Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 3275 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № ІІ-78-252/02.12.2014 г.,
постановено по гр. д. № 47025/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, е признато
за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че Д.Н.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 968, 64 лв. – стойност на потребена от
ответника топлинна енергия за периода м.05.2011 г. – м.04.2013 г., 140, 42 лв.
– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.06.2011 г. –
25.05.2014 г., като исковете са отхвърлени за сумата над 968, 64 лв. до пълния
предявен размер от 993, 12 лв. – цена за топлинна енергия и в частта за сумата
над 140, 42 лв. до пълния предявен размер от 143, 97 лв. – лихва за забава
върху главницата. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 638, 85 лв.
– деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач“Т.Н.И.“ ЕООД.
Срещу постановеното
съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от Д.Н.Д.. Излага съображения, че
обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила. Счита,
че неправилно е отказано от решаващия съд предоставянето на правна помощ, което
е довело до нарушаване на един от основните принципи за осигуряване на достъп
до правосъдие. Позовава се на допуснати от СРС нарушения на чл.2 ГПК, чл.3 ГПК,
чл.6 ГПК, чл.7 ГПК, чл.8 ГПК, чл.9 ГПК и 10 ГПК. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да върне делото за ново разглеждане от СРС.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 20.02.2020 г. изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице
– помагач на ищеца „Н.“ ЕАД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба.
Във връзка с
доводите на жалбоподателя за наличие на основание за оказване на безплатна
правна помощ по делото, като такава не е допусната от решаващия съд, с
определение № 11762/19.07.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато
предоставянето на правна помощ на жалбоподателя, която да се осъществи от
определен от САК адвокат. Във връзка с искане по реда на чл.25, ал.6 ГПК и
изпратено писмо от САК, за процесуален представител на жалбоподателя в
настоящото производство е назначена адв. А.А.Д.. В проведеното открито съдебно заседание във въззивното производство адв. Д. е
заявила, че поддържа въззивната жалба. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.
с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден
имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София,, ж. к.
„********, като му дължи сумата от общо 1 137, 09 лв., от която: 993, 12
лв. лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2011 г. – м.04.2013 г., както и сумата от 143, 97 лв. лв. – законна лихва за забава за периода 30.06.2011 г. –
23.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2014 г. до
окончателното изплащане Във връзка с подадено на 16.06.2014 г. заявление, по ч.
гр. д. № 32796/2014 г. на СРС, 78 състав, е постановена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е
депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет
на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените искове. Твърди,
че не ползва парно отопление – радиаторите в апартамента му са свалени, за
което е съставен протокол. Също така нямало монтирана лира в банята му. В тази
връзка изрично е заявил, че не иска да ползва топлинна енергия, а само топла
вода. В претендираните от ищеца вземания счита, че са
включени прогнозни количества топлинна енергия преди изготвяне на
изравнителните сметки. Не възразява срещу направените изчисления от ищеца
относно главницата и лихвата, поради което счита, че не следва да се допускат
поисканите от ищеца експертизи.
С
определение, постановено в проведеното на 02.12.2014 г. открито съдебно
заседание, СРС е обявил за безспорен между страните факта, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот.
На 16.06.2014
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.Н.Д. за сумата от 993, 12 лв. – главница,
както и 143, 97 лв. – мораторна лихва за периода 30.06.2011 г. – 23.05.2014 г.
В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът дължи суми за доставена от ищеца
топлинна енергия през периода м.05.2011 г. – м.04.2013 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********,
ап.3, абонатен № 183813. Дължимите суми са, както следва: за доставена, но
незаплатена топлинна енергия: 968, 64 лв. - главница и 140, 25 лв. - лихва, а за дялово разпределение: 24, 48 лв.
- главница и 3,72 лв. - лихва.
С
разпореждане от 23.06.2014 г. по ч. гр. д. № 32796/2014 г. на СРС, ІІ ГО, 78
състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв.
-държавна така и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Твърди, че ползва само топла
вода, но не и отопление, както и че претендираните
суми са по прогнозни сметки, а не въз основа на реалното потребление на
топлинна енергия.
В срока по
чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция,
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Липсва спор
между страните, че ответникът е собственик на процесиня
недвижим имот през исковия период, в каквато насока е и представения по делото
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№ 139, том ІІІ, рег. № 4515, дело № 386/2005 г. от 22.12.2005 г., с който
ответникът се легитимира като собственик на имота.
Видно от
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „********, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „Н.И.“ ООД, което дружество да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение.
На 10.10.2002 г. е сключен договор между „Н.И.“ ООД и етажната
собственост с адрес в гр. София, ж. к. „********, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация
от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор № УN100/06.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител
и „Н.И.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От
заключението на вещото лице инж. М.Т.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническата експертиза по делото, се установява, че технологичните разходи са
извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция и
са за сметка на ищеца. За разпределяне между абонатите е дадено само чистото
количество топлинна енергия. През разглеждания период не е налице нарушение на
чл.78 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Според
главните отчети на фирмата за дялово разпределение за исковия период в топлоснабдения имот
радиаторите са демонтирани. Топлинната енергия за отопление на имот се формира
от щранг – лирата. За периода 2011/2012 г. не е
начислявана топлинна енергия за щранг - лирата, а за
периода 2012 г/2013 г. е изчислена. Абонатът заплаща топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване по показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота.
За разглеждания период абонатът е осигурил достъп за отчет на водомера и
главните отчети са подписани. Вещото лице приема, че фирмата за дялово
разпределение и ищцовото дружество са процедирали в
съответствие с нормативната уредба, действала през разглеждания период. Общият
размер на начислените суми по фактури за разглеждания период възлизат на 774,
46 лв., а сумата за доплащане по изравнителните сметки възлиза на 194, 16 лв.
Така общият размер на стойността на доставената топлинна енергия за разглеждания
период възлиза на 968, 64 лв. В тази сума не са включени просрочени или
неплатени сметки, изравнявания за периоди извън процесния
и начислени лихви.
От
заключението на вещото лице П.Д.по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че топлинната енергия за исковия период възлиза на
993, 13 лв., а лихвата за забава, определена от датата на изискуемост до 23.05.2014
г. възлиза на 144, 37 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената
служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и процесуално допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Страните не спорят, че за
разглеждания период м.05.2011 г. - м.04.2013 г. ответникът е собственик на процесния недвижим имот, в каквато насока са и ангажираните
по делото доказателства и в това си качество е клиент на топлинна енергия. С
оглед на това между страните по делото е съществувало валидно облигационно
отношение и същите са били обвързани от облигационна връзка, с предмет –
доставка на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост за исковия период е възложено от
етажните собственици на „Н.“ ЕАД за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена въз основа
на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответницата
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е установило,
че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период
е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба. Вещото лице е установило, че стойността на реално потребената от ответника топлинната енергия за периода от
м.05.2011г. до м.04.2013 г. за сградна инсталация, общи части и битово горещо
водоснабдяване възлиза на сумата от общо 968, 64 лв. Ето защо предявеният иск
относно петендираната главница е основателен в
посочения размер.
Жалбоподателят
релевира доводи за допуснати от решаващия съд
процесуални нарушения, свързани с несвоевременно предоставяне на безплатна
парван помощ. Такава е допусната на жалбоподателя в настоящото производство.
Този процесуален пропуск на съда обаче не се е отразил върху правилността на
обжалваното решение. СРС е събрал всички необходими доказателства за
установяване реално потребеното количество топлинна
енергия, въпреки направеното признание от ответника относно изчисленията на
ищеца, като същото е ценено съобразно изискванията на чл.175 ГПК – с оглед на
всички обстоятелства по делото.
Задължението
на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва, на основание чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят
не е изложил оплаквания относно периода и размера на лихвата за забава, поради
което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззиния контрол и не
следва да се обсъжда.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Предвид
обстоятелството, че ответникът по жалбата не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е
представляван в проведеното открито съдебно заседание в настоящото
производство, следва да се приеме, че същият не е защитаван от юрисконсулт във въззивното производство, поради което не следва да му се
присъжда на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-78-252/02.12.2014 г., постановено по гр.
д. № 47025/2014 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 78 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ,
с която е признато за установено, на основание чл.415, ал.1 ГПК, че Д.Н.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, ж. к. „********, ап.3, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
с адрес ***, сумата от 968, 64
(деветстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки) лв. –
стойност на потребена от ответника топлинна енергия
за периода м.05.2011 г. – м.04.2013 г., както и сумата от 140, 42 (сто и четиридесет лева и четиридесет и две стотинки) лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.06.2011 г. –
25.05.2014 г.
Решението
в частта, с която са отхвърлени предявените искове е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Н.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***-17.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.