№ 799
гр. Шумен, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20243630100286 по описа за 2024 година
Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – ***, срещу И. Ш. М., ЕГН : **********, с адрес – ***,
с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 602,56, лева главница и
84,81 лева лихви.
Ищецът сочи, че осъществявал водоснабдителна и канализационна
услуга на ответника, през периода 01.07.2020г. – 31.07.2023г.. Издал за това
фактури, по които ответникът му дължал сумата от 602,56 лева главница и
84,81 лева лихви за забава, върху всяко месечно задължение от падежа му, до
23.10.2023г.. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК
поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Издадената
заповед по ЧГД № 2343/2023г., била връчена на ответника, по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Поради изложеното ищецът претендира да се признае за
установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да
му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и
неоснователни. Твърди погасяване на вземанията с изтичане на предвидената
1
давност.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора, след
допуснато изменение на предявените искове, чрез намаляване на размерите
им, този за главница, с 13,58 лева, до 588,97, и този за лихва, с 4,68 лева, до
80,13 лева, съответно прекратяване на производството за посочените суми,
поради оттегляне на исковете, в същите части.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
частично основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ответницата ползва услугите на
ответното дружество в жилището си на посочения в исковата молба адрес. За
твърдяната главница на вземането, представляваща цена на употребена вода,
кредиторът – ищец в производството е издавал, съобразно общите условия, за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “***” ООД,
фактури /л. 8-44/. Същите, неоспорени, съдържат дължимата сума за всеки от
претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Съобразно чл. 31,
ал. 2 от общите условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми в
30 дневен срок, след датата на фактурата. Не се спори за отчитането на
средството за търговско измерване, по допустим от общите условия начин.
Покана за доброволно плащане, ответникът отказал да получи. Заявлението
по чл. 410 ГПК, по ЧГД № 2343/2023г., по описа на ШРС е подадено на
23.10.2023г..
Заявеното от ответника възражение за погасяване вземанията с изтичане
на предвидената давност, е основателно само за сумите по три от приложените
фактури. За сумите по първата производството е прекратено, а за сумите 17,32
лева главница и 5,75 лева лихви, по ф-ра № ********** и № **********, с
падеж съответно 03.09.2020г. и 01.10.2020г., исковете следва да се отхвърлят,
поради погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност. Двете
са издадени на 03.08.2020г. и 01.09.2020г. и съобразно общите условия сумите
по тях стават изискуеми съответно на 03.09.2020г. и 01.10.2020г., от когато
започва да тече и тригодишната давност по чл. 111, б. „в“, във вр. с чл. 114, ал.
1 от ЗЗД, като до предявяване на заявлението, по чл. 410 от ГПК, на
2
23.10.2023г., е изтекъл по-дълъг период от време.
Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички
предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличие на
валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от
същото, за ответника да заплаща количествата употребена вода, за
съответните периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му
в забава. Исковете следва да бъдат уважени, в размер до 571,65 лева, този за
главницата и до 74,38 лева, този за лихви.
С оглед така посоченият изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 636,28 лева разноски,
в настоящото и по ЧГД № 3086/2017г., съразмерно уважената част от исковете,
от общо извършените, в размер на 659 лева, в двете производства.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Ш. М., ЕГН :
**********, с адрес – ***, че в полза на “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – ***, срещу него, съществува вземане за сумата от
646,03 лева, представляваща 571,65 лева главница – цена на ВиК услуги, за
периода 11.08.2020г. – 12.07.2023г. и 74,38 лева лихви за забава, върху всяко
месечно задължение, за периода от 01.11.2020г. до 23.10.2023г., в едно със
законната лихва, върху главницата от 571,65 лева, считано от 23.10.2023г., до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – ***, срещу И. Ш. М., ЕГН : **********, с адрес – ***,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, в останалата им част до
пълните предявени размери от 588,97 лева и 80,13 лева, за сумите от 17,32
лева главница и 5,75 лева лихви, поради погасяване на вземанията с изтичане
на предвидената в закона давност.
ОСЪЖДА И. Ш. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на
“***” ООД със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 636,28 лева,
представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2343/2023г.,
по описа на ШРС.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4