Решение по ЧНД №79/2025 на Софийски градски съд

МОТИВИ по нчд № 79/2025 г. по описа на СГС, НО, 1 състав

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1-8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Съдебното производство е образувано във връзка с депозирано в СГС
Удостоверение чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, издадено въз основа на
решение № МА67/236701447221/2023 г. от 19.03.2024 г., влязло в законна сила
на 25.04.2024 г., постановено от извънсъдебен орган Magistrat der Stadt Wien-
Magistratsabteilung 67, Република Австрия, с което на българският гражданин
К. И. М. - - роден ********* г. в град София, българин, български гражданин,
с постоянен адрес: село Казичене, община Столична, ул. **** и с настоящ
адрес: село Кривина, община Столична, ул. ****, ЕГН **********, е наложена
финансова санкция в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ евро, за
нарушение на член 20, параграф 2, във връзка с член 6, член 7, параграф 1 и
член 8 от BStMG на Република Австрия.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение на Съвета, издадено
от компетентен орган в Република Австрия. Моли изпратеното за изпълнение
решение да бъде признато, с което от извънсъдебния орган в Република
Австрия е наложена финансова санкция на българския гражданин К. И. М., а
акта на съда да се изпрати на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице К. И. М. е редовно призован лично на 03.04.2025 г., не
се явява. Същият е вписал в изпратеното му съобщение, че заминава в
чужбина.
Служебно назначения, на основание чл. 16, ал. 3 ЗПИИАКОРНФС,
защитник на засегнатото лице М., адвокат И. И. намира, че от формална
гледна точка изпратеното Удостоверение отговаря на изискванията на закона,
поради което не го оспорва. Счита обаче, че по делото няма доказателства чия
собственост е автомобила, с който се твърди, че е извършено нарушението.
Моли да не бъде признавана за изпълнение финансовата санкция.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС, а именно по чл. 10 (относно
приложимия закон), по чл. 30, ал. 2 и чл. 14 (относно условията за признаване
и изпълнение), чл. 15 (относно подсъдността) и разпоредбата на чл. 35
(относно основанията за отказ от признаване и изпълнение), намира за
установено следното:
По отношение на българският гражданин К. И. М. е постановено на
19.03.2024 г. решение № МА67/236701447221/2023 г., от извънсъдебен орган
1

Magistrat der Stadt Wien-Magistratsabteilung 67, Република Австрия, влязло в
законна сила на 25.04.2024 г. С решението е установено и прието, че
българският гражданин К. И. М. на 26.07.2023 г., в 06,39 часа, на магистрала
21, 37, 125 с посока на движение KN Vosendorf, Brunn/Gebirge-KN Vosendorf
секция, управлява моторно превозно средство с рег. № ********* (BG) с 2
/две/ оси по пътна мрежа с максимално допустимо общо тегло над 3,5 тона,
без да плати правилно пътна такса за управляваното от него моторно превозно
средство, съставляващо извършено нарушение на член 20, параграф 2, във
връзка с член 6, член 7, параграф 1 и член 8 от BStMG. За установеното
нарушение му е наложена финансова санкция в размер на сумата от 550,00
/петстотин и петдесет/ евро.
В случая е налице акт на несъдебен орган по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, т.к. е издаден от компетентен орган на страна членка на
Европейския съюз. Актът е влязъл в законна сила на 25.04.2024 г. и касае
налагане на глоба, а именно парична санкция за извършено административно
нарушение. Финансовата санкция е наложена във връзка с извършено
административно нарушение на правилата за движение по пътищата, което е
довело до постановяване на 19.03.2024 г. на процесното решение от
извънсъдебен орган Magistrat der Stadt Wien-Magistratsabteilung 67, Република
Австрия. Засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен
представител, че производството е писмено, според законодателството на
издаващата държава. Засегнатото лице М. е бил уведомен, съгласно
законодателството на издаващата държава, относно възможността да обжалва
решението пред съответния наказателен съд на издаващата държава
Република Австрия.
Решението на извънсъдебния орган на издаващата държава Република
Австрия е влязло в законна сила и е придружено с Удостоверение, издадено
съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПИИРКОРНФС, което се
изисква по чл. 4, ал. 1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково
решение 2005/2014/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на решенията за финансови санкции. В този смисъл липсват
основанията на чл. 3, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и
изпълнение на процесното решение, с което се налага финансова санкция.
Удостоверението на следващо място е издадено и изпратено в съответствие с
поставените изисквания в чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС, защото е
издадено и подписано от компетентен орган, а също така и неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава.
Удостоверението по чл. 4 ЗПИИРКОРНФС е изпратено до компетентния орган
в Република България, какъвто е Софийски градски съд и на последно място е
придружено с превод на български език.
Според законодателството на издаващата държава Република Австрия,
наказателното преследване е водено във връзка с извършено, от българския
гражданин К. И. М., административно нарушение на разпоредбите за
движение по пътищата - член 20, параграф 2, във връзка с член 6, член 7,
2

