Р Е Ш Е Н И Е
26.02.2010 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при ЗАКРИТИ ВРАТА от 04.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Р. М. и с участието на прокурора...................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 528 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от Семейния Кодекс.
Ищцата М. С. Д., xxx, сочи, че с ответника сключили граждански брак на 22.11.1987 година, с акт за граждански брак № 432/22.11.1987 година в град Монтана. Бракът е първи и за двама им. От този брак имат родено дете – С. М. Д., роден на xxx година.
Отначало семейният им живот започнал нормално, но впоследствие между тях настъпили непреодолими противоречия, единствената причина за което е злоупотребата му с алкохол. В това му състояние и налагал психически тормоз, злепоставял я пред роднини, приятели и колеги. Не се е грижил материално за семейството, най-вече за сина им. Всичките му доходи се харчели за покупката на алкохол. Живели в дома му в с. М.. Всичко това довело до фактическата им раздяла през 1994 година. От тогава напуснала семейното жилище и отишла да живее при нейните родители в град Монтана, за да и помагат при отглеждането на сина им и оттогава живеят поотделно. Всеки от тях води свой, отделен от живота на другия живот. Продължителната фактическа раздяла още повече задълбочила отчуждението им и довела до окончателното дезинтересиране от брака. Липсата на съвместно поемане на грижи за семейството довела до окончателно разпадане на семейната на семейната общност между тях. Няма възможност да настъпи промяна в отношенията им към заздравяване на брака, поради което желае същия да бъде прекратен.
Моли съда да постанови решение, с което се прекрати брака им с допускане на развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията им по вина на ответника при условията на чл. 49 ал. 1 от СК, родителките права по отношение на непълнолетното дете С. М. Д. да бъдат предоставени на нея, а ответника да се определи подходящ режим на лични отношения; да бъде осъден ответника да плаща на сина им С. М. Д., със съгласието на майката м. С. Д. ежемесечна издръжка в размер на 80.00 лв., считано една година назад от завеждане на исковата молба до настъпването на законоустановени причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане; СИО не притежават, което да е обект на подялба. Тя и детето ще ползват жилището на нейните родители в град Монтана. След прекратяването на брака, ако съпругът и не възразява, желае да запази брачното си фамилно име Д..
Моли съда да и се присъдят и направените в производството разноски и адвокатско възнаграждение, които се възложат в тежест на ответника.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направено е искане за събиране и на гласни такива за установяване обстоятелствата в исковата молба.
Ответникът М. Д. xxx, в срока, предвиден в чл. 131 ал. 1 ГПК не взема становище по иска, с което преклудира възможността си да направи това в по-късен момент.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Дирекция “Социално подпомагане” град Монтана взема становище. Считат, че съда ще постанови решението си, което в максимална степен ще бъде съобразено с интереса, мнението, желанието и индивидуалните потребности на детето С. М. Д., което се отглежда в сигурна и спокойна среда, като е препоръчително и двамата родители да комуникират и контактуват както с него, така и по между си за цялостното му развитие.
Съдът, след като прецени доводите на ищцата, доказателствата по делото, в тяхната логична връзка, съблюдавайси правилото на чл. 235 ГПК, намира за установени средните обстоятелства:
Установено е, че страните: М. С. К. и М. Д. Д., са сключили граждански брак, признат единствено за законен, като официален такъв в Република България на 22.11.1987 година, за което е съставен Акт за граждански брак № 432 от 22.11.1987 година на Община Монтана, съгласно данните от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 22.11.1987 година, като съпругата е приела да носи фамилното име Д..
Установено е също така, че в брачните отношения се е появило напрежение и дезинтересиране към другия, в резултат на което са и във фактическа раздяла от 1994 година.
Настъпилата фактическа раздяла задълбочила отчуждаването между съпрузите и довела до окончателното разкъсване на брачните връзки.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, омраза, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността, а и дългогодишната фактическа раздяла между съпрузите – повече от 15 години, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. От разпитаната в качеството на свидетел Е. Л. Д., чийто показания съда кредитира като истинни и обективни, сочат, че съпрузите са разделени повече от 1994 година. Известно и е за злоупотребата с алкохол от ответника, за лошото му отношение към нея и детето и безотговорността му към създаденото семейство, без грижа както за материалното осигуряване на семейството, така и без мисъл и грижа за роденото от брака дете, което единствено може да потърси по телефона след погълнато значително количество алкохол.
Личните съпружески отношения са по начало от нравствено и емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост, откровеност.
В конкретния случай формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание, обективно е разрушен в основата си и физически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата на любов не може да се вмени никому във вина.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между М. С. Д. и М. Д. Д. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от живота на партньора, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК се явява основателен.
ОТНОСНО ВИНАТА
Твърденията на ищцата за виновното поведение на съпругът и относно липсата на интерес към нея и семейството, се потвърдиха.
А събраните в процеса гласни доказателства, сочат на извършено брачно провинение от страна на ответника в тази насока.
Тези обстоятелства са от съществено значение за установяване поведението и безотговорното отношение на ответника не само към съпругата му, но и към роденото от брака дете.
Текстът на чл. 14 СК, озаглавен “Взаимност между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. ” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него.
Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството. Общата грижа за семейството е от особена важност за изграждането на отношения не само на обич, разбирателство, толерантност, но и за материалното обезпечаване и добруване на създаденото вече семейство. Липсата на мисъл, грижа, ангажираност, отговорност към това семейство се счита също за брачно провинение.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, ответникът е ангажирал брачната си вина с безотговорното отношение към семейството, без да е проявил необходимата грижа, зачитане и внимание към съпругата си и без да се е съобразил за влиянието на поведението му, което я е наранило дълбоко.
Не без значение е и обстоятелството на фактическа раздяла – повече от 15 години, през което време не се установи съпрузите да са положили каквито и да било усилия за заздравяването на брака си, да са успели, макар и чрез взаимни отстъпки, направени компромиси, променено отношение, да се опитат да преодолеят и дори да простят болките и обидите, а с поведението си ответникът явно е причинил такава болка и обида, която тя не е могла да преодолее, обуславя извода в насока, че виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство има ответникът.
Обстоятелството, че освен че не отговори на връчената му искова молба и не взе становище по иска, а и не явяването на насроченото съдебно заседание, сочи действително на отчуждеността и безразличието и безотговорността към семейството, което бе красноречиво проявено от негова страна. А и явно честата употреба на алкохол и невъзможността да се проведе нормален, човешки разговор, в който да се изяснят нещата между съпрузите, е накарало ищцата да преустанови всякакъв контакт и опит да бъде заздравен бракът им.
От брака има ненавършило пълнолетие дете, поради което следва да се разглежда въпросът и за предоставяне упражняването на родителските права, режим на лични контакти с другия родител и издръжката на детето.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ
Установено е, че по време на брака са родено едно дете – С. М. Д., роден на xxx година, което от фактическата раздяла на своите родители живее с майка си в град Монтана, поела единствено сама отглеждането, възпитанието и издръжката му.
Освен това, разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК, която е и императивна норма, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
До навършване на пълнолетие родителите са длъжни да издържат децата си.
Не се анжажираха доказателства за реализиране месечни доходи от страна на ответника. Не без значение е обстоятелството, че е в трудоспособна възраст, няма навършени 52 години, не се ангажираха доказателства за наличие на сериозен здравословен проблем или заболяване, а така също и задължение за издръжка на други лица, алкохолната зависимост, не е основание за неприсъждане на издръжка за роденото от брака дете.
Предвид горното, съдът счита, че следва да предостави за упражняване родителските права по отношение на детето С. на майката, а бащата да заплаща месечна издръжка на него, със съгласието на майка им.
За месечната издръжка на детето са необходими средно по 200.00 лв., за задоволяването му на най-належащите нужди, без луксозните такива, от храна, дрехи, облекло, учебни пособия и за лични средства, от които бащата да заплаща по 80.00 лв., а останалата част да се поеме от майката, която издръжка е и в рамките на законоустановения размер. Издръжката следва да бъде присъдена от 12.11.2008 година, така както е заявена, с оглед не ангажиране доказателства, в тежест на ответника, да е дават такава на детето си от 1994 година насам.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, за което не се установи чия собственост е, а от него са се разделили, е в с. М., обл. Монтана, и следва да се предостави за ползване от М. Д. Д..
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
По отношение фамилното име след прекратяването на брака, което ще носи ищцата, съдът намира, че с допускането на развода и прекратяването на брака между страните отпадат основанията, поради която тя е приела да носи фамилното име на съпруга си, но не възразяването от страна на съпругът тя да запази брачното си фамилно име е предпоставка за не допускане на неговата промяна, като за в бъдеще тя ще продължава да носи фамилното име Д..
При този изход на делото, се дължи по сметка xxxопускането на развода от 25.00 лв. ; 115.20 лв. за определения размер на месечната издръжка и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите и разноските, платими от ответника.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени от ищцата в хода на процеса.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между М. С. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx и М. Д. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx, и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 22.11.1987 година с Акт № 432 от 22.11.1987 година на Община Монтана, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има съпругът М. Д. Д..
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в с. М., община Чипровци, обл. Монтана се предоставя за ползване на М. Д. Д..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение на роденото от брака дете С. М. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, на МАЙКАТА М. С. Д..
Местоживеенето на детето С. е при майката, на адрес: град Монтана, ЖК xxxx .
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на С. М. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, със съгласието на майката М. С. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, в размер на 80.00 лв., считано от 12.11.2008 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до окончателното и изплащане, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата М. Д. Д. с детето С. М. Д. както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа по местоживеене на детето, както и да го взема при себе си един месец през лятото, който не съвпада с платения отпуск на майката.
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата, която ще продължава да носи фамилното име Д..
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx, да заплати държавна такса за допускането на развода и прекратяването на брака в размер на 40.00 лв. ; 115.20 лв. за определения размер на месечната издръжка и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx, да ЗАПЛАТИ на М. С. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx, сумата от 525.50 лв. за направените от нея разноски в хода на процеса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: