Присъда по дело №346/2023 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 2
Дата: 21 февруари 2025 г.
Съдия: Петя Николова Гатева
Дело: 20234340200346
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 16 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Троян, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, III-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петя Н. Гатева
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Петя Н. Гатева Наказателно дело частен
характер № 20234340200346 по описа за 2023 година
Въз основа на доказателствата по делото и Закона


ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. М. - роден на **** в ****, ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес **, за ВИНОВЕН в това, че на
29.04.2022г. около 16:30 – 16:40 часа в *** е причинил на частния тъжител и
граждански ищец С. С. М. с постоянен адрес **, ЕГН **********, чрез
нанасяне на удар с глава в областта на главата на М. лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане и охлузване в областта на лицето, лека степен
на сътресение на мозъка, без обективна положителна неврологична
симптоматика, които са обусловили временно и неопасно разстройство на
здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл.
130 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, която
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка
1
на Районен съд – Троян.
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. М. с настоящ адрес **, ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец С. С. М. с постоянен адрес **, ЕГН
**********, сумата 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените от престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2022г. до
окончателното и изплащане, като искът до пълния му размер 7000 /седем
хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. М. с настоящ адрес **, ЕГН **********,
да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Троян сумата 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск, както и
сумата 58.00 /петдесет и осем/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. М., с настоящ адрес **, ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец С. С. М. с постоянен адрес **, ЕГН
********** сумата 1800 /хиляда и осемстотин/ лева разноски за адвокатски
хонорар.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА петдесетдневен срок от днес за изготвяне на
мотивите по чл. 308 ал. 2 от НПК.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК пред
Окръжен съд – Ловеч в петнадесетдневен срок от днес за тъжителката С. С.
М., а за подсъдимия М. С. М. от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Срещу подсъдимия М. С. М. от гр.Троян е подадена тъжба от С. С. М.
от с.гр., чрез адв.Ц. А. от АК – Ловеч, за извършено престъпление по 130 ал.1
от НК за това, че на 29.04.2022г. около 16:30 – 16:40 часа в гр. Троян,
Ловешка област, ул. „***“ № *** е причинил на С. С. М. , чрез нанасяне на
удар с глава в областта на главата на М. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане и охлузване в областта на лицето, лека степен на сътресение
на мозъка, които са обусловили разстройство на здравето, извън случаите по
чл. 128 и чл. 129 от НК.По повод на престъплението е проведено съдебно
следствие, по което са разпитани свидетели, представени са множество
писмени доказателства и са събрани сведения за съдебното минало на
подсъдимия.
С тъжбата по делото е предявен за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от пострадалата С. С. М. срещу
подсъдимия М. С. М. за сумата от 7000/седем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.04.2022г. до окончателното й изплащане. Като своевременно предявен,
съдът го е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес и С. С. М.
е конституирана в процеса като граждански ищец на основание чл.84 и сл. от
НПК.
В с.з. тъжителката С. С. М.,р.пр., се явява лично и с адв.Ц. А., който
заявява, че поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М. С. М.. В
обстоятелствената част на тъжбата е изложил подробно фактическата
обстановка по твърдяното обвинение, както и факти за влошените
отношения на страните за предходен период от време.Ангажирал е гласни и
писмени доказателства. Счита, че събраните в рамките на наказателното
производство гласни и писмени доказателства установяват по безспорен и
категоричен начин обвинението, по което подсъдимия М. е предаден на
съд.Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказание.Излага съображения за доказаност на предявения граждански иск,
като прави искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимият М. С. М. се явява лично в съдебно заседание и с адв.С. Г.
от АК – Ловеч.М. дава подробни обяснения както за случая, така и за
отношенията му с неговата сестра и тъжителка в настоящото производство,
развили се през последните пет години след възникнал спор за общи
наследствени имоти, включително и жилищната сграда,находяща се в гр.
Троян, Ловешка област, ул. „***“ № ***.Подсъдимият оспорва отчасти
фактическата обстановка, изложена в тъжбата. Сочи, че е изнудван да
„припише“ на сестра си етаж от къщата. Твърди, че с тъжителката водят вече
четири дела, че това го притеснява и е получил инфаркт.Обяснява, че никога
не е нанасял побой на сестра си, майка си, баща си и бившата си жена.За
конкретния случай подсъдимият излага, че на 29.04.2022г. е разговарял с
тъжителката М. да изнесе вещите си от обитаваната от него сграда и е
категоричен, че „бой не е имало“.Сестра му го заплашила с думите „Ще
видиш какво ще става оттук нататък!“, след което той излязъл. Обяснява, че
постоянно имало оплаквания от него, дори от кучето му.Твърди, че сестра му
с „постоянните клевети и обижданки“ изгонила бившата му съпруга. Излага,
че обиждала и настоящата му съпруга, която наричала вещица и
1
мърша.Уточнява, че вече не живее в една къща със сестра си, тъй като тя
живее в с.***,Ловешка област, а той при наличието на цяла къща живее в една
стая.Сочи, че тъжителката постоянно пише жалби и заплашва майка му, че
ще я изпрати в старчески дом, ако не и бъде прехвърлен етаж от къщата. Чрез
защитника си адв. Г. подсъдимият М. моли съда да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение.В пледоарията си по същество адв.Г. излага
подробни съображения.Счита, че обвинението не е доказано по категоричен
начин.Излага, че проблемът между страните се корени в поведението на
частната тъжителка, което е продиктувано от споровете, които съществуват
между страните във връзка с делбата на съсобствените им имоти.Счита, че М.
със средствата на наказателното право цели да принуди М. да приключи
споровете със спогодба.Адв.Г. сочи, че в настоящото производство съдът не
следва да съобразява доказателствата и наложените мерки по ЗЗДН, по
който е водила гражданско дело тъжителката преди време, както и да
съобразява случилото се между страните през 2016г., обстоятелства за който
инцидент са изложени в тъжбата. Адв.Г. излага многобройни възражения
относно вида и характера на телесната повреда на М..Моли съда да не
кредитира като доказателство направено самопризнание от М. и
публикувано в личния му профил във Фейсбук.Адв.Г. моли съда да оправдае
М. по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от
НК и да отхвърли предявения граждански иск като изцяло неоснователен и
недоказан. Алтернативно, ако съдът приеме, че е извършено деянието, да го
преквалифицира по чл.130 ал.2 от НК, да освободи М. от наказателна
отговорност и да му наложи административно наказание глоба в размер на
1000лева, като размерът на гражданския иск, ако евентуално бъде уважен, да
се определи по справедливост. В подкрепа на твърденията са ангажирани
гласни и писмени доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А.Б.А.,Р.Е.А. В.
Ц. М.,д-р Н. Г. Т., д-р Ю. А. А.,Т. П. С.,И.В.К., М.С. М.а и Ц.Б. М.а, от
заключението на съдебно- медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р М. Г. и от приложените към делото писмени доказателства съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. С. М. е роден на **** в гр. Троян, българин,
български гражданин, със *** образование, женен, неосъждан, работи като
***, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Троян, ул. „***“ №
***.
Тъжителката С. С. М. и подсъдимият М. С. М. са брат и сестра и през
месец април 2022г. са живели в една жилищна сграда, находяща се в гр.
Троян, ул. „***“ № ***.От тази сграда тъжителката М. ползвала първия етаж
и част от мазето, а подсъдимият М. втория етаж, гараж, находящ се в имота и
друга част от мазето.Двамата по принцип не били в добри отношения, но
сериозните конфликти между тях започнали след смъртта на баща им.Тогава
тяхната майка свидетелката М.С. М.а прехвърлила на сина си своят дял от
жилищната сграда, както и делът, който наследила от съпруга си, тъй като
според показанията и именно той полагал грижи за нея, а дъщеря и за един
продължителен период от време живяла в чужбина и не се интересувала от
майка си.Според твърденията на страните, от имота на посочения по-горе
адрес подсъдимият придобил 5/6 идеални части, а тъжителката М. 1/6
2
идеална част.Двамата не успели доброволно да се разберат за разделяне на
собствеността и започнали дело за делба, водено в Районен съд-
Троян.Тъжителката твърди в тъжбата, че още преди завеждане на делото за
делба брат и постоянно я заплашвал , че ще я изхвърли на пътя и я приканвал
да изнесе вещите си от имота.Поради проблемите с имота М. и М. взаимно се
провокирали, а последната пускала сигнали до РУ Троян за извършени от М.
самоуправни действия.
