№ 1453
гр. Варна, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря М. Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110101299 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск от „****” АД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****” № 2, ет.5 против Д.
И. Щ., с ЕГН **********,за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответницата за
сумите, както следва: 84.87 (осемдесет и четири евро и осемдесет и седем
евроцента), представляваща падежирала главница по Договор за Заем Бизнес
кредит е Клиентски **** от 21.09.2018 год., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 17.06.2022г.,
сумата от 3150.78 (три хиляди сто и петдесет евро и седемдесет и осем
евроцента) по чл. 2.3, (а) и (b), представляваща падежирала договорна лихва
по смисъла на Приложение №1- Погасителен план от 22.09.2019 г. до
21.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК №4217/07.07.2022г. по ч.гр.д. № 7735/2022г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
Твърди се, че между „****“ АД като „Заемодател“, с ЕИК **** от една
страна и ЕТ „****.”, с ЕИК **** като „Заемополучател“ и Д. И. Щ. с ЕГН
**********, ****, с ЕГН ********** като „****“ от друга страна, е сключен
1
Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски **** от 21.09.2018 год. с
нотариална заверка на подписите и с главница на заема в размер EUR 4 000
(четири хиляди евро). Срокът за изплащане на Заема, заедно с натрупаната
договорна лихва, 176 (сто седемдесет и шест) месеца. Твърди се, че договорът
е обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот **** per. № ****, дело № 239 от 2018 г., при Нотариус ****
peг. **** в регистъра на нотариалната камара, като ипотекираният имот е
предоставен като обезпечение на заемната сума.
Твърди се, че съгласно чл. 2.1, б. (b) от Договор за Заем Бизнес кредит -
Клиентски № **** от 18.05.2018 год. уговорената главница на Заема, в размер
на EUR 4 000 (четири хиляди евро) се отпуска на етапи. Съгласно първи етап,
уреден в чл. 2.1, б. (Ь), т. (i), при подписване на Договора за заем и с цел
финансово подпомагане на Заемополучателя, преди учредяване на
необходимите обезпечения се отпуска част от уговорения Заем в размер на
EUR 337.35 (триста тридесет и седем евро и тридесет и пет евро цента),
равняващи се на BGN 659.80 (шестстотин петдесет и девет лева и осемдесет
стотинки), като посочената сума се усвоява целево по следния начин съгласно
чл. 2.1, б. (b), т. (i) и представлява сбор от посочените по-долу разходи, които
са за сметка на Заемополучателя, свързани със сключването на Договора за
заем и учредяване на предвиденото в него обезпечение. Втори етап: В срока
по чл. 2.2. се удържа сума в размер на EUR 185.06 (сто осемдесет и пет евро и
шест евро цента), която сума представлява сбор от неизплатена главница и
редовна лихва по падежиралата на 18.09.2018 г. вноска № 4 по смисъла на
Приложение 1 - Погасителен план от Договор за заем Бизнес кредит с
Клиентски **** от 18.05.2018 г. и Анексите към него. Сумата се предоставя от
„****“ АД като Заемодател за погасяване на горепосочените задължения на
Заемополучатля съгласно приложената хронологична ведомост. Трети етап: В
срока по чл. 2.2. се удържа сума в размер на EUR 1840.22 (хиляда осемстотин
и четиридесет евро и двадесет и два евро цента), която сума представлява
неизплатен остатък от еднократно обезщетение за предизвикан риск за
Заемодателя, а именно неизпълнение от страна на Заемополучателя на
задължението по чл. 4.1. б. (g), във връзка с чл. 4.1. б. (j) от Договор за заем
Бизнес кредит с Клиентски **** от 18.05.2018г. и Анексите към него -
несключване на имуществена застраховка на имуществото, предмет на
Обезпечението, покриваща всички рискове, които обичайно са предмет на
2
застраховане в търговската практика, включително но не само кражба, пожар,
земетресение и наводнение, която застраховка е трябвало да бъде сключена в
срок до 90 (деветдесет дни) от подписване на Договор за заем Бизнес кредит с
Клиентски **** от 18.05.2018 г. Четвърти етап: В срока по чл. 2.2. се удържа
сума в размер на EUR 18.11 (осемнадесет евро и единадесет евро цента), която
сума представлява неизплатена неустойка за забава, начислена до 19.09.2018 г.
