Решение по дело №119/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 116 от 19.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 1370/2011 г., К.йският районен съд е отхвърлил иск на Ф. А. Х. и А. К. Х., и двамата от С., О.К., против Ф. М. И. и Ф. С. И., и двамата от С., О.К., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищците са собственици на ½ идеална част от поземлен имот с пл.№ 165 в кв.23 от действащия ПУП на С., О.К., одобрен със заповед № 56 от 21.01.1982 г., с площ от 1 500 кв.м., ведно с построената през 1988 г. в североизточната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ 50 кв.м., състояща се от две стаи и коридор, при посочени граници. С решението съдът е осъдил Ф. А. Х. и А. К. Х. да заплатят на Ф. М. И. и Ф. С. И. направените по делото разноски в размер на 1 740 лева.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Ф. А. Х. и А. К. Х., които чрез своя процесуален представител го обжалват в срок. Считат, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е обсъдил представени от ищците доказателсдтва. В жалбата се излагат подробни съображения, че не са налице предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване по давност на процесния недвижим имот от ответниците. Молят съда да отмени атакуваното решение и да уважи предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като осъди Ф. М. И. и Ф. С. И. да отстъпят собствеността и предадат владението на въззивниците на процесния недвижим имот.

В съдебно заседание, въззивниците, чрез своя представител по пълномощие, поддържат въззивната жалба. Представят писмена защита ,в която излагат подробни съображения.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите Ф. М. И. и Ф. С. И., в представен по делото писмен отговор, излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Молят съда да потвърди атакуваното решение като законосъобразно и обосновано. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържат отговора и изложените в него съображения.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните, прие следното:

Делото е образувано въз основа на предявен от Ф. А. Х. и А. К. Х. против Ф. М. И. и Ф. С. И. иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищците са собственици на ½ идеална част от поземлен имот с пл.№ 165 в кв.23 от действащия ПУП на С., О.К., одобрен със заповед № 56 от 21.01.1982 г., с площ от 1 500 кв.м., ведно с построената през 1988 г. в североизточната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ 50 кв.м., състояща се от две стаи и коридор, при посочени граници.

В съдебно заседание, проведено на 15.02.2012 г., по искане на ищците и на основание чл.214, ал.1 от ГПК първоинстанционният съд е допуснал изменение на предявения иск от установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, в осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение районният съд се е произнесъл по установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, който е отхвърлил като неоснователен.

При това положение въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск – такъв по чл.124, ал.1 от ГПК, а не се е произнесъл по предявения иск, който предвид допуснатото в съдебно заседание изменение на иска, е ревандикационен иск за собственост, с правно основание чл.108 от ЗС. Впрочем, обстоятелството, че съдът се е произнесъл по непредявен иск е констатирано и от самия първоинстанционен съд, който в производство по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, изрично е приел, че в случая не се касае до очевидна фактическа грешка, тъй като се е произнесъл по непредявен иск, а именно – по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, а не по иск по чл.108 от ЗС, поради което и е отхвърлил молбата.

Ето защо следва да се обезсили решението на районния съд и делото да се върне на същия съд за произнасяне по предявения иск от друг състав.

С оглед на така приетия извод за недопустимост на постановеното решение е безпредметно обсъждането на наведените оплаквания за неправилност по съществото на спора. Направените от страните разноски пред настоящата инстанция следва да се съобразят при присъждане на разноските с оглед крайния изход на делото.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 116 от 19.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 1370/2011 година по описа на К.йския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявения иск от друг състав, като се съобрази изложеното в мотивировъчната част на решението.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове : 1. 2.