Определение по дело №759/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1267
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20227050700759
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ……………

 

гр. Варна, 18.04.2030г.

 

Варненският административен съдХХІ-ви състав, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                   Административен съдия: СТОЯН КОЛЕВ

                                                      

като разгледа докладваното адм.д. № 759 по описа за 2022 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 54, ал. 5, вр. чл. 197 и сл. АПК.

         Образувано е по жалба на „Ей Ди Логистик България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Девня“ № 8, офис 110, представлявано от Диана Георгиева Аврамова, чрез адв. Ж., срещу Решение към MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021 г. с рег. № 32-78341/09.03.2030г. на Директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спряно производството по издаване на  решение по митническа декларация с MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021 г. за декларираната стока № 30 и вземане под отчет на публичните държавни вземания, до получаване на отговор по линия на международното сътрудничество от митническите власти на Република Турция.

В жалбата се поддържа, че липсва основание за спиране на административното производство, тъй като направеното до митническата администрация на Турция запитване по линия на международното сътрудничество не представлява друго производство по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК и освен това целта на запитването е да се установят факти, които не са определящи по отношение на висящото административно производство. На изложените основания се твърди незаконосъобразност на постановеното решение за спиране и се моли неговата отмяна.

Ответникът в производството, Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, в придружаващото жалбата преписката писмо не е изразил становище по основателността на жалбата.

Въз основа на събраните доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.12.2021г. дружеството-жалбоподател декларира на режим „допускане на свободно обращение“ 43 стоки, 900 колета, 21689,00 кг бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, обща фактурна стойност 41 045,59 EUR, с курс за митнически цели 1,95583 лв. за 1 EUR, условие на доставка СРТ Варна. Митническата декларация е регистрирана под № MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021г. Към нея били приложени: фактура № EGK2021000000270 от 06.12.2021 г., сертификат ATR № С1913725 от 06.12.2021 г., сертификат за непреференциален произход № U0326978 от 06.12.2021 г., международна товарителница CMR от 06.12.2021 г., турска транзитна декларация 21TR34130003284387, износна митническа декларация № 21341300ЕХ009811454 от 06.12.2021 г.

В изпълнение на дадени с писмо № 32-397961/08.12.2021 г. от 08.12.2021г. указания, дружеството-жалбоподател е представило допълнителни документи, в т.ч. за извършено на 09.12.2021 г. плащане към купувача в размер на 41 045,59 евро по процесната фактура от 06.12.2021 г.

Митническите органи като са констатирали, че в процесната фактура като начин на плащане е вписано „срещу стоки“, което предполага заплащане в брой, са формирали съмнение относно автентичността на представения международен договор за покупко-продажба между страните от 01.06.2021г., предвид и това, че същият е само на български език, въпреки че продавачът е турска фирма; и в него се съдържа уговорка за възможност за „отложено плащане“ до 10 месеца.

С оглед констатираните несъответствия в представените документи и възникналите съмнения, с писмо № 32-9281/11.01.2022 г. до Централно митническо управление в Агенция „Митници“ – София е направено искане за отправяне на запитване по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на Република Турция. Предвид това и на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, с обжалваното решение е спряно производството по издаване на решение по митническа декларация 21BG002002062170R3/08.12.2021г., до постъпване на отговор по запитването.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред надлежния съд, в срока по чл. 197 АПК и от адресата на обжалваното решение, поради което се явява допустима. По нейната основателност, съобрази следното:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, пред който е образувано спряното производство за проверка на митническата декларация. Спазени са изискванията за писмена форма и съдържание на акта, като в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му, което позволява осъществяването на съдебния контрол. Не се твърдят и при служебната проверка не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на решението за спиране само на това основание.

Оспореният акт обаче е необоснован с оглед представените в преписката доказателства и е издаден в противоречие с приложимите материалноправни норми.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, административният орган спира производството при наличие на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Второто изречение от същата разпоредба гласи, че спирането на административното производство се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.

В настоящия случай не е налице нито едно от горните изисквания. Запитването по линия на международното сътрудничество до митнически орган на друга държава не представлява административно или съдебно производство по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Адресираното до орган на друга държава искане за получаване на информация не завършва с административен или съдебен акт, съдържащ констатации и разпореждания, които трябва да бъдат взети предвид при допълнителната проверка. При благоприятно развитие на запитването, компетентният митнически орган би могъл да получи документи и сведения, въз основа на които би следвало сам да прецени основателността на възникналите у него съмнения относно автентичността на представените документи и реалното заплащане по фактурата. Възможно е обаче отговор по запитването да не постъпи. Предвид това, запитването по линия на международното сътрудничество е сходно по естеството си със събирането на документи и сведения от неучастващо в производството лице, което не е предвидено като основание за спиране на производството.

Дори да се приеме, че запитването по линия на международното сътрудничество е своеобразно административно производство, в случая не е изпълнено условието по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК висящността на същото преюдициално производство да е удостоверена от административния орган, пред който то е образувано и който би следвало да издаде крайния акт по него.  Подобно удостоверение в преписката няма. Нещо повече, липсват изобщо доказателства за постъпване на писмото в ЦМУ, респ. и доказателства за направено запитване до митническата администрация на Република Турция. Представено е само писмо от ТД Митница Варна до ЦМУ с искане за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество. Касае се за кореспонденция между органи в системата на българската митническа администрация, която не може да бъде ценена като доказателство за висящо пред турската митническа администрация искане за проверка.

По гореизложените съображения съдът намира, че в случая не се установява наличието на предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК за спиране на производството, поради което жалбата се явява основателна и следва да се уважи като се отмени оспореното решение, а преписката да се върне на административния орган за продължаване на производството по издаване на решение към MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021г. и произнасяне в законоустановения срок.

Искания за разноски от страна на жалбоподателя не са направени, поради което такива не се следват.

Воден от горното и на основание чл. 200, ал. 1  АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Ей Ди Логистик България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Девня“ № 8, офис 110, представлявано от Диана Георгиева Аврамова, чрез адв. Ж., Решение към MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021 г. с рег. № 32-78333/09.03.2030 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спряно производството по издаване на  решение по митническа декларация с MRN 21BG002002062170R3/08.12.2021 г. за декларираната стока № 30 и вземане под отчет на публичните държавни вземания, до получаване на отговор по линия на международното сътрудничество от митническите власти на Република Турция.

ВРЪЩА преписката на Директора на Териториална дирекция Митница Варна за продължаване на производството и произнасяне в законоустановените срокове.

  Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

               

 

СЪДИЯ: