Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1078
гр. Пловдив, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на трети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря
ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2495/2020 г. по
описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 16-100 от 31.12.2019 г. на Х.А.К.- Началник
Отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ гр.Пловдив към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със
седалище гр.Бургас, с което на И.В.С., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.70, ал.1 от Закона
за рибарството и аквакултурите за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/, както и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е
отнета 1 бр. въдица „Filstar 5-20 GR” синьо-сива на цвят и 1 бр. макара ТR 2000 и 1 бр. рапала.
Жалбоподателят И.С. в жалбата си оспорва фактическата обстановка и навежда
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави искане
за отмяна на атакуваното НП. В съдебно заседание, редовно уведомен, се явява
лично и чрез процесуалния представител адв.Б. поддържа направеното в жалбата
искане. Прави се искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ИА „Рибарство и аквакултури“ се представлява от юрисконсулт
А., която излага становище за правилно и законосъобразно издадено НП и моли за
неговото потвърждаване. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което
е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 06.11.2019 г. служителите на ИАРА – отдел Южна България, сектор Пловдив
– св.А.Т. и св.Д.М.осъществявали контрол за спазване забраната за риболов в
езеро „Въча“. Те забелязали лице, което ловяло риба в езерото с 1 бр. въдица в
работен режим, като наблюдавали извършваните от него действия в продължение на
10-на минути. След това пристъпили към извършване на проверка, като се
приближили към мястото със служебен автомобил. Установили самоличността на
лицето като И.В.С., както и че междувременно същият бил прибрал в багажника на
колата си въдицата. На мястото не се намирали други лица. Проверяващите
обяснили на И.С., че риболовът там е забранен за период от три години от 2019
г. със Заповед на министъра на земеделието, храните и горите от 21.02.2019 г.
За констатираното при проверката св.Т. съставил акт за установяване на
административно нарушение № В 0013415/06.11.2019 г. срещу И.В.С. за извършено административно нарушение
по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя,
който отказал да го подпише. Отказът му бил удостоверен с подпис на свидетеля
по акта – св.Д.М..
В законоустановеният срок не постъпили писмени възражения по реда на чл.44
ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено атакуваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
доказателствата по делото – НП, АУАН, заповед на министъра на земеделието,
храните и горите от 21.02.2019 г., писмо от Община Стамболийски, джи пи ес
координати на езеро „Въча“, както и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание актосъставител А.Т. и свидетеля по акта Д.М., които съдът
кредитира като логични, последователни, непредубедени и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал.
По искане на жалбоподателя по делото беше разпитан св.В. С., чийто
показания съдът не кредитира, доколкото същите противоречат на останалите
доказателства, не е доказано по категоричен и безспорен начин, че св.В. С. е
бил на мястото на проверката. От друга страна се отчита, че изложеното от
свидетеля в показанията му ползва баща му, който е жалбоподател по делото, а
това води на извод за заинтересованост на свид.В. С. от изхода на делото.
На базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че неправилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган,
са квалифицирали поведението на жалбоподателя С. като нарушение на разпоредба
на чл. 30, ал.3, т.1 от ЗРА. Съгласно този
текст министърът на земеделието, храните и горите
съгласувано с министъра на околната среда и водите определя временни забрани за
стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или
отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми. Сочената правна норма определя
единствено правомощие на министъра да налага забрани, но не и конкретни
задължения за трети лица. Такива се съдържат в други законови текстове, които
уреждат отделни състави на административни нарушения. В конкретния случай
следва да се приеме въз основа на доказателствата по делото, че действително
има осъществено нарушение от жалбоподателят, но то е по друг текст от ЗРА – чл.70,
ал.1. Именно тази законова разпоредба предвижда забрана за осъществяване на
риболов в забранени зони и предвижда санкция за нарушаването на тази забрана. С
грешното посочване на нарушената правна норма е допуснато съществено
процесуално нарушение като е ограничено значително правото на защита на
нарушителят да разбере за какво нарушение се санкционира. Това нарушение не
може да бъде санирано впоследствие с прилагането на коректната санкционна норма
от наказващия орган. В конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, тъй като следва да има съответствие между описаните факти и
дадената правна квалификация на нарушението. В конкретния случай това не е
налице, а както вече беше посочено това засяга в значителна степен правото на
защита на нарушителя.
За пълнота следва да се посочи, че от доказателствата по делото може да се
направи извод, че жалбоподателят И.С. е извършвал риболов именно на езеро Въча,
а не на друго място. Това обаче е без значение с оглед на констатираните
процесуални нарушения.
Ето защо и съдът счита, че следва да
се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и издадено при
съществени процесуални нарушения.
Що се касае до направеното процесуално искане за присъждане на разноските
от жалбоподателят, то същото по принцип е основателно с оглед отмяната на
процесното НП. От доказателствата по делото обаче не се установява какви точно
разноски са направени за адвокатско възнаграждение. Размерът на уговореното
адвокатско възнаграждение не се сочи в наличното пълномощно по делото, в хода
на производството не са представени и други доказателства за това в какъв
размер е и заплатено ли е същото. С оглед на това и такива не могат да бъдат
присъдени. Ето защо и това искане следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №
16-100 от 31.12.2019 г. на Х.А.К.- Началник Отдел „Рибарство и контрол-Южна
България“ гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, със седалище гр.Бургас, с което на И.В.С.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/, както и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е отнета 1 бр.
въдица „Filstar
5-20 GR” синьо-сива на цвят и 1 бр. макара ТR 2000 и 1 бр. рапала.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от
жалбоподателя чрез процесуалния му представител искане за присъждане на
разноските по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! – Ж.
К.