Определение по гр. дело №8160/2016 на Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                              

                                            №                    /17.01.2017 г.

 

             Плевенски районен съд, VІІІ състав, в закрито съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

              След като разгледа докладваното от съдията  гр. д. № 8160 по описа на ПлРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор Й. В., чрез ю.к. В. В. срещу М.Н.К. ЕГН **********,*** условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 579,94 лева за консумирана топлинна енергия, от които 507,99 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2013 г. до 31.01.2016 г., както и 71,95 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.04.2013 г. до 01.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1545/2016 г. по описа на ПлРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски. 

При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:

              Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен по своя характер и за неговата допустимост абсолютна положителна процесуална предпоставка е съществуването на правен интерес за ищеца. За наличието на тази предпоставка съдът, пред който е висящо делото, следи служебно във всеки един момент от производството. Наличието на правен интерес е обусловено от издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която в срок следва да е постъпило възражение от длъжника.

Видно обаче от служебно изисканото ч.гр.д. № 1545/2016 год., по описа на ПлРС, І състав, че длъжникът не е депозирал възражение. Такова е депозирано единствено от длъжника Н.Р.Д, по отношение на която съдът в заповедното производство е указал на кредитора да предяви иск.

Доколкото не е налице възразяване срещу заповедта за изпълнение, което да породи съответни правни последици, то не съществува и пречка срещу влизането й в сила и съответно това обуславя липсата на правен интерес за ищеца от водене на иска, предмет на настоящото дело, тъй като би могъл да се снабди с изпълнителен лист за вземането си. При така изложеното, изхождайки от наведените в исковата молба обстоятелства и искането, с което е сезиран, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на установителен иск по отношение на вземането за процесните суми и период.  Недопустимостта на предявения иск обуславя връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 8160/2016 год., по описа на ПлРС, VІІІ състав, като недопустимо поради липса на подадено възражение срещу вземането, на основание чл.130 ГПК.

      Определението може да се обжалва с частна жалба пред ПлОС в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение до ищеца.

           

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: