№ 1278
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100511136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника К. ИВ. Д., срещу съдебно
решение № 20092751 от 12.04.2021г., постановено по гр. дело № 45625/2020г. по описа
на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, с което е увеличена присъдената издръжка за детето АЛ. К.
Д., ЕГН ********** от 280 лева на 450 лева, считано от 23.09.2020г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Решението се обжалва изцяло за
увеличения размер на издръжката.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение
поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Въззивникът иска да се
отмени решението в осъдителната част.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез
пълномощника си поддържа въззивната жалба. Сочи нови доказателства. Не
претендира разноски. Представя писмена защита, в която развива доводите си за
основателност на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззиваемата страна
АЛ. К. Д., чрез адв. С.Н., с който я оспорва, като неоснователна. Предлага спогодба по
предмета на спора. В хода на въззивното производство сочи нови доказателства. Не
претендира разноски. Представя писмена защита, с която поддържа доводите си за
неоснователност на въззивната жалба.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали
след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговор,
1
обстоятелства, които са от значение за делото - относно доходите на въззивника и
извършени разходи за непълнолетната въззиваема АЛ. К. Д..
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 45625/2020г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, съдът, на
основание чл. 150 от СК е изменил определената с решение № 271396 от 17.11.2017 г.,
по гражданско дело № 53205/2017 г. на Софийския районен съд, 89 състав в полза на
АЛ. К. Д. месечна издръжка, като я е увеличил от 280 лева на 450 лева и е осъдил К.
ИВ. Д. да заплаща на малолетната АЛ. К. Д., чрез нейната майка ИР. Г. ЯНК., месечна
издръжка в размер на 450 лева, считано от 23.09.2020 г. до настъпване на пълнолетие
или изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, като е отхвърлил иска за разликата над 450 лв. до пълния предявен
размер от 600 лв. Осъдил е К. ИВ. Д. да заплати на СРС държавна такса от 244.80 лева.
Допуснал е предварително изпълнение в частта за издръжката.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че
въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията. Постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав,
в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като
са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е частично основателна.
Доводите на въззивника касаят противоречие с материалния закон и
необоснованост на решението поради неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са частично основателни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, и променените (увеличените)
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за
увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното
увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи
издръжката му.
Към момента на определяне на месечната издръжка за детето АЛ. К. Д., родена
на 16.04.2008г., в размер от 280 лева, с решението по гр. дело № 53205/2017 г. на
2
Софийския районен съд, 89 състав, влязло в сила на 17.11.2017 г., детето е било на 9
години и 6 месеца, а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната
инстанция по настоящото производство е навършило 14 години и 1 месец. От
определянето на месечната издръжка от 280 лева е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период АЛ. К.
Д. е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите от средства за
съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото всеки човек
неминуемо има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с определената
издръжка в размер от 280 лева. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при
които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен,
продължителен и необратим характер, от което може да се направи категоричен извод,
че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства (детето да има нужда от по-малко средства за месечната си издръжка).
Пред настоящата инстанция въззивникът е представил доказателства от които
се установява, че от осигурител УПОНОР Гмбх /ТП/ за м. 06.2021г. К. ИВ. Д. има
осигурителен доход от 3000 лв. и начислен месечен облагаем доход от 4896.62 лв. при
22 работни дни с 8 часов работен ден. За месец юли 2021г. осигурителният му доход е
1558.01 лв., а начисления месечен облагаем доход е 14467.28 лв., които са за 7 дни и 56
отработени часове. Видно от същата справка на НАП от 13.05.2022г. от осигурител
„Г.в.к.“ ООД за периода от м. 08.2021г. до м. 03.2022г. въззивникът е с месечен
осигурителен доход от 650 лв., в какъвто размер е и облагаемият му доход, а за м. 02. и
м. 03. 2022г. не е начислен доход.
Следва, че бащата не разполага с материални възможности да заплаща изцяло
присъдената от районния съд с обжалваното решение увеличена месечна издръжка,
тъй като месечното му брутно трудово възнаграждение (т.е. доходът по смисъла на т. 5
от ППВС 5/1970 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС)
е намаляло след постановяване на обжалваното решение и не позволява да плаща
месечната издръжка на детето си в размер от 450 лева. Въззивният съд приема, че след
постановяването на първоинстанционното решение за въззивника са настъпили
неблагоприятни промени в имуществено отношение, а месечните му доходите са
намалели до минималния размер за страната. Съдът счита, че от представените във
въззивното производство доказателства следва извод, че възможностите на въззивника
да заплаща на дъщеря си А.Д. месечната издръжка от 450 лева трайно и съществено са
намалели.
Същевременно съдът приема, че след като К. ИВ. Д. е в работоспособна възраст
(51-годишен) и е здрав човек, който няма алиментни задължения към друго
ненавършило пълнолетие дете, продължително време е заемал ръководни длъжности в
различни търговски дружества (видно от справката на НАП по лист 31 от делото) и
получава доходи, то може да изпълнява задължението към непълнолетната си дъщеря.
Фактът, че след м. 07.2021г. за въззивника има доказателства за осигурителен доход в
минимален размер не променя този извод на съда, тъй като по делото няма твърдения,
нито данни търговските дружества, които са го осигурявали, да са в невъзможност да
осъществяват дейността си, респ. да не реализират печалба, част от която да формира и
дохода на въззивника. Следва да се отбележи, че задължението за издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете е с приоритет пред задълженията по облигационните
отношения, в които е встъпил родителя. Обратното би означавало, че за да се освободи
изцяло или отчасти от алиментното си задължение за издръжка на детето си,
въззивникът може винаги да обременява своето имущество, а това противоречи на
целта и смисъла на института на издръжката. Последното е основание въззивният съд
да приеме, че възможностите на въззивника са достатъчни за заплащане на месечна
3
издръжка за детето в размер от 350 лв. Дори К. ИВ. Д. да изпитва материални
затруднения да дава месечна издръжка на детето си в размер от 350 лева, следва да се
посочи, че въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа
дъщеря си. В този смисъл затрудненията на бащата не трябва да се поемат от детето.
Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за доходите на
другия родител на детето АЛ. К. Д., но са приети доказателства за множество разходи в
периода от 09.09.2021г. до 18.03.2022г., които са свързани със задоволяване на
учебните и здравни нужди на детето. Видно от платежните документи наредител на
плащанията за разходите на детето е ИР. Г. ЯНК., които факти не се оспорват от
въззивника. Съдът съобрази, че майката е обременена и с непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете, поради което издръжката, която
този родител дава е ежедневна и не само в пари, но и в натура, т.е. реалните разходи на
майката за издръжката на детето са по-големи от тези на въззивника. Съдът отчита и
бързо настъпващите инфлационни процеси в страната от началото на 2022г., които
негативни последици не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага
непосредствените грижи за детето.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил
всички ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата пред
въззивната инстанция водят до извод за нововъзникнали обстоятелства, които са от
значение за делото и водят до извод за частична неправилност на обжалваното
решение.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка за детето АЛ. К. Д.
за разликата над 350 лева до 450 лева, а в останалата обжалвана част решението следва
да се потвърди.
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20092751 от 12.04.2021г. по гр. дело №
45625/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение,
37 състав, в частта, с която К. ИВ. Д., ЕГН ********** е осъден да заплаща на
детето си АЛ. К. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка ИР. Г. ЯНК., ЕГН
**********, месечна издръжка над 350 лева до 450 лева, считано от
23.09.2020 г. до настъпване на пълнолетие или на законни предпоставки,
водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска от датата на падежа – края на
съответния месец, до окончателното плащане;
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20092751 от 12.04.2021г. по гр.
4
дело № 45625/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 37 състав, в частта, с която на основание чл. 150 от СК е изменена
определената с решение № 271396 от 17.11.2017 г., по гражданско дело №
53205/2017 г. на Софийския районен съд, 89 състав в полза на АЛ. К. Д.
месечна издръжка, като е увеличена от 280 лева на 350 лева включително и К.
ИВ. Д., ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето си АЛ. К. Д., ЕГН
**********, чрез неговата майка ИР. Г. ЯНК., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер от 350 (триста и петдесет) лева, считано от 23.09.2020 г. до
настъпване на пълнолетие или на законни предпоставки, водещи до нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа – края на съответния месец, до
окончателното плащане.
В останалата част съдебно решение № 20092751 от 12.04.2021г. по гр.
дело № 45625/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 37 състав, е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5