Решение по дело №732/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 12
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Павлина Тонева Борисова
Дело: 20204120200732
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Горна Оряховица , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20204120200732 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. С. Д. обжалва Електронен фиш серия К №
3287683, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл.
21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Твърди, че не е собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението и отрича някога да е
управлявал посочения във фиша автомобил. Твърди, че предвид влошеното си
зрение и практически изгубен слух, не е в състояние да управлява МПС.
Посочва, че процесният случай е четвъртият, в който му се вменява
нарушение по ЗДвП, без да е извършил такова, поради което е сезирал
Главния прокурор на Република България. По предходни два случая били
образувани преписки в Районна прокуратура – Казанлък и Районна
прокуратура – Дупница. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
В проведеното на 24.11.2020 г. открито съдебно заседание Д. се явява
1
лично и поддържа жалбата. Посочва, че не притежава лек автомобил
„Фолксваген голф“ и никога не е управлявал такъв. Не познава собственика
на заснетия автомобил Д.Д. от гр. ********** и за пръв път чува името му.
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК адв. Нина Велкова от ВТАК поддържа
жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява Д.
да е извършил вмененото му нарушение, тъй като собственикът на заснетия
автомобил Д. не познава жалбоподателя и не му е предоставял за управление
автомобила си на посочената във фиша дата. Моли съда да отмени
електронния фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно
призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.11.2019 г. в 11:56 часа на ПП I-4 /София – Варна/, км. 153+343,
общ. Лясковец, в посока към гр.Варна, със стационарна видео-радарна
система „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, била засечена скоростта на
движение на МПС, като отчетена скорост на движение от 102 км/ч, възприета
от контролния орган като такава от 99 км/ч, /след приспадане на съответния
толеранс, съобразно техническата характеристика на техническото средство
от 3 км/ч/, при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч.
Констатирано е превишение от 39 км/ч. При това бил изготвен и снимков
материал № S0000760F009. За така установеното с автоматизираното
техническо средство против собственика на автомобила Д. И. Д. бил издаден
Електронен фиш серия К № 3148040 от ОД на МВР - Велико Търново за
налагане на глоба в размер на 300 лева, за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП,
на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДВП.
В определения от закона срок Д. И. Д. представил в ОД на МВР –
2
Велико Търново декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП /л. 18/, в която посочил,
че на посочените във фиша дата, час и място заснетият автомобил е бил
управляван от жалбоподателя И. С. Д.. Към декларацията Д.приложил
фотокопие на свидетелството за управление на МПС на Д. /л. 20/.
Въз основа на подадената от Д. декларация и приложеното към нея
фотокопие на СУМПС първоначално издаденият електронен фиш бил
анулиран, а на 03.01.2020 г. /л. 24 и л. 25/ бил издаден обжалваният
Електронен фиш серия К № 3287683, с който за заснетото нарушение по чл.
182, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП било наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лева на жалбоподателя.
Обжалваният електронен фиш бил връчен на Д. на 06.10.2020 г.
/известие за доставяне на л. 26/. На 14.10.2020 г. Д. подал по пощата жалба
против фиша /пощенско клеймо върху плика на л. 16/.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан
собственикът на заснетия автомобил Д. И. Д.. Д. потвърждава подписа си под
приложената към преписката декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Посочва,
че той лично никога не е давал колата си на жалбоподателя И. С. Д. и не го
познава. Към посочената във фиша дата бил оставил автомобила си в една
заложна къща в гр. ******, на Т*****за продаване. Когато получил
първоначално издадения фиш, Д. ходил в заложната къща и от там момчетата
му казали, че автомобилът му бил изпробван от едно лице, на което посочили
имената и му предоставили копие от свидетелството му за управление на
МПС и копие от личната му карта. Тогава за пръв път на снимките видял
жалбоподателя. Имал приятел в с. К. и се заинтересувал кой е изпробвал
колата му и разбрал, че човекът от снимките е бивш полицай. Не се е
замислял дали този човек му е управлявал колата.
От приетите като писмени доказателства решения по АНД № 47/2020 г.
по описа на РС – Казанлък и по АНД № 324/2020 г. по описа на РС – Дупница
се установява, че съдилищата са отменили издадени против жалбоподателя
наказателно постановление и електронен фиш за нарушения по ЗДвП поради
недоказаност на авторството на нарушенията. И в двете
административнонаказателни производства авторството на жалбоподателя
било установено въз основа подадена декларация от собственика на
3
автомобила и приложени към декларацията фотокопия от свидетелството за
управление на МПС и личната карта на жалбоподателя.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя,
показанията на свидетеля Д. И. Д. и приетите писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Електронният фиш е обжалван в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. Жалбата
е подадена чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва
електронния фиш и е изпратена до компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Електронният фиш съдържа предвидените в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити и е издаден по утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец. В процесния фиш има данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й плащане. В него не са посочени конкретен
издател, информация за реда на обжалване, дата на издаване, но такива
реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
От приложените на л. 24 и л. 25 от делото разпечатки „Преглед фиш” е
видно, че фишът е издаден на 03.01.2020 г., т.е. 15 дни след получаване /на
18.12.2019 г./ на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на
заснетото МПС Д. И. Д. с данни за лицето, извършило нарушението – И. С. Д.
/л. 18/ и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство /л. 20/. В случая шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не тече
от заснемане на нарушението с техническото средство, а от датата на
4
получаване на декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, тъй като на тази дата е
открит нарушителя. Поради това фишът е издаден преди изтичане на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
От приетата като доказателство снимка № S0000760F009, изготвена с
автоматизирано техническо средство с № 00209D33F1A0 /л. 22/,
представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия
хартиен носител, се установява, че на 03.11.2019 г. в 11:56 часа при км
153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег.
№ ******** се е движел със скорост 102 км/ч. Видно от приетата като
писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната
маркировка на път I-4 в участъка от км 151+000 до км 156+000 /л. 58-л. 60/,
посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към
гр.Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км
153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата
схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се
намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което
е била монтирана стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580”
/км 153+337/. Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката
от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила. От
друга страна, от данните в т.1.4 на Методическите указания за реда за работа
със стационарна система „MultaRadar SD 580” /л. 30–л. 32/ се установява, че
дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно
намиращият се в момента на заснемане на нарушението автомобил на
позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на
стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.
От приетото предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016 г. от началника
на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Велико Търново до директора на
дирекцията /л. 28/ и от данните на интернет страницата на МВР,
общодостъпна на адрес
http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че
мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като
място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-
5
радарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в
„Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.
От приетото удостоверение 10.12.4888, издадено от БИМ /л. 29/, се
установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система
„MultaRadar SD 580”, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е
измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за
одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и
включва датата на установяване и заснемане на процесното нарушение. От
протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г. /л. 27/ е видно, че
използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е
преминала последваща метрологична проверка, при която е установено
съответствие с изискванията.
Независимо от изложеното по - горе обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен по същество, тъй като авторството на нарушението не е
установено по несъмнен начин.
Обжалваният електронен фиш е издаден въз основа на подадена
декларация от собственика на заснетия лек автомобил Д., в която за водач на
заснетия автомобил по времето и на мястото на нарушението е посочен
жалбоподателят Д. В показанията си пред съда Д. посочва, че той лично
никога не е предоставял автомобила си на жалбоподателя Д. и не го познава.
От тези показания се установява и, че изявлението на Д. в подадената
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП възпроизвежда не лично възприети от
него факти и обстоятелства, а устни твърдения на работещите в заложна къща
в гр. ********, на които бил оставил автомобила си за продажба. По аргумент
от разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП и декларацията по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП собственикът следва да посочи лицето, на което непосредствено и
лично е предоставил автомобила си, а не посочено от това лице/а друг водач.
Само при изпълнение на това изискване декларацията по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП би се ползвала с предвидената в чл. 313, ал. 1 от НК наказателноправна
гаранция за вярност на декларираните обстоятелства и съответно би
6
представлявала годно доказателствено средство за установяване на
авторството на заснетото с техническото средство нарушение. Доколкото в
процесния случай посоченото изискване не е изпълнено, подадената от Д.
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП следва да бъде изключена от
доказателствения материал по делото.
От останалите събрани доказателства не може да се изведе несъмнен
извод, че процесното нарушение е извършено от жалбоподателя Д. От
приетите като писмени доказателства решения по АНД № 47/2020 г. по описа
на РС – Казанлък и по АНД № 324/2020 г. по описа на РС – Дупница се
установява, че съдилищата са отменили издадени против жалбоподателя
наказателно постановление и електронен фиш за нарушения по ЗДвП поради
недоказаност на авторството на нарушенията. И в двете
административнонаказателни производства авторството на жалбоподателя
било установено въз основа подадена декларация от собственика на
автомобила и приложени към декларацията фотокопия от свидетелството за
управление на МПС и личната карта на жалбоподателя. От решението на РС –
Дупница е видно също така, че жалбоподателят е подал жалби в районните
прокуратури в Дупница и Казанлък за неправомерно използване на копия от
личните му документи. Жалбата на Д. до РП – Казанлък е изпратена на РП –
Велико Търново, видно от писмо № 665/01.12.2020 г. /л. 73/, като има
образувано досъдебно производство № ЗМ-111/2020 г. по описа на ОД на
МВР – Велико Търново, пр. преписка № 665/2020 г. на ВТРП, за
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Приетите множество медицински документи относно влошеното
здравословно състояние на жалбоподателя Д., който страда от диабет,
хипертонично сърце, стенокардия, вторични коксартрози, последици от
мозъчен инфаркт, хиперплазия на простатата, силно увредени зрение и слух
също разколебават административнонаказателното обвинение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се
изведе несъмнен извод, че по времето и на мястото, посочени в обжалвания
фиш, заснетият лек автомобил е бил управляван от жалбоподателя. Други
доказателства в подкрепа на обвинението против Д. не са събрани.
Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш следва
7
да бъде отменен като незаконосъобразен поради недоказаност на авторството
на нарушението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3287683, издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на И. С.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ************, е наложено
административно наказание - глоба в размер на 300 лв. /триста лева/ на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8