителя е изпратена телефонограма. Излага, че преди
мястото на инцидента имало сигнализация за премИ.ването на влаковата композиция с
предупредителен, обходен светофар, който служи като указател за подаване на сигнал
„Внимание“, като такъв сигнал бил подаден. Описва, че вследствие на удара били
причинени щети на влака, изразяващи се в обелване покрива на локомотива,
изкривявания покрай регистриращия скоростомер и пулта. След инцидента бил
подаден сигнал на телефон 112 и на дежурния депо майстор в Брусарци. Настоящата
съдебна инстанция приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено, като същите се
потвърждават от останалите ангажирани по делото доказателствени източници.
Описаните от свидетеля обстоятелства във връзка с осъществяването на
произшествието кореспондират в пълна степен с заявеното както в писмените
обяснения пред б, така и пред органите на досъдебното производство. От
първостепенно значение е, че при така установения в показанията на свидетеля
механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по САТЕ, което е достигнало
до идентичен извод относно конкретните обстоятелства, при които се е осъществило
то.
Като свидетел е разпитан и другият участник в ПТП – А. Г.. Според неговите
показания преди прелеза нямало поставен пътен знак за задължително спиране, нито
светофарна уредба или звукова сигнализация. Сочи, че възприел влака едва след като
чул звуковия сигнал, при което предприел маневра по рязък завой надясно и спиране,
опитвайки се да избегне удара. Допълва, че преди премИ.ването през прелеза не се
огледал и не е спрял, като бил убеден, че премИ.ването през ЖП прелеза е безопасно
поради вдигнатите бариери. Излага, че премИ.л през прелеза с ниска скорост поради
неравности и натовареност на товарния автомобил. Допълва, че на процесната дата за
пореден път премИ.вал през прелеза. Предоставя сведения, че железопътната линия и
в този участък не е перпендикулярна на пътното платно, като влакът идва от такъв
ъгъл, че е необходим поглед назад, за да бъде забелязан. Описва, че вследствие на
удара на товарния автомобил били причинени щети, изразяващи се в изкривена
гондола, спукана и изкривена джанта на задния мост отляво, счупени спойлер,
огледала и врата отляво на камиона. Съдът, ръководейки се от чл. 172 ГПК, кредитира
показанията за достоверни, тъй като са последователни, житейски и правно логични.
От определящо значение е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено, като същите се
потвърждават от останалия доказателствен материал.
За установяване механизма на пътно-транспортното произшествие е допусната и
изслушана и съдебна-автотехническа експертиза /л. 155 – 169 от делото/, изготвена от
вещото лице Й. Й.. Според експертното заключение механизмът на ПТП е следният: на
процесната дата влак № 72272 се движи по линията от гр. Брусарци към гр. Лом и в
района на ЖП прелеза на ул. „Георги Димитров“ в гр. Лом машинистът забелязва, че
бариерите на прелеза не са спуснати, подава звуков сигнал и задейства аварийната
спирачка. В същия момент по ул. „Георги Димитров“ с посока от ул. „Латинка“ към ул.
„Добруджа“, се движи влекач „Волво ФХ“ с рег. № ** с прикачено него полуремарке
„Шмитц СКА 24“ с рег. № **, като водачът, възприемайки вдигнатите бариери на
прелеза, предприема маневра за премИ.ване през прелеза, като чувайки звуковия
4
сигнал на приближаващата влакова композиция предприема маневра за отклонение в
дясно, успоредно на ЖП линията, като въпреки това настъпва съприкосновение между
локомотива и предната лява част на полуремаркето и задната лява част на влекача.
Изготвена е и скица, показваща местоположението на двете превозни средства.
Установява се, че на страна на товарния автомобил на около 240 м. преди прелеза са
поставени пътни знаци А32 – „Железопътен прелез с бариери“ и А35.1 – „Бализ“, на
около 160 м. преди прелеза А35.2 – „Бализ“, а непосредствено преди прелеза В16 –
„Забранено е влизането на пътни превозни средства с височИ., включително и товара,
по-голяма от 4,5 м.“. Съгласно експертизата от страната на релсовото превозно
средство били поставени на около 200 м. преди светофара Железопътна табела 28 –
„Предсветофарен указател“, на около 100 м. преди светофара Железопътна табела 27 –
„Предсветофарен указател“, а на около 250 м. преди прелеза – прелезен светофар.
Според вещото лице от техническа гледна точка причините за настъпване на
процесното ПТП са вдигната бариера на ЖП прелеза и липса на светлинна
сигнализация, както и поведението на водача на товарния автомобил, който е навлязъл
частично в трасето на влака.
По делото е допусната и изслушана и допълнителна съдебна-автотехническа
експертиза, съдържаща симулация на движението на двете пътни превозни средства
преди настъпването на удара /л. 426 – 435 от делото/. Установява се по данни от
скоростната лента, че скоростта на влака е била 80 км/ч, а на товарния автомобил
около 51 км/ч, а 9 секунди преди удара – 40 км/ч съгласно данни от тахографа. Според
вещото лице към момента процесното произшествие не е имало висока растителност,
която да ограничава взаимната видимост на двамата водачи, като водачът на камиона е
имал възможност да забележи влаковата композиция 9 секунди преди удара,
включително и при поглеждане през предно ляво стъкло на кабИ.та, а видимостта му е
била ограничена между 5 и 6 секунди преди настъпването на удара. В откритото
съдебно заседание на 21.05.2025г. експертът уточнява, че между от 9-та до 6-та
секунда преди удара е била видима и влаковата композиция, и локомотивът, а от 5-та и
6-та секунда преди удара е била видима влаковата композиция, но не и локомотивът, а
от 5-та секунда до удара са били видими както локомотивът, така и влаковата
композиция. Допълва, че 4 секунди преди удара, когато вече е имало видимост и към
локомотива, и към влаковата композиция, товарният автомобил се е намирал на 6 м. от
мястото на удара, при което обективно е могъл да забележи в огледалата за обратно
виждане и през стъклото на лявата врата приближаващия влак – т.е. ако водачът се е
огледал, е имал възможност да възприеме влаковата композиция и е могъл да
предприеме спиране.
Съгласно втора допълнителна съдебна-автотехническа експертиза /л. 447 – 448
от делото/ опасната зона на товарния автомобил е 11,45 метра. Според вещото лице
при аварийно задействане на спирачната уредба от водача на камиона в момента на
премИ.ване покрай бариерата, би настъпил удар между предната част на локомотива и
страничната лява част на кабИ.та на товарния автомобил, като в този случай ударът
непредотвратим за водача на товарния автомобил. Допълва, че от забелязване на влака
до времето за реакция моторното превозно средство е продължило да се движи напред
поне още една секунда, секунда и половИ., навлизайки през бариерата, след което
кабИ.та на влекача се отклонява надясно, което е било единственото възможно
действие, с което се е предотвратило сблъсъка в конкретната ситуация, след като вече
е навлязъл в прелеза.
Съдът, ръководейки се от разпоредбата на чл. 202 ГПК, кредитира приетите
автотехнически експертизи като обективни и обосновани. Вещото лице е отговорило
пълно и мотивирано на формулираните задачи, като за прецизно възприемане
механизма на произшествието са изготвени и схеми, онагледяващи разположението на
5
пътните превозни средства преди удара, видимостта помежду им в отделните моменти
преди удара, както и съприкосновението между тях. Експертните заключения
кореспондират както с останалия доказателствен материал – със свидетелските
показания на участниците в процесното ПТП, с материалите от проведеното досъдебно
производство, така и с физичните закономерности. Същевременно по делото не се
установяват обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността и
безпристрастността на вещото лице. Изготвените експертизи са приети и неоспорени
от страните.
Като писмено доказателство по делото е приобщено и ДП № 149/2021г. по
описа на РУ – Лом, пр. пр. № 887/2021г. по описа на МРП. От неговите материали се
установява, че въз основа на съобщение до компетентните и на основание чл. 211, ал. 1
НПК е образувано досъдебно производство за това, че на 19.02.2021г. в **, на ЖП
прелез, в резултат на ПТП между товарен автомобил „Волво ВХ“ с рег. № ** и
прикачено към него полуремарке „Шмитц СКИ 24“ с рег. № ** и пътнически влак №
72272, по непредпазливост са причинени значителни имуществени вреди по товарен
автомобил „Волво ВХ“ с рег. № ** и прикачено към него полуремарке „Шмитц СКИ
24“ с рег. № **, собственост на „Теди“ ООД, гр. София, както и по локомотив №
45173-9, собственост на б, гр. София – извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„а“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Установява се, че в хода на наказателния процес са
извършени множество процесуално-следствени действия по разпити на свидетели и
събиране на писмени доказателства. Изготвена е и тройна железо-техническа
експертиза, според която от техническа гледна точка вероятната причИ. за настъпване
на ЖП произшествието е прелезопазачката, която не е изпълнила служебните си
задължения – не е спуснала бариерите на ЖП прелеза при премИ.ване на пътнически
власт № 72272 и товарния автомобил „Волво ФВ“. С постановление от 11.07.2022г.
досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24,
ал. 1, т. 1, предл. 2 НПК с мотиви, че не е налице извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1, б „а“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Съдът при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства намира,
че механизмът на настъпване на процесното ПТП е описаният в автотехническата и
двете допълнителни експертизи, като настъпилите вредоносни последици са в
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на товарен
автомобил „Волво ФХ“ с рег. № ** поради следните съображения: Съобразно чл. 53,
ал. 1 преди да премине през железопътния прелез, всеки участник в движението е
длъжен, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата
сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно
средство и че премИ.ването през прелеза в безопасно. Това задължение е
конкретизация на по-абстрактното задължение при премИ.ване през прелез всеки
участник в движението да проявява особено внимание, прокламирано с чл. 51, ал. 1
ЗДвП. Наред с това с чл. 53, ал. 2 ЗДвП е регламентирано, че водачът на пътно
превозно средство не трябва да започва премИ.ване на железопътния прелез, ако не е
предварително убеден, че няма да се наложи спиране върху релсите или на разстояние
по-малко от 2 метра от тях поради технически особености на превозното средство,
условията на движение или други предвидими причини. Всички тези цитирани норми
възлагат в тежест на водача да положи дължимата грижа преди предприемане на
процесната маневра, за да не създава опасности и пречки за движението, да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
От показанията на свидетеля А. Г. се установи, че при премИ.ването във
въпросния ден изградил своята убеденост за безопасност единствено на
обстоятелството, че бариерите не били спуснати, което поведение е в разрез с
повелите на ЗДвП. В тази връзка, неоснователни и contra legem се явяват доводите на
6
ответното дружество, че за застрахования не е съществувало задължение да се огледа
преди 5-та секунда, т.е. преди достигането на бариерите. Обстоятелствата, че самият
железопътен прелез е разположен в крива, ЖП линията не е разположена
перпендикулярно на пътя, което в известна степен ограничава видимостта спрямо
железопътен път, разположен перпендикулярно, представляват такива предвидими
причини, които водачът е следвало да съобрази при премИ.ването през прелеза. Нещо
повече, от предоставените сведения е видно, че въпросното премИ.ване през прелеза
не е първото за А. Г., който сам признава, че познава участъка на инцидента /случаи на
4 премИ.вания дневно/, при което имайки знание за географските и техническите
характеристики на мястото, би следвало да прояви особено внимание и грижа, като се
огледа за приближаващо релсово превозно средство преди пристъпването на прелеза.
Аргумент в тази насока е и фактът, че последният е управлявал товарен автомобил,
чиито габарити са по-големи от тези на лек автомобил, а оттам и изтеглянето му от
трасето на влака отнема повече време. Отделно от това, от самата езикова
формулировка на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗДвП, в частност словесния израз „при
приближаването” се извежда задължение в тежест на водача да прояви особено
внимание, проявление на което е задължението да се огледа, още повече като се държи
за географските особености, пътната и железопътната инфраструктура на въпросния
участък.
Не могат да бъдат възприети и наведените доводи, че между 5-та и 6-та секунда
видимостта е била ограничена поради наличието на растителност в района на ЖП
прелеза. От приобщената експертиза, а и от останалите събрани доказателства се
установи, че всъщност въпросното дърво е ограничавало видимостта единствено към
локомотива, но не и към влаковата композиция, която освен локомотив е включвала и 2
бр. вагони /л. 386/. Отделно от това, следва да се държи сметка за атмосферната
обстановка към момента на настъпване на процесното ПТП, която не е създавала
допълнителни пречки при възприемането на влака. Инцидентът е настъпил на
19.02.2021г. през светлата част на денонощието, като по данни от протокола за оглед
на местопроизшествието времето е било сухо /т.е. липса на дъжд, мъгла или сняг,
които биха възпрепятствали възприемането на обекти извън превозното средство/. В
допълнение, доколкото произшествието е реализирано през месец февруари, когато
растителността е силно редуцирана, то липсата на листната част на дървото е
благоприятствала при оглед да бъде установен своевременно приближаващия влак. От
определящо значение е и обстоятелството, че водачът е управлявал товарен автомобил,
които поради височИ.та на кабИ.та спрямо пътното платно създават по-добри условия
на видимост спрямо тази на лек автомобил.
При преценката си относно механизма на настъпване на процесното
произшествие настоящият състав се ръководи от принципа за непосредственост, който
не допуска решението на съда да се основава на свидетелски показания и експертизи,
изготвени и събрани в друго производство, в т.ч. и в досъдебното производство /в
този смисъл Решение № 66 от 12.03.2015г. по гр. д. № 5839/2014г. на ВКС, IV г.о.,
Определение № 179 от 11.04.2018г. по гр. д. № 4145/2017г. на ВКС, I г.о., Определение
№ 2537 от 20.05.2025г. по гр. д. № 1308/2024г. на ВКС, II г.о./. Тяхното кредитиране
би означавало съдът да изгради вътрешното си убеждение въз основа на доказателства,
в чието събиране не е участвал както той, така и страните, което действие би било в
противоречие както с принципа за непосредственост, прокламиран в чл. 11 ГПК, така
и с основните начала на исковия процес – състезателност, публичност, равенство на
страните, поради което не взема предвид приобщената железо-техническа експертиза
и разпитите на служителите. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че при
нейното изготвяне не са изследвани в такава дълбочИ. въпросите относно механизма
на произшествието. В частност не е отчетено обстоятелството около намаляването
7
скоростта на товарния автомобил при приближаването на прелеза, не са изследвани
въпросите относно разположението на двете пътни превозни средства непосредствено
преди инцидента и обективната възможност на водача да възприеме приближаващата
влакова композиция преди приближаването на бариерите, нито изложените възприятия
на А. Г.. Всички тези факти са от определящо значение при изграждането на изводите
относно механизма на ПТП, а оттам и за установяването на обективната истИ., към
която обща цел се стремят и гражданския, и наказателния процес.
Настоящият състав намира за несъстоятелен и доводът, че с прокурорското
постановление „безспорно“ била установена причИ.та за настъпването на процесното
ПТП. Действително, в мотивите на постановлението на МРП е посочено, че
реализираното ПТП е вследствие от поведението на прелезопазача, който не е
изпълнил задължението си да пусне бариерите на ЖП прелеза преди да премине
пътническият влак. По аргумент от чл. 300 ГПК за гражданския съд възниква
задължение да зачете последиците единствено на влязла в сила присъда, както и на
одобрено от наказателния съд споразумение, доколкото последното съобразно чл. 383,
ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда. В предметния обхват на правната
норма обаче не се включват постановленията на прокурора, макар и на същия да е
възложена функцията да привлича към наказателна отговорност. В крайна сметка
събраните от него в хода на наказателния процес доказателства и описаните в един
обвинителен акт обстоятелства подлежат на установяване в състезателен процес с
участието на две равнопоставени страни.
Относно релевираното с отговора на исковата молба възражение, че
единствената причИ. за настъпването на пътнотранспортното произшествие е
поведението на служителя Анна Т. Асенова, настоящият състав намира същото за
неоснователно поради следните съображения: Причинно-следствената връзка като
обективен компонент от фактическия състав на непозволеното увреждане
представлява зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на
вредоносните последици. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна
необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на
увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т. е. условие, без
което вредата не би настъпила. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно
лице и ако деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях.
Следователно, най-напред се прилага теорията за еквивалентността, въз основа на
която следва да се отсеят тези фактори, без които вредата не би настъпила. Това обаче
не е достатъчно, за да се реши въпроса дали има причинна връзка между деянието и
вредата. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от
деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка
вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане.
Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до
настъпИ. отрицателен резултат. Едно действие или бездействие представлява
адекватна или относима причИ., когато по своя характер е практически годно да
причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т. е. ако при нормалното стечение
на обстоятелствата би настъпила същата последица. Теорията за адекватната причинна
връзка позволява извършването на преценка дали дадено деяние е причИ. за дадена
последица. То не е причИ., ако е напълно негодно да предизвика настъпИ. резултат.
Същевременно е необходимо да се има пред вид още едно важно обстоятелство. Преди
да се осъществи в действителността, вредата като закономерна, необходима последица
от деянието, следва да съществува като реално възможна или преди да настъпи
следствието вредата съществува като вероятност, като потенциална възможност.
Затова от значение са не само действията или бездействията, които превръщат тази
реална възможност в действителност, но и тези, които създават реалната възможност.
8
Затова при изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса,
дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между
дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност
настъпила обусловеност, причинната връзка не бива да се приема за дадена. За да се
изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за
неговото настъпване, трябва да се види, дали те създават конкретна, реална
възможност за това или я превръщат в действителност. /в този смисъл Решение № 139
от 18.03.2009г. по гр. д. № 6044/2007г. на ВКС, II г.о., Решение № 9 от 02.02.2018г. по
гр. д. № 1144/2017г. на ВКС, III г.о./.
От събраните в хода на настоящото производство доказателства се установява,
че на процесната дата дежурен прелезопазач на прелез км. 21 + 228 е била Анна Т.
Асенова, която е посочена като служител, имащ отношение към инцидента в
изготвения от третото лице – помагач доклад от 11.03.2021г. /л. 385/. Отбелязано е, че
след взети показания от служителя, е установено, че за влак № 72272 са разменени
редовни телефонограми с отговарящи си часове и квитационни номера, но след
премИ.ване на влака през прелеза на км. 9 + 345 на прелезопазачът му прилошава и
няма възможност да стане и спусне бариерите. Посочени са данни за добро
здравословно състояние, както и относно почивката преди започване на работа – от
17.02.2021г. до 19.02.2021г. В подкрепа на твърденията за прилошаване е приложен
медицински документ, който предшества във времето въпросния инцидент и няма
пряко отношение към него /като например, ако бе представен документ, удостоверяващ
влошено здравословно състояние около инцидента/. От съвкупния анализ на
доказателствения материал може да се направи обоснован извод, че въпросният
служител д не е изпълнил задължението си да спусне бариерите при премИ.ването на
пътнически влак № 72272 през ЖП прелез км 21 + 228, намиращ се между гара
Брусарци и гара Лом. Несъмнено поведението на служителя е противоправно,
доколкото е в разрез с чл. 76, т. 2 Наредба № 4 от 27.03.1997г. за железопътните
прелези, с която разпоредба е регламентирано задължението на дежурния прелезопазач
да спира движението на пътни превозни средства през прелеза и да спуска бариерите 5
минути преди премИ.ването на ЖП возило. От анализа на всички събрани
доказателства се налага извод за нейния принос при настъпването на произшествието,
но не може обаче да се приеме, че това бездействие е единствената причИ. за
процесното пътнотранспортно произшествие. Само по себе си неспускането на
бариерите създава възможна опасност от удар между моторно превозно средство и
релсово превозно средство и се явява негова необходима и обичайна последица.
Същевременно, както вече беше посочено, водачите на моторни превозни средства са
длъжни при премИ.ването през ЖП прелез да изпълнят вмененото им с чл. 53 ЗДвП
задължение независимо от състоянието на светофарната уредба, звуковата
сигнализация и разположението на бариерите. При положение, че са налице данни за
противоправно поведение на трето, неучастващо в процеса, лице, следва да се
отбележи следното: Когато вредоносното събитие е причинено от неколцИ., те носят
солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за
обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението
между вИ.та на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят
солидарно, а съобразно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на
цялото задължение от всеки един от солидарните длъжници. Съотношението на вИ.та
е предмет на иска по чл. 127 ГПК, където предмет на делото са отношенията между
длъжниците. Нещо повече, искът на пострадалия срещу деликвента за обезщетяване
на цялата вреда не може да бъде отхвърлен или размерът на обезщетението намален по
съображения, че принос за настъпването имат и трети лица, защото при солидарните
задължения кредиторът има право да иска изпълнение на цялото задължение от когото
9
и да е от длъжниците. Тези съждения са меродавни и когато пострадалият насочи
претенцията си срещу възложителя на работата или застрахователя /Решение № 123 от
19.06.2012г. по гр. д. № 171/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение № 146 от 28.05.2019г. по
гр. д. № 4482/2018г. на ВКС, IV г.о./, тъй като тяхната отговорност има обезпечителен
характер, а въпросът за съпричиняването има отношение към вътрешните им
отношения, които могат да бъдат предмет на регресен иск срещу причинителите на
вредите.
От събрания доказателствен материал, а и от изявленията на страните се
установява, че в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие за
застрахования локомотив № 45-173 са възникнали следните щети: деформирана първа
кабИ., скъсан тръбопровод и дюзи на пясъчна инсталация, деформиран плуг на първа
кабИ., разрушени уплътнения и вата за изолация.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че са налице всички
елементи от фактическия състав, които предпоставят възникването на спорното
материално право, поради което и исковата претенция е доказана по основание. При
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на
вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката /в този смисъл са Решение № 165
от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г.
по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, I ТО/. Според вещото лице стойността, необходима за възстановяване на
релсовото превозно средство, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
инцидента възлиза на 61 655,99 лв. Поради гореизложените съображения не следва да
бъде кредитирана и извършената в хода на досъдебното производство оценителна
експертиза. При това положение неоснователни се явяват доводите на ответното
дружество и на третото лице – помагач, че размерът на платеното застрахователно
обезщетение е прекомерно и не съответства на действително настъпилите щети, които
се оказват многократно по-големи от претендираните. На основание чл. 411, ал. 1, изр.
1 КЗ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, каквито в конкретния случай не се претендират.
Предвид принципа на диспозитивното начало съдът не може да излиза извън
пределите, в които е сезиран за защита, и в полза на ищеца следва да бъде присъдено
единствено платеното застрахователно обезщетение на стойност от 8 153,72 лв.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ищеца. В законоустановения срок е представен списък
по чл. 80 ГПК, с който се претендират: сумата от 1 339,20 лв. – адвокатски хонорар в
исковото производство, сумата от 200 лв. – заплатен депозит за изготвяне на САТЕ,
сумата от 50 лв. – заплатен депозит за свидетел, сумата от 163,10 лв. – заплатена
държавна такса за разглеждане на иска, сумата от 669,60 лв. – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, както и сумата от 163,10 лв. – държавна
такса в заповедното производство. Представени са доказателства за тяхното реално
осъществяване, с изключение на адвокатския хонорар в заповедното производство,
поради което такъв не се следва. Ответното дружество е релевирало възражение за
10
прекомерност на възнагражденията по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за
основателно. Като взе предвид фактическата и правна сложност на настоящото
производство, обемът на извършените процесуални действия от страна на
процесуалния представител на ищеца, и съобразявайки Решение по д. С-438/2022г. на
СЕС, настоящият състав счита, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 1 000
лв. за разноски в исковото производство. Установява се, че с протоколно определение
от 26.02.2025г. е увеличен депозита за изготвяне на съдебна-автотехническа
експертиза със сумата от 250 лв. вследствие на представена справка-декларация по чл.
23, ал. 3 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1/14.02.2023г. за вписването, квалификацията и
възнаграждението на вещите лица за положените часове труд с калкулация в размер на
600 лв. С РКО № 20251110003521 от 26.02.2025г. е заплатена сумата от 250 лв. от
бюджета на съда, които на основание на основание чл. 77 ГПК следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. 411 КЗ, че з,
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, дължи на з, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: **, сумата от 8 153,72 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Релсови
превозни средства“ за вреди на локомотив № 45-173 към влак № 72272, собственост на
б, причинени при ПТП, настъпило на 19.02.2021 г. при ЖП прелез на км 21+288 по вИ.
на водача на товарен автомобил „Волво“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.06.2023 г. до
изплащане на вземането
ОСЪЖДА з, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на з, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, сумата
от 1 576,20 лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА з, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, на основание на
основание чл. 77 ГПК да заплати на Софийски районен съд, ЕИК: *********, с адрес:
гр. София, бул. „Цар Борис III” № 54, сумата от 250,00 лв. – представляваща заплатени
от бюджета на съда разноски за увеличено възнаграждение при изготвянето на съдебна
автотехническа експертиза.
Решението е постановено при участието на д като трето лице – помагач на
страната на ответника ЗК „Лев Инс” АД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11