Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр.Русе, 16.03.2018г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският Окръжен
съд.....гражданска колегия ....в закрито заседание на шестнадесети март през
две хиляди и осемнадесета година..в състав:
Председател: Галина Магардичиян
при секретаря .........и в присъствието на прокурора
..............като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян гр.д.№ 175 по
описа за 2017г, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.247 ГПК, чл.250 ГПК.
С Определение № 95 от 09.03.2018г, постановено по в.гр.д.№
56/18 по описа на ВТАС е прекратено производството по въззивното дело и същото
е върнато на Окръжен съд Русе за поправка на допусната в Решение №
428/20.10.2017, постановено по гр.д.№ 175/17 по описа на РОС, изразяваща се в
пропуск на съда в диспозитива на решението да отрази, че присъдените на Н.Й.С.
и В.Ж.С. суми представляват обезщетение за неимуществени вреди, както и за
допълване на постановеното решение съобразно подадената от УМБАЛ-Русе АД молба
вх.№ 11941/07.11.2017г
По отношение
на производството за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК съдът намира следното :
Съдът като съобрази указанията на въззивния съд, както и че
видно от мотивите на Решение № 428/20.10.17 по гр.д.№ 175/17 РОС изрично е посочил,
че следва да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Н.С. в
размер на 20 000лв и обезщетение за неимуществени вреди на В.С. в размер
на 18 000лв, и за двете препърпени от смъртта на наследодаделят им Ж. С..
В диспозитива на съдебното решение обаче съдът е посочил размера на
обезщетенията, които следва да се присъдят на всяка от ищцата, но е пропуснал
да отрази, че тези обезщетения касаят претърпените от тях неимуществени вреди. В диспозитива е посочено само “обезщетение за
вреди”. Това представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК,
която следва да бъде отстранена като в диспозитива на съдебното решение изрично
се отрази, че присъдените обезщетения са за претърпени от ищците неимуществени
вреди.
По отношение на производството по реда
на чл.250 ГПК съдът намира следното:
Постъпила е молба от „УМБАЛ-Русе“АД /
понастоящем с наименование „УМБАЛ-Канев-Русе“АД/, в която се сочи, че по
отношение на обратния иск същият включва и съдебните разноски, които включват
не само разноските по обратния иск, но и обезщетяване на разноските по главния
иск. Това право на лечебното заведение се извежда от т.9 от Спецификацията към
застрахователната полица „ Професионална отговорност на лекари и медицински
персонал“ № **********L00084/17.10.13,
която е представена по делото. По главният иск С.М.П. *** АД са осъдени содирано да заплята на Н.Й.С. и В.Ж.С.
разноски съразмерно с уважената част на исковете в общ размер на 400лв, а по
отношение на обратният иск ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“АД е осъдено да
заплати на „УМБАЛ-Русе“АД сумата от
38 000лв, представляваща обезщетението, което УМБАЛ-Русе е осъдена да
заплати на Н.С. и В.С., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2014 до
окончателното плащане, както и разноските по обратният иск по компенсация в
размер на 1066лв. С оглед това искат съдът да допълни решението си като осъди
ЗАД“Булстрад Виена иншурънс
груп“АД да заплати на УМБАЛ сумата от 400лв,
представляваща разноски, които УМБАЛ-Русе АД е осъдено да заплати на Н.С. и В.С.
съразмерно с уважената част на исковете
им.
Ответниците
по молбата Н.Й.С., В.Ж.С., С.М.П., ЗАД“Алианц България“АД-София и ЗАД“Булстрад
Виена иншурънс груп“АД не
вземат становище по основателността на исканията.
Видно от заявеният петитум
в исковата молба по предявеният обратен иск от УМБАЛ-Русе АД срещу ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“АД-София и неговото уточнение освен заплащане на сумата
от 100 000лв/ след изменение на иска/, представляваща обезщетение за вреди
от непозволено увреждане, вследствие смъртта на Ж. С., за което УМБАЛ-Русе АД
носи отговорност на основание чл.49 ЗЗД,ведно със законна лихва за забава по
главния иск за периода от датата на деликта,ведно със
законната лихва след предявяване на главния иск, както и съдебните разноски,
които съдът е присъдил в производството по главния иск. Отделно от това се
претендират разноските направени във връзка с разглеждането на обратният
иск.
