Определение по дело №1723/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166 ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172 ал. 5 и ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Предмет на настоящото определение е произнасяне по обективираното в жалбата на Е. Г. Е., [ЕГН], чрез адв. А. Д. от ВАК искане за спиране на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0436-000204/18.07.2024г. на Началник сектор към ОД на МВР Варна, Второ РУ, с която на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС ССУМПС/ на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Изложените от оспорващия доводи, обосноваващи поддържаната основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на издадената заповед са следните: Настоява се, че с издадената заповед и нейното предварително изпълнение на оспорващия се причиняват значителни вреди – осуетяват се трудовите му задължения, тъй като работи като охранител и липсата на СУМПС би довело до уволнението му, съответно би го оставило без доходи.

Процесното искане за спиране на предварителното изпълнение е допустимо. Налице е висящо съдебно производство – адм. дело № 1723/2024 г. на АдмС - Варна, образувано по жалба на Е. Г. Е. срещу заповедта, с която му е наложена ПАМ, а въпросът за отговорността на Кирилов няма данни да е разрешен към настоящия момент, респ. не е налице отпаднало действие на процесната ПАМ.

Ответникът – Началник сектор във Второ РУ към ОД на МВР-Варна изпраща административната преписка по издаване на заповедта без становище по искането за спиране на предварителното й изпълнение.

Искането следва да се приеме за неоснователно, по следните съображения:

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът следва да прецени в настоящия казус налице ли са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 166 ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Според посочената норма, искането може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Спирането на предварителното изпълнение на административния акт при обжалване на акта осигурява временна защита на лицето, подало жалбата - до окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще му причини значителни или труднопоправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната с допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на акта цел. Когато по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на административен акт, се предполага, че законодателят е дал превес на обществения интерес.

В случая с оспорената заповед е приложена ПАМ на основание чл. 171 т. 1 б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1136470/18.07.2024г. Според заповедта на 18.07.2024г. около 05.06 ч в [населено място], по [улица]на кръстовището с [улица], посокапекарна „Софи“, оспорващият управлява лек автомобил БМВ 318 ТДС с рег. № [рег. номер], собственост на Н. П. П., [ЕГН] след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test-5000 със сериен № ARSE-0052, който отчел положителен резултат за Канабис 25, като на водача е издаден талон за медицинско изследване № 0165989.

Съгласно чл. 172 ал. 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се прилагат такива ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. по силата на закона е допуснато предварително изпълнение.

Действително временното отнемане на СУМПС препятства възможността да се управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността и създава значителни затруднения в ежедневието, но те в случая не представляват значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес. Оспорващият не представя достатъчно доказателства за твърдените от него в жалбата обстоятелства, че ще бъде осуетена възможността за упражняване на трудовите му задължения. Това, както и удовлетворяване нуждите на семейството, не обуславят сами по себе си извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ.

С жалбата са представени трудов договор № 69/28.01.2021г., справка от НАП за прието уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ, длъжностна характеристика, утвърдена от управителя на дружеството – работодател „СОД-64“ ЕООД, заповед № 2/04.01.2023г., резултат от лабораторно изследване от МДЛ „Кандиларов“.

Относимият въпрос в настоящото производство е доколко твърдяните трудови права на оспорващия са противопоставими на защитените с предварителното изпълнение особено важни държавни или обществени интереси, които са посочени в чл. 1, ал. 2 и чл. 171 ал. 1 ЗДвП, а именно: опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, опазване имуществото на юридическите и физическите лица и осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Правото на живот е неотменно конституционно право, гарантирано в чл. 28 от Конституцията на Република България (КРБ), чиято разпоредба е пряко приложима. Действително, българските граждани имат право на труд и държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право – чл. 48, ал. 1 КРБ, но правото на труд не може да бъде гарантирано за сметка на нарушаване или възможност за засягане и поставяне в опасност на основното човешко право – правото на живот и физическа неприкосновеност, както и не може да бъде оправдавано с нарушаване на законовата забрана за управляване на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози. В конкретния случай не се установява, че за упражняване на трудовата си дейност, оспорващият непременно следва да притежава СУМПС. Същият е назначен като охранител, като нито в трудовия договор, нито в длъжностната характеристика има изискване да притежава свидетелство за управление на автомобил. Т. изискване няма дори в т. 5 от длъжностната характеристика, където са посочени фактите, даващи предимство за назначаване на лицата за охранители, поради което и липсата му не може да доведе до законосъобразно прекратяване на трудовия договор на оспорващия. Факт е, че със заповед № 2/04.01.2023г. Е. е упълномощен да управлява служебните автомобили при изпълняване на служебните му задължения, но тези задължения са изброени в длъжностната характеристика и не включват задължително управление на автомобил.

С всяка ПАМ се ограничават и засягат по някакъв начин правата на адресатите й, но това е с цел да се защити общественият интерес посредством предотвратяването или преустановяването на административни нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива нарушения – чл. 22 ЗАНН.

За да е налице основание за дерогиране от страна на съда на допуснатото по закон предварително изпълнение, следва оспорващият да докаже, че вредите за него от предварителното изпълнение са несъразмерни, непропорционални на преследваната от законодателя цел. Тоест да се установява, че интересите на оспорващия надделяват над законовата презумпция за наличието на предпоставките от рода на тези по чл. 60 ал. 1 АПК. В случая твърдените от оспорващия вреди от предварителното изпълнение на оспорената заповед не надделяват над обществения интерес, и не следва да се определят като значителни или трудно поправими.

Предвид обоснованият от значимостта на засегнатите ценности и характера на обществените отношения обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Искането за спиране на изпълнението на заповедта следва да се остави без уважение.

На основание чл. 166 ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Г. Е. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 24-0436-000204/18.07.2024г. на Началник сектор към ОД на МВР Варна, Второ РУ.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния съд на РБ в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.