параграф 1 и член 8 от BStMG. За административното нарушение, за което е
постановен акта по чл. 3 ЗПИИРКОРНФС не се изисква изследване на двойна
наказуемост, съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС. Независимо от това
следва да се посочи, че извършеното от българския гражданин
административно нарушение в Република Австрия, за което е постановено
решение на 19.03.2024 г., с което му е наложена финансова санкция за същото
е и административно нарушение, съгласно законодателството на Република
България. Това е така, защото в чл. 10а, ал. 3а от Закона за пътищата на
Република България е регламентирано, че отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на
собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се
счита, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса, с
изключение на случаите на корекция по ал. 3б, на чл. 10а от същия закон, за
което доказателства не се представят по делото. На последно място е
предвидено за това административно нарушение, съгласно чл. 179, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата на Република България, административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева на водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, като размера на същата не е предвидено да се редуцира, според
разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС.
В конкретния случай се установява още от текста на Удостоверението,
че за извършеното административно нарушение, за което е издадено влязлото
в сила на 25.04.2024 г. решение № МА67/236701447221/2023 г. от
извънсъдебен орган Magistrat der Stadt Wien-Magistratsabteilung 67, Република
Австрия, е наложена на българският гражданин М. финансова санкция в
размер на сумата от 550,00 евро или в случая се касае за парична сума, на
която следва да се определи равностойността в български левове по курса на
БНБ за деня на влизане в сила на решението в издаващата държава –
25.04.2024 г. Това е така, защото разпоредбата на чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16,
ал. 8 ЗПИИРКОРНФС, вменява задължение за компетентния български съд да
изследва паричната равностойност на финансовата санкция, към датата на
влизане в сила на решението, в издаващата държава. Въз основа на публично
обявените и достъпни данни на интернет страницата на Българската народна
банка, както и предвид обстоятелството, че курса на паричната единица – евро
е фиксиран спрямо българския лев, с взето на основание чл. 29, ал. 2 ЗБНБ
Решение № 223/31.12.1998 г. на УС на БНБ, който е от 1.955,83 лева, то и
размера на финансовата санкция изчислена в български лева е с левова
равностойност на 1075,69 /хиляда седемдесет и пет лева и шестдесет и девет
стотинки/ български лева, която сума съдът прие при постановяването на своя
краен съдебен акт.
В настоящия случай не са налице основанията на чл. 33, във вр. с чл. 17
ЗПИИРКОРНФС за приспадане, тъй като засегнатото лице – българският
3

гражданин К. И. М. не е представил доказателства за пълно или частично
изпълнение на наложената му финансова санкция от чуждия извънсъдебен
орган.
Според настоящият съдебен състав не са налице основанията на чл. 35
ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решението по чл. 3
от същия закон, тъй като изпратеното за изпълнение Удостоверение по чл. 4
ЗПИИРКОРНФС отговаря на решението от 19.03.2024 г., постановено срещу
засегнатото лице М., по отношение на който за същото деяние не е
постановено друго решение в Република България или в друга държава,
различна от издаващата и изпълняващата, което обстоятелство е отчетено от
страна на издаващата държава, видно от вписаното в обсъжданото
Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение. Наред с това не е изтекла
давността за изпълнение на решението от 19.03.2024 г., съгласно българското
законодателство и деянието не е подсъдно на българския съд. Изпълнени са и
останалите изисквания на българския закон – засегнатото лице е било
уведомено за производството в Република Австрия, съгласно
законодателството на посочената държава. Производството е било писмено,
засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен
представител, според закона на Република Австрия. Също така засегнатото
лице е било уведомено за възможността да обжалва решението пред
съответния наказателен съд в Република Австрия, но не го е обжалвало. От
материалите по делото не се установява да е засегната трета заинтересована
страна, включително трето добросъвестно лице.
Процесното решение, постановено на 19.03.2024 г., от извънсъдебен
орган Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република Австрия, е влязло в законна
сила на 25.04.2024 г. и касае деяние, което съставлява административно
нарушение, съгласно законодателството на издаващата държава - Република
Австрия, поради което и в случая е налице хипотезата на чл. 30, ал. 2, т. 7
ЗПИИРКОРНФС за признаване и изпълнение на постановения акт от
извънсъдебния орган на посочената държава, за което от друга страна не се
изисква изследване на двойна наказуемост.
Решението е постановено спрямо пълнолетно, наказателно отговорно
лице, за което не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство. Настоящият съдебен състав констатира и, че размера на така
наложената финансова санкция „глоба“ е адекватен на извършеното деяние от
засегнатото лице М. в издаващата държава, което се санкционира с
административно наказание „глоба”, изразено в предвиден за това размер. С
оглед на изложеното са изпълнени всички необходими предпоставки да не
бъде постановен отказ от признаване и изпълнение на решението, предмет на
разглеждане в настоящото производство, защото в настоящия случай не е
налице нито едно от условията на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС, за да бъде
постановен отказ от неговото признаване и изпълнение.
Съдът на последно място осъди засегнатото лице М. да заплати и
4

разноски в размер на 5,00 /пет/ лева, представляващи държавна такса за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист по сметка на СГС.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 36, вр. с чл. 22, ал. 1
ЗПИИРКОРНФС настоящото решение се изпраща на Национална агенция за
приходите за изпълнение, по реда на Закона за Национална агенция за
приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съдът също така
задължи, на основание чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС, Национална агенция за
приходите да го уведоми за предприетите действия по изпълнение на
решението.
Мотивиран от горното, съдът постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
5

Номер на акта:	377
Дата:	21 май 2025 г.
Съдия:	Даниела Борисова

Дело:	20251100200079
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 януари 2025 г.

Решение по ЧНД №79/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите