Решение по дело №59/2021 на Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 132

 

Гр.Сливен, 03.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Радостина Желева и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 59 по описа за 2021 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „А. – ТП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище г. С., к. „Р.“, б. ***, а. ***, представлявано от Д.П.А., чрез адв. М.Р. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-5-0048021/18.01.2021 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която по отношение на оспорващия на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бензино-газстанция, находяща се в г. С., к. „Р.“, стопанисвана от оспорващото дружество и забрана за достъп до тях за срок от три дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия закон.

В жалбата се твърди, че административно-наказващият орган е допуснал съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. Заявява, че нито в протокола от извършената проверка, нито в АУАН, нито в оспорената заповед е посочено, че в деня на всяка доставка е направен опит да се въведе конкретната доставка, както и че всяка една некоректно въведена доставка на 09.06.2020 г. е въведена коректно, което е извършено преди датата на проверката. Счита, че когато ПАМ е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а ПАМ не изпълнява такава функция. В хода на проверката на проверяващите е бил предоставен списък с приложени всички 41 броя АДД със съответенния УКН, ведно с издадените към всеко от ЕСФП служебни бонове за доставки на гориво. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание, чрез п. си адв. М.Р. *** поддържа подадената жалба. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената ПАМ. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище от п. п. ю. Д. Ж., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Представя доказателства. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с извършена проверка на 04.01.2021 г. в 12:50 часа на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - бензино-газстанция, находяща се в г. С., к. „Р.“, стопанисвана от: „А. – ТП“ ЕООД, ЕИК *********, при която е констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл.118, ал.10 от ЗДДС не подава данни в НАП за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива.

След извършена справка в програмен продукт: „ФУДВ" органите по приходи констатирали, че за периода 20.06.2019 г. – 20.01.2020 г., не са подадени данни към НАП за получените доставки на горива в търговския обект на датата на настъпване на данъчното събитие, съгласно разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, по описани 41 броя акцизни данъчни документи /еАДД/.      

Установено е, че търговския обект работи целогодишно, с работно време от 07:30 до 17:00ч.. Заето е едно самоосигуряващо се лице. „А. – ТП“ ЕООД, ЕИК ********* отговаря на изискванията на чл.118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл.3, ал.3 от Hapeдба № Н-18/2006 г. на МФ, поради което е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставките/получените количества течни горива.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0048021/04.01.2021 г. на основание чл.110, ал.4, във вр. чл.50, ал.1 от ДОПК.

Въз основа на тези констатации административния орган е приел, че „А. – ТП“ ЕООД, ЕИК ********* не е спазило реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС към НАП, което изпълнявало състава на чл.186, ал.1, т.1, буква „г“ от Закона за данък върху добавената стойност, тъй като бил нарушен състава на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

Въз основа на извършената проверка, обективирана в ПИП с сер. АА № 0048021/04.01.2021 г., началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издал атакуваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-5.0048021/18.01.2021 г., с която по отношение на „А. – ТП“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект - бензино-газстанция, находяща се в г. С., к. „Р.“, стопанисван от: „ А. – ТП“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до тях за срок от 3 (три) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС и  чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

За констатираните нарушения на оспорващия е съставен АУАН с № F585263/11.01.2021 г. и са издадени 41 бр. Наказателни постановления.

Заповедта е съобщена на оспорващия на 19.01.2021 г. видно от приложената разписка за връчване. Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-5-0048021/18.01.2021, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена до настоящия съд на 01.02.2021 г.

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС.

По делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.И., която съдът кредитира като изготвена компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението на същата, данните за описаните в процесния административен акт и в констативно- съобразителната част на настоящата експертиза доставки на горива по АДД са регистрирани в ЕСФП, въведена в експлоатация в търговския обект на жалбоподателя на датата на получаване на количествата гориво. На същата дата чрез дистанционна връзка изградена между ЕСФП в обекта и електронната система на НАП е направено изпращане на данни за документа АДД, по който е осъществена доставката, но поради разменени данни за издателя и получателя по АДД, системата на НАП регистрира грешка със статус-47- невалиден АДД номер и не приема данните. Нивомерната система в бензиностанцията е подала данни за получените количества гориво на датата на тяхното получаване и комуникацията с НАП е била успешна. Вещото лице посочва, че коректни данни за АДД, за всяка от процесните доставки са изпратени повторно в НАП на 09.06.2020 г., като този път данните са подадени успешно, което е видно от отпечатаните от ЕСФП служебни бонове с отговор от НАП със статус-0-ОК, както и от справката за регистрираните съобщения за доставка на гориво за FDRID ******** ЕИК *********„А.-ТП" ЕООД, г. С., к. Р. представена от ответната ТД на НАП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 2106/30.03.2018 г. за преназначаване, в рамките на предоставените му правомощия, при условията на обвързана компетентност.

