№ 3017
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509413 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Б. Н. срещу Решение № 7186/27.06.2022 г. по
гр.д. № 60234/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав, в частта, в която е уважен
искът на малолетната му дъщеря Б. Р. Н., родена на *******., с правно основание чл. 150,
във вр. чл.143, ал.2 и чл. 146 СК за увеличение на месечната издръжка на детето от
присъдените с Решение № 301/16.10.2014 г. по гр.д. № 14676/2013 г. по описа на СРС, III
ГО, 80-ти състав 150 лева на 300 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната
част е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон.
Изложени са оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до грешни правни изводи, доколкото финансовите му (на
въззивника) възможности не са се увеличили и не би могъл да заплаща месечна издръжка на
детето Б. в изменения с атакуваното решение размер от 300 лева. Въззивникът желае да се
отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск
за увеличение на месечната издръжка на малолетната му дъщеря.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Б. Р. Н., родена на *******.,
действаща чрез своята майка и законен представител В. О. М., е депозирала отговор, с който
оспорва изцяло наведените доводи в жалбата. Желае да се потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната част, твърди същото да е правилно и законосъобразно. Претендира
1
разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 7186/27.06.2022 г. по гр.д. № 60234/2021 г. по описа на СРС, III ГО,
149-ти състав е увеличен размерът на присъдената с Решение № 301/16.10.2014 г. по гр.д. №
14676/2013 г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти състав в полза на малолетното дете Б. Р. Н.,
родена на *******., месечна издръжка от 150 лева на 300 лева, считано от датата на
предявяване на иска (21.10.2021 г.), присъдена е и законната лихва за забава.
Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати по сметка на СРС държавна такса
в размер на 216 лева върху увеличението на издръжката, а на ищеца – разноски в
производството от 300 лева.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваните части са
неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може
да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице
увеличение на нуждите на детето Б. от средства за съществуване, образование и социално-
културно развитие от времето, когато е определена месечната му издръжка от 150 лева
(16.10.2014 г.). През изминалия период ищецът е пораснала, с което дефинитивно са се
увеличили и нейните потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер. Към момента на определяне на издръжката ищецът е била на четири
навършени години, а към момента на постановяване на атакувания съдебен акт тя е на
дванадесет години и е ученик в шести клас в 20 ОУ „Т.М.“ и нуждите й са обичайни за
децата на нейната възраст. От представените пред СРС платежни нареждания и фискални
бонове и изготвеното за нуждите на въззивното производство социално проучване от АСП,
Д „СП“ – Красно село по чл. 21, т. 15 във вр.с чл. 15, ал. 6 ЗЗДет се установява, че Б.
посещава ежемесечно извънкласно спортни занимания, изискващи разход в размер на 80
2
лева месечно и езикови курсове на стойност 36 лева на посещение. Правилно
първоинстанционния съд е отчел нарасналите нужди на детето за учебни помагала, дрехи и
посещения на лагери, за което доказателства са ангажирани с исковата молба.
По делото остана неизяснен въпросът за доходите и имуществото на бащата, но
същият е в трудоспособна възраст, липсват данни и твърдения да е с влошено здравословно
състояние, намаляващо работоспособността му и не е спорно, че полага труд в Кралство
Испания, където от 01.01.2022 г. минималната работна заплата е в размер на 1166,66 EUR
(https://eures.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=106:2019-08-30-06-58-
43&catid=89&Itemid=754&lang=en). От приложената по въззивното делото справка по реда
на Наредба № 14/2009 г. се установява, че въззивникът няма други алиментни задължения.
От изисканата от въззивния съд справка от Агенция по вписванията се доказва, че през 2020
г. въззивникът се е разпоредил със съсобствен (нему и майка му) недвижим имот –
апартамент 1, находящ се в гр.София, ж.к. „*******. Изложеното налага извод, че
въззивникът разполага с възможността без особени затруднения да отделя над средствата за
собствената си издръжка сумата от 300 лева месечно за издръжката на малолетното си дете.
Правилно СРС е отчел, че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието
на детето се полагат от неговата майка, която в периода месец 05.2021 г. – месец 04.2022 г. е
получавала среден нетен трудов доход в размер на 1 392,81 лева. При това положение
оправдано и законосъобразно е неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от
издръжката на детето Б..
Противно на твърденията във въззивната жалба първоинстанционният съд не е
мотивирал решението за увеличаване на размера на присъдената през 2014 г. издръжка на
ищеца с увеличение на доходите на бащата, а единствено с констатираното трайно
съществено изменение на нуждите от издръжка на детето.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства. Ангажираните такива и във въззивната
инстанция не накърняват убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното
решение. По тези съображение първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът няма право на разноски.
Разноски се следват на въззиваемата страна и същите възлизат на сумата от 300 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от
29.08.2022 г., служещ като разписка за заплащане на сумата в брой.
С оглед изхода на настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 108 лева за
разглеждане на въззивната жалба, както и сумата от 300 лева за заплатено възнаграждение за
особен представител.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7186/27.06.2022 г. по гр.д. № 60234/2021 г. по описа
на СРС, III ГО, 149-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Р. Б. Н., ЕГН **********, да заплати на Б.
Р. Н., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител В. О. М., ЕГН
**********, сумата от 300 лева, представляваща разноски пред въззивния съд.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Р. Б. Н., ЕГН **********, да заплати на
Софийски градски съд сумата от 108 лева за разглеждане на въззивната жалба, както и
сумата от 300 лева за възнаграждение за особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4