РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Перник, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500288 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от Агенция „Пътна
инфраструктура“ -София срещу решение № 160/20.02.2025 г., постановено по гр. д. №
555/2024г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което съдът на основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е осъдил Агенция „Пътна
Инфраструктура“, гр. София да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
********* сума в размер на 1805,89 лева, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 13.10.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението, представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ и ликвидационни разходи по щета, заведена при ищеца под №
***, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на 420,95
лева в периода от 23.08.2021 г. до 12.10.2023 г. и е отхвърлил изцяло като
неоснователен предявения обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл.
258 от ЗЗД, кумулативно обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* за осъждане на „Автомагистрали“ ЕАД с
ЕИК ********* да му заплати 2226,84 лева, формирана от сбора - главница в размер на
1805,89 лева, ведно със законна лихва от депозиране на иска – 23.11.2023 г. на
основание сключения договор между страните и обезщетение за забава в размер на
420,95 лева в периода от 23.08.2021 г. до 12.10.2023 г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които
жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че неправилно
и в противоречие с материалния закон районният съд е приел за установен твърдения
1
от ищцовото дружество механизъм на ПТП, като в тази връзка се навеждат доводи за
липса на доказателства и доказателствени средства извън показанията на водача на
МПС, като се поддържа, че длъжностното лице, съставило представения констативен
протокол за ПТП, не е било пряк свидетел на същото. Твърди, че заключението на
приетата по делото САТЕ е базирано на предположения. Оспорва наличието на
противоправно деяние, осъществено от лица, на които въззивният жалбоподател -
ответник пред първоинстанционния съд, е възложил работа. Твърди, че с оглед
констатираните щети по МПС неоснователно районният съд е приел, че дивото
животно, причина за ПТП, не се е движело в момента на удара. Излага доводи, че в
случая е налице случайно събитие. Навежда, че водачът на МПС се е движил в
нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП с несъобразена с пътните условия и обстановка скорост,
като в тази връзка поддържа релевирано възражение за съпричиняване. Поддържа, че
по делото са установени всички правнорелевантни факти, относими към
основателността на предявения обратен иск. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение, за отхвърляне на предявения главен иск, респ. за уважаване на обратния иск
срещу третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Дженерали Застраховане“ АД
е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е изложила подробни
аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно
решение. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца-„Автомагистрали“ ЕАД, е
депозирало становище за неоснователност на въззивната жалба, като моли за нейното
отхвърляне.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:
По главния иск:
РС-Перник е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В разглеждания казус искът е предявен срещу ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“, в качеството й на носител на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради виновно бездействие на нейни служители по
обезопасяване на участък от магистрала "Струма", част от републиканската пътна
мрежа.
От приетата като писмено доказателство по делото застрахователна полица се
установява, че към датата на процесното ПТП между ищеца и собственика на лек
2
автомобил " „Опел Инсигния Спорт Турър СВ“, ДК № *** е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Каско на МПС".
По делото е представен протокол за ПТП № ***, съставен в 22.10 часа от
длъжностно лице при ОД на МВР-Перник, за настъпило ПТП на същата дата в 21.00
часа, в който е описано, че водачът на процесното МПС, при движението си по АМ –
Струма в посока от гр.Дупница към гр.София блъска дива котка /рис/, което пресича
пътното платно, с което реализира ПТП. В протокола е отразено, че щетите по
процесното МПС са предна броня, предна решетка, теч от двигателен отсек и др. От
приетите по делото писмени доказателства – уведомление за щета № ***/23.02.2021 г.
с посочени щети – предна броня, предна решетка, теч от преден двигателен отсек;
опис – заключение за щета; фотоснимки, приемо-предавателен протокол от 25.02.2021
г.; фактура от 12.04.2021 г. и платежно нареждане от 13.04.2021 г., се установява, че
застрахователната претенция е заведена от собственика на лек автомобил „Опел
Инсигния Спорт Турър СВ“, ДК № *** до застрахователя ищец, като последния е
заплатил застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите от
застрахователното събитие в общ размер на 1790,89 лв., както и 15 лева
ликвидационни разходи, въз основа на валидния към момента на настъпване на
процесното ПТП застрахователен договор, сключен между ищеца и собственика на
увредения автомобил.
Въззивният съд споделя доводите на въззивника, че приетият по делото протокол
за ПТП е частен документ относно механизма на произшествието. Неоснователно
обаче е възражението в жалбата, че механизмът на ПТП и причинно-следствената
връзка не са установени по делото. От приетия по делото протокол за ПТП се
установява наличието на щети по процесния автомобил, неговото местоположение,
както и местоположението на дивата котка след инцидента, което се потвърждава и от
показанията на свидетеля М. В тази си част протокола за ПТП е официален
свидетелстващ документ, тъй като, видно от същия, длъжностните лица са посетили
мястото на настъпване на ПТП и са установили горните обстоятелства лично в
рамките на служебните си задължения като длъжностни лица. Следователно в тази си
част за горните обстоятелства протоколът има материална доказателствена сила.
Механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка, за които протоколът за
ПТП няма материална доказателствена сила, се установяват от приетата по делото
експертиза, както и показанията на свидетеля. Видно от приетата и неоспорена от
страните съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна
и обективно дадена, вещото лице дава заключение, че описаните щети на процесния
автомобил могат да бъдат получени при ПТП, отразено в протокол за ПТП № *** и се
намират в причинно-следствена връзка с него. От експертизата се установява, че
общият размер на причинените щети към датата на настъпване на ПТП по средни
пазарни цени възлиза на 1795,11 лв., която е по- голяма от претендираната сума от
1790,89 лева. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че от приетата по
делото САТЕ не се установява категорично механизма и причинно-следствената
връзка. Вещото лице подробно и обосновано е изложило какви материали е
използвало и как е направило експертните си изводи. Съдът намира заключението за
обосновано и компетентно дадено. Същото кореспондира и с показанията на свидетеля
И. М., във връзка с изложения от него механизъм на ПТП, които показания настоящата
инстанция кредитира, тъй като същите са подробни, последователни, логични и
непротиворечиви, като същите съответстват на останалия доказателствен материал.
По делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че
3
водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метрологични
условия. Съдът намира, че свидетелят като водач на МПС не е заинтересуван от изхода
на делото, доколкото се касае до претенция на суброгиралия се в правата на
увреденото лице кредитор, което се предхожда от извършено спрямо застрахованото
лице плащане. Съгласно данните по делото, вещото лице е изчислило, че водачът на
МПС е предприел изпреварване с минимално по – висока скорост (10 км/ч.) от тази на
изпреварваните тирове, които са се движили с 70 км/ч., а скоростта на автомобила е 80
км/ч. Вещото лице е изчислило, че с оглед шофирането на „къси светлини“ водачът е
могъл да възприеме обект на пътното платно на не повече от 55 м. от дясната си
страна и на не повече от 58 м. от ляво, а предвид скоростта му на движение опасната
зона за спиране е 78,13 м., поради което той не би могъл да спре пред неосветен обект,
разположен на платното при тази скорост.
Налице са и предпоставките по чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
Агенция "Пътна инфраструктура". Обемът на суброгационното право включва както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, така и
правата на увредения по чл. 47 – 49 от ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за
чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Отговорността е по чл. 49 от ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано
правило и вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори пред
настоящата инстанция, че пътят, на който е реализирано произшествието
(Автомагистрала "Струма ", в района на гр.Перник, при км.30+600), е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Като
вид изключителна държавна собственост автомагистралите се управляват от АПИ, а
управлението им включва и организиране, възлагане, финансиране и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението,
ремонта и поддържането на пътищата, както и организиране, и осъществяване защита
на пътищата, вкл. и на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя- чл. 19, ал.
1, т. 1 от ЗП. Съгласно т. 14 от § 1 от ДП на ЗП, "поддържане на пътищата" е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Съгласно чл. 3, ал. 7, т. 6 от ЗП автомагистралите са национални обекти. Те са
специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни
средства с високи скорости и една от основните им характеристики е че са
обезопасени с предпазна телена ограда, която съставлява вид пътна принадлежност
според определението на § 1, т. 4 от ДР на ЗП. Републиканските пътища съгласно чл.
19, ал. 1, т. 1 от ЗП се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно чл.
30, ал. 1 от ЗП, дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура".
Задължение на АПИ е да поддържа всички елементи на пътя, в това число предпазната
ограда, която се поставя винаги и по цялата дължина на магистралите съобразно чл.
89, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. за проектиране на пътища,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и основната и
функция е да не допуска навлизането на животни или пешеходци на платното. Дивото
животно, оказало се на платното, без значение как е влязло на магистралата, е резултат
от неизпълнение на задължението на Агенцията да осигури и поддържа ограда, такава,
че тя да изпълнява функциите си пълноценно. Без значение е дали това е станало в
резултат на конкретно, установимо неизпълнение на задълженията на определен
4
служител на агенцията, или се дължи на организацията на дейността й. От
доказателствата по делото се установява, че в резултат на противоправното
бездействие на лицата, на които ответникът е възложил поддръжката и осигуряването
на сигурността на магистралата, в процесния пътен участък е попаднало
неконтролируемо и безстопанствено животно, което е недопустимо с оглед
безопасността и в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно
движение по високоскоростен път, какъвто е магистралата. В случая пътят и неговите
принадлежности (предпазната телена мрежа) в района на инцидента, дори и да са били
в изправно състояние, то безспорно причината за вредите е ударът с намиращата се на
пътното платно дива котка, като в този случай Агенция "Пътна инфраструктура" носи
отговорността за последиците от нерегламентираното присъствие и преминаване на
животни в района на инцидента. В случая е без фактическо и правно значение на кое
конкретно място животното е проникнало през монтираната защитна оградна мрежа на
магистралата и съответно кое длъжностно лице евентуално носи вина и отговорност за
това.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че е осъществен фактическият състав
на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, като вредоносният резултат се намира в
причинна връзка с виновното и противоправно бездействие на служители на
ответника, на които е била възложена работа по поддръжка на магистралата и
осигуряване на нейната сигурност, като не е необходимо да се изследва и установява
въпроса за евентуалните действия и/или бездействия на конкретните лица, на които
работата е била възложена от Агенция "Пътна инфраструктура". Ответникът отговаря
за вредите, произтичащи от действията или бездействията на лицата, натоварени с
извършването на конкретна работа, независимо дали е установено кой конкретно
измежду тях е причинил вредата /т. 7 от ППВС № 7/1959 г./. Служителите на Агенция
"Пътна инфраструктура" са били длъжни да осъществяват дейността по поддържането
на процесния участък /30 км + 600 м. / от автомагистрала "Струма", като не допуснат
по никакъв начин появата на безстопанствено животно на платното на
високоскоростния път, предназначен за движение само на моторни превозни средства.
Фактът, че дивото животно- рис, се е намирало в момента на удара с лекия автомобил
на автомагистралата, е достатъчен, за да установи наличие на противоправно
поведение, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на определените по закон
задължения във връзка с организиране и осъществяване защитата на
принадлежностите на пътя – така решение № 122 от 16.11.2017 г., по гр. д. №
5185/2016 г. на III г. о. на ВКС. Въззивният съд намира, че в настоящия случай не може
да се касае и за случайно събитие, което да обоснове освобождаване на ответника от
отговорност. В решение № 47 от 24.06.2020 г. по гр. д. № 3349/2019 г., ГК, ІІІ ГО на
ВКС е прието, че "случайното събитие" съставлява непреодолимо, непредотвратимо,
непредвидимо обстоятелство - което длъжникът нито е предизвикал, нито е могъл, а и
не е бил длъжен да предвиди (т. е. обстоятелство, което настъпва независимо и
въпреки волята му); необходимо е не само да е настъпило събитие и неговото
настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника, но и то да създава, да
причинява невъзможността за изпълнение - да е толкова непредотвратимо, че изцяло
го осуетява - макар длъжникът да е положил грижата, която е трябвало да положи, за
да осъществи дължимия резултат. В разглеждания случай е налице неизпълнение на
възложената по закон работа на ответника, а именно общото законово задължение по
чл. 30 вр. чл. 19 от ЗП на задължението за поддържане на републиканската пътна
мрежа, което включва и изключване на нахлуването на пътното платно на
безстопанствени животни, чрез надлежно обезопасяване на същото. Нахлуването на
5
животно на платното, което съдът прие за доказано, води до извод за настъпване на
събитие, изключването на което, е възложено на ответника Агенция "Пътна
инфраструктура" по закон, т. е не съставлява случайно събитие, което да изключва
вината.
