Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2225 03.07.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2487 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 240, вр. чл. 86, и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – И.д., чрез пълномощника си юрк. С. е предявил
против С.Н.С., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено, че
ответникът дължи следните суми: 537,65
лева главница, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда, а именно – 02.07.2018 г., сумата от 18 лева, представляваща такса разход за събиране, както и сумата от
384,38 лева, представляваща лихва за
забава, дължима за периода от 13.11.2013 г. до 02.07.2018 г., които суми са
присъдени по ч. гр. дело № 10921/2018 г. по описа на ПдРС, ІV бр. състав.
В исковата молба се твърди, че на
01.08.2014 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
произтичащо от договор за паричен заем № ***/27.08.2013 г. е прехвърлена
собственост на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Твърди се, че в договорът заем се съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си на
трети лица.
Навеждат се доводи, че ответникът е
бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането
с уведомително писмо от 21.06.2018 г.,
изпратено с известие за доставяне, в което е упоменато именно какъв
документ се изпраща.
Твърди се, че на 27.08.2013 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател и ответникът в качеството му на
заемател бил сключен Договор за паричен заем с № ***, който бил в съответствие
с разпоредбите на ЗПК. След подписване на договора заемодателят се е задължил
да предостави на заемателя парична сума в размер на 1000 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които бил отпуснат
кредитът, се уреждали от договора и общите условия към него. Така
предоставяната собственост на посочената в договора сума от заемодателя на
заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на заемодателя да предостави
заема и създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни
вноски, уговорени по размер и брой в
Договора, задължен да заплаща на заемодателя съставляваща главница по кредита,
ведно с надбавки, покриващи разноските на заемодателя по подготовка и обслужване
на заема, и определан добавка, съставляваща печалба на заемодателя, като
лихвеният процент бил фиксиран за скока на договора, посочен в него.
Твърди се, че общата стойност на
плащанията по договора била договорена в
размер на 1780,65 лева. Така договорната лихва по кредита била в размер на
780,65 лева. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, ответникът се
задължил да върне кредита в срок до 04.03.2014 г. на 27 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 65,55 лева.
С подписването на договора заемателят
удостоверил, че заемодателя го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласил се е с тях, и че желал договорът да бъде сключен.
На основание сключен договор за
паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса
за разходи /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане
на телефонни обаждания, лични посещения и др./ за събирането на посочените вземания
в размер на 9 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събиране на
просрочените погасителни вноски, които следвало да заплати заемателят, не може
да надхвърлят 45 лева.
На основание посочената разпоредба на
длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45
лева. Също така, на длъжникът била начислена и лихва за периода от 13.11.2013
г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на
384,38 лева и представляваща лихва за забава.
Твърди се, че към настоящия момент
сумата, която ответникът е заплатил е в размер на 1270 лева, с която сума са
погасени следните вземания: такса разходи – 27 лева, договорна лихва – 78о,65
лева и главница – 462,35 лева.
Срокът на договора бил изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно - 04.03.2014 г. и същият не
бил обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди се, че „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за процесните суми. Съдът е уважили
претенцията, като по било образувано ч. гр. д . № 10921/2018 г. била
издадена заповед за изпълнение, но в законоустановения срок срещу заповедта
било депозирано възражение от страна на длъжника, което обуславяло правния
интерес от подаване на настоящата искова молба. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор на исковата молба. Извън срока за отговор оспорва иска по основание и
размер.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №
10921 по описа за 2018 г. на ПдРС, се
установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 537,65
лева главница, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда, а именно – 02.07.2018 г., сумата от 18 лева, представляваща такса разход за събиране, както и сумата от
384,38 лева, представляваща лихва за
забава, дължима за периода от 13.11.2013 г. до 02.07.2018 г. Срещу заповедта за
изпълнение е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради това
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
По делото се установява от събраните
доказателства, че на 27.08.2013 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт”
АД е сключен договор за предоставяне на
паричен заем № ***.
Съгласно чл. 3
от договора, същият има силата на разписка. Договорът е надлежно подписан от
ответника и в този смисъл удостоверява предаването на заемната сума в размер на
1000 лева от заемодателя на заемателя.
От чл. 3, т.4
от договора се установява, че падежът на последната вноска за връщане на
главницата по заема е изтекъл на 04.03.2014 г., преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК. Общият
размер на всички плащания е 1780,65 лева- чл. 3, ал. 1, т. 7 от договора.
Договорът за паричен заем № *** е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на
формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска.
Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да
получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 10 от
договора/.
„Изи Асет Мениджмънт” АД представлява финансова институции по смисъла
на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Вземанията по процесния договор са
цедирани от „Изи Асет Мениджмънт” АД
на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, съгласно рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. и приложение № 1 от 01.08.2014 г. към него. Извършването на цесията не е
оспорено от ответника, в преклузивния срок по чл. 133 ГПК, поради което и съдът
намира представените документи за достатъчни доказателства за установяването на
това обстоятелство.
Цесията е съобщена на ответника.
Ето защо, съдът приема, че ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен заем.
Въз основа на изложеното, по делото са
доказани в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен заем, по
който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между
стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил
изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва, обезщетение
за забава, неустойка, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
От ответната
страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер,
ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали
изискуеми на краен падеж, а именно 04.03.2014 г., до когато е следвало да бъдат
погасени.
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
невъзстановеният размер по прецесния договор е: 537,65 лева - главница, обезщетение
за забава 323,36 лв. за периода от 13,11,2013 г. до 02,07,2018 г. и 18 лв. –
разходи за събиране на вземането.
От представения договор, както и от приетата по делото
ССчЕ, се установява, че размерът на дължимата главница по договора действително
е 537,65 лв. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума.
Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника. Направените
възражения за погасяване на вземанията по давност не следва да бъдат
разглеждани, доколкото не са направени в срока по чл. 133 ГПК. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника, поради което искът за главница е основателен в пълния си размер от 537,65 лв. Като законна последица ще се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 02.07.2018 г. до
окончателното изплащане.
Относно обезщетението за
забава:
Страните са уговорили, че при забава на плащането, на
която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя
законната лихва за всеки ден забава. Обезщетението за забава е изчислено от в.л.
по неоспорената по делото ССчЕ. Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ,
размерът на обезщетението за забава за периода 13.11.2013 г. – 02.07.2018 г. е
323,36 лв. Поради което акцесорният иск е основателен за сумата от 323,64 лв. ,
а до пълния претендиран размер от 384,38
лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Десежно претенцията за заплащане на такса разходи в размер на 18 лв.
Страните в клаузата на чл. 8 от договора
са уговорили, че заемателят дължи направените разходи за събиране на вземането.
Като в случай на забава отговорност на заемателя за разходи за събиране на
вземанията на кредитора, която започва от 9 лв. за всеки 30 дневен период, но
не повече от 45 лв.
Съдът намира тази клауза за нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Според тази разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната
клауза на чл.8, ал. 3 от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл.
33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва за
забава не може да надвишава законната лихва. Това правило е уредено от норми от
императивен порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с оглед
целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето
на потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/. С клаузата на чл. 8, ал. 3 от договора се
въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на
забава на длъжника т.е. представлява прикрита неустойка за забава. Очевидно
тези плащания нямат за цел да покрият разходи по събирането на закъснели
погасителни вноски, тъй като те са уговорени предварително, като абсолютни суми
и в отнапред определени граници. Разноските, необходими за събиране на всяко
конкретно вземане, при настъпила забава, не могат да бъдат определени
предварително. В договора е посочено, че разноските са за телефонни разговори,
ел. съобщения, изпращане на писма и ангажиране на служител, от която следва, че
те ще варират според конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина по който те
са определени, се налага извода, че са установени с цел да се избегне
ограничението на закона свързано с размера на дължимото обезщетение при забава.
Отделно от това според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите
за телефонни разговори, напомнителни писма и другите действия по чл. 8, ал. 3
от договора, представляват разходи за управление на кредита. Те са свързани с
неговото събиране, а всяко действие по събирането му е действие по управление
на кредита. С оглед на изложеното начислената от кредитора сума за такса
разходи от 45 лв. се явява недължима, като произтичаща от недействителна
договорна клауза. Но дори и да беше валидна тази клауза, по делото не се
ангажираха доказателства за извършването на такива разходи. Изцяло във волята
на кредитора е да стори същите, но уговорения отнапред техен размер не го
освобождава от задължението да докаже действителното им извършване.
По изложените съображения исковата претенция следва да се отхвърли в
тази й част.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 125 лв. и внесен депозит за вещо лице в размер на 130 лв. Претендира
на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП да му бъде присъдено юрк.ско
възнаграждение в размер на 150 лева. Съдът намира, че при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото присъденият размер на юрк.ското
възнаграждение следва да бъде 100 лева. Общият размер на разноските на ищеца за
исковото производство възлизат на 355
лева, като по съразмерност следва да му бъдат присъдени 325,26 лева. За
заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75 лева,
като следва да му се присъдят по съразмерност 68,72 лева. На ответника не следва да се присъждат
разноски, тъй като такива не са претендирани.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.Н.С., ЕГН ********** ***,
че дължи на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – И.д.
следните суми: 537,65 лева
главница, ведно със законна лихва от 02.07.2018 г., както и сумата от 323,36 лева, представляваща лихва за
забава, дължима за периода от 13.11.2013 г. до 02.07.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава
за разликата до пълния предявен размер от 384,38 лв., които суми са присъдени
по ч. гр. дело № 10921/2018 г. по описа на ПдРС, ІV бр. състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено по отношение на С.Н.С., ЕГН **********,
че дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, такса разходи в размер на 18 лева.
ОСЪЖДА С.Н.С.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър
Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.
и М.Д.Д. – И.д. сумата от 325,26 лева, представляващи съдебно деловодни
разноски за исковото производство и
сумата от 68,72 лева, представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