по смисъла на чл. 2.3. б. (с) от Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски
**** от 18.05.2018 г. и Анексите към него, при неизпълнение на което и да е
имуществено или неимуществено задължение по Договора на съответната
дата на падеж.
Твърди се, че съгласно чл. 2.1.6. (Ь), т. (ii) и чл. 2.2. б. (a) T.(i) от
Договора за заем след предоставяне на сумите по описаните по-горе етапи и
учредяване на първа по ред договорна ипотека, Заемодателят отпуска
останалата сума от Заема в размер на BGN 3,167.00 (три хиляди сто шестдесет
и седем лева) по посочена в Договора за заем сметка на Заемополучателя за
оборотни средства. Съгласно чл. 2.2. б. (с) от Договора за заем за целите на
Договора е достатъчно в срока по чл.2.2.(а) сумата от Заема да е наредена от
Заемодателя, дори и сметката по чл.2.2 (Ь) да не е заверена.
Твърди се, че заемодателят е изпълнил изцяло, точно и добросъвестно
задълженията си по Договора за заем, като видно от представените
доказателства е отпуснал заемната сума в срок, съобразно горепосочените
етапи и съгласно уговорения за това начин. Съгласно Погасителния план към
Договора Заемополучателят има задължение за периодични месечни
плащания в размер на EUR 101.31 (сто и едно евро и тридесет и един
евроцента),дължими на двадесет и първо число , считано от 21.10.2018 г.
включително. След сключване на договора по посочената в същия сметка на
Заемодателя - „****“ АД не са постъпили пълни плащания по претендиралите
и падежиралите вноски.
Твърди се, че поради продължаващото бездействие от страна на
длъжниците по заплащане на дължимите суми по Договора за заем,
Заемодателят използва правото си да предприеме действия по принудителното
събиране на дължимите към него суми и подава заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Със
заявлението „****“ АД е поискало осъждане на ЕТ "****.", в качеството му на
3
Заемополучател, Д. И. Щ., в качеството й на Солидарен и Ипотекарен
длъжник, да заплатят падежирали и изискуеми суми за главница и договорна
лихва.
Твърди се, че във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д.
№7735/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 49 състав. Със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
08.07.2022 г., издадена по ч.гр.д.№7735/2022 г. по описа на Районен съд - гр.
Варна, 49 състав, съдът е уважил изцяло (с изключение на претендираното
юрк. възнаграждение, което е уважено до 50 лв.) подаденото заявление, издал
е Изпълнителен лист от 08.07.2022 г. и е осъдил солидарните длъжници да
заплатят в полза на „****“ АД претендиралите суми.„****“ АД е уведомено,
че срещу заповедта и издадения към нея изпълнителен лист е подадено
възражение от длъжниците. С приложеното към същото съобщение съдът
указва на заявителя за възможността в едномесечен срок от получаване на
съобщението да предяви иск за установяване съществуването на вземането.
Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват по основание и размер. Не се оспорва сключване на
процесния договор за заем. Твърди, че за процесния договор приложение
следва да намерят разпоредбите на ЗПК, доколкото договорът е
потребителски. Сочи неговата недействителност на основание чл. 22 ЗПК вр.
чл. 26, ал.1, пр.1 ЗПК. Приема, че е налице неяснота и противоречие със
законовите разпоредби при формиране размера на договорната лихва. Твърди,
че в случая ЕТ е сключил договора не във връзка с търговската си дейност,
тъй като договорът е сключен за погасяване на задължения на ФЛ Д. Щ..
Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата молба се
поддържа.
Ответницата, чрез процесуален представител депозира писмено
становище, с което поддържа доводите и оспорванията направени с отговора.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата,
становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК.
4
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от
ответницата задължения по договор за заем Бизнес кредит - Клиентски ****
от 21.09.2018 год. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. №7735/2022г. по
описа на ВРС, по което е била издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК, срещу която ответницата е подала възражение в срок.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца
установяване на следните твърдени от него като възникнали факти: валиден
договор за заем Бизнес кредит - Клиентски **** от 21.09.2018 год., по който е
предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост
на вземането; дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер;
изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и
индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на
лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От своя страна ответника дължи доказване на наведените положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, че
сключването на договора не е свързано с търговската/ професионалната
дейност на търговеца.
От представените по делото писмени доказателства се установява
следното: На 21.09.2018г. между „****“ АД, вписано като финансова
институция в регистъра по чл.3а от ЗКИ в качество на заемодател и ЕТ ’’****.,
с ЕИК **** като „Заемополучател“ и Д. И. Щ. с ЕГН **********, ****, с ЕГН
********** като „****“ от друга страна, е сключен Договор за Заем Бизнес
кредит - Клиентски **** от 21.09.2018 год. с нотариална заверка на подписите.
В раздел 2 именуван „заем“, страните са уговорили, че заемодателят
поема задължение да предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен
заем с максимален размер от 4хил.евро, който може да се усвои и плати в
левовата му равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането.
Заемодателят се задължава да върне заема заедно с натрупаната по него лихва
по чл.2.3 и чл.2.4. Съгласно чл.2.1, б. „б“, заемополучателят се задължава да
5
ползва целево заема, като усвояването са извършва на пет етапа. При
подписване на договора и с цел финансово подпомагане на Заемололучателя,
преди учредяване на необходимите обезпечения Заемодателя отпуска част от
целия Заем в размер на EUR 337.3S (триста тридесет и седем евро и тридесет
и пат евро цента). Сумата се усвоява целево по следния начин. Сумата от BGN
659.80 (шестстотин петдесет и девет лева и осемдесет стотинки)
представляващи EUR 337.35 (триста тридесет и седем евро и тридесет и пет
евро цента) се удържат при подписване на Договора за погасяване на такса за
юридическо и административно обслужване. Таксата се дължи от
Заемополучателят и покрива всички юридически и административни разходи
свързани със Заема и Обезпечени ята. включително, но не ограничени до
проучване и изготвяне на документи за заем. проучване и изготвяне на
документи за учредяване на обезпеченията. нотариални такси, държавни
такси и други необходими разноски, които са за сметка на Заемололучателя.
Страните се съгласяват, че таксата за юридически и административни разходи
се удържа от Заема, като Заемодателят заплаща или удържа необходимите
юридически и административни разноски, на който са дължими С цел
избягване на всякакво съмнение таксата включва всички юридически и
административни разходи, които са възникнали или са били предвидени към
датата на подписване ма Договора и е дължима в деня на подписване на
Договора Таксата не включва бъдещи разходи, породени от нововъзникнали
или ново узнати факти. Втори етап: В срока по чл 2.2 се удържа сума а размер
на EUR 185.08 (сто осемдесет и пет евро и шест евро цента), която сума
представлява сбор от неизплатена главница и редовна лихва по падежиралата
на 1809.2018 г. вноска № 4 по смисъла на Приложение 1 - Погасителен план от
Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски **** от 18.05.2018 г и Анексите
към него. Трети етап: В срока по чл. 2.2. се удържа сума в размер на EUR
1840.22 (хиляда осемстотин и четиридесет евро и двадесет и два евро цента),
която сума представлява неизплатен остатък от еднократно обезщетение за
предизвикан риск за Заемодателя, а именно неизпълнение от страна на
Заемополучатепя на задължението по чл 4 1 б. (а), във връзка с чл 4 1 6. (j) от
Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски **** от 18.05 2018 г и Анексите
към него - сключване на имуществена застраховка на имуществото, предмет
на Обезпечението, покриваща всички рискове, които обичайно са предмет на
застраховане в търговската практика, включително но не само кражба, пожар,
6
земетресение и наводнение, която застраховка е трябвало да бъде сключена в
срок до 90 (деветдесет дни) от подписване на Договор за заем Бизнес кредит с
Клиентски Ne 5977 от 18.05.2018г.Четвърти етап: В срока по чл. 2.2 се удържа
сума в размер на EUR 18.11 (осемнадесет евро и единадесет евро цента), която
сума представлява неизплатена неустойка за забава, начислена до 19.09.2018 г
по смисъла на чл. 2.3 б. (с) от Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски
№5977 от 18.05.2018 г и Анексите към него, при неизпълнение на което и да е
имуществено или неимуществено задължение по Договора на съответната
дата на падеж. След погасяване на задълженията на Заемололучателя описани
по-горе и учредяване на втора по ред ипотека в полза на Заемодателя и след
като е удостоверено, че върху имота предоставен като обезпечение няма други
вещни тежести с приоритет преди същата ипотеката, остатъка от отпусната
сума се превежда по сметка, посочена от Заемололучателя за оборотни
средства.
Съгласно чл.2.2б.“а“ отпускането на остатъка на заемната следва да се
извърши в срок до три дни от датата, на изпълнение на задължението за
надлежно учредяване на Обезпеченията и извършване на действията,
необходими за създаването на противопоставимост на правата на Заемодателя
по отношение на Обезпеченията спрямо лицето предоставящо Обезпечението
и спрямо трети лица, предоставяне на съответните документи,
удостоверяващи надлежното учредяване на Обезпечението, извършването на
действията по предходната подточка, както и че няма други тежести,
обезпечаващи вземания на трети лица. При учредяване на ипотека се
предоставя удостоверение за тежести, издадено от съответната Служба по
вписванията, а при учредяване на особен залог - справка от Централния
регистър на особените залози.
Съгласно чл. 2.2, б.“б“, т. i, остатъкът от заема следва да се преведе по
конкретно посочена сметка. Съгласно чл. 2.2, б.“б“, т. d, ако заемополучателят
не представи нужните документи и не изпълни условията за окончателното
отпускане на целия заем, посочени в чл. 2.2, б.“а“ в рамките на един месец от
подписване на договора, заемодателят се освобождава от задължението да
предостави заема, при което заемополучателят дължи отметнина в размер на
10% от целия заем, но не по- малко от 10хил.евро. В чл.2.3 б. „а“ е уговорено,
че заемополучателят дължи фиксирана лихва от 30% върху усвоената и
непогасена част от главницата на заема. Лихвата се начислява ежемесечно
7
върху неплатената главница за периода от деня, следващ датата на
получаването му до пълното изплащане на главницата на дневна база 1/360
част от годишния размер на ден и се дължи в пълен размер от започване на
месеца, в който падежира. Съгласно чл. 2.3 б.“с“, при неизпълнение, на което и
да е имуществено или неимуществено задължение по договора на падежа,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, заемополучателят дължи
неустойка за забава в размер на 0,27% върху сбора от цялата непогасена част
от заема и натрупалата се до момента договорна лихва за всеки ден, считано
от падежа на дължимото плащане до окончателното погасяване на всички
просрочени задължения за главница, лихва и неустойки, такси и разноски по
договора. Уточнено е, че неустойката се начислява върху цялата непогасена
сума по заема по чл.2.1 и независимо дали е усвоен заемът изцяло. Съгласно
чл. 2.3 б.“g“ при предсрочна изискуемост на заема, същият се олихвява с
договорната лихва по чл.2.3а и неустойка по чл.2.3с.
Срокът за пълното погасяване на задължението съгласно чл.2.4 е
176месеца от датата на сключването му. В чл.4.1 страните са уговорили като
предварително условие за отпускане на заема, учредяване от ипотекарния
длъжник и вписване в полза на заемодателя първа по ред ипотека върху
конкретно описан имот. В раздел 5 „Неизпълнение“ чл.5.2- последствия от
неизпълнението, б.а е предвидено, че при неизпълнение продължило повече от
7дни, възниква правото на заемодателя да обяви вземането по договора за
предсрочно изискуемо, при което срокът по чл. 2.4 /за цялостно връщане на
заема по погасителен план/ не се прилага и заемополучателят дължи плащане
на всички суми по договора, в т.ч. такса за предсрочно погасяване по чл. 2.4
б.е, т. ii. Въпросната такса е в размер на 8,5% от всички вноски, които
заемополучателят би дължал според погасителния план, ако заемът не бе
изцяло или частично погасен.
Ответникът не е оспорвал сключване на процесния договор, поради
което съдът приема той да е валидно сключен. И независимо, че като
заемополучател по договора е посочен ЕТ „****.”, то възможният
дееспособен правен субект в правоотношението Д. И. Щ., доколкото
едноличният търговец е регистриран от нея. А въпросът дали спорното
правоотношение предмет на спора е сключено от физическото лице с
последици относими към търговското му предприятие или такива от частния
му живот има значение към преценката дали физическото лице следва да се
8
ползва от закрилата на ЗЗП или не.
В хода на производството бе допуснато изготвяне на съдебно счетоводна
експертиза. В заключението си вещото лице установява, че съгласно
представени регистри, с МО 698/26.09.2018 г. е извършено увеличение на
вземанията на заемодателя както следва: 659,80 лв (337,35 евро) - погасяване
на вземания по издадена фактура 14155/21.09.2018 г. за такси, разходи и
разноски - такса за юридическо и административно обслужване - усвояване по
първия етап на договора; 357,12 лв (185,06 евро) - за погасяване на
неизплатена главница и лихва, с падеж 18.09.2018 г., представляваща вноска
N9 4 от Приложение 1 към предходния договор кл. номер 5977 и анексите към
него - усвояване по втория етап на договора; 3599,15 (3511,65+87,50) лв (1
840,22 евро) - за погасяване на неизплатен остатък от еднократно обезщетение
за предизвикан риск на заемодателя по предходния договор от 18.05.2018 г. -
несключване на имуществена застраховка в срок до 90 дни от подписване на
договора - усвояване по третия етап на договора; 35,42 лв (18,11 евро) - за
погасяване на неизплатена неустойка за забава, начислена до 19.09.2018 г. по
договора от 18.05.2018 г. - усвояване по четвъртия етап на договора. Общо 4
651,49 лв (2380,74 евро). Сумата 1619,26 евро (4000-2380,74), с левова
равностойност 3167 лв е преведена към сметката на заемополучателя,
посочена в договора IBAN BG59 **** **** банка "****" КЧТ с титуляр ****.
За извършения превод е представено банково извлечение от сметка на
заемодателя в ЦКБ. Следователно, сумата на заема по процесния договор е
отпусната на заемателя както следва: 4651,49 лв (2378,27 евро) - погасени
задължения на заемополучателя по предходен договор от 18.05.2018 г.,
отчитан по същия клиентски номер 5977; 3167,00 лв (1619,26 евро) -
преведена сума към сметката на заемополучателя, посочена в договора IBAN
BG59 **** **** банка "****" КЧТ с титуляр ****. Видно от записванията в
таблица 4, в периода 18.09.2018-27.09.2019г. заемателят е извършил плащания
към заемодателя на обща стойност 13035 лв (6664,69 евро) от които само част
са отнесени за погашение по процесния кредит от 21.09.2018 г., а именно 5
032,49 лв (2 573,07 евро). От ищеца е представено удостоверение №
23166/31.07.2023 в което е отбелязано, че вноските от дати 20.03.2019 г.,
14.06.2019 г., 11.09.2019 г. и 25.09.2019 г. са разпределяни за погасяване на
задължения по двата договора на кл. № 5977 – от 18.05.2018 г. и от 21.09.2018
г. На експертизата не са представени данни по какъв начин заемодателят е
9
определял сумите, с които да погасява отделните задължения по двата
договора.
Съобразно приложения погасителен план, възнаградителната лихва
съдържаща се в месечните погасителни анюитетни вноски за посочения в
задачата период възлиза на 3156,99 евро, а главницата - 84,87 евро. С ИМ вх.
№8697/03.02.2023 ищецът претендира заплащане на следните суми: 84,87
евро главница по ПП и 3150,78 евро възнаградителна лихва по ПП. Видно от
записванията в табл. 3-1 претендираните суми са формирани от стойностите
на месечните вноски за главница и лихва по приложения на л.16 и сл. по
делото погасителен план, за вноски с номера от 13 до 44 вкл. и падежи
съответно от 21.10.2019 г. до 21.05.2022 г. вкл. На експертизата не са
представени данни за извършени погашения на претендираните с ИМ суми,
т.е. същите остават дължими. Последното плащане по приложените на л. 53 и
сл. по делото вносни бележки е от 27.09.2019 г. Видно от записванията в табл.
3-1 сумата на претендираната част за падежирала главница в размер 84,87 евро
суми е формирана от главницата, съдържаща се във месечните вноски по ПП с
номера от 13 до 44 вкл. и падежи съответно от 21.10.2019 г. до 21.05.2022 г.
вкл. Не се установяват данни за извършени плащания от ответниците след
27.09.2019 г. за погасяване на падежиралите главници считано но 21.10.2019 г.
