№ 553
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000502368 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от двете страни, участвали в производството по
гр.д. 791/24 г. по описа на СГС.
С решение по делото 3652/19.06.24 г., съдът, като е зачел че в продължение на
две години ищецът Р. Г., гражданин на Република Турция, е бил обвиняван за тежко
умишлено престъпление и е търпял първоначално мярка за неотклонение, а след това –
наказание „лишаване от свобода“, съобразил е, че той е чужд гражданин и защитата
му е била затруднена поради незнание на езика и е бил емоционално натоварен
поради липса на контакт с близки хора, е определил на основание чл. 2, ал. 1 т. 3
ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със
законната лихва от 02.03.23 г. , а за разликата до претендираните 1 500 000 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С въззивната жалба на ищеца се оспорва правилността на решението в
отхвърлителната част, с твърдение, че вредите му са подценени. Поставя акцент върху
продължителността на лишаването от свобода – под формата на мярка за
неотклонение и наказание по НК – 2 г. 10 м. Отправя упрек към първоинстанционния
съд, който не е назначил служебно експертиза, която да установи психическата
рефлексия на обвинението върху обвиняемия и здравословния му соматичен статус.
Позовава се на постановено от ВКС решение по аналогичен случай (по дело на
задържан, обвинен и оправдан за международен трафик на наркотици ирански
гражданин).
Въззиваемата Прокуратура оспорва решението в осъдителната й част. Набляга,
че не е доказано, че ответникът е дал информация за процеса срещу ищеца на медиите,
които широко огласили случая. Затова за тези вреди ответникът не носи отговорност.
Ищецът не е доказал реално влошаване на здравето си – твърденията му в тази насока
1
се подкрепят само от гласни доказателства – показания на адвоката му; не е доказано,
че след завръщането му в Германия е имал проблеми с намирането на работа заради
водения в България процес (ищецът е нече осъждан и има досие в Германия, където
живее, за употреба и разпространение на наркотици). С оглед на това счита, че
присъденото обезщетение е несъразмерно завишено (спрямо подобни казуси с такава
продължителност и сходно по време задържане под стража). Моли обезщетението да
бъде намалено съобразно установения в чл. 52 ЗЗД критерий до сумата от 35 000 лв.
В производството пред САС ищецът е поискал да му бъдат допуснати нови
доказателства, но поради несъответствие на искането с визираните от чл. 266 ГПК
предпоставки, същото е оставено без уважение.
Всяка от страните поддържа своята жалба и оспорва тази – на противната
страна.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
насочени срещу валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне
относно правилността, с оглед доказателствата, събрани в първоинстанционното
производство.
Въз основа твърденията на страните и на база доказателствения материал,
намиращ се в кориците на първоинстанционното дело, в рамките на очертания
предмет на проверка, САС прави следните изводи:
Към воденото пред СГС дело са приобщени материалите по нохд 515/20 г. по
описа на ОС Хасково, към което се намира досъдебно производство 104/19 по описа на
ТО МРР, Южна морска. Видно от наказателното дело на 25.08.19 г. (л. 64, т. 1 ДП) на
ищеца е повдигнато обвинение по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр.1, вр. чл. 20, ал. 4. С
постановление от 25.08.19 г. на ОП Хасково спрямо обвиняемия е взета марка,
основана на ЗМВР – 72 часа задържане, а с протоколно определение по чнд 501/19 г.
на ОС Хасково на обвиняемия е наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“. На 01.10.20 г. е внесен обвинителен акт , като наред с описаната при
повдигане на обвинението квалификация, е добавена и вр. чл. 20, ал. 3 НК. На 26.02.21
г. е проведено разпоредително заседание по нохд 515/20 г. на ОС Хасково, а на 23.09.21
г., с присъда № 260031 ищецът е осъден за престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал.
2, пр.1, вр. чл. 20, ал. 4 на лишаване от свобода за срок от 13 г. при първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието.
С присъда от 23.06.22 г. на АС Пловдив, по нохд 48/22 г., отменя постановената
от ОС Хасково присъда и признава за невиновен ищеца. С протоколно определение от
същата дата мярката за неотклонение е изменена от задържане под стража в подписка,
изпълнявана в Щутгарт Германия, където ищецът живее. С решение 89/02.03.23 г. по
кнд 855/22 г. на ВКС оправдателната присъда на Пловдивския АС е потвърдена, като
последното решение е окончателно.
Обобщено производството срещу ищеца е продължило от 25.08.19 г. до 02.03.23
г. (3 г. 7 м.), а лишаването му от свобода е за времето 24.08.19 г. – 23.06.22 г. (2 г. 10
м.).
По делото ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е представил
справка от ГДИН при Министерство на правосъдието за времето на реалното
задържане на ищеца и основанието за това. С оглед обстоятелството, че ищецът е
турски гражданин, без местоживеене в България, настоящият състав счита, че не е
имало период на прекъсване на изтърпяването на взетата мярка за неотклонение респ.
на наложеното от Хасковския ОС наказание.
САС приема за основателни възраженията, че не е доказано, че представител на
ответника е довел до знанието на медиите разкриването от органите на МВР на голямо
2
количество контрабандно пренасян наркотик – близо 19 кг. хероин, на стойност
1 707 489 лв. и обвиняването на ищеца за това престъпление. На това основание
вредите от уведомяването на неограничен кръг субекти не е в причинна връзка с
поведението на ответника. Не е доказано и, че по повод на воденото разследване в
България ищецът е имал социални и трудови затруднения в Германия.
САС се солидаризира с виждането на ответника, че с оглед престъплението,
свързано с международен трафик на голямо количество наркотици, срокът на
разследване не е несъразмерен. Логично е спрямо чужд гражданин, без местоживеене
в България да се вземе най-тежката мярка за неотклонение, но крайната оправдателна
присъда прави както обвинението, така и задържането незаконни.
За установяване вредите на ищеца са събрани гласни доказателства (осз от
21.05.24 г., л.72, гръб) – показания на св. М. М. И. , адвокат на ищеца в наказателното
производство. Той твърди, че мярката „задържане под стража“ била изтърпявана в
Централния софийски затвор. Там свидетелят се срещал с подзащитния си (за първи
път през януари 2021 г.). Най-стресово на ищеца подействала постановената от
Хасковския ОС присъда. Чувството му за справедливост било накърнено, роптаел, че
ще лежи в затвора за нещо, за което „няма грам вина“. Родителите му живеели в
Турция. На свидетеля не е известно ищецът да е семеен или да има деца. От ищеца
свидетелят знае, че финансите му в Германия били запорирани, не можел да открие
нова банкова сметка, а това препятствало започването на работа. Прекратен бил
наемът му и багажът му бил изнесен от наетото жилище, за което следвало и да плати.
Понастоящем работел в строителството, но не бил удовлетворен.
При анализ на показанията на свидетеля САС приема, че те са нелогични в
частта, в която свидетелят заявява, че при първото му посещение в затвора забелязал,
че ищецът е отслабнал. Такова твърдение може да се направи при съпоставка, а не на
база запознанство с непознат човек. Същото се отнася за твърдението, че поведението
на подзащитния му към същия момент било променено (той бил изтормозен), зъбите
му били по-зле поради неадекватна грижа в затвора, косата му била оредяла.
Останалите сведения, съдържащи се в показанията на свидетеля, са преразказ на
твърдения на ищеца, а не се основават на лични възприятия. С оглед на това САС
следва да направи преценка за вредите на ищеца и тяхната парична равностойност
според обичайните стрес и негативни емоции, съответстващи на обективните факти.
Ноторно е, че всяко невинно обвинено лице изпитва несигурност и страх за бъдещето
си. Тревогите са в по-голяма интензивност, когато обвиненият е чужденец, непознаващ
правораздавателната система на страната, в която бива обвинен, без да знае езика, като
разчита единствено на добросъвестността на преводач и адвокат.
Не е незаконосъобразно процесуалното поведение на съда, посочено в жалбата,
отнасящо се до неназначена медицинска експертиза. Ищецът е този, който следва да
определи още с исковата си молба какви соматични/психични страдания има, какво и
на база какви медицински документи следва да се установи и от какъв специалист.
Пасивността на ищеца в тази насока не следва да бъде преодолявана от съда. На това
основание и искането за изслушване на експертизи и свидетели в производството пред
САС не отговаря на предпоставките на чл. 266 ГПК.
Настоящият състав приема, че с оглед презумираните страдания на ищеца, на
база нормалната общочовешка реакция на човек, изпаднал в неговата ситуация,
същият следва да се обезщети със сумата 90 000 лв. Над нея присъденото обезщетение
е завишено и решението в тази негова част и отнасящата се до съразмерните лихви
следва да се отмени, а искът – да бъде отхвърлен.
Липсата на искане за присъждане на разноски освобождава съда от задължение
да присъди такова на основание чл. 78 ГПК.
3
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 3652/19.06.24 г., постановено по гр.д. 791/24 г. по описа на
СГС в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратрата на РБългария
е осъдена да заплати на Р. Г. обезщетение за неимуществени вреди по повод
повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр.
ал. 2, пр.1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 02.03.23 г.
присъда, за разликата над 90 000 лв. до 150 000 лв., ведно със съразмерните на
главница от 60 000 лв. лихви от 02.03.23 г. до изпълнение на задължението и вместо
това постанови:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Р. Г.
срещу Прокуратрата на РБългария за обезщетяване на неимуществени вреди за
разликата над 90 000 лв. до 150 000 лв., ведно със съразмерните на главница от 60 000
лв. лихви от 02.03.23 г. до изпълнение на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
уведомяване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4