На 29.04.2022г. около 16.30часа тъжителката С. С. М. се намирала в
дома си в гр. Троян, ул. „***“ № ***.Подсъдимият М. се прибрал и бил
видимо ядосан и агресивен.Започнал да и крещи и да я обижда.Накарал я да
освободи имота му до 01.05.2022г. и я заплашил, че ако не го направи и не си
изнесе багажа ще я „хване за косата, ще заключи отвън и ще я изхвърли без
багажа и“.М. твърди, че тъй като преди време М. я е пребивал, много се
изплашила, казала му, че ще го направи и излязла на терасата, за да не се
карат.Излага също, че М. продължил да и крещи, а тя се притеснила от гнева
му и си мълчала, за да не го предизвиква.Въпреки това, когато тръгнала да
влиза в стаята, на вратата брат и я пресрещнал и я ударил с глава в лицето.От
удара тя залитнала, но се подпряла на вратата, за да не падне.Твърди, че
погледът и се замъглил и за кратко изгубила съзнание. Първо я заболяло
челото и носа, а след това и главата.Излага, че се изплашила за живота
си.Веднага след това М. напуснал къщата и си тръгнал с лекия автомобил.
Около 16.40часа М. подала сигнал до ОДЧ на РУ Троян и съобщила за
упражнено насилие спрямо нея от брат и.Когато в дома и пристигнали
полицейските служители, тя им обяснила ,че при нея дошъл брат и, започнал
да я обижда и заплашва, след което и нанесъл удар с глава в областта на
нейната глава. От удара залитнала, но не успяла да падне, след което брат и
напуснал къщата.Споделила също, че М. и поставил условие да освободи стаи
в имота, за които имал претенции,че му принадлежат.По делото е разпитан
като свидетел полицейският служител, извършил впоследствие проверка по
сигнала В. Ц. М..Същият излага в с.з., че се е срещнал с М. няколко дни след
случая и тя е имала синина по лицето в областта на окото .Както и по-горе е
посочено, М. му казала, че брат и се е прибрал в къщи, скарали се, той бил
афектиран и я ударил и споделила че и друг път я е удрял. Не изглеждала
добре, била притеснена и изплашена.
Синът на тъжителката - свидетелят И.В.К. по това време живеел и
работил в чужбина, тя се свързала с него по телефона и тъй като обективно
той нямал възможност да отиде при нея, помолил свой приятел, а именно
свидетеля А.Б.А. да отиде при нея.След около един час А. отишъл в дома и и я
видял, видимо наранена по челото.Обяснила му за инцидента и че
нараняването и е от нанесен удар с глава от подсъдимия по челото и след
поредния спор за имоти.Свидетелят А. излага, че тъжителката била видимо
много притеснена,трудно намирала думи от преживения стрес, тъй като и
преди е удряна от брат си, останал известно време при нея докато се успокои и
си тръгнал.По-късно същата вечер свидетелят А. получил обаждане от М. и
разбрал, че е получила припадък и се свлякла на земята.Той отново отишъл в
дома и и тя споделила, че лявата и страна била изтръпнала. Свидетелят А. се
притеснил и повикал екип на Бърза помощ, който се озовал веднага, поставили
и инжекция и я закарали в МБАЛ – Троян.На тъжителката бил извършен
3
преглед от свидетеля Н. Г. Т. – дежурен невролог.Същият излага в с.з., че М. е
споделила, че е получила травма – удар по главата и за кратко е изгубила
съзнание.Обяснила е, че има главоболие, гадене и повръщане.Уточнява, че не
може да е сигурен дали е вярно това, което пациентката е споделила с
него,вписал е в листа на стр.16 диагноза мозъчно сътресение, но само по
нейни данни.
На 29.04.2022г. тъжителката С. С. М. подала жалба до РУ Троян при
ОДМВР Ловеч и било образувано Досъдебно производство №235/2022г. за
престъпление по 131 ал.1 т.5а във вр.чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК затова, че на
29.04.2022г. в гр.Троян, в дом, находящ се на ул.***“№*** е причинена на С.
С. М. лека телесна повреда, като деянието е извършено в условията на
домашно насилие.По ДП е назначена и реализирана Съдебно- медицинска
експертиза от вещото лице д-р М. Г..От заключението на същата се
установява, че на М. са причинени травматични изменения предимно в
областта на главата, като охлузвания и кръвонасядания, които са и причинили
болка и страдание,както и травма на главата с данни за лека степен на
сътресение на мозъка, без обективна положителна неврологична
симптоматика, които обуславят временно и неопасно разстройство на
здравето. В заключението си вещото лице излага, че установените и отразени
в документацията след 29.04.2022г. изменения са от травматично естество и се
дължат – тези в областта на носа от удари с тъп предмет , може и с глава,
както съобщава М..След проведеното разследване е установено,че от
деянието е причинена на С. С. М. лека телесна повреда, която не е извършена
при условията на домашно насилие, тъй като същата не е предшествана от
системно упражняване на физическо, сексуално или психическо
насилие.Престъпление на системно извършване е налице когато три или
повече отделни еднородни деяния, които се извършват въз основа на отделни
решения, като всяко от тях , взето само за себе си, не осъществява престъпен
състав, но многократното извършване на деяния от този род /системността/ ги
обединява в едно престъпление.Прокурорът е приел, че в конкретния случай,
за да е налице квалифициращия признак причинената лека телесна повреда да
е извършена в условията на домашно насилие по смисъла на чл.93 т.31 от НК
трябва причинената на 29.04.2022г. лека телесна повреда от М. на М. да е
предшествана най-малко с три акта на домашно насилие.Всеки един от тези
актове следва да бъде безспорно установен и доказан с оглед на
системността.Във всеки друг случай, ако М. е нанесъл телесна повреда на
сестра си С. С. М., вследствие на даден конкретен случай, то престъплението
трябва да е квалифицирано по основния състав. Прокурорът е приел за
безспорно доказан само един случай , а именно този от 29.04.2022г., при
който спрямо М. е било упражнено домашно насилие от страна на брат и М.
М., въпреки, че през годините е имало много подадени жалби до РУ Троян при
ОДМВР Ловеч от М. против М. , но техен предмет не е бил само упражнено
домашно насилие спрямо нея от страна на брат и.Поради изложените
съображения Снежа Г.а – прокурор при РП - Ловеч, ТО –Троян с
Постановление от 15.09.2023г. е спряла наказателното производство, водено
по ДП №235/2022г. на РУ Троян при ОДМВР Ловеч за престъпление по 131
ал.1 т.5а във вр.чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК , след което е уведомено
пострадалото лице С. С. М. , че може да повдигне и поддържа обвинение пред
съда като частен тъжител по реда на чл.80 и сл. от НПК.
4
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
може да направи категоричен и безспорен извод, че подсъдимият М. С. М. е
осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл.130
ал.1 от НК. От обективна страна М. на 29.04.2022г. около 16:30 – 16:40 часа в
гр. Троян, Ловешка област, ул. „***“ № *** е причинил на частния тъжител и
граждански ищец С. С. М. с постоянен адрес гр. Троян, ул. „***“ № ***, ЕГН
**********, чрез нанасяне на удар с глава в областта на главата на М. лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване в областта на
лицето, лека степен на сътресение на мозъка, без обективна положителна
неврологична симптоматика, които са обусловили временно и неопасно
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от
НК.Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия М. чрез нанасяне
на удар с глава в областта на главата на М..
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл-
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им.Целенасоченото нанасяне на силен удар с глава обективира наличието на
пряк умисъл за причинената лека телесна повреда на пострадалата М..
В случая се касае за осъществено от подсъдимия М. общоопасно
Престъпление против личността по глава ІІ, раздел ІІ от Особената част на
НК, с непосредствен обект на посегателство обществените отношения,
свързани с телесната неприкосновеност на личността.
Причини за извършване на престъплението – влошените отношения на
М. и М. по повод водените съдебни дела за наследствени имоти, ниската
правна култура на подсъдимия и факта, че тъжителката го е провокирала.
Съдът намира, че по време на съдебното следствие се установява по
безспорен начин, че подсъдимият М. е автор на престъплението по чл.130 ал.1
от НК и това се установява не само от твърденията на пострадалата М., но и
от показанията на повечето от разпитаните по делото свидетели:
А.Б.А.,Р.Е.А. В. Ц. М.,д-р Н. Г. Т., д-р Ю. А. А.,Т. П. С.,И.В.К. и М.С. М.а, и
от писмените доказателства и доказателствени средства, приложени към
досъдебното производство. Съдът счита, че показанията на разпитаните по
делото свидетели са логични, правдоподобни и непротиворечиви, взаимно се
допълват и описват по един и същ начин фактическата обстановка, поради
което следва да ги кредитира като достоверни, тъй като те кореспондират с
всички доказателства по делото.
На първо място пострадалата М. в тъжбата си подробно обяснява как са
се развили отношенията и с брат и от 2016г., когато същият и е нанесъл
побой в дома им и тя му е простила и не е подала искане по ЗЗДН до
29.04.2022г., когато М. и е нанесъл удар с глава отново в дома им. Основният
проблем в отношенията им е, че двамата не успели доброволно да се разберат
за разделяне на собствеността върху наследствен имот и още преди завеждане
на делото за делба брат и постоянно я заплашвал ,че ще я изхвърли на пътя и
я приканвал да изнесе вещите си от имота.Поради проблемите с имота, М. и
М. взаимно се провокирали, а последната пускала сигнали до РУ Троян за
извършени от М. самоуправни действия.Тъжителката М. подробно обяснява
в тъжбата какво се е случило в дома им на 29.04.2022г., а именно поредния
скандал, при който подсъдимия М. се е държал агресивно, искал е тя да
5
напусне имота, да си изнесе багажа и да му предаде ключовете от
същия.Казал и, че в противен случай ще я изхвърли навън без багаж.По това
време синът на М.а свидетелят И.В.К. се намирал на работа в чужбина, тя
била сама и се чувствала незащитена.Твърди, че се притеснила и изплашила ,
че не го е предизвиквала, не му е отправяла реплики, запалила цигара и
когато влизала от терасата в стаята той я пресрещнал и ударил с глава в
лицето, при което тя залитнала, подпряла се на вратата, замъглил и се погледа
и изгубила за кратко съзнание.
По делото са разпитани свидетели на тъжителката и на
подсъдимия.Както и по горе е посочено, след подадения сигнал до ОДЧ на РУ
Троян по повод на упражнено насилие спрямо нея от брат и, в дома и
пристигнали полицейските служители, на които обяснила ,че при нея дошъл
брат и, започнал да я обижда и заплашва, след което и нанесъл удар с глава в
областта на нейната глава. От удара залитнала, но не успяла да падне, след
което брат и напуснал къщата.Споделила също, че М. и поставил условие да
освободи стаи в имота, за които имал претенции,че му принадлежат.По
делото е разпитан като свидетел полицейският служител, извършил
впоследствие проверка по сигнала В. Ц. М..Същият излага в с.з., че се е
срещнал с М. няколко дни след случая и тя е имала синина по лицето в
областта на окото.М. му казала, че брат и се е прибрал в къщи, скарали се, той
бил афектиран и я ударил и споделила че и друг път я е удрял. Не изглеждала
добре, била притеснена и изплашена.
Свидетелят А.Б.А., приятел на нейния син бил помолен от последния
да отиде при нея.След около един час след случая А. отишъл в дома и и я
видял, видимо наранена по челото, като от нея разбрал, че нараняването и е от
нанесен удар с глава от подсъдимия по челото и след поредния спор за
имоти.Свидетелят А. разказва подробно за състоянието на М. непосредствено
след инцидента, като твърди, че я заварил притеснена,трудно намирала думи
от преживения стрес, тъй като и преди е удряна от брат и, останал известно
време при нея докато се успокои и си тръгнал.По-късно същата вечер се
наложило А. отново да отиде до дома на М., тъй като същата от преживения
стрес получила припадък, лявата и страна била изтръпнала и се свлякла на
земята.В с.з. А. разказва подробно за екипа на Бърза помощ ,които се озовали
веднага, поставили и инжекция и я закарали в МБАЛ – Троян, където и е
оказана медицинска помощ и консултация с невролог. Свидетелят А. излага
също, че по това време М. не е имала друг имот ,в който да отиде да живее, че
синът и бил в чужбина и не можел да я защити от нападките на брат и, че
когато пребивавал в България никога нямало такива конфликти.Твърди, че
след случая е ходил да пазарува на М. 10 – 14 дни, тъй като същата се
притеснявала от външния си вид поради видимите охлузвания и синини по
лицето.А. обяснява, че М. се страхувала много от брат си. Споделя за
прочетена публикация в профила на подсъдимия във социалната мрежа
Фейсбук, в която М. разказвал за случая и какво го е провокирало да я удари.В
публикацията имало и отправени нападки към свидетеля В. Ц. М..По делото
като свидетел е разпитан Р.Е.А. друг приятел на сина на М., който получил
телефонно обаждане от него с молба да види в какво състояние е майка му и
да се погрижи за нея.Свидетелят Атев излага, че е разбрал, че след спор между
подсъдимия и тъжителката, тя била ударена и я е посетил два дни след
6
инцидента.Видял, че М. е посиняла в резултат на удара по челото и по очите
и ходил да и пазарува,защото тя се притеснявала да излиза.М. разказала на
свидетеля Атев какво се е случило, че не се чувствала добре и е ходила на
лекар, че свидетеля А. я е завел.Сочи, че била много уплашена и че синът и се
върнал след няколко дни.Разказва, че подсъдимия се „похвалил“ в
обществена група във Фейсбук с публикация.Свидетелят Атев излага, че знае
за предходен случай преди 5 – 6 години, в който М. също физически се
„саморазправял“ със сестра си. Твърди, че видими белези по лицето на М. е
имало около две седмици след инцидента, както и отправени заплахи към нея
от брат и , че ако не напусне имота, ще бъде изхвърлена.Сочи, че синът и и М.