Видно от диспозитива на Решение № 428/ 20.10.17, постановено
по гр.д.№ 175/17 по описа на РОС съдът се е произнесъл само за дължимите
разноски по обратният иск, дължими по правилата на чл.78 ГПК, а не се е
произнесъл по иска за присъждане разноските, които УМБАЛ-Русе АД е осъдено да
заплати на Н.С. и В.С. по иска с правно основание чл.52 ЗЗД като елемент от
застрахователното обезщетение.
По силата на сключеният между МБАЛ-Русе АД/
сега УМБАЛ-Русе АД/ и ЗАД“ Булстрад Виена иншурънс груп“ застрахователен
договор, за което е сключена застрахователна полица „Отговорност на лекари и
медицински персонал“ № **********L00084 от
17.10.13 застрахователят отговаря при настъпване на застрахователното събитие по този договор е „
виновно неизпълнение от страна на застрахования на професионалните му
задължения / вкл. От грешка, пропуск или небрежност/ в срока на застрахователната
полица, в резултат на което са настъпили имуществени и неимуществени вреди на
трети лица. Застрахователят ще обезщети
застрахования за всички суми, ненадхвърлящи договорените лимити за отговорност,
които последният въз основа на съдебно решение или постигнато споразумение бъде
задължени за плати по предявени искове за причинените вреди на трети лица,
произтичащи от посочените в договора лекарски деликти,
в това число и разноските, които застрахованият е осъден да заплати на
пострадалите трети лица, по силата на т.9 от спецификацията към
застрахователната полица.
Съгласно
спецификация към тази застрахователна полица лимита на отговорността по
полицата т.1,раздел ІІ за основно покритие за едно събитие/ иск за един
застрахован по отношение на МБАЛ-Русе е размер на 200 000лв/т.1 от раздел
4 от спецификацията/. Съдът намира, че това е релевантният към настоящият казус
застрахователен лимит, а не посоченият в т.6 от раздел 4 от спецификацията
лимит от 10 000лв. Това е така, тъй като в случая отговорност за
причинените вреди носи не само конкретният извършител на противоправното
деяние- отв.П. в качеството й на медицинска сестра,
но и нейният работодател УМБАЛ-Русе. Ясно от приложената спецификация е, че по
отношение на болничното заведение е посочен по-висок размер на застрахователен
лимит. В този смисъл изплатените от застрахователя ЗАД“Булстрад
Виена иншурънс груп“
обезщетения на всяка от ищците по 5 000лв не покрива лимита на
застраховката, поради което този работодател отговаря в рамките на по-високия
застрахователен лимит.
По силата на застрахователният договор
това застрахователно дружество следва да изплати на УМБАЛ-Русе като застрахован
по сключената застраховка „ отговорност на лекари и медицински персонал“ освен
сумите, присъдени с Решение № 428 от 20.10.17, постановено по гр.д.№ 175/17 РОС
и сумата от 400лв, представляваща разноски, които УМБАЛ-Русе АД / сега
„УМБАЛ-Канев Русе“АД/ е осъдено да заплати на Н.С. и В.С. съразмерно с уважената част на техните искове.
В този смисъл обратният иск в тази част е основателен и следва да се уважи.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА, на основание чл.247 ГПК, поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 428/20.10.2017, постановено по гр.д.№ 175/17 по описа
на РОС, както следва :
В диспозитива, с който С.М.П. *** са осъдени солидарно да
заплатят на Н.Й.С. сумата от 20 000лв, след думите “представляващо
обезщетение” се чете и “ за претърпени
неимуществени вреди”.
В диспозитива, с
който С.М.П. *** са осъдени солидарно да заплатят на В.Ж.С. сумата от 18 000лв,
след думите “представляващо обезщетение” се чете и “ за претърпени неимуществени вреди”.
ДОПЪЛВА, на основание, чл.250 ГПК, Решение № 428 от
20.10.17, постановено по гр.д.№ 175/17 РОС по обратният иск, предявен от
УМБАЛ-Русе АД / сега с наименование „УМБАЛ-Канев Русе“АД/ срещу ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“АД, както следва :
ОСЪЖДА ЗАД“Булстрад
Виена иншурънс груп“АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление-София, район Триадица, пл.Позитано № 5 да плати на УМБАЛ-Русе АД,/ понастоящем с
наименование „УМБАЛ-Канев Русе“АД/, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление-Русе, ул.Независимост № 2 по предявеният на основание чл.219, ал.3 ГПК
обратен иск, и сумата от 400лв,
представляваща разноските, които УМБАЛ-Русе АД е осъдено да заплати на Н.Й.С. и
В.Ж. С. съразмерно с уважената част от предявените от тях искове
с правно основание чл.52 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Окръжен съдия
: