Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
01.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Соня Александрова от
Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД №235 по описа за 2021г. на Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
(ИАРА), гр.Бургас, представлявана от изпълнителен директор доц. д-р Г.Н., чрез
юрисконсулт С.Г.В., срещу Решение №
260072/29.07.2021г., постановено по АНД № 214/2020г. по описа на Районен съд -
гр.Велики Преслав, с което е отменено Наказателно постановление
№26-31/18.06.2020г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен
Дунав“, гр.Русе към ГД „РК“ при ИАРА, гр.Бургас, с което на С.М.Б. ***, на
основание чл.75, ал.1 от ЗРА, за нарушение по чл. 38, ал.1 от ЗРА е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестотин/ лева.
С
жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт,
поради издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, като касационните основания се
свеждат до необоснованост на преценката на районния съд за маловажност на
санкционираната деятелност. Въз основа на изложените аргументи се отправя
искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение
по съществото на спора, потвърждаващо отмененото от районния съд наказателно
постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури, гр.Бургас, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител. От процесуалния му представител юрисконсулт С.Г.-В.са депозирани
писмени бележки, съдържащи аргументи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт.
Ответникът С.М.Б., редовно и своевременно
призован, се явява лично и с адвокат И.Й.от ШАК, който оспорва основателността
на жалбата с аргументи за несъставомерност, а алтернативно – за маловажност на
административното нарушение.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и отправя искане съдът да го остави в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна, като
съображенията в тази насока са следните:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено
Наказателно
постановление №26-31/18.06.2020г., издадено от Началник отдел „Рибарство и
контрол-Централен Дунав“, гр.Русе към ГД „РК“ при ИАРА, гр.Бургас, с което на С.М.Б.
*** на основание чл.75, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 600 лева за нарушение по чл. 38, ал.1 от ЗРА.
С цитираното
наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 0016335/19.05.2020г., ответникът в касационното
производство е подведен под административно наказателна отговорност за това, че
на 19.05.2020г. около 20.30 часа във водите на язовир „Тича“, в района на
с.Ловец, обл.Шумен, е извършвал любителски риболов чрез два броя въдици, като е
уловил и задържал 3 броя маломерни риби от вида бяла риба /сулка/, с размери 1
риба - 33 см и 2 риби - 34 см, които са под минимално допустимите за улов
съгласно Приложение № 2, т.40 към чл.38, ал.1 от ЗРА, а именно под 45 см.
Прието е, че описаното деяние представлява административно нарушение по чл.38,
ал.1 от ЗРА, поради което нарушителят е подведен под административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл.75, ал.1 от ЗРА.
Районният
съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по
делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, водещи до неговата отмяна. По съществото на спора е приел, че деянието
на С.Б. осъществява признаците на вмененото му административно нарушение от
обективна и субективна страна, като същото е доказано по безсъмнен начин.
Същевременно е счел обаче, че нарушението притежава по-ниска обществена
опасност от обикновените нарушения от същия вид по смисъла, вложен в чл.93, т.9
от НК, във вр.с чл.84 от ЗАНН. Въз основа на изложените аргументи съдът е
отменил атакувания пред него санкционен акт, като незаконосъобразен, поради
маловажност на санкционираната деятелност.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и
гласни доказателства, представени с наказателното постановление и ангажирани в
хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изяснено от
фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон
доказателствени средства.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа
обстановка по делото, районният съд е изградил правилни изводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Направените от него изводи за маловажност на наказаното административно нарушение са обосновани и законосъобразни, и изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК съдът препраща към
мотивите на първоинстанционото решение.
Видно от НП, ответникът в
касационното производство е бил санкциониран за нарушение на чл.38, ал.1 от
ЗРА, в който се забранява уловът,
пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от
обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с
размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2. В т.40 от Приложение № 2 към
чл.38, ал.1 от ЗРА е посочено, че минимално допустимите размери за улов на бяла
риба /сулка/ е 45 см. По делото е установено по безсъмнен начин, че ответникът
е уловил и задържал 3 броя риби, чиито размери са по-малки от 45 см, т.е. при
извършване на любителски риболов последният е нарушил визираното в чл.38, ал.1
от ЗРА изискване. Нарушението на това изискване е въздигнато от законодателя в
административно нарушение по чл.75, ал.1 от ЗРА, предвиждащ административно
наказание „глоба“ в размер от 600 лева до 900 лева за физическо лице, което лови, пренася, превозва и продава риба и
други водни организми с размери или тегло под минимално допустимите в нарушение
на чл. 38, ал. 1 от с.з. С оглед на това, като е
приел, че деянието, наказано с процесното наказателно постановление,
осъществява административнонаказателния състав по чл.75, ал.1 от ЗРА, районният
съд не е допуснал нарушение на материалния закон.
Същевременно обаче, в унисон със
застъпената от районния съд теза, настоящият съдебен състав приема, че
санкционираната деятелност съставлява маловажен случай на нарушение по смисъла,
вложен в чл.28 от ЗАНН. Тъй като не е възможно правната норма да обхване абсолютно
всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде
общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения.
Именно затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл.
28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не
наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така,
защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред,
съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.
Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се
извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи
вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът е притежавал редовно издаден риболовен билет и е извършвал
любителски риболов, с разрешения брой въдици, в разрешено време и място. Деецът
не е наказван за други нарушения, свързани с обществените отношения, уреждащи
опазването на рибния ресурс и нарушението му се свежда до улов на 3 броя риби.
Тези обстоятелства, както и факта, че стойността на уловените риби по пазарни
цени е значително по-ниска от минималния размер на административното наказание
„глоба“, предвидено в чл.75, ал.1 от ЗРА, дават основание нарушението да се
третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения на ЗРА. Поради това санкционираната деятелност
съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, респективно
административнонаказващият орган е следвало, вместо да санкционира С.Б. с
предвидената в чл.75, ал.1 от ЗРА глоба, да му отправи предупреждение, че при
повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираното в санкционната
разпоредба наказание.
Горното мотивира настоящия
състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите
на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението,
съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението
като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260072/29.07.2021г., постановено по АНД
№ 214/2020г. по описа на Районен съд – гр.Велики Преслав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.11.2021 г.