В обобщение, от събраните доказателства се установява несъмнено, че е
реализиран фактическият състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД, поради което регресната отговорност на ответника следва да бъде ангажирана. От
доказателствата се установява, че това следва да бъде сторено за сумата от 1805,89
лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.10.2023
г. до окончателно изплащане на задължението, представляваща сбор от изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и ликвидационни разходи по
щета, заведена при ищеца под № ***, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
обезщетение за забава в размер на 420,95 лева в периода от 23.08.2021 г. до 12.10.2023
г.
По обратния иск:
Неоснователна е въззивната жалба и по отношение на обратния иск срещу
„Автомагистрали“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 5 от представения по делото Договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-38 1/01.03.2018 г. с възложител АПИ и изпълнител -„Автомагистрали“
ЕАД, с предмет:Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации/ на АМ „Люлин“ и АМ „Струма“ от
км 0+000 до км.56+170 включително, и принадлежащите пътни връзки, охрана на
пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, на територията
на ОПУ – София, ОПУ-Перник и ОПУ-Кюстендил, стопанисвани от АПИ, който
безспорно е действал към момента на настъпване на ПТП, дейностите по поддържане
на пътя се извършват след изрично възлагане с месечни, допълнителни и извънредни
задания /чл. 5 от договора, Раздел I "Дефиниции", т. 8 и т. 14/. В случай на настъпване
на непредвидени обстоятелства съгласно т. 14, раздел "Дефиниции", възложителят има
право да възлага писмено възникналите работи, които са пряко свързани с
проходимостта на пътя и осигуряване безопасността на движението, като
изпълнителят е длъжен да започне незабавно изпълнението на разпоредените работи.
Няма данни на третото лице да са възлагани дейности по обезопасяване на пътя от
преминаване на животни чрез извънредно задание, вкл. и не са ангажирани
доказателства за възлагане на дейностите по поддържане на процесния пътен участък с
месечни или допълнителни задания, което е предвидено като част от задълженията на
възложителя по чл. 9, ал. 3 от договора. Твърдяното неизпълнение на довогора от
страна на изпълнителя не се установява и чрез тълкуване на чл. 12, ал. 5 и ал. 7,
доколкото и в тях е посочено, че задълженията се изпълняват в рамките на
предоставените права по договора, съобразно останалите негови клаузи, т. е. след
съответно задание. Противното би означавало със самото сключване на договора върху
изпълнителя да бъде прехвърлена изцяло отговорността по поддържане и
обезопасяване на процесния пътен участък и задължението за осъществяване на
цялостен надзор върху автомагистралата, каквато не е целта на договора. Уговорените
в него неустойка за лошо и/или неточно изпълнение, както и че за всички случаи на
констатирани нарушения и/или неизпълнение на задълженията по чл. 12 /чл. 21, ал. 1/,
или това, че за причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на
неизпълнение или некачествено изпълнение, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност /чл. 28/, не обуславят друг извод, тъй като, за да се
6
определи дали е налице неизпълнение, трябва да са ясно отграничени конретните
задължения на изпълнителя, които в случая не са предварително определени в самия
договор и липсват данни за същите. При преценка основателността на иска по чл. 79
ЗЗД съдът намира, че не е налице неизпълнение на договора от ответника по обратния
иск, което да е довело до процесното ПТП и претърпените вреди.
С оглед изложените съображения и поради недоказаност на основната
предпоставка по предявения обратен иск по чл. 79 ЗЗД - неизпълнение на договора от
ответника по иска, което да се намира във връзка с процесното ПТП, същият като
неоснователен следва да бъде отхвърлен, в какъвто смисъл е и обжалваното решение.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК,
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Цената на иска е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160/20.02.2025 г., постановено по гр. д. №
555/2024г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* разноски за въззивното производство в
размер на 100 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Автомагистрали“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
бул. „Цар Борис III №215, ет.4, на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр. София.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8