Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 25.10.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антония
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8270 по описа за 2018г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 25.01.2017г.,
гр.д.5185/15г., СРС, 57 с-в отхвърля предявените от „Б.“ ЕООД срещу „П., Р.и О.“ ЕАД иск с правно основание чл.34 ЗЗД за сумата 500 лв., частичен от 1 090 000 лв. - платена без основание (при първоначална липса на основание) сума за продажна цена на недвижим имот по договор за
продажба - обособена част от „П., Р.и О.“ ЕАД от 17.11.2003 и иск с правно
основание чл.74, ал.2 ЗС за сумата 500 лв., частичен от 3 000 000 лв. - стойността
на направени подобрения относно недвижим имот, предмет на предварителен договор
за продажба от 07.05.2003г. през периода 2003г. - 2008г., като осъжда ищеца да
заплати на ответника сумата 300 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва бланкетна въззивна
жалба от ищеца „Б.“ ЕООД. Счита, че иска по чл.34 ЗЗД не е погасен по давност.
По този въпрос, съдът неправилно се произнася служебно при липса на заявено
възражение за изтекла давност. Не са обсъдени релевантните факти. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете „П.,
Р.и О.“ ЕАД оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1 вр.
чл.34 ЗЗД и чл.74, ал.2 ЗС.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
С отговора на исковата молба, ответникът по исковете „П.,
Р.и О.“ ЕАД прави възражение за погасяване по давност на иска по чл.55, ал.1
вр. чл.34 ЗЗД за връщане на платената цена по нищожния договор за продажба на
недвижим имот - обособена част от "П., Р.и О." ЕАД от 17.11.2003г.,
сключен между страните по делото. Нищожността е прогласена с влязло в сила на 03.07.2013г.
решение № 286/16.07.2010г., гр.д.357/08г. на
Бургаския окръжен съд. Още преди сключването му, при подписване на предварителния договор за продажба на същия имот
от 07.05.2003г., страните предвиждат клауза за извършено от бъдещия купувач –
ищеца „Б.“ ЕООД в полза на обещателя – ответника, плащане на сумата
170 000 лв. В този смисъл, основателен е частичният иск за сумата 500 лв.
– подлежаща на връщане като платена при начална липса на основание съгласно
чл.55, ал.1 вр. чл.34 ЗЗД.
Искът, обаче е погасен с изтичане на общата 5-годишна
погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Начало на теченето й поставя моментът на
необосновано разместване на имущественото благо, настъпил с плащането при
сключване на предварителния договор за покупко-продажба от 07.05.2003г. и
изтича на 07.05.2008г. Затова далече по-късно предявеният на 28.10.2014г.
кондикционен иск е погасен по давност и следва да се отхвърли. Всички тези
правно релевантни факти са обсъдени в решението, противно на оплакванията в
жалбата.
В останалата част въззивната жалба е бланкетна. Поддържат
се общи оплаквания, че решението е неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон. Поради неуточнения характер на твърдените пороци на
решението, не е възможно упражняване на инстанционен контрол върху него. С
оглед липсата на конкретни оплаквания в жалбата и при съобразяване на чл.269,
изр.2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на решението
в останалата част, доколкото в произнасянето е ограничен от посоченото в
жалбата. Поради това, същото следва да се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм.
обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение за защита срещу въззивната жалба.
Относно неговото искане за присъждане на разноски в
качеството му на ответник по частната жалба срещу определение от 25.07.2018г.,
следва да се произнесе САС, с оглед изхода на частното гражданско производство,
което е висящо.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 25.01.2017г., гр.д.5185/15г., СРС, 57 с-в.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ***, в.з. „*****да заплати на „П., Р.и О.“ ЕАД, ул. „*** сумата 100лв. –
юрисконсултско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.