до 21.05.2022 г. включително. Съобразно Договор за заем Бизнес кредит за
клиентски ****, сключен на 21.09.2018 г. между „****" АД - заемодател,
ЕТ„****." - заемополучател и Д. И. Щ. и **** - солидарни и ипотекарни
длъжници, на заемополучателя е отпуснат целеви заем в размер 4 000 евро,
който следва да бъде усвоен на следните етапи: 1/ 2380, 74 евро - за такси и
задължения по предходен договор от 18.05.2018 г., за същия клиентски номер
5977, в т.ч.: 337,35 евро - такса за юридическо и административно обслужване
при подписване на договора; 185,06 евро - за погасяване на неизплатена
главница и лихва, с падеж 18.09.2018 г., представляваща вноска № 4 от
Приложение 1 към предходния договор кл. номер 5977 и анексите към него;
1840,22 евро - за погасяване на неизплатен остатък от еднократно
обезщетение за предизвикан риск на заемодателя по предходния договор от
18.05.2018 г. - несключване на имуществена застраховка в срок до 90 дни от
подписване на договора; 18,11 евро - за погасяване на неизплатена неустойка
за забава, начислена до 19.09.2018 г. по договора от 18.05.2018 г.; 2/ 1619,26
евро (4000-2380,74) - за превод към сметка на заемополучателя, за оборотни
10
средства, след изпълнение на условия - погасяване на гореописаните
задължения по предходния договор и учредяване на втора по ред ипотека в
полза на заемодателя. Уговорено е сумата да бъде отпусната по сметка в лева
IBAN BG59 **** **** банка "****" КЧТ с титуляр ****. ЕТ „****.” е ползвал
2 кредитни продукта при ищеца - от 18.05.2018 г. и от 21.09.2018 г., отчитани
по един и същ клиентски **** и по една и съща аналитична счетоводна
партида. От ищеца е представено удостоверение № 23166/31.07.2023 в което е
отбелязано, че вноските от дати 20.03.2019 г., 14.06.2019 г., 11.09.2019 г. и
25.09.2019 г. са разпределяни за погасяване на задължения по двата договора
на кл. **** - от 18.05.2018 г. и от 21.09.2018 г. На експертизата не са
представени данни по какъв начин заемодателят е избирал сумите, с които да
погасява отделните задължения по двата договора. На л. 16 е приложен
погасителен план - Приложение 1 към договора, за погасяване на главница
4000 евро и възнаградителна лихва на 176 месечни анюитетни вноски от по
101,31 евро, включващи главница и лихва. На л.53 и сл. по делото, към ОИМ
са приложени банкови платежни документи - вносни бележки,
удостоверяващи внесени в брой суми от Д. И. Щ. по договор за заем 5977, по
банкова сметка „****" АД при **** клон Пловдив IBAN BG******** в общ
размер 13 035 лв с равностойност в 6 664,69 евро (при курс 1,95583 лв за 1
евро), по дати. Експертизата установява, че сумата 400 лв (204,52 евро) е
внесена на 18.09.2021 г., т.е. преди датата на процесния договор - 21.09.2018 г.
За периода след тази дата (21.09.2018 г.) до 27.09.2019 г. са внесени общо 12
635,00 лева (6 460,17 евро). С оглед твърденията на ответника в о.с.з. на
07.12.2023 г. и въз основа на указанията по допълнителната задача, с тази сума
ССЕ самостоятелно извърши погашения на дълга по процесния договор,
съобразно погасителния план - Приложение 1 към договора. Видно е, че в
периода 18.10.2018-27.09.2019 г. от ответника са внесени общо 12635,00 лева
(6460,17 евро). Съобразно извършените от ССЕ изчисления, с тази сума към
датата на последното плащане се погасяват: сумата от 18,11 евро - падежирала
главница по първите 12 броя погасителни вноски по ПП, в периода 21.10.2018-
21.09.2019 г.; сумата от 1217,55 евро - падежирала възнаградителна лихва по
първите 12 броя погасителни вноски по ПП, в периода 21.10.2018-21.09.2029
г., както и лихвата за периода 21-27.09.2019 г.; сумата от 3981,89 евро
непадежирала към 27.09.2019 г. главница по ПП. След датата на последно
плащане 27.09.2019 г. е налице надвнесена сума в размер 1242,62 евро,
11
формирана като разлика между внесените и погасени суми (6460,17-18,11‐
1217,55-3981,89). При този вариант на изчисление, не са налице просрочия, за
които да бъде определяна неустойка при забава в плащанията.
Вещото лице установява, че вследствие извършеното погашение, с общо
внесената сума след датата на договора - 6 460,17 евро, към датата на
последно плащане - 27.09.2019 г. не е налице непогасен дълг по процесния
договор. Налице е надвнесена сума в размер 1242,62 евро.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила
изискуемост, поради настъпил падеж на съответните вноски.
В същото време ответницата сочи недействителност на договора,
поради нарушаване изискванията на Закона за потребителския кредит. По това
възражение на първо място следва да се даде отговор дали същата има
качество на потребител по смисъла на пар. 13 ДР на ЗЗП, в който случай
единствено би се ползвала от закрилата на ЗЗП, доколкото по договора е
договаряла в качеството си на търговец- физическо лице ЕТ. Във връзка с
преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 е
формирана практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Разпоредбата
дефинира понятието "потребител" като всяко физическо лице, което в
качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва
поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. При транспониране на директивата в националното
ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие пар. 13
ДР на ЗЗП, според което „потребител“ е всяко физическо лице, което
придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Принципно, регистрацията на ЕТ по смисъла на
чл. 56 ТЗ ползва физическото лице осъществяващо търговска дейност по
занятие за нуждите на водене на делата му по търговски начин, като формално
отграничава имуществото му от това на физическото лице, с оглед оперативно
обслужване на търговската му дейност и правоотношенията с други субекти, в
които встъпва при осъществяване на търговската му дейност, както и за
нуждите на фиска. Установената съдебна практика задължава съда да
извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата
12
по делото, с оглед установяване на качеството „потребител". Преценката най-
общо казано се основава на обстоятелството дали договорът има връзка с
търговската или професионална дейност на заемополучателя, респ. ако има
връзка каква е тя, доколкото ако е слаба е възможно обосноваване на извод за
преследване основно лични цели на кредитополучателя. Съобразявайки тези
принципни положения, настоящият състав е на мнение, че ответницата има
качество на потребител, независимо, че е договаряла в търговското си качество
и е налице уговорка кредитът да се предостави за оборотни средства. В тази
връзка съдът съобрази уговорката между страните за целево разходване на
средствата. Първият етап на усвояване на сумата предвижда погасяване на
задължения, свързани със самото отпускане и усвояване на кредита, както и с
учредяване на обезпечението по него и погасяване на стари задължения към
ищеца. Очевидно е, че всички тези разходи нямат връзка с търговското
качество на ответницата. Установява се, че при втория етап от усвояването на
кредита е следвало сумата от 1619,26 евро, предвидена съгласно договора за
превод към сметка на заемополучателя, за оборотни средства, след
изпълнение на условия - погасяване на гореописаните задължения по
предходния договор и учредяване на втора по ред ипотека в полза на
заемодателя, всъщност да бъде преведена не по сметката на търговеца-
заемополучател, а по сметката на физическото лице ****. На практика
никаква част от сумата не се отпуска и не следва да бъде усвоявана от
ответницата за оборотни средства, свързани с нейния бизнес. Така, че
очевидно е, че ответницата при сключване на договора е действала за цели,
които не попадат в рамките на дейността й по занятие, още повече че ЕТ е
възникнал съобразно вписването в ТР на 10.05.2018г., т.е четири месеца преди
сключване на договора и предмета му на дейност е- разработване и
реализиране на инвестиционни проекти; бизнес консултации; посредничество;
комисионни сделки; рекламни и информационни услуги; изработване и
поддържане на софтуер; cдeлки c интелектуална собственост и други сделки и
дейности - незабранени със закон.
В заключение, ответницата не е договаряла в качество на търговец,
поради което и приложение следва да намерят разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно практиката на СЕС, когато е сезиран със спор по договор,
който би могъл да попадне в приложното поле на посочената директива,
националният съд трябва с оглед на всички обстоятелства по делото и на
13
всички доказателства да провери дали съответното лице, което е страна по
договора, може да бъде определено като потребител по смисъла на
директивата (решение на Съда от 03.09.2015г., Costea (С110/14),
ECLI:EU:C:2015:538, решение от 27.10.2022г., „С.В.“ ООД (С-485/21),
ECLI:EU:C:2022:839 и др.). След преценка за потребителското качество на
заемополучателя съдът следва да се произнесе по доводите на ответницата за
нарушаване правилата на потребителска закрила, предвид необосновано висок
и следователно противоречащ на добрите нрави процент на възнаградителна
лихва. Видно от уговорката между страните (чл. 2.3.b) възнаградителната
лихва в размер на 30 % е начислима само върху непогасената главница.
Предвидено е, че за целия срок на договора заемателят дължи един и същ
размер на погасителната вноска, което предполага по-голям размер на
възнаградителната лихва, тъй като последната се начислява върху оставащата
главница, която пък се дължи на малки вноски. Сочената уговорка е
допустима по арг.от чл.5, ал.2, т.11 ЗКНИП. Възнаградителната лихва е ясно
договорно определена във фиксиран размер. Тъй като същата съставлява
цената на осъществено кредитиране, размерът й е извън общия контрол за
неравноправност. Съгласно чл. 145, ал.2 ЗЗП преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми/ В този смисъл е Решение №50086/21.12.2023г. по т.д.№ 1027/2022
на ВКС, 1 -во ТО/. В приложимата практика на СЕС последователно е
изразено разбирането, че за да извърши външна намеса и служебно да се
провери клауза от потребителски договор, националният съд преценява дали
по делото са налице фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на договорната клауза. Безпротиворечиво и аргументирано с
практиката на СЕС по приложението на Директива № 93/13/Е., разпоредбите
на която са транспонирани в националното законодателство съгласно § 13а, т.
9 от ДР на З., в константната практика на ВКС (вж. - решение № 23/07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о., решение № 142/01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г., II т. о., решение № 237/20.01.2017 г. по т. д. № 2927/2015 г., I т. о.
и др.) се приема, че поради повелителния характер на нормите на закона,
съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
14
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договори. Посочено е, че поставените общи критерии за преценка на
евентуално неравноправния характер на клауза в потребителски договор по
чл. 143 ЗЗП обуславя и процесуално правните аспекти както на служебната
проверка на съда, така и на съдържанието на заявеното от потребителя
възражение – служебната проверка на съда се основава на наличието на
фактически и/или правни обстоятелства, въз основа на които може да се
изведе неравноправност на договорна клауза. В същия смисъл е и приетото с
ТР № 1/27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС задължително
разрешение, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1
договорът за потребителски кредит е недействителен. Нормата е императивна
и за спазването й, съдът следи и служебно. От представените в оригинал по
ч.гр.д. № 7735/2022г. на ВРС договор и погасителен план е видно, че е налице
нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, доколкото текстът на договора и общите
условия е изписан с шрифт, значително по- малък от размер 12, което е видно
и без за това да са нужни специални знания. Изводът за несъответствие на
договора с изискванията, предвидени с разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК,
обосновава такъв за недействителност на договора.
На следващо място, при проверка на съответствието на клаузите на
договора с правилата за потребителска закрила, съдът съобразява, че ЗКНИП
императивно изисква сключваните по реда на този закон договори за кредит
да съдържат, освен другото, годишен процент на разходите по кредита заедно
с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по
кредита за потребителя (чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП). В случая при процесния
договор това изискване не е било спазено и като сключен в нарушение на
закона договорът е нищожен (чл. 38 от ЗКНИП).
Ответникът – потребител дължи връщане единствено на сума,
равняваща се на общия размер на кредита, но не и лихва или други разходи по
кредита (чл. 39 от ЗКНИП). Искът за възнаградителна лихва се явява
15
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Видно от заключението на
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза размерът на извършените от
ответника погашения за възнаградителна лихва (1217,55 евро), за
непадежирала към 27.09.2019г. главница (3981,89 евро), превишават размера
на дължимата главница, в това число претенираната по делото част. С оглед
изложените по-горе съображения, сумите платени над чистата главница са
платени без основание. В този случай съгласно съображенията по решение на
СЕС С-170/2021 съдът е длъжен служебно да извърши прихващане между
плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за
потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. Ето защо и
доколкото погашенията надвишават размера на чистата главница, и
предявеният иск за главницата следва да се отхвърли.
На осн.чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски.
Претендират се разноски в размер на 1182 лева, в това число 932лв –
адв.възнаграждение и 250лв. – депозит за вещо лице, които следва да бъдат
репарирани от ищеца.
Водим от горното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от„****“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №96, ет.7 срещу ЕТ “ ****
Щ.“, ЕИК ****, със седалище гр. Варна иск за установяване съществуването
на вземания, както следва: сумата от 84.87 (осемдесет и четири евро и
осемдесет и седем евроцента), представляваща падежирала главница по
Договор за Заем Бизнес кредит е Клиентски **** от 21.09.2018 год., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-
17.06.2022г., сумата от 3150.78 (три хиляди сто и петдесет евро и седемдесет
и осем евроцента) по чл. 2.3, (а) и (b), представляваща падежирала договорна
лихва по смисъла на Приложение №1- Погасителен план от 22.09.2019 г. до
21.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК №4217/07.07.2022г. по ч.гр.д. № 7735/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №96, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ “ **** Д.
Щ.“, ЕИК ****, със седалище гр.Варна сумата от 1182/хиляда сто осемдесет и
16
два/ лева, представляваща сторени от ответника разноски, на осн. чл. 78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17