Присъда по дело №79/2021 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 13
Дата: 7 октомври 2021 г. (в сила от 23 октомври 2021 г.)
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20214320200079
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Луковит, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на седми октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря И.Г.Д.
и прокурора Весела Дакова Йорданова (РП-Ловеч)
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Наказателно дело от общ
характер № 20214320200079 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Н. Н. - роден на 27.05.1978 г. в гр. Варна, п.а. гр.
Варна, Г.**, живущ в гр. Аксаково, обл. Варна, ул. Р.**, българско гражданство,
българин, основно образование, разведен, безработен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от м. юни 2019 год. до м. декември 2020
год. в гр. Луковит, обл. Ловеч, като е осъден по силата на Решение №43/15.05.2018год.
по гр. д. №475/2017 год. по описа на РС - Луковит, влязло в законна сила на
02.06.2018год., да издържа своя низходящ, сина си Н. Н. Н., ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Й.С. Н.а от гр. Луковит, обл. Ловеч, като му
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски -19 месечни вноски, на обща стойност
2850лв., затова и на основание чл. 183, ал. 1 от НК вр. чл. 57, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК
го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред
Ловешкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД № 79/2021 год. на Районен съд – гр. Луковит

Районна прокуратура – Ловеч, ТО - гр. Луковит е внесла обвинителен акт срещу Н. И.
Н., ЕГН **********, от гр. Аксаково, обл. Варна, по обвинение за това, че в периода от м.
юни 2019 год. до м. декември 2020 год. в гр. Луковит, обл. Ловеч, като е осъден по силата на
Решение №43/15.05.2018 год. по гр. д. № 415/2011 год. по описа на РС -Луковит, влязло в законна
сила на 02.06.2018год., да издържа своя низходящ, сина си Н. Н. Н. ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител Й.С. Н.а от гр. Луковит обл.Ловеч, като му заплаща месечна
издръжка в размер на 150лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски -19 месечни вноски на обща стойност 2850лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от
НК.
В съдебното производство пострадалият Н. Н. Н. чрез неговата майка и законен
представител Й. С. С. е конституиран като частен обвинител.
Представителят на Районна прокуратура - гр. Луковит в съдебно заседание поддържа
обвинението и счита, че същото е доказано по несъмнен начин от приобщения
доказателствен материал по делото. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен за
престъплението по обвинителния акт, като му се наложи наказание пет месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 НК да се отложи за изпитателен срок от
три години.
Производството по делото е протекло по реда на задочното производство – в
отсъствието на подсъдимия и с назначен от съда служебен защитник – адв. Р.М. от АК-
Ловеч, при наличието на процесуални основания за това по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. А от НПК.
Налице са данни, че подсъдимият се намира извън пределите на страната, като
местоживеенето му не е известно, като съдът прие, че отсъствието му няма да попречи за
разкриване на обективната истина по делото.
Защитникът на подсъдимия счита, че са налице смекчаващи вината обстоятелства –
липсата на работа, липсата на доход, имущество, социално-икономическата обстановка в
страната и моли да се наложи наказание пробация, което на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. В
НК да се замени с глоба.
Съдът, като взе под внимание събраните и приобщени по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н. Н. Н. е роден на 27.05.1978 г. в гр. Варна, постоянен адрес гр. Варна,
ул.Г.**, живее в гр. Аксаково, обл. Варна, ул. Р.**, български гражданин, българин,
разведен, безработен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********.
На 10.12.2011год. подсъдимият Н. Н. Н. сключил граждански брак със св. Й. С. С. от гр.
Луковит като двамата заживели именно в гр. Луковит. На 12.05.2012год. им се родило дете Н. Н.
Н. , като малко след това семейството се преместило да живее в гр. Варна.
През м. февруари 2015 год. подсъдимият и св. С. се разделили, като тя и детето им се
върнали да живеят в гр. Луковит при родителите й - свидетелите С.Х.С. и М. Н. К. – С... След този
момент единствено свидетелката С. и родителите й полагали грижи за детето и го издържали.
С Решение №43/15.05.2018 год. по гр. д. №475/2017 год. по описа на Районен съд Луковит,
влязло в сила на 02.06.2018год., гражданският брак бил прекратен и подсъдимият Н. И. Н. бил
осъден да заплаща на малолетния си син чрез неговата майка и законен представител Й.С. Н.а
/след прекратяване на брака С./ от гр. Луковит месечна издръжка в размер на 150.00лв.
Подсъдимият не изпълнил задължението си ежемесечно да изплаща дължимата издръжка,
поради което по внесен от РП Луковит обвинителен акт било образувано в Районен съд Луковит
НОХД №225/2019год. за извършено от същия престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК за периода м.
ноември 2018 год. до м. април 2019 год. В хода на съдебното следствие Н. изпълнил задължението
си за плащане на дължимата за периода издръжка в размер на 900лв. , като на 07.10.2019год. по
банков път превел на св. С. сумата 1000лв., с което частично погасил и задължението си за м. май
2019год. Поради горното с присъда от 18.12.2019год. подсъдимият бил признат за виновен в
извършване на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, но на основание чл. 183, ал. 3 от НК не бил
1
наказан.
След приключване на съдебното производство подсъдимият Н. продължил да не изпълнява
задължението си за плащане на издръжка на малолетното си дете, като до м. декември 2020 год. не
заплатил нито една месечна вноска. За 2019 год. не платил общо 7 месечни вноски, а за 2020год. -
общо 12 месечни вноски.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие – показанията на св.
С.Х.С. и св.М.Н. К., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства от досъдебното и съдебно производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият Н. И. Н. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй
като за периода м.06.2019 г. до м.12.2020 г. вкл. в гр.Луковит, Ловешка обл., след като е
осъден да издържа свой низходящ – малолетния си син Н. Н. Н. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Й. С. С., ЕГН ********** от гр.Луковит, с влязло в
сила на 02.06.2018 г. Решение № 43/15.05.2018 г. по гр.д.№ 475/2017 г. на PC Луковит чрез
месечна издръжка в размер на 150.00 лв., съзнателно не изпълнил това си задължение в
размер на 2 и повече месечни вноски, а именно 19 месечни вноски за сумата от 2850.00лв.
За да е съставомерно деянието по чл. 183, ал. 1 от НК, е необходимо от обективна
страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно
влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
лице. Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което
се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане
на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление
се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или
пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. С нормата на чл. 183,
ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните
решения относно заплащане на издръжка от родител на дете.
От обективна страна всички елементи на престъпния състав са налице. На първо
място безспорно е установено по делото, че спрямо подсъдимия Н. има влязло в сила
съдебно решение, с което е бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си Н. чрез
неговата майка и законен представител - с Решение № 43/15.05.2018 г. по гр.д.№ 475/2017 г.
на PC Луковит, в сила от 02.06.2018 г. в размер на 150 лева.
Тъй като решението е влязло в законна сила, то е породило общозадължителното си
действие и подсъдимият Н. е бил длъжен да изпълнява вмененото му с решенията
задължение да заплаща ежемесечните вноски по издръжката. Същият обаче съзнателно е
бездействал, като не е изпълнявал задължението в размер на повече от две месечни вноски,
с което е осъществил изпълнителното деяние.
Съгласно съдебната практика за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от
обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното
възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново
семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца;
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските
права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. Съгласно чл. 143, ал. 2
от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е
изискуема през течението на целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на
бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. От събраните доказателства се
2
установява, че подсъдимият не е изпълнявал това свое задължение през посочения в
обвинителния акт период. Липсват доказателства това негово неизпълнение да се дължи на
обективна невъзможност, т. е. на причини извън волята му.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че е
бил осъден по силата на съдебно решение, което е влязло в сила, да заплаща издръжка на
детето си, но умишлено не го е сторил. Нещо повече – подсъдимият веднъж е бил
подвеждан под наказателна отговорност за неизпълнение на задължението си за издръжка и
макар да не е бил наказан е съзнавал, че повторно неизпълнение ще означава осъждането му
и налагането на наказание, доколкото липсва възможност за повторно приложение на
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК. Въпреки това подсъдимият продължил да не изпълнява
своето задължение.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода за срок до една година или пробация. Не са налице основания за освобождаване от
наказателна отговорност, тъй като чл. 78а от НК не може да се приложи за престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК, защото издръжката не е изплатена и няма възстановяване на
имуществените вреди /Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на
ВС/.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се
ръководи от правилото на чл. 57, ал. 1 от НК, като взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на
извършване на деянието, подбудите за извършването му, степента на вината и всички
останали обстоятелства по делото, както и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК.
В конкретния случай при преценката си, съдът намира, че наказанието следва да се
определи при превес на отегчаващи вината обстоятелства - проведено веднъж наказателно
производство за същото престъпление, обстоятелството, че макар и подведен под
отговорност подсъдимият не е заплатил нито една вноска по задължението за издръжка,
след като е приключило предходното наказателното производство, високият размер на
неизплатената издръжка и на практика продължителният период на престъпното поведение
на подсъдимия, в рамките на който не се установява същият да е положил дори усилия за
частично плащане или компенсиране на неизпълнението на задължението за издръжка с
полагане на лични грижи за детето си от каквото и да било друго естество.
На базата на посочените обстоятелства и като счете, че в случая наказанието
лишаване от свобода ще е това, което в най-пълна степен ще постигне целите на
наказанието, като ще се въздейства превъзпитателно спрямо подсъдимия към спазване на
родителските му задължения, съдът счете, че следва да определи и наложи именно наказание
лишаване от свобода при съобразяване с нормата на чл. 54 от НК, за срок от четири месеца.
По отношение изпълнението на наказанието съдът намира, че са налице основания на чл.66,
ал.1 от НК – подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан, наказанието лишаване от свобода е
под 3 години като размер, поради което и отложи изпълнението на наложеното наказание
четири месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.
Воден от изложеното по горе, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3