Решение по дело №155/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 88
Дата: 29 май 2022 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20221840200155
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. И., 29.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200155 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. п. "У. и с. на я."“ /ДПУСЯ/ против
Наказателно постановление № НЯСС-***/22.12.2021 г. на председателя на Д.
А. М. Т. Н., с което за нарушение на чл. 190а, ал. 2 Закона за водите –
неизпълнение на дадено предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите на жалбоподателя, е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лв.
В жалбата са изложени подробни съображения и се иска отмяна на
наказателното постановление или алтернативно да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
В писмено становище на процесуалния представител на АНО жалбата
се оспорва като неоснователна при подробно развити съображения.
Съдът като съобрази доводите на страните, намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд-И., като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 14, чл. 18 и чл. 107,
1
ал. 5 НПК, като намира за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказващият орган е установил правилно
фактическата обстановка. С Констативен протокол № **-**-**/09.07.2020г.
комисия по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, съставена от служители на главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Д. А.М. Т. К., на
основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ на собственика на язовир „К.“, е дадено
предписание (1.5) да се представи в ДАМТН скица към АПДС №
****/29.05.2020г. със срок на изпълнение до 30.08.2020 г.
При извършена на 25.05.2021г. проверка на техническото и
експлоатационно състояние на язовир „К.“ от служители на главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Д. А.М. Т. К. –
свидетелите С. и М. в присъствието на Диян Илиев – представител на
собственика, е установено, че даденото предписание с КП № **-**-
**/09.07.2020г., а именно: „Да се представи в ДАМТН скица към АПДС №
****/29.08.2020г.“ със срок на изпълнение 30.08.2020 г., не е изпълнено.
Въз основа на тази констатация от свидетеля М., в качеството му на ст.
инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията
към тях“ – Западна Централна България в главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, съставил срещу ДПУСЯ АУАН
№ **-***/05.07.2021г. на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, за това че на 25.05.2021г. не е
изпълнил даденото с Констативен протокол № **-**-**/09.07.2020 г.
предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ.
Въз основа на АУАН с Наказателно постановление № НЯСС-
***/22.12.2021 г. на председателя на Д. А. М. Т. Н., с което за нарушение на
чл. 190а, ал. 2 Закона за водите – неизпълнение на дадено предписание по чл.
190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ на Министерството на
земеделието, храните и горите, е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 1 000 лв. на ДПУСЯ, представлявано от Ц. Бенчев.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява събраните пред
настоящия състав гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите М. и С., както и от писмените доказателства – Констативен
протокол № **-**-**/09.07.2020г., Договор за дарение на имот публична
общинска собственост язовир „К.“ от 02.04.2020г., Акт за публична държавна
собственост № **** от 01.06.2020г., изпълнение на предписани по КП № **-
**-**/09.07.2020 г.
Съдът, намира изброените доказателствени източници за логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат
кредитирани в цялост. От анализа на показанията на разпитаните свидетели
следва единен извод, че при проверката на техническото и експлоатационно
състояние на язовир „К.“, осъществена на 25.05.2021 г., е констатирано, че
даденото предписание не е изпълнено, тъй като не е представена в ДАМТН
2
скица към АПДС № ****/29.05.2020 г. Фактическата констатация се подкрепя
изцяло от Констативен протокол № **-**-**/25.05.2021 г., който е подписан
без възражения от представителя на ДПУСЯ.
От констативния протокол и показанията на свидетелите С. и М. може
да се направи извод, че липсва представена скица на имота с писмо пред
ДАМТН. Не се споделят доводите, развити от въззивника, че такава е била
представена с писмо с изх. № УСЯ-***/20.11.2020 г., изготвено от
изпълнителния директор на ДПУССЯ. Действително процесната скица е
описана като приложение към писмото, но липсват доказателства писмото да
е постъпило в ДАМТН. Върху същото е поставен единствено изходящ номер
на подателя, но няма входящ номер на получателя - ДАМТН. При изискана в
хода на въззивното производство справка, от АНО е постъпил отговор, че
писмо с такъв входящ номер не е постъпвало в ДАМТН. Жалбоподателят,
въпреки дадените изрични указания, също не е ангажирал доказателства, като
например документ, на който е поставен входящ номер, обратна разписка от
изпратено писмо или друг подобен документ, който да доказва, че процесното
писмото с приложена скица, е постъпило в ДАМТН в срока на
предписанието, както и че е съдържало изискуемата скица. В този смисъл са и
показанията на свидетеля С., който е категоричен, че подобна скица не е
постъпвала в ДАМТН до издаване на АУАН. Следва да се отбележи още, че
дори да се приеме, че процесното писмо с изх. № УСЯ-***/20.11.2020 г. е
постъпило в ДАМТН и към него е приложена скица на язовира, каквито
доказателства по делото липсват, то видно от изходящия му номер, това е
сторено най-рано на 20.11.2020 г., т.е. след изтичане на дадения с
предписанието със срок на изпълнение 30.08.2020г., което още веднъж
потвърждава извода за наличие на деяние.
Поради изложеното настоящият състав приема, че изброените
доказателствени източници са логични, непротиворечиви и въз основа на тях
по несъмнен начин се установява, че АНО е установил правилно
фактическата обстановка.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
3
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма и обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени юридическите факти, обосноваващи
предприетото администартивнонаказателно санкциониране. Посочени са
данни за дата, място и начин на осъществяване признаците на нарушението
по чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ – кой, кога и по какъв начин кое задължително
предписание не е изпълнил с назоваване на предмета на това предписание и
срокът за неговото изпълнение.
Доводите за съществено процесуално нарушение поради издаване на
АУАН след изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН – 3 месеца от
откриване на нарушителя. Макар според настоящия състав тезата да не е
лишена от юридически аргументи и да се е споделяла от касационната
инстанция в предходни времеви периоди (вж. Решение № 399 от 10.05.2012 г.
на АдмС - С.-област по ч. к. а. д. № 255/2012 г., Решение № 392 от 8.05.2012
г. на АдмС - С.-област по ч. к. а. д. № 195/2012 г., Решение № 365 от
5.04.2013 г. на АдмС - С.-област по ч. к. а. д. № 165/2013 г., , Решение № 480
от 14.06.2012 г. на АдмС - С.-област по ч. к. а. д. № 282/2012 г., Решение №
4
1233 от 7.12.2018 г. на АдмС - С. област по к. а. н. д. № 731/2018 г., Решение
№ 1232 от 7.12.2018 г. на АдмС - С. област по к. а. н. д. № 730/2018 г.,
Решение № 987 от 24.10.2013 г. на АдмС - С.-област по ч. к. а. д. № 851/2013
г.), съгласно актуалната практика на касационната инстанция по
идентични дела (вж. Решение № 1138/05.11.2020 г. по к.н.а.д. № 676/2020 г.
на АССО, Решение № 739/19.07.2021 г. по к.н.а.д. № 471/2021 г. на АССО,
Решение № 31/10.01.2022 г.) в настоящият случай нарушителят не е бил
известен до извършване на проверката – 25.05.2021 г., когато е открит. На
следващо място използваният от законодателя съюз „или“ определя като
възможно АУАН да бъде съставен в едногодишен срок от извършване на
нарушението, дори когато нарушителят и нарушението са открити по-рано
(вж. в този смисъл Решение № 1166/10.11.2020 г. по к.н.а.д. № 848/2020 г.
Разрешението, дадено в актуалната практика на касационната инстанция,
следва да бъде съобразено с оглед спазване на принципа на правната
сигурност и гарантиране на правото на справедлив съдебен процес чл. 6, пар.
1 ЕКПЗЧОС, елемент от който е непротиворечиво отсъждане на различни
съдебни състави по идентични видове дела (вж. дело Rakic и други срещу
Сърбия (Rakic an others v. Serbia), жалби №№ 47460/07 и др.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ наказва се с имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, юридическото лице, което е
изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 -
да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 ЗВ.
Законосъобразно при така очертаната деятелност е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ДПУСЯ, в качеството на
собственик на язовир „К.“ на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите за нарушение на чл. 190а, ал. 2 ЗВ за това, че не е изпълнил дадено с
Констативен протокол № **-**-**/09.07.2020г. комисия по чл. 190а, ал. 1, т. 3
ЗВ, съставена от служители на главна дирекция „Надзор на язовирните стени
и съоръженията към тях“ към Д. А.М. Т. К., на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3
ЗВ предписание (1.5) да представи в ДАМТН скица към АПДС №
****/29.05.2020 г. със срок на изпълнение до 30.08.2020 г.
Не се споделят доводите за наличие на маловажен случай. Нарушението
е формално и представлява типичен случай на нарушение от съответния вид.
От КП № **-**-**/25.05.2021 г. може да се направи извод, че това не е
единственото неизпълнено предписание от собственика на язовира, което в
допълнителна степен подкрепя извода за липса на маловажен случай.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
Видът на наказанието е правилно определен съобразно предвиденото в
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите.
Наложеното наказание е в минималния размер предвиден в
разпоредбата и не подлежи на намаляване.
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
5
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН сочи, че то се определя по преценка на
съда, като е установен единствено неговият максимален размер. В случая
съдът намира, че възнаграждението следва е в размер на 50 лв., тъй като
делото не разкрива висока фактическа и правна сложност. Типово е за
процесуалния представител на АНО, освен това юрисконсултът е
представлявал органа без явяване в съдебно заседание, т.е. единствено
посредством кратко писмено становище.
Ето защо оспореното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно на основание чл. 63, ал.
9 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
Районен съд - И.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-***/22.12.2021
г. на председателя на Д. А. М. Т. Н..
ОСЪЖДА „Д. п. "У. и с. на я."“ , представлявано от инж. Ц. М. Б. –
изпълнителен директор, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „С.“, ул. „К. А. I“ № 12, и адрес за кореспонденция:
гр. С., ул. „Л. С.“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. М. Т. Н. , представлявана от
председателя, със седалище и адрес на управление гр. С., общ. С., бул. „Г.М.
Д.“ № 52-А сумата от 50 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–С. област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
6