№ 6518
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110101508 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против К. Е. А..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент, находящ се в гр. ........, партерен
етаж, аб. № .......
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 5 343, 61 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 1 092, 86 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г.
– 04.10.2024 г.;
сумата 62, 10 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.09.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 16, 64 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.11.2021 г. –
04.10.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
21.10.2024 г. по ч.гр.д. № 61191/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответницата, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата К. Е. А., с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните за
исковия период. Твърди, че наследодателят й Е.Д.А. е починал на 09.01.2022
г., както и че е направила отказ от наследство. Оспорва начислената сума за
топлинна енергия да отговаря на реално доставена такава. По отношение на
мораторната лихва върху цената на услугата дялово разпределение оспорва да
е налице забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД (с
предишно фирмено наименование „Бруната“ ООД, а преди него – „Бруната
България“ ООД), не взима становище по исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 15.10.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
ответницата за:
сумата 5 343, 61 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 1 092, 86 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г.
– 04.10.2024 г.;
сумата 62, 10 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.09.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 16, 64 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.11.2021 г. –
04.10.2024 г.
С разпореждане от 21.10.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 130, 30 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 131, том I, рег. №
26879, дело № 107/2018 г. от 14.12.2018 г. Е.Д.А. дарява на дъщеря си К. Е. А.
собствения си недвижим имот, придобит по наследство, а именно: апартамент,
находящ се в гр. ........, партерен етаж, с площ от 65, 75 кв.м. Със същия
нотариален акт дарителят си запазва пожизнено и безвъзмездно вещно право
на ползване на имота.
2
Видно от справка за физически лица от 29.01.2025 г., Е.Д.А. е починал
на 09.01.2022 г.
По делото е представено съдебно удостоверение в уверение на това, че
К. Е. А. е подала заявление от 10.03.2022 г. за отказ от наследството на Е.Д.А.,
който отказ е вписан в особената книга на съда под № 495/14.03.2022 г.
Видно от справка НБДН за ответницата, същата е с актуални имена К. Е.
А..
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. до същия е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума 5 343, 61 лв.
Безспорно е между страните, че за исковия период м.09.2021 г. –
м.04.2023 г. в имота е извършвано дялово разпределение на стойност исковата
сума 62, 10 лв.
Представен е договор № 476/21.09.2001 г., сключен между ЕС като
възложител и „Бруната България“ ООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „Топлофикация София“
ЕАД – възложител и „Бруната“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
3
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 131, том I, рег. № 26879, дело № 107/2018 г. от 14.12.2018 г.
се установи, че със същия Е.Д.А. е дарил на дъщеря си К. Е. А. процесния
имот, като си е запазил пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на
същия.
По този начин правото на собственост на приобретателя върху
процесния имот е ограничено от вещното право на ползване на същия.
Собственикът притежава т.нар. „гола собственост“ и докато съществува вещно
право на ползване, не би могъл да упражняват правомощието да ползва вещта.
Видно от справка за физически лица от 29.01.2025 г., Е.Д.А. е починал
на 09.01.2022 г., с оглед на което учреденото вещно право на ползване се е
погасило, на основание чл.59, ал.1 ЗС.
До 09.01.2022 г., на основание чл.57, ал.1 ЗС, задължен за разноските за
ползването на имота е вещният ползвател, респ. – неговите наследници след
настъпване на смъртта му, които отговарят за задълженията, с които
наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават, по арг. от
нормата на чл.60, ал.1 ЗН.
Ответницата обаче, която се явява наследник по закон на вещния
ползвател, е направила отказ от наследство, вписан в особената книга на съда
под № 495/14.03.2022 г.
Отказът от наследство рефлектира директно върху материалноправната
4
и процесуалноправна легитимация на ответницата. С вписване на валидно
направен отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в
заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство
наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема
включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се
счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие
от откриване на наследството – в този смисъл разрешенията, дадени с т. 1
ТРОСГК на ВС на НРБ № 148/86 г. Следователно, лицето, което се е отказало
от наследството на починалия му праводател, се изключва от числото на
наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице
спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството.
Следователно, за периода до настъпване смъртта на вещния ползвател –
09.01.2022 г., искът по отношение на ответницата се явява неоснователен, тъй
като поради извършения отказ от наследство същата не отговаря за
задълженията на наследодателя.
За периода 09.01.2022 г. – м.04.2023 г. се установява качеството на
ответницата на собственик на процесния имот, придобито от сделка – с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 131, том I, рег. № 26879, дело
№ 107/2018 г. от 14.12.2018 г., а не по наследяване, поради което извършеният
отказ от наследството на Е.Д.А. не рефлектира върху качеството й клиент на
топлинна енергия за периода 09.01.2022 г. – м.04.2023 г., което произтича от
качеството й на собственик на имота.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между страните за периода 09.01.2022 г. – м.04.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
5
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Далсия“ ООД. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период, което обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че процесния имот е топлоснабден, както и
че за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. до същия е доставена топлинна
енергия на стойност исковата сума 5 343, 61 лв.
За периода 09.01.2022 г. – м.04.2023 г. стойността на доставената
топлинна енергия възлиза на сумата 4 089, 54 лв., определена по реда на
чл.162 ГПК при съобразяване на данните по обща фактура от 31.07.2022 г.,
която касае периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., за част от който ответницата
не отговаря.
С оглед изложеното искът се явява основателен за сумата 4 089, 54 лв. и
за периода 09.01.2022 г. – м.04.2023 г., а над тази сума до пълния предявен
размер и за периода м.05.2021 г. – 09.01.2022 г. – искът е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
6
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва върху
главните вземания за периода 09.01.2022 г. – м.04.2023 г., която лихва,
начислена за периода 15.09.2022 г. – 04.10.2024 г., е в размер на сумата 836, 48
лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
До посочения размер искът се явява основателен и като такъв – следва
да се уважи, а над тази сума до пълния предявен размер искът следва да се
отхвърли.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Страните не спорят, че дяловото разпределение за исковия период
м.09.2021 г. – м.04.2023 г. е извършвано от „Далсия“ ООД и че същото възлиза
на сумата 62, 10 лв.
Ответницата отговаря за задълженията за периода 09.01.2022 г. –
м.04.2023 г., за който размерът на задължението възлиза на сумата 48, 70 лв.,
определена по реда на чл.162 ГПК.
7
С оглед изложеното искът се явява основателен до размера на сумата 48,
70 лв. и за периода 09.01.2022 г. – м.04.2023 г., а над тази сума до пълния
предявен размер и за периода м.09.2021 г. – 09.01.2022 г. – искът е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 137, 67 лв. разноски за
заповедното и сумата 175, 85 лв. разноски за исковото производство,
съобразно уважената част от исковете.
Ответницата претендира адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 900 лв. и за исковото производство в размер на 900
лв.
Ищецът своевременно е завил възражение за прекомерност, във връзка с
което съдът намира следното:
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на
възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено
по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените действия.
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба
№ Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника
се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1
ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с
твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д.
№ 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр.
д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в.
гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020 г.
по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020 г.
по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част
8
относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав,
определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII
състав, определение от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА
състав и др.) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на
договора за правна защита (05.12.2024 г.) – след изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022
г., в размер на сумата от 200 лв.
От посочената сума в полза на ответницата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 47, 29 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете.
Що се отнася до исковото производство, уговореното възнаграждение е
под минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, с оглед на което възражението за
прекомерност се явява неоснователно. От претендираното адвокатско
възнаграждение в полза на ответницата следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 212, 80 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Е. А., ЕГН ********** дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 4 089, 54 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент, находящ се в гр. ........, партерен
етаж, аб. № ......, за периода 09.01.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 15.10.2024 г. до изплащане на
вземането;
сумата 836, 48 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 04.10.2024 г.;
сумата 48, 70 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 09.01.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 15.10.2024 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
21.10.2024 г. по ч.гр.д. № 61191/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Е.
А. искове, както следва:
иска за стойността на топлинната енергия за сумата над 4 089, 54 лв. до
5 343, 61 лв. и за периода м.05.2021 г. – 09.01.2022 г.;
9
иска за мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия за
сумата над 836, 48 лв. до 1 092, 86 лв.;
иска за цена на дяловото разпределение за сумата над 48, 70 лв. до 62,
10 лв. и за периода м.09.2021 г. – 09.01.2022 г.;
иска за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за
сумата 16, 64 лв. за периода 15.11.2021 г. – 04.10.2024 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. Е. А., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
137, 67 лв. разноски за заповедното и сумата 175, 85 лв. разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
К. Е. А., ЕГН **********, на чл.78, ал.3 ГПК, сумата 47, 29 лв. разноски за
заповедното и сумата 212, 80 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10