№ 2093
гр. С, 09.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110161854 по описа за 2023 година
Т. И. И., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., чрез адв. Б. Б. от САК, е предявил срещу „Н“
ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С... (Л), ет. 10, следните
искове:
Да се прогласи на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД нищожността на клаузата на чл. 6,
ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит „До 500“ № .... от 28.06.2021г.,
сключен между ищеца Т. И. и ответника „Н“ ООД.
В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД, да се разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и да се прогласи нищожността на
клаузата на чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит „До 500“ № ....
от 28.06.2021г., сключен между Т. И. и „Н“ ООД.
В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, да се разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД и да се прогласи нищожността на
клаузата на чл, 6, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит „До 500“ № ....
от 28.06.2021г., сключен между страните по делото.
Ответникът е оспорил исковете като неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства, във връзка с твърденията и признанията
на страните, се установи следното във фактическо и правно отношение:
Предявени са установителни искове, съединени в условията на евентуалност, както следва:
1) главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3, вр. ал. 4 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на
клаузата на чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит „До 500“ № ....
1
от 28.06.2021 г., сключен между ищеца Т. И. И. и ответника „Н“ ООД, предвиждаща
задължение на кредитополучателя да заплати неустойка при неизпълнение на задължението
му за предоставяне на обезпечение, поради противоречието й с добрите нрави; 2) евентуален
иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. ал. 4 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на
чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит „До 500“ № .... от
28.06.2021г., сключен между същите страни, предвиждаща задължение на
кредитополучателя да заплати неустойка при неизпълнение на задължението му за
предоставяне на обезпечение, поради противоречие със закона; 3) евентуален иск по чл. 26,
ал. 1, предл. 2, вр. ал. 4 от ЗЗД, във вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване на нищожност на
клаузата на чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит „До 500“ № ....
от 28.06.2021г., предвиждаща задължение на кредитополучателя да заплати неустойка при
неизпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение, поради заобикаляне на
закона.
На 28.06.2021г. ответникът като кредитор и ищецът като кредитополучател са сключили
договор за потребителски кредит „До 500“ № ...., по силата на който първият му предоставил
кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лв., със срок на ползване една
година от датата на сключване на договора, след изтичането на който срокът на договора се
удължавал автоматично с една година за общо пет години. В стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити било посочено, че
лихвеният процент по кредита е 40,60%, а годишният процент на разходите – 49,09%. В чл.
4, ал. 3 от договора било предвидено, че същият ще бъде обезпечен в срок до края на
следващия ден от предоставяне на сумата с поне едно от посочените в общите условия
обезпечения. А в чл. 6, ал. 1 от процесния договор било предвидено, че при непредоставяне
на гаранцията по чл. 4, ал. 3 от същия в установения срок и съгласно реда и условията,
предвидени в общите условия по договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер
на 4 лв. плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и
0,89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден.
При установеното, предявения главен иск е основателен и следва да бъде уважен, поради
следното:
Ищецът доказа правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: страните са сключили процесния договор за потребителски кредит „До 500“ № .... от
28.06.2021г., който съдържа клауза, предвиждаща задължение на кредитополучателя за
плащане на твърдяната неустойка, както и че същата противоречи на добрите нрави.
Безспорно се касае за неустойка, с която кредиторът обезпечава неизпълнение на
договорно задължение, което обаче, не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното
задължение на потребителя по връщане на заемната сума. В разглежданият казус
неустойката надхвърля рамките на санкционния си характер и представлява начин за
неоснователно обогатяване на кредитора, а от друга страна натоварва длъжника с
допълнителни разходи само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде
исканото от кредитора обезпечение, което по начина, по който е регламентирано е обективно
2
неизпълнимо. Липсват данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран
размерът на неустойката, който е и необосновано висок. Изискванията относно характера и
вида на обезпечението не съответстват на закона, морала и добрите търговски практики.
Неустойката не е включена при формиране на ГПР по договора, което е неизпълнение на
императивното изискване на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Невключването й при
формирането на ГПР поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и
на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Процесната
неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП и присъждането й би
довело до реализиране на неоправдано висок доход за кредитора, който не е предварително
обоснован и регламентиран, което е в противоречие на добрите нрави.
По разноските:
Ищецът със списък по чл. 80 от ГПК претендира разноски в следния размер: 50 лв. платена
държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение за пълномощника адв. Б. Б. Б. – САК,
на осн. чл. 38, ал.1, т.3, пр. 2 от ЗА за предоставена безплатна правна помощ.
С оглед обема на предоставената правна помощ, защитавания материален интерес и
правомощието си да преценява размера на дължимото от насрещната по делото страна
адвокатско възнаграждение, по силата на Решение от 23.11.2017г. на СЕС по съединени дела
C-427/16 и C-428/16, съдът следва да присъди за заплащане от ответника сума в размер на
400 лв. Платената държавна такса подлежи на плащане в пълен размер.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Прогласява на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр. ал. 4 от ЗЗД по иска, предявен от Т. И. И., с ЕГН
**********, адрес: гр. С..., чрез адв. Б. Б. от САК, срещу „Н“ ООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С... (Л), ет. 10 за нищожна клаузата на чл. 6, ал. 1, във
вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит „До 500“ № .... от 28.06.2021 г., сключен
между ищеца Т. И. И. и ответника „Н“ ООД, предвиждаща задължение на
кредитополучателя да заплати неустойка при неизпълнение на задължението му за
предоставяне на обезпечение, поради противоречието й с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Н“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С... (Л), ет. 10
да плати на Т. И. И., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., чрез адв. Б. Б. от САК сума в размер
на 50 лв., представляваща платена по делото държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Н“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С... (Л), ет. 10
да плати на адв. Б. Б. Б. от САК, с личен номер: *********, като пълномощник на ищеца Т.
И. И., с ЕГН **********, от гр. С, на който е предоставил безплатна правна помощ, сума в
размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4