Решение по дело №292/2019 на Окръжен съд - Шумен

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №276

                                    

                                    гр. Шумен 10.12.2019г.                                        

                                       

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                   

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на двадесет и първи ноември , две хиляди и  деветнадесета   година , в състав:

                                                       Председател: Азадухи Карагьозян  

                                                              Членове:1. Зара Иванова

                                                                             2. Соня Стефанова  

при секретаря  Силвия Методиева, като разгледа докладваното от  съдия А.Карагьозян  В.гр.дело №292 по описа  за  2019г. , за да се произнесе , взе предвид следното:

 Производство  по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 С решение №1058/30.11.2019г. по гр.д.№917/2018г. по описа на ШРС , съдът  на основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК е признал за установено, че регистрационна форма за избор на общопрактикуващ лекар, ЗОК № 03268031/26.01.2015 г., амбулаторни листи №№ 000175/26.01.2015 г., 000209/26.01.2015 г., 000386/20.02.2015 г., 001144/26.03.2015г. и 000207/02.04.2015 г., СА НЕИСТИНСКИ  (НЕАВТЕНТИЧНИ) и  ги е изключил  от доказателствата по делото,  отхвърлил е предявения от К.М.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Х.Н. ***, офис срещу С.М.С. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на сключения на 01.04.1997 г. с нотариален акт № 44, том , дело № /1997 г. на ШРС, между М.К.М. с ЕГН ********** (починал на 07.01.2015 г.), Р.С.М. с ЕГН ********** (починала на 19.06.2016 г.), К.М.К. и С.М.С. договор за прехвърляне на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.676.102.3.4, намиращ се в сграда № , разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.676.102, находящ се в гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш.; с площ, посочена в документа – 100,95 кв.м; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; с адрес на обекта: гр. Ш..., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 83510.676.102.3.3; под обекта: 83510.676.102.3.2; над обекта: 83510.676.102.3.6 срещу задължение за гледане и издръжка, по отношение на 1/4 идеална част от имота, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, осъдил е  К.М.К. да заплати на С.М.С. направените разноски по делото в размер на 600,00 лева.

 С определение № 1092/8.04.2018г. по гр.д.№917/2018г. по описа на ШРС ,съдът е отхвърлил молбата на К.М.К. за изменение на решение №1058/30.11.2019г. по гр.д.№917/2018г. по описа на ШРС в частта му за разноските като неоснователна.

 Решението е обжалвано от К.М.К. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Х.Н.   от АК-Р.в частта му с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД  за разваляне на сключения на 01.04.1997 г. с нотариален акт № 44, том , дело № /1997 г. на ШРС, между М.К.М. с ЕГН ********** (починал на 07.01.2015 г.), Р.С.М. с ЕГН ********** (починала на 19.06.2016 г.), К.М.К. и С.М.С. договор за прехвърляне  на описаният в акта  недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, по отношение на 1/4 идеална част от имота и в частта за разноските като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображение . Жалбоподателят  моли решението да бъде отменено    и вместо това искът  да се уважи  и да му се присъдят разноските по делото .

Определението е обжалвано от   К.М.К. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Х.Н.   от АК-Р.като неправилно и незаконосъобразно по изложените в   жалбата съображения .  Жалбоподателят моли то да бъде отменено и да му се присъдят разноските направени от него в производството по чл.193 ГПК.

Въззиваемата  С.М.С., действаща, чрез пълномощника си адв.С.Т. от ШАК е депозирала отговори с които  оспорва въззивните  жалби   като неоснователни и недоказани   и моли съдът да ги остави без уважение и да потвърди    обжалваното решение и обжалваното определение.

 Въззивните  жалба са подадени в срока по чл.259 ал.1  от ГПК от надлежна страна при наличието на правен интерес и са допустими.  