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б."г" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В нормата на чл. 118, ал.10 ЗДДС е предвидено задължение за данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

Съдът счита, че са спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Относно преценката на оспорения административен акт с материалния закон, съдът съобрази следното:

Административният орган е приел, че вредата от нарушения на чл. 118, ал.10 от ЗДДС, изразяващо се неподаване на данни по чл.118 от ЗДДС към НАП е в размера на дължимият акциз, данък върху добавената стойност и дължимия корпоративен данък, който не се внасяли върху стойността на неотчетените количества гориво. Законосъобразното отчитане и регистриране на реализираните количества гориво чрез нивомерна система/ИАСУТД/ налична и работеща в съответния обект, подаването на данни към HAП, както и правилното определяне на реализираните количества, респективно доходи били от съществено значение за охраната на държавния интерес и правилното функциониране на държавата.

Така извършеното деяние, показвало поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, която целяла да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се гарантират бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на всички реализирани приходи.

Срокът на наложената ПАМ бил съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на ЮЛ. Целта на наложената ПАМ била промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат бил правилно отразяване на изразходваните количества горива и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

От събраните по делото доказателства се установява, че при извършената в търговския обект проверка на 04.01.2021 г. е установено, че за периода от 20.06.2019 г. – 20.01.2020 г., дружеството изпраща данни за отчетени продажби, данни от нивомерната измервателна система (НИС) за наличните количества горива в края на работния ден, но не подава данни в НАП за доставката и движението на доставените горива от въведеното и регистрирано за обекта фискално устройство ЕСФП. Установено е от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от приложените документи, че данните за получените горива са подадени в НАП на 09.06.2020 г..

Правилата за установяване на дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и подаване на данни се съдържат в т. IIIб на приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно т. 2, б. "а" от т. IIIб на цитираното приложение дистанционната връзка с НАП се осъществява посредством задължителна съставна част на ФУ – данъчен терминал. В т. IIIб, т. 3 от Приложение № 1 на Наредбата са регламентирани видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка - а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); б) данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на разход (автоматично от електронните броячи или ръчно въведени от ЕСФП показания на механичните броячи при липса на електронни броячи); в) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката.

В конкретния случай при проверката е установено, че полученото количество гориво за посочените дати е било коректно отчетено чрез НИС и данните за тези доставки за постъпили по дистанционната връзка с НАП. Това обстоятелство се доказва не само от експертизата, но и от приложените по делото копия от служебни бонове, видно от които на служебния бон като отговор от НАП е изпратено съобщение "ОК", както и от справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво. Горното прави необоснована констатацията, че неподаването на данни по документи лишава НАП от възможност да определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, а от там да бъде определен коректно размера на данъчните задължения.

При така установените факти, административния орган не е извършил в пълнота дължимата проверка за съответствието на оспорения административен акт с целта на закона по чл.146, т.5 АПК. По делото от събраните писмени доказателства е установено, че несъответствието между данните от НИС и данните за доставените горива по документи е отстранено на 09.06.2020 г., шест месеца преди проверката и преди издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка от 18.01.2021 г. Основателно е възражението на жалбоподателя, че с отстраняването на несъответствието в подадените данни, нуждата от налагането на мярката е отпаднала. В случая запечатването на обекта за срок от 3 дни, не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. (В този смисъл е константната практика на ВАС, като напр. Решение № 14829/1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2020 г., I о.,  решение № 9541/14.07.2020 г. на ВАС, по адм. д. № 5056/2020 г. I о., решение № 7796/18.06.2020 г. на ВАС, по адм. д. № 2008/2020 г. I о., Решение № 13889/10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2020 г., VIII о., Решение № 13889/10.11.2020 г. на ВАС по адм.д.№ 6457/2020 г. VIII о., Решение № 15448/14.12.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9096/2020 г. I о.).

По изложените съображения и при установено отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно. Искането на оспорващият за разноски на основание чл.143 ал.1 от АПК следва да бъде уважено в размер на 823 лв., от които 50 лв. внесена д.т., 273 лева депозит за вещо лице и 500 лв. адвокатско възнаграждение..

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

           

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-5-0048021/18.01.2021 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на „А. – ТП“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бензино-газстанция, находяща се в г. С., к. „Р.“, стопанисвана от оспорващото дружество и забрана за достъп до тях за срок от три дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия закон.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „А. – ТП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище г. С., к. „Р.“, б. ***, а. ***, представлявано от Д.П.А., направените  от него  по делото разноски в  размер на 823 /осемстотин двадесет и три/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :