№ 6735
гр. София, 14.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110112088 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, предявена от Г. Д. Г., ЕГН **********
против В. М. Г., ЕГН **********, за прекратяване на сключения между
страните граждански брак с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК,
съединен с иск чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне родителски права по
отношение на децата на ищцата, определяне на местоживеене, режим на
лични отношения с бащата, както и последният да бъде осъден да им заплаща
месечна издръжка в размер на 250 лева.
В исковата молба, депозирана от Г. Д. Г., се твърди, че страните са
сключили граждански брак на 15.10.2011 г., като по време на същия е роден
малолетният им син М В. Г. и малолетната им дъщеря В В.ова Г.. Поддържа
се, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, като в тази връзка се
сочи, че в началото на съвместния им живот живеели добре и имали нормални
брачни взаимоотношения, ищцата се грижела за домакинството, работила и
била поела изцяло грижите за отглеждането и възпитанието на децата. През
последните години ответникът изцяло игнорирал неговите семейни
задължения, както по отношение на ищцата, така и спрямо децата. Твърди се,
че преди три години ответникът напуснал семейното жилище и от тогава се е
установил на територията на Великобритания и постоянно живее в тази
страна, като страните не поддържат никакви контакти и са провеждали
телефонни разговори единствено по повод въпроси, свързани с децата.
1
Ответникът разговарял рядко с децата по телефон и изплащал дребни
подаръци и малки суми за издръжка. Поддържа се, че непосредствени грижи
за децата полага единствено ищцата, като децата живеят с нея.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особения си представител,
депозира писмен отговор, с който не оспорва основателността на предявения
иск за развод.
В съдебно заседание страните поддържат твърденията и отправените
искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка,
при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение
(ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати. Съпрузите са във фактическа раздяла от 2020 г., не общуват
помежду си и никой от тях не желае това състояние да се промени.
При това положение съдът счита, че предявените искове за развод са
основателни. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й
от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати.
По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Вината в семейното право представлява субективното отношение на
2
съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса
за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал
това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът
не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в
исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В
случая ищецът релевира искането чрез исковата молба.
От доказателствата съдът намира, че брачната връзка е дълбоко и
непоправимо разстроена по вина на ответника. За да достигне до този извод в
цялост кредитира показанията на разпитания по делото свидетел С., майка на
ищцата. Те са логични и последователни и кореспондират на приетите по
делото писмени доказателства, на социалния доклад и изложеното от ищцата
при проведеното изслушване. От показанията на свидетелката С. се
установява, че страните са разделени и живеят отделно от около четири
години, като ищцата живее в село Мировяне заедно с децата, а на адреса им
живеят и свидетелката заедно със съпруга й. Ищцата отглеждала децата сама,
като в грижите за тях е подпомагана финансово от своите родители.
Доколкото тези твърдения са необорени от други доказателства, следва да
бъдат кредитирани в цялост.
Ответникът по своя инициатива е напуснал семейното жилище и се е
установил да живее на територията на Великобритания, като в периода на
раздялата им от 2020 година и към момента на приключване на устните
състезания грижи за двете малолетни деца на страните е полагала единствено
майката, подпомагана единствено от своите родители. Това освен, че не
оспорено, се установява от социалния доклад, който в тази част намира
подкрепа и се допълва от изслушването на ищцата и показанията на свид. С..
Не се установи ответникът да е предприел действия за възстановяване на
брачната връзка и за скрепяване на брака. В периода след фактическата им
раздяла ответникът не е проявил инициатива в насока към подобряване на
комуникацията помежду им, така и въпреки че е поддържал спорадична
връзка по телефон с децата, не е бил запознат с ежедневните им нужди и
потребности, тъй като не е разговарял с отглеждащия ги родител по тези
въпроси.
Въз основа на гласните доказателствени средства, така и от заявеното
3
пред съда в открито съдебно заседание от детето М Г., че е видял баща си
последно на Нова година, съдът приема, че ответникът не е положил
необходимите усилия и да осъществява регулярно личен контакт с децата си в
посочения значителен период от време, с което свое поведение е допринесъл
за влошаване на състоянието на брачната връзка, доколкото чрез
дезинтерсирането си е възложил отговорността за грижи и издръжка за двете
деца на другия родител.
Ето защо, предвид напускането самоволно на семейното жилище,
преустановяване на всякаква комуникация със съпругата си, неполагане на
грижи за децата, следва извод, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на ответника.
Относно упражняването на родителските права и личните
отношения с ненавършилото пълнолетие дете на страните:
Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите.
Нормата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката
им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно
местоживеенето им, упражняването на родителските права, личните
отношения с децата и издръжката им.
Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по
целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
4
чл. 59, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне
на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на
решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се
грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съдът е длъжен служебно на основание чл. 59, ал. 2 СК, да определи
конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от
него, в каквато насока има отправеното искане.
От установеното по делото може да се направи извод, че е в интерес на
двете малолетни деца М В. Г. и В В.ова Г. е родителските права да бъдат
предоставени на тяхната майка – ищцата по делото Г. Д. Г., като
местоживеенето трябва да бъде на адреса, на който живеят с майката.
Аргументите за това са, че М В. Г. е на 12 години, а В В.ова Г. е на 6 години.
Те живеят със своята майка, която полага добри грижи за тях, липсват
рискови фактори, последната има подкрепа в отглеждането им от своите
родители. Изразеното пред съда желание на малолетния М Г. е да живее с
майка си. Изложени са пред съда аргументи при изслушването на детето, без
да са налични данни за родителско отчуждение.
Децата към момента на приключване на съдебното дирене живеят при
майката. Привъзрани са към нея, имат изградена емоционална връзка и
комуникират и с бащата. Само ищцата полага грижи за двете деца. Те имат
нужда от сигурна и стабилна среда, която от доказателствата по делото, може
да се направи извод, че ще получат единствено, ако бъдат отглеждани от
майката. Тя е трудово ангажирана, осигурява издръжка и препитание на
семейството, има подкрепа на широкия семеен кръг – нейните родители, с
които живее на един адрес. Децата имат добър здравен и образователен
статус. При това положение желанието на малолетното дете М Г., изградената
емоционална връзка на майката с двете деца, която се е грижела за тях и не се
е разделяла с тях, липсата на рискови фактори и фактическото положение не
могат да бъдат игнорирани, а следва да бъдат юридически затвърдени с
5
процесното решение. Този извод следва и от обстоятелството, че винаги
следва да се дава приоритет на отглеждане на децата в семейната среда, с
която са свикнали и израстнали. Същевременно ответникът контактува рядко
с децата, като той е променил местоживеенето си, включително и в хода на
настоящото производство не е установен адрес, на който същият пребивава.
Необходимо е да бъде определен режим на лични отношения на бащата
с децата. Настоящият състав приема, че в интерес на децата е да имат по-
детайлно регламентиран режим на лични отношения между бащата и тях и
широки възможности за контакт, за да се минимизира бъдещия риск от
проява на синдром на родителско отчуждение. Първоинстанционният съд
приема, че режимът, който охранява в най-пълна степен интересите на децата,
е бащата В. М. Г., ЕГН **********, да упражнява режим на лични отношения
с децата М В. Г., ЕГН **********, и В В.ова Г., ЕГН **********, както
следва:
Бащата ще взема децата при себе си всяка втора и четвърта седмица от
месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа на неделния ден с право на
преспиване, като първа седмица е тази, в която събота и неделя са от същия
месец.
За Коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден, обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден, обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
За Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден, обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00ч. на
последния ден, обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
За Великден – всяка четна година за времето от 10. 00 ч. на първия ден,
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17. 00 ч. на последния ден,
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
Бащата има право да взема децата при себе си - 20 дни през лятото за
времето от 12-ти август до 2-ри септември без прекъсване, като майката се
задължава в посочения период да предоставя децата, независимо дали ползва
или не платен или неплатен годишен отпуск.
Бащата взема и връща децата от и до адреса, на който децата живеят с
майката.
6
При взаимно съгласие между родителите майката и децата могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди
на основание чл. 59, ал. 2 СК.
Местоживеенето на децата следва да е при отглеждащия ги родител.
Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК, съдът се произнася по въпросите на
издръжката на децата дори и да не е отправено искане в тази насока.
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, конкретният размер на издръжката във всеки
отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 ППВС № 5 от 16.11.1970 г.
Доказва се, че майката е трудово ангажирана, реализира доходи в размер
на около 1300 лева месечно, не е оспорено, че заплаща кредит в размер на
9310.54 лева Не се доказва ответникът да е трудово ангажиран и да реализира
доходи на територията на Република България. Има данни, че е трудово
ангажиран на територията на Великобритания, като доходът му е неизвестен.
Не се установяват специални потребности на децата или специфични нужди,
различни от обичайните за възрастта им. Доколкото децата живеят при
майката, съдът, намира че освен парична издръжка, тя реално осигурява и
непосредствените ежедневни грижи по тяхното отглеждане и възпитание,
които са неоценими в пари. Съобразяването с този фактор, обуславя
задължение за ответника да осигурява по-голямата част от необходимата
парична издръжка на децата.
Съдът взе предвид нуждите на децата съобразно възрастта им- детето М
В. Г. е на 12 години, а детето В В.ова Г. е на 6 години, както и липсата на
оспорване от страна на ответника досежно размера на издръжката, намира, че
нужната месечна издръжка на всяко дете е от 450 лева, от които 250 лева
следва да бъдат заплащани от ответника по иска, ето защо искът за издръжка
се явява основателен до пълния му предявен размер. Издръжката трябва да
бъде изплащана на децата чрез тяхната майка и законен представител- Г. Д.
Г., всеки месец до 10-ти число на текущия месец, ведно с дължимата лихва за
7
всяка просрочена вноска и се дължи до настъпване на обстоятелства за
прекратяване или изменение на издръжката.
Ответникът е в трудоспособна възраст, липсват данни за хронични
заболявания или други алиментни задължения, следователно е във
възможностите му да заплаща издръжка в този размер.
Издръжката се дължи, считано от влизане на решението в сила, предвид
изрично отправеното искане в този смисъл с исковата молба.
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод или съгласно с арг. от чл.
47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак съдът е
длъжен служебно да се произнесе за издръжката на детето, дори ако няма
предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка
следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма
искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало,
както и главницата. Ето защо, съдът е длъжен да осъди ответника, който
дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените
месечни задължения за издръжка, считано от влизане на решението в сила до
окончателното им изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Относно семейното жилище:
По правната си същност производството по претенцията за предоставяне
ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна
администрация. След въвеждането му като предмет на делото от страните
съдът дължи произнасяне.
Претенция на основание чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне за ползване на
семейното жилище има единствено от страна на ищцата. По делото безспорно
се установи, че семейното жилище, находящо се в село Мировяне, Столична
община, Район „Нови Искър“, ул. „Чавдар Войвода“, № 19, се стопанисва и е
собственост на ищцата, съобразно декларираните пред съда обстоятелства в
подадената декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние. Там живеят и малолетните деца на страните. Жилището е
освободено от ответника, като последният не е заявил претенция за
ползването му и има местоживеене на неизвестен по делото друг адрес. Ето
8
защо съдът, като взе предвид гореизложеното, счита претенцията за
предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата за основателна,
поради което искът следва да бъде уважен, като ползването на семейното
жилище след прекратяване на брака бъде предоставено на Г. Д. Г. на
основание чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК съдебните разноски по брачните
дела се понасят от виновния или недобросъвестния съпруг. Ето защо и с
оглед брачната вина на ответника, ищцата има право на репариране на
сторените от нея разноски в размер 25 лева държавна такса и 600 лева –
адвокатско възнаграждение, доказателства за реалното извършване на които
са представени към исковата молба.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати по сметка на
Софийски районен съд 40 лева – държавна такса при решаване на делото по
иска за развод съгласно чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Тарифа ГПК).
Делото е решено в полза на ищцата, която е лице, освободено от
разноски в производството за назначения на ответника особен представител,
поради което на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен
съд сумата от 1200 лева- изплатено от бюджета на съда възнаграждение за
назначения особен представител.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в общ размер от 720
лева държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 4% от
тригодишните платежи за издръжка за всяко дете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака, сключен на 15.10.2011 г. в гр.
София, район „Възраждане“, между Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: село
Мировяне, Столична община, Район „Нови Искър“, ул. „Чавдар Войвода“, №
19, и В. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Железничарска“, №
9
22, вх. Б, ет. 4, ап. 18, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН
по ВИНА на съпруга В. М. Г., ЕГН **********, на основание чл. 49, ал. 1 вр.
ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетните деца М В. Г., ЕГН
**********, и В В.ова Г., ЕГН **********, на майката Г. Д. Г., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ децата М В. Г., ЕГН **********, и В В.ова Г., ЕГН
**********, да живеят на адреса на майката Г. Д. Г., ЕГН ********** на
основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата В. М. Г., ЕГН
**********, и децата М В. Г., ЕГН **********, и В В.ова Г., ЕГН
**********, съгласно който:
Бащата ще взема децата при себе си всяка втора и четвърта седмица от
месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа на неделния ден с право на
преспиване, като първа седмица е тази, в която първите последователни
събота и неделя са от същия месец.
За Коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден, обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден, обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
За Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден, обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00ч. на
последния ден, обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
За Великден – всяка четна година за времето от 10. 00 ч. на първия ден,
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17. 00 ч. на последния ден,
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
Бащата има право да взема децата при себе си - 20 дни през лятото за
времето от 12-ти август до 2-ри септември без прекъсване, като майката се
задължава в посочения период да предоставя децата, независимо дали ползва
или не платен или неплатен годишен отпуск.
Бащата взема и връща децата от и до адреса, на който децата живеят с
майката.
При взаимно съгласие между родителите майката и децата могат да
10
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди
на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 2 СК В. М. Г. , ЕГН **********, да
заплаща на малолетното дете М В. Г. , ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Г. Д. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 250 лева, считано от влизане в сила на настоящото решение до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху просрочените месечни
задължения за издръжка, считано от влизане в сила на настоящото решение
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 2 СК В. М. Г. , ЕГН **********, да
заплаща на малолетното дете В Воладиславова Г. а, ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Г. Д. Г., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане в
сила на настоящото решение до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
забава върху просрочените месечни задължения за издръжка, считано от
07.03.2023 г. до окончателното им изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ на Г. Д. Г. , ЕГН **********, ползването на семейното
жилище, находящо се на адрес: село Мировяне, Столична община, Район
„Нови Искър“, ул. „Чавдар Войвода“, № 19 на основание чл. 56, ал. 1 СК.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката на всяко дете.
ОСЪЖДА В. М. Г. , ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Г. , ЕГН
**********, сумата от 625 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА В. М. Г. , ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 1960
лева – разноски в производството по сметка на Софийския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11