Шуменският  окръжен съд на осн.чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно и допустимо , а депозираната срещу него жалба разгледана по същество за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.269 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията , наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :

Не е спорно между страните ,че с нотариален акт № 44, том , дело № /1997 г. на ШРС  М.К.М. и Р.С.М. продават на К.М.К. и С.М.К. за сумата 43 560,00 лв., която не получават, а срещу нея ще получат от купувачите – своите деца издръжка пожизнено и ще бъдат погребани според обичая – общо от купувачите, като прехвърлителите са починали и страните по делото са техни законни наследници. Пред ШОС са допуснати и приети представени от жалбоподателя писмени доказателства – копия от рецептурната книжка на наследдателката Р.С., копия от рецепти за изписани й лекарства, фискални бонове и фактура за направени разходи за консумативи. От удостоверение за настоящ адрес изх.№1639/6.10.2015г. издадено от общ.Ш.се установява ,че Р.С.М. има заявен последен настоящ адрес *** от 6.10.2015г. С клетвена декларация от 3.10.2015г.  и декларация от 26.10.2015г. наследодателката и прехвърлителка Р.С.М. е декларирала ,че е доволна от издръжката и гледането от нейният син К.М.К. , че към 3.10.2015г. живее в гр.В.при дъщеря си и би желала да ходи по-често при сина си . Въззиваемата страна оспори истинността на декларацията от 26.10.2015г. на Р.С.М. по отношение на авторството на подписа на декларацията и в тази връзка бе открито и производство по чл.193 ГПК, относно автентичността на подписа на декларатора. От заключението на вещото лице по назначената съдебно –графологична експертиза се установи ,че почеркът с който е положен подписа срещу „подпис“ в представената за изследване декларация от 26.10.2015г. и този представен , като сравнителен материал от името на лицето Р.С.М. принадлежи на едно и също лице . Предвид гореизложеното съдът приема , че истинността на оспорената по реда на чл.193 ГПК декларация е доказана по отношение автентичността й и оспорването на истинността й от въззиваемата страна е неоснователно.

Във въззивната си жалба жалбоподателят твърди ,че договорът за издръжка и гледане бил сключен през 1997г. и за периода от 1997г. до есента на 2014г. ответницата не била полагала грижи за родителите си ,тъй като живеела в гр.В.и такива бил полагал само ищецът , който живеел с родителите си в едно жилище . Във връзка с това възражение от показанията на разпитаните по делото свидетели пред ШРС се установява ,че родителите на страните до месец ноември 2014г. , преимуществено са живеели в село Н.Я.общ.С.и двамата са били в добро физически и здравословно състояние и сами са се обслужвали , отглеждали са зеленчуци и  животни и са продавали продукцията си на пазара и сами са се издържали. Посещавали са и дъщеря си в гр.В.с колата ,на която са носели и произведена от тях продукция.  Установява се от събраните по делото доказателства ,че бащата е получил на 19.11.2014г.  вътрешномозъчен квръвоизлив в хемисферата и е приет по спешност в болница и е лекуван до 26.11.2014г.  Следователно общите наследодатели на страните са били в здравословно състояние, позволяващо им да полагат грижи за себе си, като през зимата били в общо домакинство с ищеца. След като М. М. получил инсулт на 19.11.2014 г. грижите за него били общо полагани от съпругата му и децата му. Доказа се, че в периода от посочената дата до смъртта на баща си на 07.01.2015 г. С.С. посещавала дома на родителите си почти всяка седмица, през почивните дни, поради което съдът приема, че същата е осигурявала на М. престацията, за която се задължила. Установи се, че девет дни след смъртта на съпруга си, Р.М. изявила желание и заживяла в жилището на дъщеря си в гр. В., като това продължило до м. октомври 2015 г. След като през м. април 2016 г. здравословното ѝ състояние се влошило и изисквало полагане на постоянни грижи за нея, майката на страните по делото отново била транспортирана до дома на С. ***. Именно ответницата полагала непосредствените грижи за живота, здравето, храната, хигиената и т.н. на общата наследодателка до смъртта ѝ на 19.06.2016 г. Освен това, С. организирала погребението на майка си в съответствие с обичая в страната, на което ищецът   не присъствал. Съдът взе предвид събраните писмени доказателства, установяващи местоживеенето на Р.М. през последната година от живота ѝ, медицинските заведения, в които е била лекувана, мястото на закупуване на лекарствени средства и мястото на погребването ѝ. Съобрази се и с изложеното от разпитаните по делото свидетели, като съдът напълно кредитира показанията на свидетелите на ответната страна разпитани пред ШРС ,тъй като те кореспондират с установеното от писмените доказателства по делото ,като свидетелката К.Ж.П.-А.живее в гр.Ш.и лично е виждала ответницата при посещенията и при нейните родители и грижите ,които тя е полагала за тях . Останалите две свидетелки живеят в гр.В.и също лично са виждали ответницата да полага грижи за своята майка, която тя е гледала  в дома си в периодите ,когато   е имала нужда от грижи поради заболяванията й.  Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ищеца в частта им относно твърденията ,че ответницата не била полагала грижи за родителите си за периода от есента на 2014г. до тяхната смърт , тъй като те противоречат на показанията на свидетелите на ответницата и на останалите събрани по делото многобройни писмени доказателства, които в тяхната съвкупност установяват ,че ответницата е полагала всички необходими грижи и е осигурявала и нужната на родителите си издръжка в периодите,когато те безспорно са имали такава нужда и е изпълнила задълженията си по договора.

Съдържанието на процесния договор го определя като двустранен, възмезден и алеаторен. С него страните са се съгласили, че срещу прехвърляне правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот, прехвърлителите ще получат като насрещна престация от двамата приобретатели техни деца и страни по делото  бъдещи грижи и издръжка, дължими в очертания в договора обем.     Договорът е сключен в изискуемата от закона форма и страните не спорят относно неговата действителност, респ., че е породил целените  правни последици.

 Според трайната и непротиворечива съдебна практика, при иск за разваляне на договор за прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и гледане, ищецът следва да установи, при  пълно и главно доказване, наличие на договора, като не е длъжен изрично да изброява какво точно не е изпълнил приобретателя по него. От своя страна, ответникът носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора – лично или чрез трето лице, като, в случай, че твърди забава на кредитора, следва да установи и, че последният неоснователно не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на уговорената престация, съответно, че сам е започнал изпълнение в пари, вместо уговореното. За да е налице точно изпълнение от страна на приобретателя, същият следва да предоставя   грижи и издръжка на прехвърлителя, в обем да бъдат задоволени нуждите му и съобразно уговореното в договора.  Договорът се развяла изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква част е изпълнена. Преценката за това кога изпълнението е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора, с оглед на конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр., както и с оглед на уговореното между страните. Изисканата издръжка от двамата приобретатели по договора е дължима от тях общо , което означава ,че те са били солидарно задължени. Срещу прехвърлената собственост, приобретателите - двете деца на прехвърлителите са поели общо задължението да се грижат и да издържат за двамата прехвърлители. От текста на договора, се налага извода, че страните по договора не са предвидили разделност в задълженията на всеки един от приобретателите. Цялата грижа и издръжка, съставляваща насрещната престация по договора е била задължение общо на двете деца на  прехвърлителите. Следователно, те общо са дължали и изпълнение. Тъй като самата престация по договора за издръжка и гледане е с характер на неделима такива, приобретателите са дължали всички необходими грижи и средства не на части, до размер на прехвърленото на всеки от тях, а в пълен размер на дължимото. Така прехвърлителите, съответно прехвърлителката след смъртта на съпруга си са могли да търси от всеки от двамата приобретатели,   пълния размер на дължимото, а последните не са могли да противопоставят възражение, че са изпълнили договора за своята част. При пасивната солидарност интересът на кредитора е да получи договорения краен резултат. Всеки длъжник се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но всички тези отделни правоотношения са свързани помежду си посредством целта - да се удовлетвори интересът на кредитора. Специфичната крайна социална цел при алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот, изразяващ се в ежедневно покриване на потребностите му. Вътрешните отношения между длъжниците и регламентацията, по която следва да се постигне уговореният краен резултат, са без значение за кредитора. Той е сключил договора за да получи договорения резултат, поради което за него е без значение кой лично и пряко от длъжниците го е осъществил. Следователно вътрешната свобода в отношенията между длъжниците е извън преценката на кредитора, ако се установи, че крайният резултат е осигурен и цялостното задължение - морално и материално е изпълнено. В конструкцията на множество длъжници кредиторът е подчинен на крайното изпълнение. При задоволен кредиторски интерес - точното изпълнение да покрива крайния резултат - без значение от кой от длъжниците е изпълнено, е налице пълно и цялостно изпълнение, защото кредиторът извън това няма какво повече да получи в съдържанието на своя интерес. Точното изпълнение от изправния длъжник освобождава изцяло останалите съдлъжници от престиране на същото задължение, поради което кредиторът не може да развали договора с другите длъжници поради неизпълнение, на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, предвид съответното приложение на правилата за солидарните задължения спрямо неделимото за издръжка и гледане на основание чл. 129, ал.2 ЗЗД. С ТР №6/15.05.2012г.на ВКС по ТД №6/2011г. ОСГК е прието ,че ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.

Съдът приема за установено по делото ,че прехвърлителите по договора за издръжка и гледане са получили от двамата приобретатели и страни по делото пълно изпълнение на поетите от последните задължения по този договор и им е била осигурена небоходимата им  издръжка и гледане до тяхната смърт. До есента на 2014г. родителите на страните са нямали нужда от издръжка и гледане тъй като са живели преимуществено на село където са отглеждали селскостопанска продукция ,която са продавали и през зимните месеци са живели с ищеца в едно жилище и за този период ако са имали нужда от нещо   то те са го получавали от ищеца. За периода когато родителите са били болни и са имали нужда от грижи и изддръжка от есента на 2014г. до тяхната смърт и ответницата е полагала за тях грижи. Установи се, че девет дни след смъртта на съпруга си, Р.М. изявила желание и заживяла в жилището на дъщеря си в гр. В., като това продължило до м. октомври 2015 г. За периода от октомври 2015г. до април 2016г. Р.С.е живяла при сина си и след като през м. април 2016 г. здравословното ѝ състояние се влошило и изисквало полагане на постоянни грижи за нея, майката на страните по делото отново била транспортирана до дома на С. ***. Именно ответницата полагала непосредствените грижи за живота, здравето, храната, хигиената и т.н. на общата наследодателка до смъртта ѝ на 19.06.2016 г. Освен това, С. организирала и   погребението на майка си в съответствие с обичая в страната, на което ищецът   не присъствал и тя е заплатила всички разходи по погребението и за паметниците  на гробовете на родителите си .

Предвид гореизложеното , съдът счита предявеният иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на процесният договор за издръжка и гледане по отношение на 1/4 идеална част от имота за неоснователен и недоказан.

    Ето защо решението на ШРС в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

По отношение на обжалваното определение № 1092/8.04.2018г. по гр.д.№917/2018г. по описа на ШРС: С него съдът е отхвърлил молбата на К.М.К. за изменение на решение №1058/30.11.2019г. по гр.д.№917/2018г. по описа на ШРС в частта му за разноските като неоснователна.

Жалбоподателят счита ,че му се следват направените по делото разноски в производството по чл.193 ГПК , по което съдът се е произнесъл в негова полза. Съдът счита ,че на жалбоподателя не  се следват   разноските по делото , които той е направил в производството по чл.193 ГПК , тъй като то няма самостоятелен характер и в ГПК не е предвидена възможност за самостоятелно присъждане на такива разноски. Следователно разноските по делото пред ШРС следва да се присъдят съобразно изхода от спора по същества ,както правилно е направил и ШРС. Възраженията на жалбоподателя направени в жалбата му относно допуснати нарушения от съда в производството по чл.193 ГПК касателно доказателствената тежест са ирелевантни , той като решението не е било обжалвано в тази му част и е влязло в сила.

Предвид гореизложеното обжалваното определение с което ШРС е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за  изменение на решението на ШРС в частта му за разноските е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди .

Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.

  Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото. Въззиваемата страна претендира разноски по делото в размер на 600лв. за адвокатски хонорар за което е представила и списък на разноските ,но по делото няма доказателства ,че тези разноски са били направени действително , поради което и такива няма да се присъждат .   

 Водим от горното, съдът

                                 

                                              Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №1058/30.11.2019г. по гр.д.№917/2018г. по описа на ШРС в обжалваната му част.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

ПОТВЪРЖДАВА  определение №1092/8.04.2018г. по гр.д.№917/2018г. по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване  в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

      

Председател :                         Членове: 1.                              2.