№ 52
гр. Асеновград , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310101043 по описа за 2021 година
Молба с правно основание чл. 95, ал.1 от ЗСУ.
Производството е образувано въз основа депозирана молба от Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Асеновград за постановяване на решение, с което да бъде допуснато
настаняването на ИВ. Т. Д. в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ село
Джурково, общ. Лъки за срок от три години. Твърдят, че със Заповед № СУ/Д-РВ-А/57-
1/18.05.2021 г. на Директора на ДСП – Асеновград, лицето И.Д. е настанено временно в
социална услуга в специализирана институция - „Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост“ с. Джурково, по административен ред. ИВ. Т. Д. е лице с трайно увреждане,
освидетелствана с ЕР на ТЕЛК за психични заболявания – гр. Пловдив с определени над
100 % загубена работоспособност с чужда помощ, със срок на инвалидността пожизнен и
водеща Диагноза „Тежка и дълбока олигофрения. Тежка имбецилност към идиотия“. С
решение от 28.04.2004 г., постановено по гр.д. № 76/2004 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, И.Д. е поставена под пълно запрещение. От Органа по настойничество и
попечителство при Община Лъки, за нейн настойник е назначена С.У. - социален работник в
„Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ с. Джурково. От социалния доклад,
изготвен от социален работник в отдел „Хора с увреждания и социални услуги“ е видно, че
ИВ. Т. Д. е настанена на 31.05.1993 г. в съществуващия тогава „Дом за деца и младежи от
3 до 18 години с умствена изостаналост“, а от 01.01.2006 г. е пренастанена в Дом за
възрастни с умствена изостаналост село Джурково. Предвид увреждането на лицето не може
да му се предложи ползване на друга социална услуга в общността. Твърдят, че към
настоящия момент в останалите подходящи услуги на територията на област Пловдив няма
свободни места, а и поради продължителния престой на ИВ. Т. Д. в специализирана
институция в с. Джурково, тя е добре адаптирана там.
Настойникът на лицето счита молбата за основателна.
Лицето, чието настаняване се иска, не може да изрази становище, поради
1
спецификата на заболяването си.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
С Експертно решение на ТЕЛК № 1511 от 112/11.06.2002 г. на ИВ. Т. Д., ЕГН
********** е определена 100 % трайно загубена работоспособност с чужда помощ
пожизнено с водеща диагноза „Тежка и дълбока олигофрения. Тежка имбецилност към
идиотия. ДЦП Квадрепаретичен синдром. Симптомна епилепсия – големи редки ЕПИ
припадъци“. С решение, постановено по гр.д. № 76/2004 г. по описа на Пловдивския ОС тя е
поставена под пълно запрещение. За нейн настойник е назначена С.У. (удостоверение на
лист 9). Със заповед №СУ/Д-РВ-А/57-1 от 18.05.2021 г. лицето е временно настанено в
специализирана институция – „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ село
Джурково, поради изчерпване на всички възможности за предоставяне на социални услуги в
общността. Преди това лицето е ползвало услугите на същата институция след постановено
съдебно решение № 163/23.04.2018 г., постановено по гр.дело № 601/2018 г. по описа на
Районен съд Асеновград, за срок от три години.
Видно от съставената предварителна оценка И.Д. се предвижва трудно, не говори, не
може да се облича и храни – обслужва се от персонала, същата не е в състояние да се
самообслужва и се нуждае от непрекъснато напътствие и персонални грижи от друго лице.
Няма ориентация за време, място. Здравословното и състояние е тежко, тъй като получава
епилептични припадъци. Не може да взема самостоятелни решения, да разбира свойството и
значение на постъпките си. Не може сама да организира ежедневието си. Нуждае се от
осигуряване на подслон, храна, лекарства. Няма близки, които имат възможност и желание
да полагат грижи за нея. От както е в дома е посещавана веднъж или два пъти годишно от
баща и, а майката и е починала.
Поради това е подадено заявление за ползване на социални услуги, финансирани от
държавния бюджет, като назначеният настойник на лицето е декларирало, че няма
възможност да полага грижи за него в семейна среда. От разпита на социалния работник в
съдебно заседание се установи, че няма по-добра социална услуга за лицето към момента, а
от този на директора на дома в с. Джурково – че И. е добре адаптирана към условията, като
същевременно няма възможност да бъде изведена от дома.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата е основателна. Лицето, чието
настаняване за резидентна грижа се иска, не може да полага адекватни грижи за себе си и се
нуждае от чужда помощ за извършване на всички ежедневни и жизненоважни дейности. В
същото време липсва каквато и да е възможност за настаняването му в семейна среда или
предоставяне на други социални услуги, поради което то следва да бъде настанено в
специализирана институция. Няма данни, от които да се направи обосновано
предположение, че може да се очаква промяна в това положение, поради което мярката
следва да бъде предприета за максимално предвидения в закона срок от три години.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА И. Тодорова Д., ЕГН ********* в „Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост“ село Джурково, община Лъки, област Пловдивска, за срок от 3
2
години (три години), считано от влизане на настоящото решение в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7 дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3