№ 7645
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513509 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20104252/30.09.2023г., постановено по гр.д. №901/2020г. по описа
на СРС, 142 състав, е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А.
Г. М. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 4000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди – негативни емоции, стрес и притеснения,
претърпени в резултат на незакононо обвинение по досъдебно производство
№1539/2014г. по описа на 08 РПУ – СДВР, пр. пр. №43752/2014г. по описа на СРП,
както и сумата от 746,73 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от
08.03.2018г. до 08.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 09.01.2020г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
искът за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер до
пълния претендиран такъв от 10 000 лева, както и иска за мораторна лихва над
уважения размер до пълния претендиран такъв от 1866,66 лева.
Подадена е въззивна жалба от ищцата А. Г. М., чрез пълномощника адв. А. Т.,
срещу решението в отхвърлителната му част, като се излагат оплаквания, че същото е
неправилно и е направено искане да бъде отменено и предявените искове да бъдат
уважени в пълните им предявени размери. Поддържа се, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението не отговаря на принципа за
справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД. Участието на ищцата в наказателното
1
производство като обвиняем, респ. подсъдим е продължило почти четири години –
период, който се явява продължителен в житейски план. Същата била задържана на
публично място при нейно завръщане от чужбина, на българската граница, което
създало значителен стрес. Наказателното преследване се отразило неблагоприятно
върху психичното здраве на ищцата, която била в постоянно стресово състояние и това
ю пречило да общува пълноценно с близките си и причинило епизодични
физиологични неразположения – болки, проблеми с паметта и други с психо-
соматичен характер, както и тревожно-депресивно разстройство, което все още не
било преодоляно. Случаят бил широко медийно отразен с посочване на личността на
ищцата като извършител на престъпление, което причинило вреди на ищцата както в
личен, така и в професионален план. При определяне на размера на обезщетението
първоинстанционният съд не съобразил, че повдигнатото обвинение е за
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест
години, което несъмнено причинило на ищцата огромна доза стрес.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна Прокуратурата на РБ. В съдебно заседание прокурор Куманов изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия
съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл.
272 ГПК). Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се
добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен осъдителен иск правна
квалификация чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е
2
оправдан.
Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен
предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от
4000 лева, поради което спорен в настоящото производство е единствено размерът на
обезщетението за претърпените от незаконното обвинение неимуществени вреди.
Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Съдът намира, че е доказано по делото наличие на претърпени от ищцата
неимуществени вреди.
Установената практика на ВКС приема, че при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено
пълно главно доказване от ищеца (в този смисъл решение № 388 по гр.д. № 1030/2012
г., ІV г.о., ВКС, решение №3/29.01.2014г. по гр.д.№2477/13г., 4.г.о. на ВКС/
В случая от събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства се установява, че по време на наказателното производство ищцата е
изпитвала негативни емоции, затворила се в себе си, станала тревожна и притеснена за
бъдещето. Тези неимуществени вреди са резултат именно от осъщественото спрямо
ищцата наказателно преследване. Законът за отговорността на държавата и общините
за вреди /§1 от ЗР на ЗОДОВ/ свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена
вреда с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД. Спрямо
този критерий в конкретния случай настъпилата вреда се съизмерява с отрицателните
изживявания на ищеца от незаконно повдигнатото му обвинение. Вследствие на тези
обстоятелства, въздействащи негативно емоционално, ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, които подлежат на репариране. При определяне на размера на
дължимото обезщетение въззивната инстанция взе предвид обстоятелствата, че от
привличането на ищцата като обвиняема до приключване на наказателното
производство са изтекли около четири години, както и, че по отношение на нея е взета
3
мярка за неотклонение „гаранция“. Като прецени и цялостното отражение на
обвинението върху правната сфера на ищцата, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд счита, че
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 4 000 лв.,
в какъвто размер същото е определено и от първоинстанционния съд. Обезщетението в
този размер ще възмезди в най - пълна степен претърпените от ищцата емоционални
неудобства във връзка с воденото наказателно производство срещу нея. Този размер на
обезщетението съответства на характера и степента на търпените от ищцата вреди, на
вида на упражнената процесуална принуда и удовлетворява обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено – икономически условия на
живот към момента на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото.
Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба доводи, че следва да бъде
присъден по-висок размер на обезщетението поради медийното отразяване на
наказателното производство, което е представило ищцата в негативна светлина. Видно
от представените по делото извадки от интернет сайтове в публикациите не се
споменава името на ищцата, а са посочени единствено инициали, като не са
ангажирани доказателства самоличността да е станала известна на обществото и
това да е довело до накърняване на доброто име. Поради изложеното въззивната
инстанция приема, че претендираните от ищцата вреди извън обичайните, не са
доказани и не подлежат на обезщетяване.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20104252/30.09.2023г., постановено по гр.д.
№901/2020г. по описа на СРС, 142 състав, в обжалваната част, с която са отхвърлени
предявените от А. Г. М. срещу Прокуратурата на Република България осъдителни
искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незакононо обвинение по
досъдебно производство №1539/2014г. по описа на 08 РПУ – СДВР, пр. пр.
№43752/2014г. по описа на СРП, за горницата над уважения размер от 4000 лева до
пълния претендиран такъв от 10 000 лева, и за мораторна лихва над уважения размер
от 746,73 лева до пълния претендиран такъв от 1866,66 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
4
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5