са закупили имот в с.*** и вече не ползват спорния имот в гр.Троян.В с.з. се
явява и синът на тъжителката – свидетелят И.В.К., който разказва подробно за
отношенията между майка му и подсъдимия и за конкретния случай на
29.04.2022г.,когато М. ядосан и агресивен е отишъл при майка му и я накарал
до седмица да напусне имота.М. се изплашила и излязла от стаята на
терасата,за да избегне стълкновения с него.След това влязла в стаята и на
вратата я ударил с глава в областта на носа и челото, след което
паднала.Свидетелят К. излага, че бил много притеснен за майка си, тъй като се
намирал в чужбина.После разбрал, че тя е паднала и се обадил на свидетеля
А. да отиде и да и помогне.Провел видео разговор с майка си и видял
зачервяванията по лицето и.Твърди, че оттогава до настоящия момент майка
му изпитва страх от брат си. Свидетелят К. разказва и за побоя, нанесен над
майка му през 2016г.,когато тя също търсила медицинска помощ.В
допълнение излага, че когато е живял в процесния имот с вуйчо си, същият
многократно е нанасял побои над бившата си съпруга и именно той я е
спасявал много пъти.Твърди, че вуйчо му се държи агресивно към жени, с него
също се държал лошо, но никога не е посмявал да му посяга.
Друга група свидетели, разпитани по делото са медицинските
специалисти, които са преглеждали М..Свидетелката Ю. А. – Н., която работи
като общопрактикуващ лекар в гр.Троян е извършила преглед на М., която и е
казала, че при скандал е ударена от брат си и се е оплакала от главоболие,
гадене и световъртеж.Преценила, че се касае за мозъчно сътресение, не може
да уточни от какъв тип и е насочила М. към невролог.На тъжителката бил
извършен преглед от свидетеля Н. Г. Т. – дежурен невролог.Същият излага в
с.з., че М. е споделила, че е получила травма – удар по главата и за кратко е
изгубила съзнание.Обяснила е че има главоболие, гадене и
повръщане.Уточнява, че не може да е сигурен дали е вярно това, което
пациентката е споделила с него,като вписал в листа на стр.16 диагноза
мозъчно сътресение, но това установил по „нейни данни“.По делото е
разпитана и д-р М. Г., изготвила заключението по изготвената по ДП съдебно-
медицинската експертиза.Същата счита, че от медицинската документация,
изготвена по случая и поради липсата на положителна обективна
неврологична симптоматика, се касае за наличие на лека степен на сътресение
на мозъка, което е зашеметяване и обуславя временно неопасно разстройство
на здравето.Твърди, че няма данни за сътресение на мозъка със загуба на
съзнание. Относно причинените на М. кръвонасядания д-р Г. уточнява, че на
29.04.2022г., веднага след инцидента е възможно и да не се видят, тъй като се
проявяват на-добре 24 до 48 часа след произшествието.Твърди също, че е
напълно възможно на 03.05.2022г., когато е извършен прегледа при личния
7
лекар д-р А., кръвонасяданията и отоците да не са описани в амбулаторния
лист, ако М. не се е оплаквала конкретно от тях, а е била с други симптоми.
Третата група свидетели, разпитани в с.з. са тези на подсъдимия –
неговата съпруга Ц.Б. М.а и майката на страните М.С. М.а.Последната
излага в с.з., че дъщеря и е конфликтна личност, че обичала да напада брат си,
че преди 30години я е удряла, че е приписала делът си от къщата на
подсъдимия, тъй като той се е грижил за нея, докато М. „ходила по
чужбина“.Твърди, че дъщеря и страдала от „алчност и нерви“, че когато
изпадне в криза може да обижда.Твърди, че синът и е агресивен ,но и дъщеря
и „не по-малко“.Счита, че само да ти ударят една глава „бива ли чак дела да се
водят“.Съпругата на подсъдимия разказва, че е омъжена за него от девет
години, че тъжителката е опитвала да ги изгони и „да получи къщата“, че е
изхвърляла обувките им, държала се лошо с техни приятели когато им
гостували, всекидневно вдигала скандали, крещяла на дъщеря им.Твърди, че
съпругът и не и е казвал да я пребивал сестра си.Разбрала за случая от
полицая В. М..Излага, че публикацията във Фейсбук е пуснала тя, защото
била ядосана на тъжителката и искала да я накара да се изнесе.
Настоящата инстанция счита, че от показанията на разпитаните
свидетели по безспорен начин се установява, че на тъжителката М. е
причинена лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК от подсъдимия М. чрез
нанасяне на удар с глава в областта на главата на М., изразяваща се в
кръвонасядане и охлузване в областта на лицето, лека степен на сътресение
на мозъка, без обективна положителна неврологична симптоматика, които са
обусловили временно и неопасно разстройство на здравето.Защитната теза на
подсъдимия М., че никога не е удрял и нанасял побой на сестра си и че на
29.04.2022г. само е разговарял с нея да изнесе вещите си от обитаваната от
него сграда , не се подкрепя от събраните по делото доказателства.Както и по-
горе е посочено, всички събрани доказателства – свидетелски показания,
обясненията на М., изготвената съдебно- медицинска експертиза сочат на
мисълта, че М. е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.Следва да се отбележи и факта, че за същото деяние с Решение
№123/23.06.2022г. по гр.д.№354/2022г. на РС - Троян са постановени мерки за
защита по ЗЗДН по молба на С. С. М. относно осъществен акт на домашно
насилие на 29.04.2022г. от М. С. М., като М. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо М., отстранен е от съвместно
обитаваното жилище с нея ,находящо се в гр.Троян, ул.“***“№*** за срок от
18 месеца и му е забранено да приближава М. на разстояние не по-малко от
50 метра за срок от 18 месеца.Решението не е обжалвано от М. и е влязло в
сила на 13.07.2022г.
Съдът счита, че дадените обяснения от пострадалата М. досежно
начина на извършване на престъплението и механизма на причинените
увреждания, кореспондират с показанията на болшинството от свидетелите и
със заключението на вещото лице по допусната съдебно- медицинска
експертиза.Тъжителката е категорична, че причинените и увреждания са след
нанесения удар с глава от М.. Нейните обяснения и показанията на
свидетелите А.Б.А.,Р.Е.А. В. Ц. М.,д-р Н. Г. Т., д-р Ю. А. А.,Т. П. С.,И.В.К. са
логични, правдоподобни и непротиворечиви, взаимно се допълват и описват
по един и същ начин фактическата обстановки, поради което съдът следва да
8
ги кредитира като достоверни,тъй като те кореспондират с всички
доказателства по делото.
Неоснователни, недоказани и обяснима защитна реакция са всички
изложени възражения от адв.Г. в пледоарията му по същество.Съдът ги
кредитира само в частта, с която са изложени твърдения, че М. провокирала с
поведението си М., че между двамата са налице спорове във връзка с
делбата на съсобствените им имоти.От показанията на свидетелките М.С. М.а
и Ц.Б. М.а, съответно майка и съпруга на подсъдимия, се установява,че М. е
конфликтна личност, че обичала да напада брат си, че майката е приписала
делът си от къщата на подсъдимия, тъй като той се е грижил за нея, докато М.
„ходила по чужбина“ /да работи/, че когато тъжителката изпадне в криза
може да обижда, че се е опитвала да изгони семейството на брат си и „да
получи къщата“, че е изхвърляла обувките им, държала се лошо с техни
приятели когато им гостували, всекидневно вдигала скандали, крещяла на
детето им.Съдът счита, че с това си поведение действително М. е
провокирала лошото държание на М. към нея. Адв.Г. излага многобройни
възражения относно вида и характера на причинената телесна повреда на
М..Съдът счита, че по-горе са изложени подробни съображения защо е приел
такава квалификация на извършеното престъпление, съобразявайки се най-
вече със заключението на изготвената по ДП съдебно- медицинска експертиза,
поддържана в с.з. от д-р М. Г..Подробно са обсъдени и показанията на
медицинските специалисти , които са извършили преглед на М. след
инцидента.Освен това не са налице противоречия, които да доведат до
съмнение в характера на уврежданията.
От изложеното се установява, че в случая са налице условията на
чл.78 а от НК. За престъплението, което е извършил М. се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация. М. не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. От престъплението няма съставомерни
имуществени вреди.При това положение ще следва М. С. М. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като за извършеното от него
престъпление по чл. 130 ал.1 от НК следва да му се наложи административно
наказание глоба. При определяне размера на наказанието съдът съобрази
обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия и намира, че
са налице смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.Счита,
че М. не представлява голяма обществена опасност. Същият оспорва част от
изложените в тъжбата обстоятелства и от доказателствата по делото се
установява, че М. докато е живяла в жилищната сграда с брат си,
многократно го е провокирала и ядосвала с действията си и с обидните думи
,които е отправяла към него и съпругата му. Обществената опасност на
деянието, в сравнение с други подобни случаи не се възприема от съда като
завишена, въпреки, че има данни, че това не е инцидентна проява в
поведението на М.. Съобразявайки изложеното, съдът счита, че на
подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 130 ал.1 от НК
следва да се наложи административно наказание към минимума, посочен в
закона, а именно 1000 лева глоба в полза на Държавата, които да се заплатят
по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – Троян.
Съдът намира, че така наложеното наказание ще изпълни целта си да
9
се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, както и да се
въздейства предупредително върху него и върху другите членове на
обществото.
По отношение на предявения граждански иск за неимуществени вреди
от престъплението съдът счита, че същият е основателен и доказан, но
завишен по размер.На основание чл. 45 от ЗЗД съдът счита, че следва да
уважи предявеният от пострадалата С. С. М. граждански иск за сумата
2000.00 /две хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.04.2022г. до окончателното и изплащане.
Искът до пълния му размер 7000.00 лева поради неоснователност и
недоказаност следва да се отхвърли. Подсъдимият М. е осъществил
фактическият състав на непозволеното увреждане, като с виновното си и
противоправно поведение е причинил на пострадалата М. неимуществени
вреди, изразяващи се в изживените болки и страдания, страх и безпокойство,
като между виновното и противоправно поведение на М. и настъпилия
вредоносен резултат има пряка причинна връзка.От показанията на
пострадалата, сина и и неговите приятели, както и на полицейския служител,
работил по преписката ,се установява, че в резултат на удара по лицето и е
получила охлузвания и кръвонасядания по челото под очите, имала е силни
болки в главата, потърсила е медицинска помощ и и е назначено
лечение/изписани са медикаменти/.М. се е притеснявала да излиза на
улицата, тъй като синините по лицето и били видими и нямало как да се
прикрият.Молила приятелите на сина си да и пазаруват. Освен това е била
уплашена, притеснена и стресирана след инцидента.Изпитвала е страх да
стои сама в имота, тъй като брат и всеки момент би могъл да влезе и да и
нанесе побой, започнала да се заключва и да получава паник атаки. Не се
установи по делото болките и стреса да са продължили дълъг период от
време.Както и по-горе е посочено, съдът оценява неимуществените вреди на
пострадалата на сума в размер на 2000лева.Настоящата инстанция споделя
становището на адв.Г.,че не са ангажирани по делото доказателства за
претендираните неимуществени вреди в размер на 7 000лева.
При този изход на процеса ще следва подсъдимият М. С. М. да заплати
на тъжителя и граждански ищец С. С. М. и сумата 1800/ хиляда и
осемстотин/ лева направени от същата разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, както и да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Троян сумата 80.00 /осемдесет/
лева, представляваща 4% държавна такса върху размера на уважения
граждански иск, както и сумата 58/петдесет и осем/лева разноски по делото.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
10
Съобщи за изтекли лични данни